РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. ХАСКОВО, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 15/07.01.2025 година, постановено по гр.д. № 649/2024
година, РС-Хасково е приел за установено, на основание чл.422, вр. чл.415
ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335 ал. 1 ТЗ и чл.92
ЗЗД, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, по отношение на С. Ф. Ю., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на “А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление - град София, 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: 164,56 лева - главница, дължима за
използване на електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен
партиден номер М5595177 като част от рамков договор, идентифициран с
уникален номер ********* и издадени въз основа на него счетоводни
документи, за периода от 02.03.2022 г. до 13.05.2022 г. по сключени между С.
Ф. Ю. и “А1 България” ЕАД договори и приложения към тях; 659,80 лева,
представляваща неплатена сума за устройство по Договор за покупко-
продажба на изплащане № ********* от 04.12.2020 г. на апарат Sam Gal S20
Blu + РВ ТТЕС 1000 със сериен номер: 350110411363420; 140,92 лева,
представляваща мораторна лихва върху тези суми за периода от 28.03.2022 г.
до 04.10.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главниците от
164,56 лева и 659,80 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2180 по описа за 2023 г. на
1
Районен съд - Хасково - 05.10.2023 г. до окончателното им изплащане, за които
е издадена заповед № 900 от 06.10.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2180 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Хасково.
Едновременно с това, искът с правно основание чл.422, вр. чл.415
ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл. 335 ал. 1 ТЗ в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 2108,38 лева
или за сумата от 1448,58 лева, представляваща неплатена сума за устройство
по Договор за покупко-продажба на изплащане № ********* от 10.11.2021 г.
на Телевизор Samsung QE-65Q60T TV 15; искът за мораторна лихва в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 323,27 лева,
както и искът за сумата от 246,35 лева, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са отхвърлени като
неоснователни. С оглед изхода на делото и съразмерно частта на уважените
искове, сторените от ищеца деловодни разноски са възложени на ответницата
Ю..
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете
страни по делото.
Въззивникът „А1 България“ ЕАД – София обжалва решението в
частта, в която искът е отхвърлен за сумата 1448,58 лева, представляваща
неплатена сума за устройство по договор за покупко-продажба на изплащане
№ ********* от 10.11.2021 година на телевизор Samsung QE-65Q60T TV 15,
както и в частта, в която съдът е отхвърлил претенциите на ищеца за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги и неустойка за продажба на устройство с отстъпка от
стандартната цена. Представя и моли да бъде приет като доказателство
договор за покупко-продажба на изплащане, като твърди, че той се отнася
именно за процесния телевизор. Настоява, че уговорената с абоната неустойка
е в размер, който не може да бъде по-висок от три месечни абонаментни такси
за услугите на срочен абонамент по техния стандарен размер без отстъпка и е
съобразен с оставащия срок по договора. Определен така, размерът на
неустойката съответствал на нейния характер на отнапред определено
обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват, ето защо не следва да се
разглежда като израз на несъответствие с присъщите функции. Наустойката
в размер на предоставената в полза на абонат отстъпка от пазарна цена на
крайно устройство имала за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал
възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил
на намалена такава на клиент, който към този момент е бил поел ангажимент
за дългосрочна облигационна връзка. С тези и останали доводи, изложени в
жалбата, се прави искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявения иск и присъждане на направените разноски за въззивното
производство.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от особения
2
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответницата по делото С. Ф. Ю..
Изразява се становище за правилност – законосъобразност на решението в
атакуваната от ищеца част и се прави искане за потвърждаването му.
Подадена е въззивна жалба и от особения представител по чл. 47
ал. 6 от ГПК на ответницата С. Ф. Ю.. Решението се обжалва в частта, в която
РС-Хасково е признал за установено, че ответницата Ю. дължи на „А1
България“ ЕАД сумата 164,56 лева - главница, дължима за използване на
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер
М5595177 като част от рамков договор, идентифициран с уникален номер
********* и издадени въз основа на него счетоводни документи, за периода от
02.03.2022 г. до 13.05.2022 г. по сключени между С. Ф. Ю. и “А1 България”
ЕАД договори и приложения към тях; 659,80 лева, представляваща неплатена
сума за устройство по Договор за покупко-продажба на изплащане №
********* от 04.12.2020 г. на апарат Sam Gal S20 Blu + РВ ТТЕС 1000 със
сериен номер: 350110411363420; 140,92 лева, представляваща мораторна
лихва върху тези суми за периода от 28.03.2022 г. до 04.10.2023 г.
включително, ведно със законната лихва върху главниците от 164,56 лева и
659,80 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2180 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Хасково - 05.10.2023 г. до окончателното им изплащане, за които е издадена
заповед № 900 от 06.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2180 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Хасково, както и направените разноски в размер на 946,48 лева, от които
747,01 лева – разноски за исковото производство и 199,47 лева – разноски за
заповедното. Акцентува се върху обстоятелството, че операторът на услуга е
допуснал по собствена преценка продължаване на договора, без да има
плащане на дължимите вноски и по този начин умишлено увеличил
задължението на ищцата за заплащане на такси. Оспорва извода на районния
съд за достигане на уведомлението за предсрочно прекратяване на договора
до ответницата, като счита, че издадената фактура не е достатъчна за
надлежно уведомяване. Настоява, че ищецът не доказва по убедителен начин
реалното предоставяне на ответницата на услугата, за която се претендира
заплащането. С тези и останалите доводи се прави искане за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск изцяло.
„А1 България“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба на
3
особения представител на ответницата. Изразява становище за нейна
неоснователност и правилност – законосъобразност и обоснованост на
решението в тази част.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните
доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на
страните, приема следното:
Двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК от лица с правен интерес от обжалване и са редовни.
Разгледани по същество – жалбите се явяват неоснователни. При проверка
допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да
квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, след което
ги е обсъдил в съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Въз
основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан частично,
поради което го е уважил само за стойността за използване на електронни
съобщителни услуги, неплатена сума за продаденото на ответницата
устройство и мораторна лихва върху тези две суми. В останалата част
предявения иск правилно е преценен като неоснователен и недоказан, ето
защо правилно е отхвърлен. Пред настоящата инстанция не се представиха
нови допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен от
направения от решаващия съд.
ХОС споделя изцяло възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, а тя и не е спорна по делото, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението на
първоинстанционния съд, без нужда да се преповтарят.
При възприетата по делото фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Не е спорно по делото и се установява от представените
доказателства, страните са били обвързани с облигационни правоотношения
във връзка със сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, в това число интернет. ХОС кредитира заключението на извършената
по делото ССчЕ, от което се установява, че ищецът е доставил договорената
4
услуга, а ответницата, в качеството на ползвател на услугата, не е заплатила
нейната цена, съгласно приетия и подписан от нея тарифен план. Също така
ответницата, с полагането на подписа си, е приела Общите условия към
договора, а следователно и клаузата, че при неплащане на договорените
месечни суми повече от 124 дни, автоматично, по силата на договора,
настъпва прекратяването му, без да е необходима форма за валидност или за
доказване (чл. 54 от ОУ). От заключението на ССчЕ се установява, че за срок,
по-дълъг от уговорения, ищцата е спряла плащанията, съответно условието за
автоматичното прекратяване на договора е настъпило и то не е обвързано с
други условия. Неоснователно е оплакването на особения представител на
ответницата за това, че по делото не се доказва реалното ползване на услугата,
а щом е така – то заплащането на таксите не се дължи. Страните по договора
са уговорили заплащането на абонаментна такса, която представлява (отново
по смисъла на договора) възнаграждение за самото право на достъп до
мрежата на оператора. На свой ред, достъпът до мрежата се предоставя на
абоната чрез активиране на предоставената му за целта СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите
участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи
повиквания. По делото няма спор за това, че до момента на прекратяването на
договора СИМ-картата на ответницата е била активирана, т.е. ищецът-
доставчик е изпълнил своята част от договорните задължения – да предостави
достъпа до мрежата. Това е достатъчно за да възникне в тежест на абоната, в
случая – ответницата Ю., задължение да заплати договорената стойност на
абонаментни тази услуга, като провеждането на разговори или реално
използване на интернет не дава отражение върху това задължение. Отделно от
това, от заключението на ССчЕ се установява, че ползваните от ответницата
електронни съобщителни услуги са начислени и фактурирани правилно, в
съответствие с договореното между страните. Неоснователен е доводът на
особения представител на ответницата за недобросъвестност на доставчика на
услугата – под формата на умишлено удължаване на периода на дължимост на
сумите по това перо, чрез непредприемане на действия за прекратяване на
договора при условие, че са били налице предпоставки за това. Абонатът също
разполага с възможността да поиска прекратяване на договора и така да се
освободи от по-нататъшни плащания за абонаментна такса и цената на
електронни съобщителни услуги. Ответницата е бездействала, а следователно
5
не е имала намерение за прекратяване на договора и следва да заплати всички
дължимо до края му. Следователно, при липса на спор, че абонатните такси и
стойността на електронни съобщителни услуги не се заплатени от
ответницата, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 164,56 лева, представляваща сбор от дължимите незаплатени
месечни абонаментни такси и използвани мобилни услуги по Приложение 1
от 29.07.2020 г. за услуга ** с план А1 ONE Unlimited 44 June 2020, за която
дължимата сума за периода 28.01.2022 г. - 27.05.2022 г. е в размер на 123,27
лева и по Приложение 1 от 15.11.2021 г. за услуга 201001732113 с план А1 TV
Extended C&S - Apr 19, за която дължимата сума за периода 28.01.2022 г. -
27.04.2022 г. е в размер на 41,29 лева, се явява основателен и доказан.
Въззивната жалба на „А1 България“ ЕАД също се явява
неоснователна изцяло. В първоинстанционното производство са представени
и приети като доказателства два договора: Договор за покупко-продажба на
изплащане № ********* от 04.12.2020 г., по силата на който ищецът е
прехвърлил правото на собственост върху крайно устройство - Апарат Sam
Gal S20 Blu + РВ ТТЕС 1000 със сериен номер: 350110411363420 и Договор за
покупко-продажба на изплащане № ********* от 26.12.2019 г., по силата на
който ищецът е прехвърлил правото на собственост върху крайно устройство -
Таблет Huawei MediaPad M5Lite 10" LTESpGr със сериен номер:
868862032035663. Ищецът е основал твърденията си първоначално на
последния договор, но в последствие претендира вземане в размер на 1448,58
лева, представляващи вноски по договор от 10.11.2021 г. за прехвърлен в
собственост на Телевизор Samsung QE- 65Q60T TV 15. Правилно РС-Хасково
е констатирал, че такъв договор не е представен, а следователно не е доказано
възникването на облигационно правоотношение между него и ответницата по
отношение на Телевизор Samsung QE-65Q60T TV 15. Във въззивното
производство „А1 България“ ЕАД представя договор за продажба на
изплащане № *********/10.11.2021 година, като твърди, че именно това е
договорът, с който е продал на ответницата процесния телевизор, цената на
който не е заплатена. С протоколното си определение ХОС остави без
уважение искането на въззивника за приемане на това писмено доказателство,
на основание чл. 266 ал. 1 от ГПК – като преклудирано. Ето защо, изводът на
РС за недоказаност на претенцията в тази част, няма основание да бъде
ревизиран. За пълнота следва да се добави, че дори и да беше приет като
6
доказателство, от този договор не може да се установи – каква точно вещ е
предмет на договора, а приемателно-предавателен протокол и/или
гаранционна карта, които да позволят връзката между договора и твърдения
от въззивника „А1 България“ ЕАД телевизор, не се представят. От тук е
изводът, че искът в частта за сумата в размер на 1448,58 лева, представляващи
дължими вноски за Телевизор Samsung QE-65Q60T TV 15, се явява
неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
ХОС споделя извода на РС-Хасково за това, че издаването на фактура
за непогасения остатък от продажната цена на Апарат Sam Gal S20 Blu + РВ
ТТЕС 1000 със сериен номер: 350110411363420, а именно Фактура №
**********/01.06.2022 г., се явява конклудентно действие, което, в съвкупност
с известното на ответницата обстоятелство, че не е заплатила поне две вноски
за изплащане на продажната цена на тази вещ, се явява достатъчно за
обявяване от ищеца на ответницата на предсрочна изискуемост на вземанията
по този договор. Друг е въпросът, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, всяка една от вноските
по договора за продажба на тази вещ вече е била падежирала. Съдът е длъжен
да вземе предвид всички обстоятелства, настъпили до приключване на
устните състезания в исков процес, следователно дори и да се игнорира
настъпилата предсрочно изискуемост, за ответницата вече съществува
задължението да заплати пълната стойност на закупеното устройство,
съобразно подписания от нея договор за покупко-продажба на изплащане №
********* от 04.12.2020 г. Предвид липсата на доказателства, а и твърдения,
от страна на ответника, за плащане на претендираните суми, искът с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.183 и чл.200 ЗЗД, вр. чл.
335, ал. 1 ТЗ е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за
сумата в размер на 659,80 лева.
Неоснователни са оплакванията на въззивника „А1 България“ ЕАД за
неправилност на решението в частта, в която са отхвърлени претенциите им за
неустойки, произтичащи от прекратяване на договора по инициатива или по
вина на абоната преди изтичане на срока на ползване. Няма спор, че освен да
обезпечава изпълнението на задължението, неустойката служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а
и има санкционна функция, която цели да стимулира абоната да не прекратява
договора преди уговорения срок. Безспорно е и това, че в процесния случай
7
максималният размер на неустойката е ограничен. Въпреки ограничаването,
обаче, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на
неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали
правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му,
дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е
различно. Ето защо ХОС приема, че клаузата противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и
излиза извън функциите й. Същите съображения са относими и към
претендираната неустойка в размер на отстъпките по абонаментния план и за
невърнатото устройство, като при тях е налице и неяснота относно това какви
точно отстъпки се имат предвид в клаузите и как следва да се определи
дължимата „част“. Поради това, ХОС се съгласява с извода на РС-Хасково за
това, че тези уговорки налагат на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл.
143, т. 9 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.), а именно
ценовата листа на оператора, върху параметрите на която влияние има само
той и по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП в редакция преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019г.). Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 92 ЗЗД за обща сума 246,35 лева са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния
съдебен акт, споделени от ХОС, въззивните жалби и на двете страните по
делото се явяват неоснователни, а атакуваното решение – валидно, допустимо
и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноските на страните за двете инстанции
следва да останат в тяхна тежест, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15/07.01.2025 година, постановено по
гражданско дело № 649/2024 година по описа на РС-Хасково.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9