№ 980
гр. Благоевград, 10.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200500725 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 398/26.05.2024г., постановено по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „ХЕДОМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.“Стефан
Стамболов“ № 39, ет. 2, ап. 3, представлявано от Управителят Х. Й. С., чрез пълномощника
адв. Е. Б. А..
С въззивната жалба е въведено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства, както и
доводи за неправилно приложение на материалния закон. Изведено е с жалбата и оплакване
за необоснованост на обжалваното решение от събраните по делото доказателства.
Поддържа се с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е анализирал и възприел
правилно събраните по делото доказателства и фактическата обстановка като съвкупност,
поради което е формирал изцяло погрешни правни изводи.
Така по отношение на свидетелските показания, съдебният състав последно разглеждал
делото преди даване ход на устните състезания, е възприел лично единствено свидетелските
показания на втория свидетел на ответника, като поддържа се от въззивната страна, че не са
обсъждани и анализирани задълбочено свидетелските показания на останалите свидетели по
делото.
Сочи се във въззивната жалба, че по отношение на свидетелката Г. Г., в показанията си
същата твърди, че процесното жилище, за да направи оглед с ответницата й е отключено от
братовчедка на продавачката, която се казва Г.. Името на тази жена е потвърдено и от
свидетеля на ответника В. Б. /съпруг на ответницата/. Съдът обаче в решението си сочи. че
1
свидетелката Г. е казала - „близката на собственичката“ /стр. 7/, без да е посочено и името й.
Т.е. двама свидетели - един на ищеца и един на ответника в показанията си сочат, че ключ за
жилището е имала и е отключвала жена на име Г., но съдът това обстоятелство по делото го
е възприел по различен начин.
Във връзка с оплакването за необоснованост, твърди се с въззивната жалба, че голяма част
от съдържанието на свидетелските показания, обективирано в Протокол № 535/23.03.2023г.
изобщо не се разглежда от съда в мотивите към обжалваното решение.
Свидетелските показания на Г. Г. съдът не кредитира „като противоречиви, неподкрепени
със събраните по делото писмени и гласни доказателства и явяващи се средство за защита, с
оглед на служебните правоотношения“. От една страна в показанията на тази свидетелка
няма никакво противоречие, а от друга съдът не е изяснил в какво се състои то, нито какво е
противоречието им с писмените доказателства /тъй като такова няма и поради това
прегражда правото на защита по отношение на атакуваното решение с настоящата въззивна
жалба.
Поддържа се от въззивната страна, че същевременно в обжалваното решение не се
коментира противоречието в свидетелските показания на двамата свидетели, ангажирани от
ответната страна: съпругът на ответницата В. Б. сочи. че „тази жена. която се свърза с нас се
казва Г.. Тя ни отведе и ни отвори жилището да го видим.“ А свидетелката С. Д. твърди, че Г.
е имала ключ, но не е упълномощавана да продава и показва жилището, а самата С. е
показала жилището на купувачите. На следващо място В. Б. сочи, че в обявата в интернет е
имало адрес на имота, а продавачката Д. - че не е бил посочен такъв. Въпреки тези
обстоятелства, съдът кредитира показанията им.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че не става ясно защо съдът дава вяра на показанията
на свидетеля Б.. който твърди, че са имали среща с брокерката на улица ,А. К.“ и там са
подписали въпросния договор, но не са се качили да направят оглед на апартамента, а са
отишли на съвсем друго място в града- на оглед на жилище в района на * основно училище.
Който оглед, ако изобщо е имало такъв, не е описан в регистъра на предложените имоти.
Също така. ако ответницата и мъжът й са считали, че посредничество не е извършено, защо
тя е ходила до офиса на агенцията да предлага да плати комисион, но в по малък размер „от
чисто човешка гледна точка“ /по сведения от свидетеля Б./.
Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното Решение № 398/26.05.2024г.,
постановено по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, изказва се съмнение с
въззивната жалба, дали изобщо съдът е запознат със съдържанието на Договор за
обслужване на купувач от 20.03.21г., сключен между А. Б. и „ХЕДОМ“ ЕООД /за
съществуването, на който ответната страна не направи възражение/. В мотивите към
обжалваното решение е посочено, че т. 2 от договора гласи: „задълженията на посредника
включват предлагане на имота на потенциални купувачи!, реклама на имота и организиране
на огледи с потенциални купувачи!, информиране на продавача за предлагането на имота по
начин, какъвто прецени или като изпраща отчет за продажбата на имота, организационно
обслужване на сделката до сключване на окончателен договор “ Поддържа се с въззивната
2
жалба, че процесният договор не е договор за обслужване на продавач, а на купувач и
логично такава трактовка в него няма! Всъщност съдържанието на въпросната т. 2 е
следното: „Изпълнителят се задължава: 2.1 Да представи имоти съгласно търсенето на
Купувача: 2.2 Да извърши проверка на избрания имот при желание на Купувача по
представени от собственика на имота документи към сключването на предварителен и
окончателен договор; 2.3 Да осигури организационното обслужване на сделката до
сключване на окончателен договор; 2.4 Да информира Купувача за предлагането на имоти по
начин, какъвто прецени или като изпраща отчет за пазарното предлагане“.
Оспорват се с въззивната жалба, направените от първоинстанционния съд интерпретации на
несъществуващо във въпросния договор съдържание. Според състава на РС Благоевград
съдържанието на т.4.5 /стр. 11 от решението/ гласи: „възнаграждението се дължи само в
случай на осъществена продажба на имота с купувач, който е бил представен от ищеца/т е.
от изпълнителя.“ Това отново не отговаря на обективната истина, тъй като съдържанието на
т.4.5 е следното: „Възнаграждението по т. 4.3 от договора се дължи поради самия факт на
свързване на страните по сделката.“ Нещо повече, твърдяното от съда съдържание не
фигурира и в нито една друга точка на процесния договор, т.е не става въпрос за техническа
грешка в изписването на номерата на клаузите, а се касае за цялостно отклонение от
съдържанието на това писмено доказателство и анализ на договор, който не съществува в
кориците на делото.
Акцентира се с въззивната жалба, че във връзка с представения и приет трудов договор №
002/01.02.2019г., сключен между „ХЕДОМ“ ЕООД и Г. Г., съдът е възприел, че същият е
представен от страна на ответника, обстоятелство, което отново не кореспондира на
обективната истина, тъй като е представен от страна на ищеца.
Оспорва се начина по който първоинстанционния съд е обсъждал и кредитирал приетата и
неоспорена от страните тройна съдебно-почеркова и техническа експертиза. В заключението
на същата е посочено, че идентификаторът на имота е изписан с „различен пишещ прибор-
тънкописец“ и дотук спира изложението на вещите лица, а не както твърди се твърди от
съда в мотивите към обжалваното решение, че в експертизата се посочва, че е „допълнен в
последствие, а не към момента на подписване на самия регистър.“ Такова изявление от
страна на вещите лица няма- нито писмено, нито устно в открито съдебно заседание. Още
повече, че няма и такъв поставен въпрос към тях по отношение на хронологията на
ръкописното изписване в текста и кога са положени подписите в регистъра.
С оглед на изложеното, поддържа се становище с въззивната жалба, че първоинстанционния
съд не е положил необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка и
обективната истина, като е постановил едно изцяло немотивирано решение, в което липсва
обследване на причинноследствената връзка между фактите и обстоятелствата по делото.
Поддържа се оплакването за необоснованост, като се излагат доводи че съдът се позовава се
на факти и обстоятелства, които не са събрани и не съществуват по делото. Излагат се с
жалбата правни доводи, че съгласно чл. 235 ал. 2 ГПК, решението на съда се основава върху
приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху закона, който е
3
действащ към момента на постановяване на решението (Решение № 102/23.03.90г„ по гр.д.
№ 57/90 г.. на I г.о.). след преценката на всички доказателства по делото /а не преценка на
клаузи по договор, които не съществуват и преразказ на изводи от експертиза, които не са
направени/ и доводите на страните по негово убеждение (чл. 12 ГПК). Съдът, също така. при
постановяване на решението следва да обсъди и прецени всички събрани по делото
доказателства относно правнорелеватните за спора факти (Решение № 447/18.11.2011г„ по
гр.д. № 1964/2010г„ на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), да констатира
съществуващите между тях противоречия и да каже кои счита за достоверни и кои не,
излагайки мотиви за това (Решение № 24/28.01.2010г„ по гр.д. № 4744/2008г„ на I г.о..
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Следователно той трябва да обясни защо дава вяра на
едните, а на другите не вярва (ППВС № 1/13.07.53г.; Решение № 748/18.07.56г.. по гр.д. №
4123/56г„ на ВС II г.о.), т.е. да се отнесе критично към събрания по делото доказателствен
материал (Решение № 737/09.07.56г., по гр.д. № 4080/56 г., на II г.о.). Съдът следва да
изгради своите изводи не само върху отделните факти, но и от връзката между тях. като ги
преценява съвместно с доказателствата по делото и с оглед на неговия предмет и вида на
търсената защита (Решение № 189/14.07.2005г., по гр.д. № 2219/2003г., на IV г.о.). При
постановяване на решението си съдът следва да установи правилно фактите, като ги
прецени от гледището на закона, при което конкретно, точно и ясно посочи какво приема за
установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава
фактическите си изводи.
Поддържа се от въззивника, че дружеството жалбоподател- „ХЕДОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, е изпълнило добросъвестно задълженията си по горецитирания договор, но е
било отстранено от продължаване на преговорите по закупуването на имота, поради
нарочните действия на купувач и продавач, които са целели да избегнат дължимия от
купувача комисион. Т.е. благодарение на действията на ишцовото дружество и извършеният
оглед на процесния апартамент се е стигнало до свързване между продавача и купуача по
сделката.
Иска се с въззивната жалба от съда да отмени изцяло Решение № 398/26.05.2024г.,
постановено по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, като неправилно и
незаконосъобразно и да постановите друго такова, с което да уважи обективираните в ИМ
искове.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски за такси и адвокатско
възнаграждение.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от А. К. Б.- ответник по гр.д. № 1579/2021г. по описа на РС Благоевград, чрез адв. И. Х., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа се от въззиваемата че постановеното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при направен обстоен и стриктен анализ и съобразяване със събрания по
делото доказателствен материал, както писмени, така и гласни доказателства.
4
Оспорва се изцяло въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да
остави същата без уважение, като постановите съдебен акт с който да потвърди атакуваното
съдебно решение.
Претендират се разноските сторени пред настоящата съдебна инстанция.
Не се правят доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание.
Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна, чрез процесуалния и
представител, като същият отговоря на изискванията на закона за дължимото съдържание.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Благоевград и
във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за
обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства,
относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съда
ще се произнесе по тях с въззивното си решение.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 10.10.2024г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5