№ 1461
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509493 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20120909/20.05.2021г. по гр.д.№ 16139/2020г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 25 ти състав съдът е отхвърлил предявените от
ЗАД „ОЗК З.“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. ******* искове срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ******* с правно основание чл. 411 от КЗ
за заплащане на сумата от 419,17 лв., представляващо непогасено от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, изплатено от застрахователя по застраховка „Авто каско“
обезщетение за вредите по лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № *******
от застрахователно събитие, настъпило на 29.10.2017г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 22.04-2020г., до изплащането на вземането и сумата от
93,28 лв. – мораторна лихва за периода от 12.02.2018г. до 21.04.2020г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗАД „ОЗК З.“ с ЕИК
*******. Процесуалният представител счита че решението е неправилно като
противоречащо на процесуалния закон и утвърдената съдебна практика.
Счита за неправилни изводите, че водачът на застрахованото при ответното
дружество не е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Сочи че
водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № А ******* е допуснал
нарушение на чл. 25 от ЗДвП като при излизане от реда на паркираните
автомобили и навлизане на улица „Ладога“ не се е убедил, че няма да създаде
1
опасност за участниците в движението и не се е съобразил с положението,
посоката на движение и скоростта на движещия се по улицата в посока от
бул. „България“ лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № *******. Счита че
механизмът на ПТП е изяснен поради което моли за отмяна на решението
уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК
******* с който счита жалбата за неоснователна. Счита че по делото не са
събрани категорични доказателства за вината на водача на лек автомобил
„Мерцедес Ц 220“.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността намира следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено З. задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на
три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено З. с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и
на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е.,
че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен
валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между деликвента
и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и М.М.К. бил
сключен валиден договор за имуществено З. „КАСКО“ обективирана в
застрахователна полица № 0020110201700736 с обект на З. лек автомобил
„Мерцедес Е320“ с рег. № ******* и със срок на застрахователно покритие от
00.00 ч. на 14.08.2017 г. до 24:00 ч. на 13.08.2018 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено З. - на 29.10.2017 г. е настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие в гр. София, на ул. „Ладога“ с участието на
горепосочения лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № *******, управляван
2
от М.М.К. и лек „Мерцедес Ц 220“ с рег. № А *******, управляван от Е.Г., за
което на 20.02.2017 г. застрахователят /ищецът/ заплатил на М.М.К. сумата от
404,07 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно
обезщетение не е бил спорен между страните/.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № А ******* - Е.Г. със
застрахователно покритие 23.06.2017г. – 22.06.2018г.
С регресна покана от 11.01.2018 г., ищецът поканил ответника да му
възстанови сумата от 419,71 лв., от която 404,71 лв. - заплатено
застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното
ПТП.
От приетия по делото протокол за ПТП и от заключението по приетата
съдебна автотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като
задълбочено безпротиворечиво и компетентно се установява, че на
29.10.2017г. около 12:40 ч. в гр. София на площад пред блок № 10 в. ж.к.
„Борово“, водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № А ******* -
Е.Г. предприел маневра за излизане от ред на паркирани автомобили и за
навлизане на ул. „Ладога“ по която в този момент се движил в посока от бул.
„България“ „Мерцедес Е320“ с рег. № *******, управляван от М.М.К., при
което настъпил удар между двата автомобила.
Гореизложеният механизъм на ПТП се потвърждава и частично от
показанията на свидетеля Е.Г..
В заключението се сочи също, че от техническа гледна точка причини
за настъпване на ПТП са пресичането на траекториите на двата автомобила и
от ограничената видимост от паркиралите автомобили.
В случая водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег. № А
******* - Е.Г. е следвало да се съобрази с липсата на ясна видимост към
улицата по която навлиза и е следвало да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението. Вместо това той предприел маневра за
излизане от реда на паркираните автомобили. С това си действие той
нарушил чл. 25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
3
При това положение се налага изводът, че виновен за процесното ПТП е
водачът на застрахования при ответника автомобил автомобил „Мерцедес Ц
220“ с рег. № А *******.
В контекста на изложеното въззивният съд счита, че увреденият
/собственикът на застрахованото МПС - М.М.К./, има срещу ответника
вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата
на увредения по силата на факта, че е за платил обезщетение за причинените с
деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество -
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност между страните е безспорно, че стойността на ремонта,
необходим за отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни
пазарни цени възлиза на 1057,33 лв. Следователно релевираната претенция от
419,71 лв., от която 404,71 лв. - заплатено застрахователно обезщетение и 15
лв. - ликвидационни разноски следва да бъде уважена изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерно завишаване
на размера на обезщетението доколкото съгласно заключението на
допуснатата експертиза стойността на ремонта многократно надвишава
претенцията на ищеца.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно. П
ринос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
4
доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен
акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС е длъжен да
приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид уважаването на главния иск следва да бъде уважен и искът за
мораторна лихва в размер на 93,28 лв. – мораторна лихва за периода от
12.02.2018г. до 21.04.2020г.
Предвид несъвпадението на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и исковете
предявени от ЗАД „ОЗК З.“ с ЕИК ******* следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на производството право на разноски има въззивникът.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ЗАД „ОЗК З.“ с ЕИК ******* има право на
разноски пред първа инстанция в размер на 1 010 лв. от които 100 лв.
държавна такса, 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице, 40 лв.
депозит за разпит на свидетел и 720 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Пред въззивна инстанция въззивникът е представил доказателства за
направени разноски в размер на 25 лв. държавна такса които следва да му
бъдат възстановени.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20120909/20.05.2021г. по гр.д.№ 16139/2020г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 25 ти състав и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК З.“ с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* на
основание чл. 411 от КЗ сумата от сумата от 419,17 лв., представляващо
непогасено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, изплатено от застрахователя по застраховка „Авто каско“
обезщетение за вредите по лек автомобил „Мерцедес Е320“ с рег. № *******
от застрахователно събитие, настъпило на 29.10.2017г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 22.04.2020г., до изплащането на вземането и на основание
чл. 86 от ЗЗД сумата от 93,28 лв. – мораторна лихва за периода от
12.02.2018г. до 21.04.2020г.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
5
управление гр. София, бул. ******* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК З.“ с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от сумата от 1 010 лв., представляваща
разноски във първоинстанционното производство от които 100 лв. държавна
такса, 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице, 40 лв. депозит за
разпит на свидетел и 720 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. Както и
сумата от 25 лв. – представляващи разноски за държавна такса във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6