Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5975
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.Х. твърди в
исковата молба, че на 22.02.2019 г. поради необезопасяване на шахта за
отводняване с липсващ капак, намираща се на пътното платно на ул. ******в района
на бл. ******, гр. София, стопанисвано от ответника С.О., настъпило пропадане
на десния й крак в нея, при което получила увреждане, изразяващо в закрито
триглезенно счупване на десния крак, налагащо оперативно лечение. Поддържа, че
в резултат от увреждането е понесла болки и страдания, неудобства и дискомфорт
от постелния режим, обгрижването в ежедневните нужди от близки и ползването на
помощни средства, справедливото обезщетение за които възлиза на 40000 лева, и е
направила разходи за закупуване на медицински изделия и такси на обща стойност 1200
лева, за обезвредата на които отговорност носи ответникът поради неизпълнение
на задължението му да стопанисва и поддържа в изправност повереното му имущество.
Претендира сумата 30000 лева, като част от общо дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от 40000 лева, и сумата 1200 лева – обезщетение за имуществени
вреди, заедно със законната лихва от увреждането, респ. от подаване на исковата
молба, и разноските по производството.
Ответникът С.О.в срока по чл.
131 от ГПК оспорва изцяло исковете, възразявайки че не са налице доказателства
за основателността им, а при евентуалност навежда възражение за завишаване на
размера на обезщетението за твърдените вреди. Няма искане за разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
следното:
Предявени са частичен иск за
неимуществени вреди и иск за имуществени вреди с правно основание по чл. 49 във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при
или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътищата
и техните съоръжения, намиращи се на територията на общината. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се
предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение
на възложената работа.
Съгласно пар. 7, т. 4 и 7 от
ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и съоръженията на
водоснабдителната и канализационната система – така и чл. 19, ал. 1, т. 4, б.
„б“ от ЗВ, който регламентира като публична общинска собственост:
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, в това число
и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите
на територията на общината. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи – общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал.
1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31
на ЗП С.О.следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, сред които са и
водоотвеждащите устройства, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Такива задължения
на общината са възложени и относно водностопанските системи и канализационни мрежи
и съоръжения - чл. 141, ал. 1 и чл. 191 във вр. с чл. 19, т. 4 от ЗВ.
От събраните по делото
допустими писмени и гласни доказателствени средства се установява, че на 22.02.2019
г. вечерта след излизане от паркиран собствен автомобил на пътното платно на
ул. ******в района на бл. ****** 1 на гр. София кракът на ищцатаА.Х. пропаднал в
намираща се на него в близост до бордюр необезопасена шахта за отводняване с
липсващ капак, като е получила закрито триглезенно счупване на дясна подбедрица
и за изправянето й помогнала св. В.П.– съседка на ищцата, възприела случилото
се с нея. От епикриза за периода от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г., издадена УМБАЛСМ
Н. И. Пирогов ЕАД, и заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото
лице, се изяснява, че същата вечер ищцатаА.Х. е посетила лечебното заведение,
като й е поставена диагноза „закрито триглезенно счупване на дясна подбедрица“,
което е възможно да настъпи при внезапно и неочаквано движение на крака от
пропадане в необезопасена шахта, довело до силно извиване на глезенната става навън
след стъпване с външния ръб на дясното ходила с цялата тежест на тялото. Заради
установеното увреждане по спешност дясната подбедрица на ищцата е била обездвижена
с гипсова лонгета, като след проведена предоперативна подготовка е проведено на
23.02.2019 г. оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на фрактурите
и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове. От показанията
на св. Веселина Петкова, които съдът намира за достоверни, като последователни,
възпроизвеждащи лични възприятия на свидетелката и кореспондиращи с другите данни
по делото, се установява, че при движение по пътното платно ул. ******пред бл. *******на
гр. София след излизане от паркиран автомобил кракът на ищцатаА.Х. пропаднал в
намираща се на него в близост до бордюра квадратна шахта, която била с липсващ
капак и необезопасена, като впоследствие тя била изправена и поставена да седне
в колата си с помощта на св. В.П.и откарана в лечебното заведение от сестра й,
на която се обадили за съдействие.
От свидетелските показания на
очевидеца на случилото и огледа на приложения снимков материал се доказа по
делото, че пропадането на крака на ищцата е станало в необезопасена и с липсваш
капак шахта за отводняване, намираща се в близост до бордюр на пътното платно
на ул. ******в района на бл. ****** 1 на гр. София, за който е безспорно, че
представлява общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП. Полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
общинските пътища, част от които е и ул. ******в района на бл. ****** 1 на гр.
София, и на намиращите се на тях пътни съоръжения, включващи и канализационните
такива. Ответникът не установи в процеса на доказване да са предприети действия
по обезопасяване на процесната шахта на пътното платно на ул. ***, а и не го
твърди. След като капакът на процесната шахта на пътното платно е липсвал и не
е била надлежно обезопасена, тя несъмнено е представлявала препятствие, създаващо
реално опасност за безопасното придвижване по пътното платно. Именно ответникът
С.О.като юридическо лице, чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението, е следвало да осъществи
действията по поддържане състоянието на пътя, респ. на намиращото се на него
съоръжение, с цел осигуряване на безопасното придвижване по него. В случая
именно бездействието на последните е довело и до неизпълнение на горепосочените
законови задължения, поради което съдът намира за установен фактическият
състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на
общината за противоправното й бездействие по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесния деликт на ищцата А.Х. е причинена телесна повреда, изразяваща се в триглезенно
счупване на дясна подбедрица, довело до оперативно лечение и необходимост от
приучване да ходи с патерици. От приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че фрактурите на глезените на ищцата А.Х. са
зараснали за 2 месеца (така и издадените й болнични листове), през които тя се
е придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на увредения й крак, търпяла
е затруднения в битово и хигиенно отношение и общо лечебният и възстановителен
(оздравителен) период е приключил за 4 месеца, през което време тя е търпяла
болки и страдания – интензивни през първия месец след увреждането и в началото
на процедурите за възстановяване на движенията на глезенната й става и
периодично явяващи се при преумора и рязка промяна на времето през останалото
време от периода на възстановяване. Вещото лице изяснява, че проведеното
лечение е довело до пълно възстановяване на конфигурацията на ставата и възвръщане
на обема и силата на нейните движения. Изяснява се също, че за отстраняването
на поставените метални остеосинтези ще се наложи нова оперативна интервенция,
която би й причинила болки за около 30 дни и нужда от нова кратка рехабилитация.
Единствено в бъдеще са възможни единични болки в глезенната става при студено и
влажно време, но тези болки постепенно напълно ще изчезнат.
От показанията на дъщерята на ищцата
– св. О.Т., се установява, че е видяла майка си непосредствено след операцията
и тя била в лошо състояние, нуждаела се от чужда помощ както при провежданото
лечение в болницата, така и след изписването й от лечебното заведение. Ищцата й
е споделяла, а и било видимо от вида й, че изпитвала силни болки, като понякога
дори и обезболяващите медикаменти не й помагали. Понастоящем също изпитвала
затихващи болки. Съдът възприема тези свидетелски показания, преценени по правилата
на чл. 172 от ГПК, за обективни, последователни, съответстващи на другите данни
по делото и житейски логични – субективните възприятия на свидетеля относно
главния факт на доказване (настъпването на вредоносния резултат и причината за
него) са формирани непосредствено и не са повлияни от други обстоятелства.
По тези съображения съдът
приема, че болките и страданията, претърпени от ищцата А.Х. непосредствено след
пропадането на крака й, както и в периода на възстановяване, представляват
неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на изпълнителя
на възложената от С.О.работа, за чието виновно поведение ответникът носи
гаранционно-обезпечителна отговорност поради неполагане на дължимата грижа.
При определяне на размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат взети предвид
степента на телесното увреждане, периодът на възстановяване, възможните
усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки и т.н. От събраните
доказателства се установява, че непосредствено след увреждането, изразяващо се
в триглезенно счупване на дясна подбедрица, наложило оперативно лечение, и в
периода на възстановяване с продължителност от 4 месеца, ищцата е изпитвала
болки, страдания и дискомфорт, като е бил нарушен обичайният й начин на живот –
нуждаела се е от чужда помощ непосредствено след оперативното й лечение и е изпитвала
неудобства от затрудненията при обслужването й през първите 2 месеца, през
които се е придвижвала с помощта на патерици. Установява се също, че при
студено и влажно време ищцата изпитва единични (спорадични) болки (които
постепенно напълно ще изчезнат) на увредената глезенна става, от която за отстраняването
на поставените остеосинтези ще се наложи нова оперативна интервенция, от която
ищцата би търпяла болки за около 30 дни. При определяне размера на
обезщетението е необходимо да се отчете и зрялата работоспособна възраст на
ищцата – 57 години.
С оглед на така приетите за
установени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата
за причинените му неимуществени вреди от настъпване на процесното телесно
увреждане при пропадане на крака й в шахта с липсващ капак на пътното платно,
необезопасена от С.О., е в размер на 20000 лева. Във връзка с тези съображения,
съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за посочената сума, а за разликата над нея до
пълния предявен размер от 30000 лева, като част от общия размер на обезщетение
от 40000 лева – отхвърлен. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху определеното обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, която е дължима по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от
увреждането – 22.02.2019 г., до окончателното му изплащане.
По делото се установява от
съвкупната преценка на представените епикриза, фактури от 26.02.2019 г. и
05.03.2019 г. и фискални бонове от същите дати и приетото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, че в резултат от увреждането ищцата е извършила
разходи за медицински изделия на стойност 1180 лева и за медицински консумативи
– 20 лева, или общо в размер на 1800 лева, които несъмнено са били необходими и
използвани за лечението на полученото от нея увреждане, т.е. налице е
причинна-следствена връзка на извършените от ищцата разходи и противоправното
поведение, за което ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност.
Предвид изложените правни съображения искът за имуществени вреди се явява
основателен и доказан за предявената сума от 1200 лева, поради което същият
следва да бъде уважен изцяло. Законна последица от уважаването на иска е също и
присъждането на законна лихва от датата на предявяване на претенцията –
03.05.2019 г., до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното от ищцата искане за разноски на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата 2003.13 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на
исковете. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като
то е към минималния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлизащ на 1466 лева. Ответникът няма искане за разноски, поради което такива
не му се присъждат с решението.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. ********№
**, да заплати на А.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 20000 лева, представляваща част от общо
претендирано обезщетение от 40000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки, страдания, неудобства и дискомфорт от получено
триглезенно счупване на дясна подбедрица в резултат от осъществено на 22.02.2019
г. пропадане на десния й крак в необезопасена и с липсваш капак шахта за отводняване,
намираща се на пътното платно на ул. ******в района на бл. ****** 1 на гр.
София, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.02.2019 г. до окончателното
й изплащане, и на основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 1200
лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в сбора на разходите за лечение на полученото от нея и описано
по-горе увреждане за закупуване на медицински изделия – 1180 лева, и медицински
консумативи - 20 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 03.05.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20000 лева до
пълния предявен размер от 30000 лева и претенцията за законна лихва върху тази
разлика за периода от 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. ********№
**, да заплати на А.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 2003.13 лева, представляваща разноски по производството
съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова