Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 530 16.12.2020 г. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно
дело № 634 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на Д.П.С. *** против Областна дирекция по безопасност на храните -
Стара Загора за присъждане на парично
обезщетение в размер на 400 /четиристотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди,
вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 37 от
21.03.2017 година, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните - Стара Загора
В исковата молба се твърди, че спрямо Д.П.С. *** било издадено наказателно постановление № 37
от 21.03.2017 година, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност
на храните - Стара Загора, с което му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева на основание на чл. 416, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл. 132, ал.1, т.6, предложение
първо от същия закон, което е отменено с
решение № 453 от 03.07.2017 г. по а.н.д. № 1158 по описа за 2017 година на
Районен съд гр.Стара Загора. Решението е обжалвано по касационен ред и е
потвърдено с решение №397 от 27.11.2017година, постановено по к.а.н.д. № 378 по описа за 2017 година на Административен
съд р. Стара Загора. Решението е влязло в законна сила на 27.11.2017 година
. Ищецът твърди, че ангажирал за
процесуално представителство и защита по образуваните дела, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Иска се от съда да
осъди Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора да заплати на Д.П.С. *** сумата от 400 /четиристотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 37 от 21.03.2017 година, издадено
от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора.
Ответникът Областна
дирекция по безопасност на храните - Стара Загора редовно и своевременно
призована не изпраща представител, но в писменото си становище,
релевира доводи, че искът
е неоснователен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения
иск.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно
постановление №37 от 21.03.2017 година,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара
Загора на ищеца му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание на
чл. 416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл.
132, ал.1, т.6, предложение първо от същия закон, което е отменено с решение № 453 от 03.07.2017
г. по а.н.д. № 1158 по описа за 2017 година на Районен съд гр.Стара Загора.
Решението е обжалвано по касационен ред и е потвърдено с решение №397 от
27.11.2017година, постановено по к.а.н.д. № 378 по
описа за 2017 година на Административен съд гр. Стара Загора. Решението е
влязло в законна сила на 27.11.2017 година.
В съдебното
производство по оспорване на НП пред районния съд Д.П.С. бил представлявано от адвокат с приложено
пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 098144 ищецът
е възложил на адв. С.П. да осъществи „правна защита и съдействие,
изразяващи се в защита по а.н.д. №1158 по описа за
2017 година на Старозагорския районен съд, за което е договорено и заплатено в
брой в размер на 400 лева.
По делото е приложено АНД № 1158/2017
г. по описа на Районен съд Стара Загора и к.а.н.д. №
378 по описа за 2017 година на Административен съд гр. Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.
Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата /общината/; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или
бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.
Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление.
При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното
постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като
властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен ред и
при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата /общината/ при или по повод изпълнение на административна дейност по
см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е
безспорно установено, че с наказателно постановление №37 от 21.03.2017 година,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара
Загора на ищеца му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева на
основание на чл. 416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за
нарушение на чл. 132, ал.1, т.6, предложение първо от същия закон.
Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение № 453 от 03.07.2017
г. по а.н.д. № 1158 по описа за 2017 година на Районен съд гр.Стара Загора.. С
постановената отмяна на издаденото срещу Д.П.С. наказателно постановление, като
незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за
ангажиране отговорността на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара
Загора по предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата
при изпълнение на административна дейност.
За ангажиране
отговорността на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора е необходимо да бъде установено и настъпването
на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.
В случая имуществените
вреди, обезщетение за които
се претендира, се свързват
с направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна
защита и съдействие във връзка с обжалването на наказателно
постановление №37 от 21.03.2017 година, издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните - Стара Загора и процесуалното представителство в
съдебното производство по АНД № 1158/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара
Загора. За да се приеме, че Д.П.С. е направил такива разходи, те следва да
бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита
подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36,
ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.
дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за
доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по
АНД № 1158/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора договор за правна
защита и съдействие № 098144 и пълномощно, ищецът е упълномощил и възложил на адв.С.П. да осъществи
защитата му по анд. № 1158 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Стара
Загора. Съгласно отбелязването в договора за правна защита и съдействие,
договорено е възнаграждение в размер на 400 лв., платимо в брой, като е
удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 400 лева
изцяло е заплатена в брой от клиента. В случаите, когато е договорено плащането
на адвокатското възнаграждение да е в брой, вписването в договора, че това
възнаграждение е платено, е достатъчно доказателство за заплащането му и
договора в тази част има характер на разписка /в този смисъл е и т.1 от
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС/. Ето защо отбелязването в договора за правна защита и съдействие, че
договореното адвокатско възнаграждение е платено от клиента – Д.П.С. удостоверява
направения от ищеца разход за адвокатска защита в производството по АНД № 1158/
2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Доколкото този разход се свързва
с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се
разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая
съществува пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по договор за правна защита и
съдействие и незаконосъобразното
наказателно постановление, тъй като адвокатската
защита е била ангажирана и съответно предоставена именно поради и във връзка
със съдебно производство по обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Д.П.С. на
адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваното
АНД № 1158/ 2017г. по описа на Старозагорския районен във връзка с обжалването на НП №37 от 21.03.2017
година, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните -
Стара Загора и съотв. заплащането на договореното за това
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., пряко се свързват с
незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са
обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на
привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направеният разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от Д.П.С.
не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и
впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява
причина за платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и
процесуално представителство във връзка с обжалването на този акт. В този
смисъл е и разрешението, дадено с ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и
Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., с което се прие, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата претенция е доказана не само по
основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение е удостоверено в приложения по АНД № 1158/2017г. по описа на Старозагорския
районен съд договор за правна защита и съдействие.
Адвокатският хонорар обаче
принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на
лицето с оглед повдигнатото му
обвинение. При ангажирането на
адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и
неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което
непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в
едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата при
интерес до 1000 лева минималното адвокатското възнаграждение не може да бъде
по-малко от 300 лева. За да се отговори на въпроса прекомерно ли е договореното
адвокатско възнаграждение следва да се имат предвид тълкувателни решения - тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. №
2/2016 г. и тълкувателно
решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2017 г. Според първото институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване,
поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение. Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не
е необходима последица от него."
По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага
извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно
предвидени предпоставки: прекомерност на
заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от
заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по
своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че присъденото обезщетение в
производството по ЗОДОВ,
което възмездява разноските, понесени от страните по
административно-наказателни дела, не зависи единствено от уговореното между
тези страни и техните процесуални представители. То следва да е съобразено с
всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия
адвокатски хонорар, съгласно Закона за
адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В
правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е
положена дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на
адвокатското възнаграждение.Спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради
това, направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Определеният в наредбата размер
на адвокатското възнаграждение е 300, 00 лв. при материален интерес до 1000, 00
лв. В настоящия случай размерът на претендираното като настъпила имуществена
вреда адвокатско възнаграждение е 400, 00 лв. и като такъв се явява справедлив
и обоснован. Това е така, тъй като въпреки че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, то доколкото присъденият размер не надвишава
значително установения с Наредба № 1
от 9.07.2004 г. минимум, настоящият съдебен състав, счита, че не са
налице основания за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за
имуществени вреди.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски, като Областна дирекция по
безопасност на храните - Стара Загора следва да бъде осъдена да
заплати на Д.П.С. сумата от 325 лева, представляваща внесена държавна такса в
размер на 25 лева и 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат. Адвокатското
възнаграждение също не е прекомерно, тъй като е договорено в минимално
определения в чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 размер
от 300 лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
по безопасност на храните - Стара Загора да заплати на Д.П.С. *** от 400 /четиристотин/ лева за претърпени от него имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление №37 от 21.03.2017 година, издадено
от директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Стара Загора=
ОСЪЖДА Областна
дирекция по безопасност на храните - Стара Загора да заплати на Д.П.С. *** сумата от размер 325
/триста
двадесет и пет/ лева, представляваща направените от
него разноски.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: