О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 11.03.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито съдебно заседание
на единадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. №47 по описа за 2021 г.
на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.423, ал.1 и
ал.2 от ГПК
Образувано е по подадено от „********“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***********************************,
действащо чрез управителя ЕВГ.Г.П., ЕГН **********, възражение по чл.423, ал.1 ГПК във връзка с
издадена против дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №1049/11.10.20168 г. по ч.гр.д.№2031/2018 г. по описа на РС –
Кюстендил.
Депозираното възражение се мотивира с
обстоятелството, че длъжникът не е надлежно уведомен за издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди се, че на 26.02.2020 г. упълномощен
представител на дружеството посетил кантората на ЧСИ Елица Христова, рег. №743
и район на действие – Окръжен съд гр. Кюстендил, за да получи книжа по изп. дело №1050/2019 г. по описа на съдебния изпълнител,
като едва от съдържанието на полученото съобщение /приложено в заверен препис
към възражението/ разбрал за предприети спрямо търговското дружество действия
по принудително изпълнение. Това бил и моментът, в който за първи път разбрал и
за издадената срещу дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2031/2018 г. по описа на РС – Кюстендил и издадения въз
основа на същата изпълнителен лист от 16.09.2019 г. Акцентира се, че до този
момент като управител на представляваното ТД не е получавал каквито и да е
книжа във връзка с признатото задължение по процесната
заповед за изпълнение, поддържайки виждането, че по този начин е бил лишен от
възможността да защити правата на длъжника „********“ ООД. Отделно се възразява
срещу основателността на претендираните от заявителя
„***“ ЕООД парични претенции спрямо търговското дружество, признати за дължими
с издадената заповед за изпълнение. Иска
се да бъде прието възражението срещу процесната
заповед по чл.410 ГПК с последица връщане делото на заповедния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415,
ал.1 ГПК. С възражението, на основание
чл.423, ал.2 ГПК, е поискано спиране на незабавното изпълнение по
ч.гр.д.№2031/2018 г. по описа на КнРС.
По така депозираното възражение е
постъпил отговор от насрещната страна –
„***“ ЕООД, чрез упълномощения представител юрк.
ПЛ.М.. Изразява се виждане за процесуална недопустимост на депозираното
възражение, породена от депозирането му извън преклузивния
едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК, алтернативно се приема същото за
неоснователно, поради надлежното връчване на процесната
заповед за изпълнение в хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК. По изложения довод се
поддържа искане за оставяне без разглеждане, респ. без уважение на подаденото
възражение.
При
преценка допустимостта на подаденото възражение, въззивният
съд взе предвид следното:
КнОС приема, че
едномесечният срок по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение по този ред е
спазен, доколкото видно от разписка за връчване на Покана за доброволно
изпълнение, изходяща от ЧСИ Е. Христова и адресирана до длъжника „********“
ЕООД /находяща се на л. 22 от в.ч.гр.д. №356/2020 г.
по описа на КнОС/, същата е получена от законния
представител на дружеството на 04.03.2020 г., а възражението по чл.423 ГПК е с
дата на подаване 26.03.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, за да се произнесе по основателността на възражението, след като
прецени изложените доводи и материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Оспорваната заповед за изпълнение е
издадена в хипотезата на чл. 410 от ГПК, с оглед на което връчването й на
длъжника се дължи от съда - чл. 411, ал.3 от ГПК. Начините на връчване на
съобщения и други книжа в рамките на съдебното производство са посочени в чл.
43 от ГПК. За връчване на търговски дружества е приложима и разпоредбата на чл.50 ГПК.
Производството по делото е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение от „***“ ЕООД против длъжника „********“
ООД, гр. Кюстендил, с искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.
С разпореждане №4708/11.10.2018 г.
заповедният съд е уважил подаденото заявление по реда на чл.410 ГПК и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1049/11.10.2018 г.
Видно от данните по ч.гр.д. № 2031/2018
г. по описа на Районен съд - Кюстендил, заповедта за изпълнение е била
изпратена за връчване на посочения от кредитора и проверен по партидата на
търговското дружество – „********а“ ЕООД
в ТР към АВ адрес, а именно: гр. Кюстендил, ул. „Рила“ №8.
Направен е опит за връчване на така
издадената заповед на длъжника, като съобщението е върнато в цялост, с
отбелязване от длъжностното лице по връчване, че адресът на търговското
дружество е посетен общо пет пъти, за период по-дълъг от един месец, като са отразени
конкретните дати и часове на посещаване на адресата. Във върнатото в цялост
съобщение длъжностното лице също така е отразило, че двора и къщата, където е
адреса на търговеца, са необитаеми, като не се откриват табели на фирмата или
управителя на дружеството.
При тези данни, съдът е разпоредил да се
залепи уведомление по реда на чл.47 ГПК с разпореждане от 22.11.2018 г. и е
приел заповедта за надлежно връчена в хипотезата на чл.47, ал.1 ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
Връчването на съдебни книжа на търговци
и юридически лица е уредено със специални правила в чл. 50 ГПК. То се извършва
на мястото, където тези субекти са вписали седалището и адреса си на управление
в съответния регистър. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат в
съответния регистър тази промяна, книжата се прилагат по делото и се считат
връчени. Законът не им дава период от време, в който да извършат вписването, не
ги и задължава да съобщят новия адрес на съда.
Съдът е задължен да връчи издадената
заповед за изпълнение на дружеството на вписаните актуални седалище и адрес на
управление, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, както и е процедирал заповедния съд в
конкретния случай.
В тази връзка настоящият състав на въззивната инстанция намира, че заповедният съд
неправомерно е пристъпил към връчване на съобщението по реда на чл.47, ал.1 ГПК. След като безспорно в случая адресът, на който е потърсен длъжникът е
този, който е вписан в ТР, то за да се приеме, че проявление намира хипотезата
на чл. 50, ал. 4 от ГПК, при която се предприемат действия по чл. 47, ал. 1 от ГПК, следва връчителят да се увери, че действително
канцеларията на търговеца е на този адрес, но той няма достъп до нея, или че
няма лице, което да се съгласи да приеме съобщението.
В настоящият случай обаче длъжностното
лице е посочило, че данни /табела/ на такава фирма на посетения адрес няма,
което обстоятелство води до приложението на разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК –
лицето е напуснало адреса, посочен в ТР, но не е вписало нов.
Спецификата в производството по връчване
на съобщения и призовки на юридически лица са проявява в това, че доколкото
връчването е в канцеларията на лице-служител, което се съгласи да получи
книжата и се предполага, че такова лице винаги има през работно време, а ако
променят адреса си, са длъжни да впишат веднага промяната, не е предвиден
месечен срок, в който да се посещава адреса на регистрация на тези лица.
В адресираното до длъжника съобщение,
длъжностното лице е отбелязало, че при
посещението на адреса фирма- длъжник с това наименование не е намерил, както и
че къщата и двора изглеждат необитаеми. Анализът на констатацията на връчителя води до недвусмисления извод, че на този адрес
такова лице /търговско дружество/ няма. При тези данни се приема, че безспорно
в случая е приложима хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК и длъжника е надлежно
уведомен за издадената заповед за изпълнение.
По въпроса за приложението на
разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК има многобройна и непротиворечива практика на
ВКС, намерила отражение в редица съдебни актове, като например Решение № 7 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2018 г., III г. о., ГК; Решение № 157 от
26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1060/2020 г., I т. о., ТК; Определение
№398/03.07.2014 г., постановено от ВКС по ч.гр.д.№2823/2014 г. и др.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че заповедта за изпълнение е била редовно връчена и не е налице
основание за приемане на възражението и спиране на изпълнението на осн. чл. 423, ал. 2 ГПК, както и за обезсилване на
заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
423, ал.1 от ГПК, Кюстендилският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане
по реда на чл. 423 ГПК възражение по чл. 414 ГПК подадено от „******“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ***********************************,
действащо чрез управителя ЕВГ.Г.П., ЕГН **********, против заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №1049/11.10.20168 г. по ч.гр.д.№2031/2018 г. по описа
на РС – Кюстендил..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.