Р
Е Ш Е Н И Е
№
742 / 2.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1. Георги
Видев
2. Христина
Юрукова
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова ,
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 350, по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Фондация
„Гринберг“, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 1, офис
1, против Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани
или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Сърница,
приета с Решение № 32, по Протокол № 7 от 28.07.2015 г. на Общински съвет –
Сърница.
Жалбоподателят моли да бъде отменена
оспорената наредба. Излага съображения за приемането ѝ при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа
жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.
Претендира разноски.
Ответникът – Общински съвет – Сърница –
не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в
подаден преди него писмен отговор. Сочи доводи за липсата на съществени
нарушения административнопроизводствените правила при приемане на наредбата.
Прокурорът дава заключение за
основателност на жалбата, като споделя изложените в нея доводи. Счита, че
следва да бъде отменена наредбата.
Жалбата е допустима, съгласно изрично постановеното
в този смисъл Определение № 10519/30.07.2020 г., по адм.д. № 6837/2020 г. по
описа на Върховния административен съд, с което е отменено първоначално
постановеното прекратително определение по настоящото дело.
Разгледана по същество същата е основателна.
С определението за насрочване на делото
съдът указа на ответника, че не сочи доказателства дали проектът на наредбата е
съгласуван с Агенцията за хората с увреждания и дали е получено задължителното
ѝ становище по проекта. Независимо от даденото указание ответникът не
представи такива доказателства, а вместо това изложи доводи за липсата на
необходимост от такова съгласуване, както и от представяне на задължително
становище на агенцията. Следователно по делото е безспорно установена липсата
на посочените съгласуване и становище. Посочените липси съдът счита, че
действително представляват съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, каквото е становището и на
жалбоподателя:
Според чл. 26, ал. 1 от ЗНА,
изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на
принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост,
съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
Според чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове, органът, който отговаря за
изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните
министерства, други ведомства или обществени организации, които организират
неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от
1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на Наредбата), Агенцията за
хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за
интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава задължително становище
при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с
увреждания.
Съобразно чл. 10, ал. 1 от Закона за
хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019
г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на
труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
София.
Според чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, Агенцията за хората с увреждания: участва при изготвянето
на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и
дава становища по тях.
В чл. 51, ал. 3 от Конституцията е
установен принцип, според който, старите хора, които нямат близки и не могат да
се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически
увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.
Въз основа на възведеното в Основния
закон правило, както отменения Закона за интеграция на хората с увреждания,
така и действащия понастоящем Закона за хората с увреждания, уреждат като
основна функция на Агенцията за хората с увреждания - изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
В рамките на така установената в закона
компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания
(отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, установяват
конкретно правомощие (тоест право и задължение) за Агенцията, да участва и да
дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с
увреждания. Несъмнено е, че и двете норми, както на отменения, така и на
действащия закон са императивни, което ще рече, че становището на Агенцията по
конкретния проект за нормативен акт е задължително, независимо от това, че в
действащия понастоящем закон, то не е изрично определено като такова. Това
разбиране се основава и на текста на чл. 26, ал. 1 от ЗАН, в който
„съгласуваността“ е възведена, като принцип в процеса на изработването на
проект на нормативен акт.
В този смисъл, националното
законодателство е съответно на изискванията на чл. 4, §1, б. „а“ от Конвенцията
за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС
на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), според който, държавите -
страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед
гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни
свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак
на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да: приемат
всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането
на правата, признати по настоящата конвенция.
Изпълнението на държавната политика за
интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за
равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с
увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и техните
семейства. В контекста на това разбиране, невземането на становище от Агенцията
за хората с увреждания по проекта на наредбата, следва да бъде квалифицирано
като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото
всички норми в оспорената наредба имат за адресат хората с увреждания. Впрочем,
в случая не се твърди и не се установява, Община Сърница или Общински съвет – Сърница
дори да са уведомили Агенцията за хората
с увреждания за намерението си да бъде приета процесната Наредба.
Следователно оспорената наредба, като
незаконосъобразна следва да бъде отменена от съда.
Предвид изхода на делото и своевременно
направеното искане, ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 630 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 20 лева за обнародване в Държавен вестник и 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наредбата за престой и паркиране
на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на
територията на община Сърница, приета с Решение № 32, по Протокол № 7 от
28.07.2015 г. на Общински съвет – Сърница.
Осъжда Общински съвет –
Сърница да заплати на
Фондация
„Гринберг“, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 1, офис
1, разноски по делото в размер на 630 /шестстотин и тридесет/
лева.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
/П/
Членове:
1. /П/
2./П/