РЕШЕНИЕ
№ 10443
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110106575 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от Т. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, срещу В. А. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
14 800,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на
претърпяна загуба, изразяваща се в разлика между пазарната цена и цената, на която ищецът
е продал недвижим имот, находящ се в /адрес/, с цел набавяне на финансови средства,
поради невъзможност да получи кредит за довършване на започнат строеж на къща в
/адрес/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.02.2023 г./ до
окончателното плащане на дължимото, и сумата от 2000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /шум в главата, загуба на работоспособност за една
година, влизане в болница и др./ за периода 22.08.2017г. до 01.12.2020г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /06.02.2023 г./ до окончателното плащане на дължимото,
които вреди са настъпили вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника,
който, в качеството си на законен представител на „Е.к.“ ЕООД, недобросъвестно подал
молба за допускане на обезпечение по ч. гр. д. № 4063/2017 г. по описа на САС на бъдещи
искове, знаейки че са неоснователни, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ищеца,
които искове са отхвърлени с влязъл в сила съдебен акт.
Претендират се разноски.
В исковата молба и уточнителна такава се твърди, че ответникът бил управител на
„Е.к.“ ЕООД (с предходна фирма „Е.к. - Д.“ ЕООД), като по негова молба, подадена от името
на дружеството, била издадена обезпечителна заповед от 22.08.2017 г. по ч. гр. д. №
4063/2017 г. по описа на САС, с която било допуснато обезпечение на бъдещи искове на
„Е.к.“ ЕООД, чрез запори на всички банкови сметки на ищеца до размера на претендираното
вземане от 51 303,46 лв. Поддържа се, че запорите били наложени на 30.08.2017 г. в хода на
и. д. № 20178460400605 и били вдигнати на 26.12.2020 г. след отхвърляне на предявените
1
искове, по които било образувано гр. д. № 9798/2019 г. по описа на СГС. Ищецът посочва, че
бил започнал строителство на къща в /адрес/, за което му били необходими парични
средства, но поради наложените запори му било отказано отпускането на кредит, в резултат
на което се наложило да продаде свой имот с 14 800 лв. по-малко от пазарната му цена, а
именно – апартамент /адрес/, находящ се в /адрес/. Счита, че по този начин е претърпял
имуществена вреда под формата на претърпяна загуба. Наред с това твърди, че е претърпял
и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, шум в главата, загуба на
работоспособност за една година и престой в болница, като оценява същите на 2000 лв.
Развива доводи, че посочените вреди са настъпили в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника, който умишлено и в нарушение на чл. 3 ГПК е
подал молбата за обезпечение на бъдещи искове от името на представляваното дружество
„Е.к.“ ЕООД, знаейки че последните са неоснователни. В подкрепа на това подробно
посочва обстоятелства, от които прави извод за недобросъвестно поведение и намерение за
увреждане. С тези аргументи моли исковете да бъдат уважени.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, като
развива доводи за недопустимост на предявените искове. Поддържа, че не следва да носи
отговорност в лично качество, тъй като е действал от името и за сметка на „Е.к.“ ЕООД.
Навежда съображения, че при предявяване на исковете срещу ищеца се е действало със
субективната увереност, че същите са основателни. Оспорва да е бил в облигационни
отношение с ищеца, да е извършвал признания в лично качество и да е извършвал лично
процесуални действия, от които да се прави извод за противоправно поведение. Твърди, че
посочената от ищеца продажбена сделка е симулативна и последният не е получавал суми
по същата, респективно - не е претърпявал вреда в размер на 14 800 лв., като излага
подробни аргументи в тази насока. Наред с това счита, че продажната цена била по-висока
от пазарната, като не следвало да се взима предвид представения от ищеца оценителен
доклад от 2017 г. Оспорва претенцията за неимуществени вреди с твърдения, че липсва
причинна връзка между тях и твърдяното противоправно поведение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д.. Поддържат исковата молба и
молят съда да уважи исковете. По делото с постъпили писмени защити.
Ответникът се представлява от адв. Н., която поддържа отговора и моли съда да
отхвърли исковете. По делото с постъпила писмена защита.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-оценителна експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
От представения по делото Договор за СМР от 30.05.2016 г., е вино, че ищеца, А.П. и
дружеството „Е.к. –Д.“ ЕООД, представлявано от управителя В. Д., са били в облигационно
отношение по договор за строителство на жилищна сграда с гараж, намираща се в /адрес/.
На дружеството строител е съставен Акт № 1-2115 по чл. 36 ЗАНН, въз основа на който на
ответника, като управител с Наказателно постановление от 14.03.2017 г., е наложена глоба,
за неправомерно изоставяне на строежа и необезопасяването му.
Представено е Решение № 30245/09.02.2017 г. по ГД№44740/2016г. на СРС, с което
„Е.к. –Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца и А.П. суми по договора за СМР.
С Определение № 2728/14.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4063/2017г. на САС, е допуснато
обезпечение на бъдещи искове на „Е.к. –Д.“ ЕООД срещу ищеца и А.П., за неплатени суми
по договора за СМР и е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е наложен
запор върху банковите сметки на ищеца до сумата от 25651,73 лв., съгласно запорно
съобщение от 29.08.2017 г. на ЧСИ О.М.. С Решение № 53593/28.02.2019 г. по
ГД№27743/2018г. на СРС, влязло в сила на 15.10.2020г., исковете на „Е.к. –Д.“ ЕООД срещу
ищеца и А.П., са отхвърлени.
2
Представен е констативен протокол от 14.02.2018г. на технически ръководител и
инвеститорски контрол, относно жилищна сграда с гараж, намираща се в /адрес/, с който са
дадени препоръки за незабавни действия по рехабилитация на целия обект, с цел
предпазването му от саморазушаване.
Съгласно Нотариален акт № 074/26.03.2018 г. за покупко-продажба на недвижим
имот, ищеца е продал на трето лице апартамент /адрес/, находящ се в /адрес/, за сумата от
45 000 лв.
С Решение №20045967/04.07.2022г. по гр.д. №65611/2020г. по описа на СРС, на
основание чл. 403, ал. 1 ГПК „Е.к.“ ЕООД, е осъдено да заплати на Т. М. Б. сумата от 6103,22
лв. и сумата от 3972,15 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие допуснато с Определение № 2728 от 14.08.2017г. по ч.гр.д.№ 4063/2017г. по
описа на САС, ГО, 2-ри състав, обезпечение на бъдещи искове.
Представени са Амбулаторен лист и Епикриза от 04.01.2021г. на ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че средната пазарната стойност на апартамент /адрес/, находящ се в /адрес/, е
60 922 лв.
По делото е разпитан като свидетел П.Г., който посочва, че е строителен инженер и
бил в техническия надзор на строителния обект в /адрес/. Страните били в конфликт от
2016г., когато строежа започнал, защото ответника не изпълни инвестиционният проект в
съответствие с изискванията на проекта и имало много несъответствия. Вследствие на това
започнали постоянни скандали между двамата. След като получил аванс, ответника
напуснал строителната площадка и не довършил строителството. През цялата 2016г. двамата
се карали. От това ищеца претърпял голям стрес, държал се за гърдите, не бил разположен,
казвал, че му е лошо, вдигал високо кръвно и имал шум в ушите. След 2016г. до към 2022г.,
получил онкологично заболяване на бъбрека. През 2024г. получил инсулт. Преди това имал
предсърдни мъждения, излизал извън сърдечен ритъм. Свидетеля посочва, че в резултат на
проливни дъждове и води от снеготопенето, строежа започнал да се руши и ищеца продал
жилището си, защото г-н В. Д. му бил блокирал всички банкови сметки. Средствата от
апартамента му трябвали за да довърши грубия строеж.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК. Съгласно постановеното по в.ч.гр.д.
№9265/2024г. по описа на СГС Определение №13524/03.09.2024г., предявените искове са
процесуално допустими.
Ищецът претендира вреди от допуснатото обезпечение извън хипотезите на
специалната отговорност и срока по чл. 403 ГПК, което се основава на установена
злоупотреба с права, от страна на ответника, като физическо лице- управител на дружество,
при обезпечаване на бъдещия иск от дружеството. За да възникне право за обезщетяване на
ищеца за вреди следва от негова страна да се твърди, както и да е доказано, пълно и главно,
противоправно деяние по вина на молителя – деец, причинените от конкретното действие
вреди и причинно – следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се
обезщетят. Освен това, за да се ангажира отговорността на ответника /молител по
обезпечението и управител на дружеството/ за имуществени вреди в резултат на злоупотреба
с права, от субективна страна следва да се установи умисъл като форма на вината.
Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки
конкретен случай е в тежест на ищеца в производството, по правилата на чл. 154 ГПК
(Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО). Законът изисква
посочените предпоставки за реализиране на отговорността да са налице кумулативно.
Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
Както е прието в Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на
ВКС, IV ГО и Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО,
3
злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато жалбата/искането до
съответния компетентен орган не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Носителят на
едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не
го упражни. Поради това и упражняването на материално и процесуално право поначало е
правомерно. Това не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправно. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат
увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в
противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Подаването на жалба/молба до
съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна.
Противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато
право. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, когато страната подава
молба по чл. 390 ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без
значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не, в действителност
твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е
извинителна или неизвинителна (в този смисъл Решение № 59/04.05.2017 Г. на ВКС по гр. д.
№ 2817/2016 г., III ГО). Понеже недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди
следва да я докаже.
В настоящия случай, по делото не се установи, че е налице злоупотреба с правото на
обезпечение на иск от страна на ответника, като физическо лице, т. е. не се доказва, че
ответника, като физическо лице, в качеството му на управител на дружеството „Е.к. –Д.“
ЕООД, е упражнил признатото от закона право по чл. 390 ГПК на дружеството, единствено с
цел да бъдат нанесени някакви имуществени или неимуществени вреди ищеца. Извод в тази
насока не може да се обоснове единствено от обстоятелството, че предявената претенция,
която е обезпечена, е била впоследствие отхвърлена. Напротив, от събраните по делото
доказателствата, може да се направи извод, че управляваното от ответника дружество е
упражнило правото си, с убеждението, че то съществува /задължение на основание сключен
договор за СМР/, още повече че от събраните по делото доказателства се установи, че
дружеството все пак е извършило някакви строителни действия, макар и несъответстващи
на инвестиционния проект- в този см. са показанията на свидетеля, който посочва, че г-н В.
Д. не е изпълнил инвестиционният проект в съответствие с изискванията на проекта по част
„Конструктивна“, но все пак строителни работи са били извършени.
За да е налице злоупотреба с право на обезпечение на иск, следва да се докаже
твърдяната цел – ответника, като физическо лице-управител на дружество, се е възползвал
от предоставената правна възможност да подаде молба по чл. 389 ГПК, за да бъдат нанесени
някакви имуществени вреди ищеца. Това не се установи от събраните по делото
доказателства. По делото не се установява – пълно и главно ответникът- физическото лице
В. Д., като управител на„Е.к. –Д.“ ЕООД, да е подал молба за обезпечаването на бъдещия си
иск срещу ищеца, с цел да бъдат нанесени някакви имуществени вреди на последния.
Събраните по делото доказателства не установяват ответника, като физическо лице-
управител на ЕООД, да е имал неправомерно или противоправно поведение. За да е налице
злоупотреба с право на обезпечение на иск, следва да се докаже твърдяната цел.
Доказателства за недобросъвестност на ответника не бяха установени.
В допълнение, по отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът счита, че
по делото не бе установено, наличието на причинно-следствена връзка между поведението
на ответника и претърпените вреди. Ищеца твърди, че за да завърши строителството, се
наложило да продаде свой имот, за да заплати на новия строител разходите за завършване на
4
къщата, но по делото не са ангажирани никакви доказателства, че със средствата получени
от продажбата на апартамента, са погасени задължения към новия строител. По делото дори
няма ангажирани доказателства за наличието на договор за СМР с друг строител, освен с
този на управляваното от ответника дружество. Не са ангажирани и доказателства, че
изобщо е извършвано строителство от друга фирма, различна от „Е.к. –Д.“ ЕООД, поради
което твърденията, че апартамента е продаден именно с тази цел, под пазарна цена, за да се
заплати на новия строител, останаха недоказани.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не се установиха елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски. С оглед
представените доказателства, съдът намира, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 3000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, за осъждане на
ответника В. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да му заплати сумата от 14 800,00
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба,
изразяваща се в разлика между пазарната цена и цената, на която ищецът е продал
недвижим имот, представляващ Апартамент /адрес/, находящ се в /адрес/, с цел набавяне на
финансови средства, поради невъзможност да получи кредит за довършване на започнат
строеж на къща в /адрес/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 06.02.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и
сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/шум в главата, загуба на работоспособност за една година, влизане в болница и др./, за
периода 22.08.2017г. до 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.02.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, които вреди са настъпили вследствие от виновно и противоправно поведение на
ответника, който, в качеството си на управител на „Е.к.“ ЕООД, недобросъвестно подал
молба за допускане на обезпечение по ч. гр. д. № 4063/2017 г. по описа на САС на бъдещи
искове, знаейки че са неоснователни, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ищеца,
които искове са отхвърлени с влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА Т. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, да заплати на В. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /адрес/, сумата от 3000,00 лева (три хиляда лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5