№ 3069
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ж. ТР. К., чрез адв. А.А., срещу Определение
№7572/12.07.2022г., постановено по гр. д. №8873/2022г. по описа на ВРС, в частта, с която е
прекратено производството по делото по отношение на подадената от частната
жалбоподателка молба за защита от домашно насилие срещу ИВ. Д. Т., на основание чл. 130
ГПК.
В жалбата са изложени твърдения, че изводът на първоинстанционния съд, че Ж.К.
попада извън кръга на лицата, които могат да получат защита по реда на ЗЗДН, е
неоснователен. Частната жалбоподателка сочи, че е майка на жената, с която извършителят
на домашното насилие Т. съжителства на съпружески начала, както и че последният живее в
дома . Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд обосновава
извода си, че когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило
фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно
жилище, приложимият закон е Закон за защита от домашно насилие. По изложените
съображения моли за отмяна на обжалваната част от определението.
В срока за отговор не е постъпило становище от останалите конституирани страни в
производството.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е основателна по следните съображения:
Производството по реда на ЗЗДН е образувано по подадена молба за защита от
домашно насилие от Живка Трендафилова К., лично за себе си и като лице, което е в
родство по права линия с детето К. ИВ. Т., спрямо ответника ИВ. Д. Т..
Молителката излага твърдения в иницииралата производството молба, че живее с
ответника в едно домакинство в с. Приселци, ул. „Хаджи Димитър“ №12, което наброява
общо шест души - тя, съпругът й Костадин Маринов Калчев, техният син Ивелин
Костадинов Калчев, дъщеря им Татяна Костадинова К., нейният съжител - ИВ. Д. Т. и
общото дете на последните - вторият молител К. ИВ. Т.. Сочи, че дъщеря Татяна К. към
момента на извършване на акта на домашно насилие и към настоящия момент е на лечение в
психиатрична клиника при МБАЛ „Св. Марина Варна“ АД. Излага твърдения, че малко след
1
като дъщеря й и нейният съжител заживели при тях в с. Приселци, след което отношенията
между тях чувствително се променили. Постепенно ответникът обсебил дъщеря им, а те без
да подозират каквото и да било приемали постоянните скандали между тях за техни лични
отношения. С времето скандалите зачестили, грубото отношение на ответника към дъщеря
им се пренесло и към всички тях. Ответникът не разрешавал на молителката и съпругът й да
контактуват с дъщеря си, започнал да я манипулира със заплахи и скандално поведение.
Като следствие дъщеря им получи разстройство на психиката, за което била регистрирана в
психиатрична клиника при МБАЛ „Св. Марина Варна“ АД. Ответникът не работи и не
желае да работи за да издържа семейството си, като всички тежести по издръжката на
домакинството били за сметка на молителката и съпруга ѝ.
По отношение на извършеното домашно насилие молителката излага твърдения, че
на 03.07.2022 г. около 08:30 - 09:00 в дома в село Приселци, в присъствието на детето К.Т.
и на останалите членове на домакинството, с изключение на неговата майка, ответникът
И.Т., без видими причини се разкрещял очи в очи срещу нея за това, че парите не му
стигали, и че тя заедно със съпруга си били длъжни да го издържат като техен зет и да се
грижат за детето и за майка му. Озлобен крещял из цялата къща: „... ще ви унищожа
всичките“, „... като заспите няма да се събудите“, „ ...рано или късно ще ви оправя“ и т. н.
Тези заплахи били съпроводени с вулгарни псувни по адрес на всички, в това число и към
молителката. Наричал я „дърта брантия“, „говедо“, „помиярник“ и др. Детето се свило в
молителката и плачело от страх, а ответникът го измъкнал и го затворил в тяхната стая. При
тази поредна скандална проява на домашно насилие на 03.07.2022 г., в състояние на ярост
ответникът счупил ключовете на входната за имота врата и отрязал механичното резе.
Молителката допълва още, че по време на предходен скандал дъщерята получила силно
психично разстройство, при което изпаднала в психически срив на съзнанието, вследствие
на което била откарана и приета за лечение в психиатричната клиника на МБАЛ „СВ.
Марина-Варна“ АД. С оглед изложеното отправя искане към съда за налагане на посочени в
молбата мерки за защита по отношение на нея и детето по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5
ЗЗДН, както и с искане за издаване на заповед за незабавна защита.
С уточняваща молба от 12.07.2022 г. заявява, че всички описани в молбата действия
са извършени в присъствието на детето, а отделно от това се поддържа, че вследствие на
действията на ответника на процесната дата детето плачело в молителката свито от страх, а
след това ответникът го измъкнал и затворил в тяхната стая. Обосновава допустимостта на
производството по отношение на нея предвид обстоятелството, че е родител на лицето
Татяна Костадинова К., с която извършителят на домашно насилие е във фактическо
съжителство и имат общо дете – другият молител К. ИВ. Т..
По съображения. че липсва изискуемата от закона фактическа и/или семейна връзка
между молителката и ответника, който не попада в нито една от хипотезите на чл. 3, т. 1-10
ЗЗДН, първоинстанционният съд е прекратил производството спрямо нея.
Съобразно легалната дефиниция на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. По изрична разпоредба на чл.2 ал.2 от ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие над дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
В чл. 3 от ЗЗДН е уредена възможността по реда на закона да търси защита всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; от лице, от което има
дете; от възходящ; от низходящ; от брат или сестра; от роднина по сватовство до втора
степен или от настойник, попечител или приемен родител. Обхванати са основните групи
отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките
роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо
съжителство. Законът очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира защита в
съответствие с поставените в него цели, които са за превенция по отношение на
посегателства в рамките на семейството и дома.
2
Настоящият въззивен състав изцяло споделя съдебната практика, обективирана в
Решение № 676 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 3175/2008 г. и Определение № 397 от 23.05.2012
г. по ч.гр. д. № 221/2012 г. на IV гр. отделение на ВКС, съгласно която приравняването на
хипотезите - съпрузи, бивши съпрузи или лица във фактическо съжителство и
същевременно, включването в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН роднините по сватовство,
сочи, че извършеното домашно насилие спрямо родител на лицето, с което нарушителя е във
фактическо съжителство следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН.
Посоченият извод следва от характера на домашното насилие, какъвто съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН притежава всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Непосредствената задача на закона е да прекрати и санкционира всички актове на домашно
насилие в рамките на домакинството на молителя, като го санкционира и представлява
превенция за извършване на последващи насилствени действия. Следователно, защитата
срещу акт на домашно насилие, осъществен от лице, намиращо се във фактическо
съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, се
осъществява по реда на приложимия ЗЗДН и посредством мерките уредени в нормата на чл.
5 от него.
Достигането до крайни правни изводи, различни изложените от първоинстанционния
съд, налагат отмяната на определение в обжалваната прекратителна част и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата на Ж. ТР. К..
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7572/12.07.2022г., постановено по гр. д. №8873/2022г. по
описа на ВРС, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на
подадената от Ж. ТР. К. молба за защита от домашно насилие срещу ИВ. Д. Т., на основание
чл. 130 ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената
от Ж. ТР. К. молба за защита от домашно насилие срещу ИВ. Д. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3