Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260039/10.03.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти
февруари, двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю. К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 347/19 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение от
05.07.2019г., постановено по гр.д.№ 2282/2018 г. Върховният касационен съд е
обезсилил въззивно решение на Апелативен съд – Варна № 115/14.07.2017г. по
в.гр.д.№ 274/2017г., образувано по жалба срещу решение № 397/20.03.2017г. на Окръжен
съд – Варна по гр.д.№ 702/2016г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав.
Въззивното производство е
образувано по жалба на „Ел Ка Ве Транс” ЕООД, гр. Пловдив против решение №
397/20.03.17 г. по гр.д.№ 702/16г. на Окръжен съд – варна, с което е бил уважен
иска по чл.108 от ЗС, предявен от „Алфа 04” ЕООД – Варна и ответникът е бил
осъден да предаде на ищеца владението върху ПИ с идентификатор 10135.4507.203 по КК на гр. Варна с площ по скица 4003 кв.м., находящ се в гр.Варна, ПЗ „Метро”, а
съгласно описание по документи за собственост - представляващ НИВА с площ от
4600 кв.м, съставляваща имот № 025009 по плана за земеразделяне на землище „Владиславово”, ІV
категория на земята, ЕКАТТЕ 97662, като
е прието за установено в
отношенията между страните, че ЕООД „Алфа 04“ гр.Варна е придобило собствеността
върху имота по давност чрез
непрекъснато владение от датата на сключване на договора за покупко-продажба на 23.03.2005
г., до
изтичане на 10-годишен давностен срок /след допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива/ и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за частична
недопустимост и за неправилност поради нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения. Претендира се частично обезсилване на
решението в установителната част от диспозитива, а в останалата част – отмяна и
отхвърляне на предявения ревандикационен иск; евентуално – отмяна изцяло на
решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените разноски.
Ответната страна оспорва въззивната
жалба и изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установено следното:
След влизането в сила на решение
№ 1049/4.09.2019 г. по гр.д.№ 702/2016 г. за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 397/20.03.2017 год по гр.д.№ 702/2016 год на ВОС,
твърдението е придобиване на правото на собственост върху имота по
давност чрез непрекъснато владение
от сключването на договора за покупко-продажба, до
изтичане на 10-годишен давностен срок.
Не се спори между страните, установява
се от приложените писмени доказателства, че с НА № 24, т.ІІ, вх.рег.№ 1126,
дело № 224/23.03.2005 г. на нотариус Р.Табакова, рег.№ 148 на НК, с район на
действие – РС-Варна, вписан с акт № 138, т.ХХ, дело № 4694 в СВ-Варна, „Алфа
04” ЕООД, гр.Варна е придобило чрез покупко-продажба недвижим имот: нива с площ от 4600 кв.м, съставляваща имот № 025009 по
плана за земеразделяне на землище „Владиславово”, ІV категория, ЕКАТТЕ 97662.
Въз основа на одобрения с решение №
1126-9 по Протокол № 19/10-15-11.2004 г. на ОС на Община Варна ПУП-ПРЗ на
Производствена зона „Метро”, със Заповед № 0051/31.10.2006г. на зам. кмета на Община
Варна, имотът е станал парцел с идентификационни данни УПИ ІІІ-250009 с площ от
4002 кв.м. в кв.2 и предназначение – производствена, складова дейност, а след
влизане в сила на КККР, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на изп.директор
на АК – имот с идентификатор 10135.4507.203.
Собственикът на имотите „Алфа 04” ЕООД,
е предприел действия по електрифициране /2006 г./ и водозахранване /2007 г./,
видно от писмените доказателства – т. І, л. 89-95 и от л. 101-108.
Показанията на свид.Милена Кондова
установяват, че от м.01.2007 г. до м.03.2016 г. ищцовото дружество е ползвало
процесния имот, отдавайки го на части под наем на автокъщи, като за целта го е
изравнило, очакълило и заградило. Тези показания кореспондират с приложените на
л. 65-88 доказателства относно издаваните разрешения за поставяне на временно
преместваеми обекти; л.192-234 - дневник на продажбите на ищцовото дружество,
л.235-302 - договори за наем; л.320-328 – фактури, издавани от ищцовото
дружество на наемателите и префактуриране на ползваната ел. енергия; л. 34-48 -
счетоводна справка, изготвена от ищеца за издадените фактури по договорите за
наем на земи за периода от 2007 г. до 2015 г.
Назначената ССчЕ установява, че счетоводни
книги са редовно водени и във връзка с договорите за наем са извършвани
счетоводни операции.
Безспорно е по делото, че „Алфа 04”
ЕООД е декларирал процесния имот по реда на чл.14 от ЗМДТ с декларация вх.№ ДК
14012670/30.06.10 г. и е заплащал дължимите МДТ след тази дата – л. 28-29, л.
31-33.
С решение № 180/20.04.2010 г. по т.д.№
1417/09 г. на ВОС, е обявена неплатежоспособността на праводателя на ищцовото
дружество - „Хай Ойл” ЕООД - Варна с начална дата 01.01.2005 г., открито е
производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и длъжникът
е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото му, а производството по несъстоятелността на длъжника е спряно по
чл.632 от ТЗ.
На
16.09.2011 г. е подадена искова молба от синдика на „Хай Ойл” ЕООД /в
несъстоятелност/, против „Хай Ойл” ЕООД /в несъстоятелност/ и „Алфа 04” ЕООД по
чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ – за прогласяване нищожността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Хай Ойл” ЕООД /в несъстоятелност/ на
извършената от длъжника след началната дата на неплатежоспособността сделка с
имуществени права от масата на несъстоятелността, обективирана в НА № 24, т.
ІІ, вх. рег. № 1126, дело № 224/23.03.2005г. на нотариус Р.Табакова, рег. № 148
на НК, с район на действие – РС-Варна, вписан с акт № 138, т. ХХ, дело № 4694
на 28.03.05г. в СВ-Варна. С решение № 763/17.05.12 г. по т.д.№ 2500/11 г. на
ВОС, влязло в сила на 26.06.2014 г., е приета недействителността по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, на извършената от длъжника след началната
дата на неплатежоспособността и оформена с цитирания по-горе нотариален акт
сделка за покупко-продажба. В мотивите съдът е приел, че придобитите от
продавача имоти на цена от 55031.09 лв., са били продадени за сумата от 2282.10
лв., а справедливата пазарна стойност към момента на продажбата - 23.03.05 г. е
била 670000 лв.
С
постановление за възлагане № 21/27.11.15 г. по т.д. № 1417/09 г. на ВОС се
установява, че процесният имот е възложен на ответното дружество, на основание
чл.717з, ал.1 от ТЗ и на 14.03.16 г. е извършен въвод във владение от
назначения постоянен синдик на „Хай ОйлЛ” ЕООД /в несъстоятелност/ - т.І,
л.13-14 и л.317/.
Следователно,
ищцовото дружество е осъществявало владение върху процесния имот въз основа на
договора за покупко-продажба от 23.03.2005 г., от датата на неговото сключване,
поради което възраженията на ответника за недоказано предаване на владението от
продавача и за неосъществявана фактическа власт като собственик от ищеца, са
неоснователни.
Основният
правен въпрос е свързан с правните последици от уважаването на иска по чл.646, ал.2,
т.4 от ТЗ в редакцията му преди ДВ бр.20/28.02.2013 г.
Решение
№ 105/25.11.2009 г. на ВКС по т.д.№ 90/2009 г., I т.о. приема, че нищожността по чл.646
от ТЗ съдържа правните белези на относителна недействителност,
като характеристиката на съдебния иск, чрез който може да бъде релевирана е
установителен. Този извод следва от правните
последици от установяване на относителната недействителност на изчерпателно
посочените действия и сделки - удовлетворяването на кредитора се счита за
нестанало и даденото подлежи на връщане в масата на несъстоятелността – чл.614 от ТЗ. Следователно,
като правна последица законодателят е предвидил реституция на даденото. Налице
е транслативно действие /чл.648 от ТЗ за
връщане на даденото от трето лице/,
каквото действие няма прогласяването на
относителната недействителност в общото гражданско право по
чл.135 от ЗЗД.
Уважаването
на иска по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ прави договора от 23.03.2005 г.
непротивопоставим спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник, макар че той е
обвързал страните по него. Това означава, че производството по
несъстоятелността следва действията по осребряването на актива и
разпределението му следва да продължи в производството по универсалното
принудително изпълнение - все едно, че договорът от 23.03.05г. не е бил
извършен. Липсата на конститутивен ефект на уважаването на иска по чл. 646, ал.
2, т. 4 от ТЗ го определя като установителен – нищожността, разбирана като
относителна недействителност, настъпва по право /р.№ 143/09.08.16 г. по гр.д.№
195/16 г., І г.о. на ВКС/.
От
горното следва
извод, че щом страните по обявената
за недействителна сделка са
обвързани, упражняването на вещните права върху имота произтичат
от самата нея. Купувачът по договора не може да се позовава на
оригинерния способ на придобивната давност
по отношение на продавача по договора или
спрямо правоприемника му – ответника в настоящия спор. Аналогичен е изводът в
р.№ 159/01.07.14 г.
по гр.д.№ 1435/14 г., І г.о. на ВКС
- придобиване по
давност правото на собственост е възможно,
когато то не е придобито вече по друг начин. Целта на чл.648 от ТЗ /в редакцията до
28.02.2013 г./ е да намери баланс между интересите на кредиторите на
несъстоятелния длъжник и приобретателите на имуществени права от него, когато
даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото – налице е
увреждащ характер на сделката с презумпция, че длъжникът действа с намерение да
намали имуществото си, а неговия контрагент – да се възползва от тези
обстоятелства.
Следователно,
предявеният ревандикационен иск, основан на твърдението на ищеца за
придобиването на процесния имот по давност, е неоснователен. Обжалваното
решение следва да се отмени, а предявеният иск - да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят
направените разноски в размер на: 5900.00 лв., заплатен адвокатски хонорар по
гр.д.№ 702/2016 г. на ВОС, 1091.10 лв. - държавна такса за въззивно обжалване,
5955.00 лева – разноски по гр.д.№ 2282/2018 г. на ВКС.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 397/20.03.2017 г. по
гр.д.№ 702/16г. на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Алфа 04”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к.„Чайка”, бл.18, вх.Г, ет.4, ап.66 против
„Ел Ка Ве Транс” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, район „Северен”,
бул.„България”, № 158, ет.12, ап. 50 за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е придобил правото на собственост върху Поземлен
имот с идентификатор 10135.4507.203 по действащата КК на гр.
Варна, стар номер 025099 с площ по скица 4 003 кв. м., находящ се в
гр. Варна, ПЗ „Метро”, а съгласно описание по
документи за собственост - представляващ НИВА с площ от 4 600 /четири хиляди и
шестстотин/ кв. м, съставляваща имот № 025009 /нула, две, пет, нула, нула,
девет/ по плана за земеразделяне на землище „Владиславово”, четвърта категория на
земята, ЕКАТТЕ 97662, при граници и съседи: № 025008 - нива на Р.Й.В. и др.; №
000135 - път IV кл. на РБ; № 025010 - нива на наследници на Х.К. Г.; № 050032 –
полски път на общинска земя по давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху описания
имот, на осн.чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА „Алфа 04” ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, ж.к.„Чайка”, бл.18, вх.Г, ет.4, ап.66, ДА ЗАПЛАТИ на „Ел Ка Ве Транс”
ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, район „Северен”, бул.„България” № 158, ет.12,
ап.50 сумата 5900.00 лв. адвокатски хонорар по гр.д.№ 702/2016 г. на ВОС, 1091.10
лв. - държавна такса за въззивно обжалване и 5955.00 лева – разноски по гр.д.№
2282/2018 г. на ВКС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.