№ 273
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900487 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Амураа-Консерв-68“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Под игото“
№39а, представлявано от И.А., действащо чрез адв.Т. П., със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Македния“ №72, офис 2, против “Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.Владислав Варненчик“ №58,
“Варна Тауърс-Г“, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Н.Б.С. и Р.Й.И., със
съдебен адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6, ет.2, чрез адв.А. Т., с която са предявени
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. с
чл.267, ал.1, изр.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца
получените на отпаднало основание сума от 12000лв., с вкл. ДДС, представляваща плащане
по прекратен Договор за проектиране №****** и сума от 189504лв. с вкл. ДДС,
представляваща авансово плащане в размер на 20 % по прекратен Договор
№******/20.02.2023г. за изграждане на Фотоволтаична електрическа централа, както и за
осъждането на ответника да заплати мораторна лихва в размер на 2360.49лв. изчислена
върху главницата от 12000лв. за периода от 20.03.2023г. до 10.09.2024г. и мораторна лихва в
размер на 34691.97лв. изчислена върху главницата от 189504лв. за периода от 02.05.2023г. до
10.09.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендират се деловодни разноски. Сочи се Б.а
сметка за доброволно плащане с IBAN *******.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор №****** за
проектиране и Договор №****** за изграждане на Фотоволтаична електрическа централа
1
/ФЕЦ/, съгласно които ответника в качеството си на изпълнител е следвало да извърши
възложено от ищеца проектиране, доставка и монтаж на ФЕЦ в собствен на възложителя
обект. Твърди се, че посочените договори са сключени със съдействието на М. Н.И., която е
служител на ответното дружество и която по предложение на изпълнителя е следвало да
извърши всички необходими фактически и правни действия във връзка с изпълнение на
договорните задължения на възложителя, за което ищецът изрично и писмено е
упълномощил въпросното лице. Твърди се, че в техническо задание Приложение №1А към
Договор №****** точно е определено местонахождението на бъдещата фотоволтаична
система в гр.Аксаково, с посочени GPS координати: ******, които указват ЕКАТТЕ 00182,
м.“Бахчите“, ******. Сочи се, че по силата на Договор №******, ответникът е задължен
проектира ФЕЦ, съгласно Приложение 1А, в срок до 15 работни дни от заплащане на
договореното възнаграждение в размер на 12000лв. с ДДС и след представяне от
Възложителя на документи по т.2 от Приложение 1А, а именно: -скица, -виза за проектиране
и -становище за присъединяване от ЕРП. Твърди се, че поради липса на Становище за
присъединяване от ЕРП, ответникът не е започнал възложената работа и не е изпълнил
проектиране на ФЕЦ. Поддържа се, че съгласно Договор №****** и по първоначална
оферта, е следвало да бъде изградена трифазна фотоволтаична система за собствени нужди с
продажба на излишната енергия в мрежата, с инсталирана пикова мощност 600.6kWp върху
скатни покриви. В впоследствие страните са договорили да бъде изградена фотоволтаична
система за мощност 537.9kWp върху скатни покриви, за обща цена 799600лв. /без ДДС/, от
които 10000лв. /без ДДС/-цена по Договор №41-зa проектиране и 789600лв. /без ДДС/-цена
по Договор №42 за доставка и монтаж на стоки и оборудване, подробно описани в
Приложение 2А. В изпълнение на задълженията по Договор №41, на 20.03.2023г.
възложителят е заплатил сумата от 12000лв., за което изпълнителя е издал Фактура
№**********/24.03.2023г. В изпълнение на задълженията по Договор №42 възложителят е
заплатил и сумата 189504лв. /с ДДС/, представляваща аванс в размер на 20% от стойността
на СМР на от ФЕЦ, съгласно Приложение 4А към Договор №42 и съгласно издадена от
изпълнителя фактура №**********/02.05.2023г. Сочи се, че за започване на възложеното
проектиране, ищецът е следвало да предостави на ответника Становище за присъединяване
от ЕРП, поради което на 19.09.2023г. възложителят е подал Искане №********** от
19.09.2023г. до “ЕРП Север“ за проучване на условията за присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа ПВИ-2212. В
отговор, с Писмо изх.№6628357 от 04.10.2023г., “ЕРП Север“ е уведомило възложителя, че
“не е допустимо да бъде изграден един обект за производство на електрическа енергия в
различни имоти“. В писмото е изложено и становище, че за изграждане на ФЕЦ в два и
повече имота, следва да бъдат одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за
строеж за всяка централа, разположена в самостоятелен поземлен имот при наличие на
одобрен и влязъл в сила ПУП и уредени вещни права, т.е. във връзка със заявеното
инвестиционно намерение е изискано да се предостави одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ,
който да е общ за двата имота, или да се заяви инвестиционното намерение за изграждане на
ФЕЦ само в един имот. Твърди се, че поради отказ на ЕРП да издаде становище за
2
присъединяване, заявеното инвестиционното намерение не може да бъде реализирано, в
резултат от което и договореното с ответното дружество не може да се изпълни. Твърди се,
че според чл.2, ал.2 от Договор №*****, срокът за изпълнение на проектирането започва да
тече от предоставянето на становище за присъединяване от ЕРП. Сочи се, че от отговорът на
“ЕРП Север“ става ясно, че няма да бъде издадено положително становище по
инвестиционното намерение за изграждане на една обща фотоволтаична централа за двата
имота, за което с ответното дружество са сключени двата процесни договора, респективно че
договорните задължения не могат да бъдат изпълнени. Поддържа се, че след като “ЕРП
Север“ е уведомило ищеца, че не може да бъде издадено становище, от своя страна
възложителят е уведомил ответното дружество с Писмо вх.№6807927/18.03.2024г., че
прекратява сключените договори, защото възложените работи не могат да бъдат изпълнени.
Сочи се, че в отговор с Писмо изх.№****** ответника предложил на ищеца, за да е
възможно реализирането на инвестиционното намерение, възложителят да направи избор на
един от двата варианта: 1. да се обединят поземлените имоти и да бъде изградена една обща
централа или 2. да се изградят две централи-по една във всеки поземлен имот, като се
изготвят два отделни инвестиционни проекта. Поддържа се, че възложителят е изразил
несъгласие за промяна на инвестиционните намерения и че не избира никой от
предложените нови варианти, като наред с това е уведомил изпълнителя, че прекратява
договорите, поради невъзможност те да бъдат изпълнени и очаква връщане на получените
суми. Поддържа се още, че процесните договори са прекратени от ищеца на 18.03.2024г. с
отправено писмо до ответника, съдържащо становище за невъзможността да бъде изпълнен
инвестиционния проект. На следващо място се твърди, че пред “ЕРП Север“ и пред
ответното дружество са представени документи за собственост, разрешения за строеж и
удостоверения за въвеждане в експлоатация на строежи-Цех за производство на плодови и
зеленчукови консерви с РЗП от 2199 кв.м. в ****** ******, съгласно ПУП-ПЗ по КВС на
гр.Аксаково и складова база към цех за зеленчукови консерви с РЗП от 1700кв.м. в ******
******, землище гр.Аксаково, съгласно ПУП-ПРЗ одобрен с Решение №19.17/27.12.2012г. на
ОС при общ.Аксаково. Твърди се, че инвестиционното намерение на ищеца, касае
изграждането на фотоволтаична електрическа централа с мощност 500 kW и
присъединяването и към електроразпределителната мрежа, в общото производствено
предприятие на “Амураа Консерв-68“ ООД, състоящо се от цех за производство на плодови
и зеленчукови консерви и складова база към цеха. В този смисъл се поддържа, че за ищеца е
неприемливо изпълнение, по който и да било от предложените му в последствие два
варианта, а именно: да се обединят ПИ и да се изгради една централа, или да се изградят две
централи-по една във всеки ПИ, като се изготвят два отделни инвестиционни проекта.
Поддържа се, че предложените варианти са невъзможни, тъй като липсва становище от
Електроразпределителните дружества за изграждане на две централи и защото е наличен
един електромер, който захранва двата поземлени имота. Твърди се, че в изпълнение на
изискванията по договорите, мощността на съществуващия електромер е увеличена от 400
на 520KW. Също така, че за осъществяване на предложения вариант за две централи, е
необходимо изграждане на втори трафопост, за което няма да бъде дадено съгласие от “ЕРП
3
Север“. Освен това заданието е за изграждане на една ФЕЦ за цех и складова база, за което
изпълнителя е бил предварително уведомен и не е изразил несъгласие, или съмнение за
невъзможност да се изпълни инвестиционното намерение. Липсва и договаряне за
извършване на промени в ПИ и/или изграждане на две централи и изготвяне на два
инвестиционни проекта, поради което възложителят е заявил, че не приема едностранното
изменение на договора. Твърди се, че след като възложителят, чрез упълномощеното лице-
служител на изпълнителя не може да осигури становище от ЕРП, договорните задължения
по техническото задание не могат да бъдат изпълнени, което налага прекратяване на
договорите и възстановяване на платените суми. Сочи се, че в писмото за прекратяване на
договорите, което е изпратено до ответника на 21.05.2024г. погрешно е записано, обръщение
към “ЕРП Север“, вместо “Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, но след като с отговори от
10.05.2024г. и от 17.07.2024г. ответникът е изразил становище по посоченото писмо, то може
да се приеме, че същия е уведомен за отправеното му уведомление за прекратяване на
договорите, с искане за връщане на платените суми. Сочи се, че в съдържащият се в Писмо
изх.№K-EPRES-1165/17.07.2024г., отговор на ответника, е изложено, че в Договор №42 не е
предвидена възможност за прекратяване от страна на възложителя, но в случай, че същият е
заявил прекратяване по чл.1 “д“ от договора, а именно преди доставката с 5 дневно писмено
предизвестие, то изпълнителя ще се ползва от правото си по чл.20, ал.4 от договора да
задържи 20 % от полученото като обезщетение. Изложено е още, че в Договор №41 също не
са предвидени уговорки за прекратяване, като е изразено съгласие за прекратяване при
условията на задържане на сумата от 3600лв. с ДДС от общо платените 12000лв., която сума
съставлява дължимо възнаграждение за изготвен идеен проект, използван при подаване на
искане за проучване за присъединяване към “ЕРП Север“, съответно се предлага връщане на
разликата от 8400лв., но такова не е сторено и понастоящем. Поддържа се, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.267 от ЗЗД, според която ако изпълнението на работата стане
невъзможно вследствие от причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят
няма право на възнаграждение, съответно ако една част от работата е била изпълнена и може
да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното
възнаграждение. Поддържа се още, че поради липсата на становище от “ЕРП Север“, което е
необходимо за изпълнение на възложените проектиране, доставка и монтаж на
Фотоволтаична система в обекта на ищеца, ответникът не може да изпълни поръчката. Сочи
се, че при сключване на договорите ищецът не е бил уведомен за възможността да не получи
положително становище по така зададения инвестиционен проект, а ответникът е нямал
задължение да започва работа по договора преди да получи становище от “ЕРП Север“,
поради което неизпълнението на договорите е станало невъзможно по причина, за която
никоя от страните не отговаря. Твърди се, че липсва договаряне за извършване на промени
във възложената работа, доколкото не е уговорено изграждане на две централи и изготвяне
на два инвестиционни проекта или обединяване на ПИ, поради което възложителят-ищец е
заявил, че не приема едностранното изменение на договора. Твърди се, че с отправеното от
ищеца на 18.03.2024г. писмо-покана процесните договори са прекратени и на ответника е
даден срок за връщане на платените суми. Поддържа се, че със задържане на платените от
4
ищеца суми по процесните договори, ответникът неоснователно се е обогатил, защото не е
започнал и не е изпълнил възложената работа. Твърди се, че предвид отказа на ответника да
върне получените на отпаднало основание суми, за ищеца възниква правния интерес от
предявяване на настоящия иск, за осъждането му да заплати сумите ведно с мораторна лихва
от датата на забавата, т.е. от датата на всяко от извършените от ищеца плащания до датата на
предявяване на иска. По отношение на забавата на длъжника се поддържа, че за времето от
получаване на сумите по Б.ата сметка на изпълнителя, същия е получавал лихви и е
разполагал със средствата, без да е изпълнил възложената работа, поради което мораторна
лихва се дължи от датата на постъпване на всяка от сумите по Б.а сметка на ответника.
Твърди се, че изчислена върху сумата 12000лв. за периода от датата на плащането-
20.02.2023г. до 10.09.2024г. мораторната лихва възлиза на 2360.49лв. и върху сумата
189000лв. за периода от датата на плащането-02.05.2023г. до 10.09.2024г. възлиза на
34691.97лв.
С постъпилият от ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите, като не се оспорва сключването на процесните
договори и получаване на сумите твърдени от ищеца. Сочи се, че предмет на Договор за
проектиране №***** е извършване на проектиране по задание, посочено в Приложение №1,
който се счита за изпълнен с предаване на документите по т.3 от Приложение №1. Сочи се,
че въпросните документи са описани като идеен проект за ФЕЦ с мощност 600.6 кВтп и
работен проект за ФЕЦ с мощност 600.6 кВтп с част Електро и Конструктивно становище.
Твърди се, че предметът на договорите е изменен по взаимно съгласие на страните,
обективирано в Анекс №1 от 02.05.2023г. към Договор за проектиране №41, с който е
заменено Приложение №1 с Приложение №1А и е предвидено, че предмет на проектиране е
ФЕЦ с проектна мощност от 537.9 кВп. Сочи се, че тази промяна е съгласувана, чрез
изменението на Договор №42/2022г. също с Анекс №1 от 02.05.2023г., като обемът на
доставките и СМР, е съответно предоговорен. Твърди се, че ответникът е изработил идеен
проект за ФЕЦ с мощност от 537.9 кВтп, който е приложен като част от нормативно
изискуемите документи към Искане №**********/19.09.2023г. за издаване на становище за
условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към
разпределителната мрежа на “Електроразпределение Север“ АД. Сочи се, че с Писмо с изх.
№6628/357/04.10.2023г. “ЕРП Север“ АД е уведомило ищеца, че за да бъде изградена ФЕЦ с
мощност 500kW в гр.Аксаково, местност “Бахчите“, ПИ ******, ******, ЕКАТТЕ 00182, е
необходимо имотите, върху които ще бъде изградена ФЕЦ да бъдат обединени в един,
поради нормативни изисквания за законосъобразно изграждане на централата. Уведомен е
също така, че е възможно да промени искането си за издаване на становище за
присъединяване на ФЕЦ, която да е изградена само върху един от имотите. Сочи се, че в
отговор, с писмо от 06.10.2023г. ищецът е представил документи, които обаче според “ЕРП
Север“ АД не изпълняват указанията от предходната кореспонденция. Твърди се, че
електроразпределителното дружество е указало на ищеца, че ако в 30 дневен срок не бъдат
представени документи-един одобрен ПУП-ПЗР, виза за проектиране, обхващащ всички
5
посочени имоти или не бъде заявено искане за изграждане на ФЕЦ в един от имотите, то
процедурата по присъединяване ще бъде прекратена. Сочи се, че ищецът е представил на
“Електроразпределение Север“ АД две визи за проектиране, в резултат на което последното
с Писмо изх.№6656082/23.10.2023г. го приканва да подаде две отделни искания за проучване
на условията за присъединяване с оглед заявяване на инвестиционно намерение за
изграждане на две отделни електрически централи, за което е предоставен нов 30 дневен
срок с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в посочения срок процедурата
по присъединяване ще бъде прекратена. Сочи се, че на 18.03.2024г. с писмо с вх.№6807927,
ищецът уведомява ответника за изискванията на “ЕРП Север“ АД и го информира, че един
от трите парцела е земеделска земя, поради което за него следва да се проведе процедура по
промяна на предназначението, последващо да се изработи и приеме ПУП, и да се проведат
множество други административни процедури, което по преценка на ищеца ще отнеме над
две години. С писмото е изразено и становище на ищеца, че евентуалното предприемане на
тези процедури ще доведе до огромно забавяне в реализацията на проекта, оскъпяването му
и съответно загуба на икономически смисъл, като е отправена покана за прекратяване на
Договор №41 и Договор №42 по взаимно съгласие и връщане на заплатените суми по двата
договора. Твърди се, че в последствие страните са провели няколко срещи в опит за
преодоляване на установените проблеми в процеса на получаване на становище за
присъединяване на ФЕЦ, които не са документирани изрично. Сочи се, че с Писмо изх.
№EPRES-764/10.05.2024г. ответникът е отговорил изрично, че не желае процесните
договори да бъдат прекратени по взаимно съгласие и е предложил промяна на договорените
условия, в съответствие с изискванията на електроразпределителното дружество. В отговор,
с писмо от 21.05.2024г. ищецът изрично е отхвърлил предложението за проектиране и
изграждане на две отделни ФЕЦ-всяка в съответния имот, вместо една обща ФЕЦ върху
покривите на сградите, разположени в трите имота на ищеца и е изразил воля за
прекратяване на договорите, поради неизпълнение на същите от страна на ответника. Също
така е отправено и искане за възстановяване на заплатените суми по договорите, както и се
оспорва правото на ответника за задържането на част от тях като неустойка. Сочи се, че с
Писмо изх.№EPRES-1165/17.07.2024г. ответникът е потвърдил несъгласието си за
прекратяване на договорите по взаимно съгласие, тъй като се счита за изправна страна и
отново предлага предприемане от ищеца на изменение на инвестиционното намерение, като
проекта се реализира под формата на две отделни ФЕЦ върху покривите на сгради, за които
може да бъде издадено становище за присъединяване и разрешение за строеж, без
допълнителни административни процедури по промяна на ПУП. Твърди се, че с посоченото
писмо ответника е информирал ищеца, че е доставил на склад необходимите фотоволтаични
панели и инвертори за изпълнение на Договор №42/2023г. Поддържа се, че в случая не са
налице предпоставките за връщане на дадено в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради
отпадане на основанието за получаването, а именно поради разваляне на процесните
договори при неизпълнение. Цитира се съдебна практика и се развиват подробни
съображения за надлежното упражняване на преобразуващото право да се развали договор с
едностранно волеизявление в хипотезите на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Също така са изложени
6
доводи и за невъзможността кредитора да упражни правото да развали договор, в случай, че
длъжникът не отговаря за неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата
забава в условията на чл.96, ал.1 от ЗЗД. В контекста на изложеното се поддържа, че
претенциите за реституция на престираното по двата процесни договора, са неоснователни,
доколкото не е налице надлежно упражнено право на разваляне на договорите от страна на
ищеца. Твърди се, че правното действие на волеизявлението на изправната страна за
разваляне на договора може да настъпи, само когато са налице предпоставките по чл.87 ЗЗД,
а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Твърди се, че в случая ответникът
е изпълнил надлежно задълженията си по Договор №41/2022г. за проектиране, като е
изработил идеен проект за ФЕЦ с мощност от 537.9 кВтп, който е приложен към искането за
издаване на становище за присъединяване на обект от “ЕРП Север“ АД. Твърди се, че
втората част от възложената работа-изработване на работен проект за ФЕЦ с част Електро и
Конструктивно становище, може да бъде изпълнена при съобразяване с Технически и
нормативни изисквания по т.2 от Приложение №1 към договора за проектиране. Поддържа
се, че приключването на процедурата по получаване на становище за определяне на
условията за присъединяване на проектираната ФЕЦ, без такова становище да е издадено, не
е следствие от виновно поведение на ответника, а на недостатъци на предоставените му от
ищеца първични документи за собственост на имотите, в които са построени сградите, върху
чиито покриви е предвидено да бъде разположена ФЕЦ. Сочи се, че ищецът е страната,
която е избрала да не променя инвестиционното си намерение по начините, указани му от
ответника и от “ЕРП Север“ АД, с което е възпрепятствал изпълнението на втората част от
възложената работа. Поддържа се, че в действителност с писмото до ответника от
18.03.2024г., ищецът не е отправил изявление за разваляне на Договор №41/2022г. за
проектиране, както се сочи в исковата молба. Твърди се, че с това писмо е отправена покана
до ответника за прекратяване на договора по взаимно съгласие и връщане на получената от
ответника сума по този договор. Поддържа се, че дори да бъде прието, че изявлението за
разваляне на Договор №41/2022г. за проектиране, е отправено с исковата молба, то същото
не е породило ефект и не е довело до разваляне на договора, защото не са налице
предпоставки за реализиране на преобразуващото право да се развали договор в хипотезите
на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, а именно от една страна виновно неизпълнение на задължението
от длъжника, за което последният носи отговорност и от друга страна изправност на
кредитора, включително готовност на последния да изпълни насрещното си задължение или
да окаже необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Поддържа се
още, че изложените аргументи са относими и към твърдението на ищеца за едностранно
прекратяване от негова страна на Договор №******, макар в исковата молба да не се
съдържат твърдения, в какво се изразява неизпълнението на ответника, а само се излагат
обстоятелствата, които според ищеца представляват пречка за изпълнение на договора.
Твърди се по отношение на Договор №42/20.02.2022г., че същият не е развален с
изявлението на ищеца от 18.03.2024г., както и че не е налице неизпълнение по този договор
от страна на ответника. Сочи се, че по силата на този договор, ответникът се е задължил да
7
предаде оборудването на купувача и да извърши услугите по чл.1, които са
индивидуализирани в Приложение №2 в следните срокове: срок на доставка до 75 работни
дни след представяне на разрешение за строеж и срок на монтаж до 40 работни дни след
доставка на оборудването при подходящи метрологични условия. Твърди се, че ответника
добросъвестно е осигурил оборудването предмет на договора, като съхранява същото в
собствен склад, макар до 18.03.2024г. и понастоящем падежът на задълженията по договора
да не е настъпил, поради липса на издадено разрешение за строеж на ФЕЦ, след който
започва да тече определеният срок за доставка от 75 календарни дни. Поддържа се, че
точното изпълнение на задължението на ответника е обусловено от съдействие от страна на
кредитора, като такова не му е било оказано, но изпълнението не е станало невъзможно, а
кредиторът е избрал да търси прекратяване на облигационната връзка поради отпадане на
интереса му за реализация на намерените за изграждане на ФЕЦ. Поддържа се още, че като е
отказал да приеме предложението за изграждане на две ФЕЦ, със сборна инсталирана
мощност съпоставима с тази съгласно измененията на договорите с Анекси №1 от
02.05.2023г. върху имотите, за които не е налице пречка това да бъде направено, без да се
променя предназначението им или действащия ПУП, съответно като не е предприел
действия по промяна на предназначението на един от собствените си имоти и обединяването
на трите имота в един общ, ищецът не е оказал необходимото съдействие за реализиране на
дължимата престация. В заключение се поддържа, че ищецът не е изправна страна по
договорите, респективно че не е упражнил надлежно правото си да ги развали с едностранно
изявление, поради което и претенцията му за реституция на платеното по тях е
неоснователна. Относно акцесорните искове за лихви за срока от датата на плащане на
главниците до представяне на исковата молба, както и исковете за присъждане на законна
лихва за забава от завеждането на исковете до плащането на процесиите суми, се поддържа,
че същите са неоснователни като следствие от неоснователността на главните искове. Наред
с това се поддържа, че писмата на ищеца, отправени до ответника, не съдържат ясна и
еднозначна воля за разваляне на процесните договори, а покана до ответника за
прекратяването им занапред по взаимно съгласие. Сочи се, че такова изявление не е от
естество да постави ответника в забава по евентуално негово задължение да върне
полученото по двата договора, развалени от ищеца.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите,
изложени в отговора на исковата молба. Поддържат се вече изложените твърдения, като в
допълнение се сочи, че ищецът не е бил уведомен преди да сключи договор с ответника, че
ще следва да извършва промени в инвестиционния проект свързани със статута на имотите,
а именно да се предостави един одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ общ за двата имота, или
да се заяви инвестиционното намерение за изграждане на ФЕЦ само в един имот, за което
същият в качеството на възложител не е давал съгласие. Сочи се, че според чл.2, ал.2 от
Договор №41 срокът за изпълнение на проектирането започва да тече след предоставяне на
становище за присъединяване от “ЕРП Север“ АД, каквото няма издадено по заявеното от
ищеца инвестиционно намерение, за което са сключени двата процесни договора с ответното
дружество, поради което договорните задължения не могат да бъдат изпълнени. В този
8
смисъл е и уведомлението до ответника, че възложителят прекратява сключените договори
по обективни причини, защото възложените работи не могат да бъдат изпълнени. Сочи се,
че ищецът е изразил несъгласие за промяна на инвестиционните намерения и не е избрал
никой от предложените му варианти, чрез обединение на поземлените имоти и изграждане
на една обща централа или изграждане на две централи-по една във всеки поземлен имот.
Твърди се, че поради това ищецът е уведомил писмено ответника, че прекратява договорите,
поради невъзможност да бъдат изпълнени по заявените от възложителя инвестиционни
намерения и очаква да му бъдат върнати платените суми. На следващо място се поддържа,
че въпреки извършените плащания, ответникът не е следвало да започне изпълнение по
Договор №42 от 20.02.2023г., поради липса на становище за присъединяване от “ЕРП Север“
АД. Сочи се, че при сключване на договорите, ищецът не е бил уведомен от ответника за
вероятността да не получи становище по така зададения инвестиционен проект, а
ответникът е нямал задължение да започва работа по договора преди да получи становище
от “ЕРП Север“ АД, поради което неизпълнението на договорите е станало невъзможно по
причина, за която ищецът не отговаря. Поддържа се още, че ответното дружество
неправомерно е вменило в задължение на ищеца, като възложител да заплати предварително
по договора за доставка и изграждане на ФЕЦ, преди получаване на положително становище
от “ЕРП Север“ АД, защото не е било ясно, дали изобщо е възможно изграждане на
централа и нейното присъединяване към електро разпределителната мрежа, по
представеният от възложителя инвестиционен проект. Твърди се, че ищецът е бил
неправомерно подведен и неосведомен и/или неправилно консултиран, да сключи договор и
заплати предварително, преди да е ясно дали е възможна реализацията на договора по
инвестиционните намерения на възложителя. Сочи се, че ищецът, като възложител по
договора е упълномощил представител на ответника, поради което е бил сигурен, че ще
получи положително становище за присъединяване на бъдещата централа, тъй като
упълномощавайки такъв представител му е гарантирано, че е ангажирал компетентни
специалисти в областта на електроснабдяването. На следващо място се сочи, че
предложението за изграждане на две отделни централи в двата отделни имота на ищеца не
може да бъде осъществено, защото захранването на двата парцела е с общ електромер и
според “ЕРП Север“ АД не е възможно да съществуват две централи с общ електромер.
Твърди се, че ответникът като компетентно и специализирано дружество, е въвел в
заблуждение ищеца, относно възможността за получаване на положително становище за
централата, за което поведение следва да се приеме, че цели единствено получаване на аванс
по договора за изграждане на ФВЦ. Сочи се, че при изграждане на централи с мощност над
200 kW съгласуването се извършва с ЕСО /електроенергиен системен оператор/, каквото не
се очаква ответника да извърши, защото не е договорено. Поддържа се, че вариант за
изграждане на централа/ли само за собствени нужди, е неприемлив и икономически
неизгоден, тъй като потреблението на ищцовото дружество е за производствени нужди и
има сезонен характер, с което ответника е бил запознат предварително. Поддържа се още, че
предвид невъзможността да се получи положително становище от “ЕРП Север“ АД, за
инвестиционните намерения на ищеца, ответникът не изпълнил и няма да изпълни
9
договорните задължения, но е получил суми, с които неоснователно се е обогатил.
С подаденият отговор на допълнителната молба, се поддържат и доразвиват доводите
за неоснователност на исковете изложени в първоначалния отговор. Оспорват фактическите
твърдения изложени в допълнителната искова молба, като се сочи, че същите създават
неяснота за основанието, на което ищеца твърди едностранно да е развалил договора между
страните. Доразвиват се доводите относно хипотезите в които е приложима разпоредбата на
л.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Оспорват се доводите на ищеца, че именно неиздаването на
становище за условията за присъединяване на ФЕЦ от страна на оператора на
разпределителната мрежа, е довело до невъзможност за изпълнение на процесиите
договори. Сочи се, че според ангажираните доказателства инвестиционното намерение на
ищеца е да се изгради и присъедини към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с
инсталирана мощност от около 500 kWp, което е възможно да бъде реализирано, чрез
изграждане на две ФЕЦ в двата имота на ищеца. Поддържа се, че ответникът не е поемал
договорни задължения относно възможните технически условия за присъединяване на ФЕЦ
към електроразпределителната мрежа, а и не би могъл, доколкото тези условия са изцяло в
правомощията на мрежовия оператор. Твърди се, че неправилното възприятие на ищеца, че
има един единствен вариант за изграждане на ФЕЦ и за присъединяването му към
електроразпределителната мрежа, и че този вариант е такъв, какъвто възложителя желае, не
е породено от поведението на ответника. Твърди се още, че ако това желание на ищеца е
било условие за изпълнение на двата процесни договора, то е следвало същото да бъде
изрично включено като условие в текстовете на договорите. На следващо място се
поддържа, че доводите на ищеца за това, че от ответника му е вменено неправомерно
задължение да заплати предварително по договора за доставка и изграждане на ФЕЦ, са
ирелевантни за спора. Сочи се, че въпросното авансово плащане е използвано за осигуряване
на оборудване за бъдещата ФЕЦ и това оборудване е оставено за съхранение в помещения
на ответника, което демонстрира неговата увереност, че инвестиционното намерение за
изграждане на ФЕЦ от 537.9 kWp е осъществимо и едновременно с това добросъвестност по
отношение на поетите с договорите задължения. Оспорва се твърдението, че ответникът не е
започнал изпълнение на задълженията си по договор за проектиране, като се поддържа, че
изпълнителя е изработил идеен проект за ФЕЦ с мощност от 537.9 kWp. Сочи се, че въз
основа на този идеен проект е получено писменото указание на “ЕРП Север“ АД, че за да
бъде изградена ФЕЦ с мощност 500kW е необходимо имотите, върху които ще бъде
изградена ФЕЦ да бъдат обединени в един, поради нормативни изисквания за
законосъобразно изграждане на централата. Сочи се още, че именно въз основа на този идеен
проект е проведена и последваща кореспонденция с “ЕРП Север“ АД. На следващо място се
поддържа, че от съдържанието на водената между страните по делото кореспонденция се
установява, че не е налице безусловно изявление на възложителя за разваляне на договора,
което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи
отговорност. Поддържа се, че аргументите на ищеца свързани с удължаване на срока за
реализация на ФЕЦ и за оскъпяването му, не са такива за безполезност на изпълнението,
настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в
10
точно определено време, нито се твърди първоначално, че безполезността на изпълнението е
настъпила в резултат на виновната забава на длъжника. Също така се поддържа, че не са
налице доказателства, които да установят отпадането на интереса от изпълнението,
настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. С оглед изложеното се поддържа, че
не е налице надлежно упражнено право на разваляне на договорите от страна на ищеца,
респективно че исковете за неоснователни. На последно място се поддържа, че указанията на
“ЕРП Север“ АД относно условията за присъединяване на ФЕЦ не прави изпълнението на
процесиите договори невъзможно, а изисква действия от страна на ищеца съобразно
указанията на оператора. Твърди се, че като не е продължил процедурата по издаване на
становище за присъединяване с избор на вариант-разделяне на централата на две по-малки
или обединяване на двата имота, кредиторът е избрал да търси прекратяване на
облигационната връзка с ответника, поради отпадане на интереса му за реализация на
намерените за изграждане на ФЕЦ. В този смисъл като е отказал да приеме предложението
за изграждане на две ФЕЦ със сборна инсталирана мощност, съпоставима с тази съгласно
измененията на договорите с Анекси №1 от 02.05.2023г., за които не е налице пречка това да
бъде направено, без да се променя предназначението им или действащия ПУП, съответно
като не е предприел действия по промяна на предназначението на един от собствените си
имоти и обединяването на трите имота в един общ, ищецът не е оказал необходимото
съдействие за реализиране на дължимата престация. Ето защо се поддържа, че ищецът не е
изправна страна по договорите и също така, че не е упражнил надлежно правото си да ги
развали с едностранно изявление, поради което и претенцията му за реституция на
платеното по тях е неоснователна.
В съдебно заседание ищеца, чрез органният си представител и чрез пълномощник,
поддържа исковата молба, моли за уважаване на претенциите, ведно с присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки, са доразвити доводи в подкрепа на становището за
основателност на претенциите.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговорите си и моли за
отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По делото не е налице спор и от събраните доказателства, се установи, че страните са
сключили Договор за проектиране №****** и Договор №******/20.02.2023г. за изграждане
на Фотоволтаична електрическа централа, по които от страна на ищеца са извършени
плащания на възнаграждение, съответно в размер на 12000лв. и на 189504лв.
Видно е от представените преписи от Договор №****** от 20.02.2023г. и Приложение
№1 към договора, че ищецът е възложил на ответника да проектира изграждането на
Фотоволтаична електрическа централа с инсталирана пикова мощност 600.6 kWp за
собствени нужди с продажба на излишната енергия в мрежата. Изграждането /монтажа/ на
11
ФЕЦ, следва да се извърши върху скатни покриви на сгради в имот, находящ се в
гр.Аксаково, с GPS координати: ******. Уговорен е срок за изпълнение на възложеното до
15 работни дни, считано от заплащане на договореното възнаграждение в размер от 12000лв.
с ДДС и след представяне от възложителя на скица, виза за проектиране и становище за
присъединяване от ЕРП. С договора са предвидени два етапа на изпълнението, а имено
изготвяне на Идеен проект и на Работен проект, като за целта възложителя следва да
представи на изпълнителя Скица, Виза за проектиране и Становище за присъединяване от
ЕРП. Според представеният препис от Платежно нареждане, уговореното с договора
възнаграждение е изцяло заплатено на 20.03.2023г.
С Анекс №1 от 02.05.2023г. към Договор №******, препис от който е приет по
делото, е извършена промяна в заданието по договора като Приложение №1 е заменено с
Приложение №1А, с което е редуцирана пиковата мощност на ФЕЦ от 600.6 kWp на 537.9
kWp.
От представените преписи от Договор №****** от 20.02.2023г., ведно с Приложения
№1 и №2, се установява, че ищецът е възложил на ответника да извърши доставка и монтаж
на Фотоволтаична електрическа централа, състояща се от подробно описани в Приложение
№2 компоненти. Определено е място на изпълнение в гр.Аксаково, в имот с GPS
координати: ******. С Приложение №4 към Договор №Дог-EPRES-42, препис от което е
приложен по делото, са уговорени размера, начина и сроковете, в които следва да се плати
възнаграждението, а именно сумата от общо 882800лв. без ДДС, от които 20 % или
176560лв. платими в срок от 5 дни от сключване на договора, 50 % до 7 дни от предоставяне
на разрешение за строеж и 30 % до 10 дни след приемане на работата. В чл.18 от договора са
визирани 7 хипотези за прекратяване на договорните отношения, една от който /б.“г“/ е с
едностранно волеизявление до насрещната страна отправено до 5 дни преди доставката на
оборудването, в който случай обаче се дължи неустойка в размер на 20 % от уговореното
възнаграждение. Определеният в Приложение №2 /2А/ срок за доставка на оборудването е
75 дни след представяне на разрешение за строеж, а срокът за монтаж е 45 дни след
доставката.
Установява се от приетите преписи от Анекс №1 от 02.05.2023г. към Договор №Дог-
EPRES-42, ведно с Приложения №№ 2А, 3А и 4А, че е извършена промяна в част от
подлежащото на доставка оборудване, като Приложение №2 е заменено с Приложение №2А,
съответно с Приложение №4А, което заменя Приложение №4, е определена нова цена без
ДДС в размер от 789600лв., от която 157920лв. или 189504лв. с вкл. ДДС, са дължими
авансово. Според представеното извлечение от Б.ата сметка на ищеца, въпросната сума от
189504лв. е платена на ответника на 03.05.2023г.
По делото е приет препис от Пълномощно от 20.02.2023г., носещо нотариална заверка
на подписа, с което представляващия ищцовото дружество е упълномощил М. Н. И. и
ответното дружество, с правата да го представляват пред съответните организации в процеса
по набавяне на нужната документация за изграждане на процесната ФЕЦ. Приет е и препис
от Пълномощно от 29.03.2023г. с което представляващия ищцовото дружество е
12
упълномощил М. И. да го представлява пред “Електроразпределение Север“ АД, “Енерго-
Про Продажби“ АД и ответното дружество, по повод сключването на договори за
присъединяване, продажба и доставка на ел.енергия.
Видно е от Писмо с изх.№6628357 от 04.10.2023г. на “ЕРП Север“, че в отговор на
подадено от името на ищеца Искане с вх.№********** от 19.09.2023г. за проучване на
условията за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа ПВИ-2212, операторът на електропреносната мрежа е дал
указания на заявителя за представяне на допълнителни документи. В писмото са изложени
мотиви, че не е допустимо да бъде изграден един обект за производство на електрическа
енергия в различни имоти. Посочено е, че тези указания са базирани на Тълкувателно
решение на КЕВР, МРРБ и ДНСК, според което при строителство на електрически централи
в два и повече имота, следва да бъдат одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж за всяка централа, разположена в самостоятелен поземлен имот при
наличие на одобрен и влязъл в сила ПУП и уредени вещни права. В този смисъл от
заявителя е изискано да представи одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ/виза за проектиране,
който да обхваща всички имоти, или да се заяви инвестиционното намерение за изграждане
на централа само в един имот.
По делото е представен препис от Молба-писмо с вх.№6628357 от 06.10.2023г. на
“Енерго-Про“, адресирана до “ЕРП Север“, с което ищецът е изразил становище в отговор
на гореописаното писмо, като е поддържал, че дадените му указания влизат в разрез с
нормативната уредба и е поискал преразглеждане на заявеното искане за изграждане на ФЕЦ
в “общото производствено предприятие, състоящо се от цех за производство на плодови и
зеленчукови консерви /производство на консерви/ и складова база към цех за зеленчукови
консерви /за съхранение на произведената продукция-консерви/“.
Установява се от съдържанието на представеният препис от Комбинирана скица/Виза
за проучване и проектиране издадена от Община Аксаково за ПИ с идентификатор ****** и
ПИ с идентификатор ****** по ПУП-ПЗ по КККР на одобрени с Решение
№19.17/27.12.2012г. на ОС при общ.Аксаково, че същата е представена на “ЕРП Север“,
където е получила вх.№6678799 от 10.11.2023г. на “Енерго-Про“.
С Писмо с вх.№6807927 от 18.03.2024г. на “Енерго-Про“, препис от което е приет по
делото, ищецът е отправил волеизявление до ответника, че изпълнението на изискванията
на “Електроразпределение Север“ АД за даване на положително становище ще доведе до
голямо забавяне, поради което намира проекта за изграждане на ФЕЦ за икономически
необоснован и отправя покана за връщане на заплатените суми и прекратяване на двата
договора по взаимно съгласие.
В отговор с Писмо с изх.№****** на “Енерго-Про“, ответникът е уведомил ищеца, че
не желае прекратяване на договорите, но ако възложителят все пак настоява за прекъсване
на облигационната връзка, то това може да стане при условията на чл.18, б.“г“ от договора
за доставка и монтаж, чрез заплащане на обезщетение в размер на 20 % от стойността на
договора и на сумата от 3600лв., представляваща цената на изработеният идеен проект по
13
договора за проектиране. Също така е предложил на ищеца да положи усилия и да продължи
с реализирането на инвестиционното си намерение, като се изградят две централи по една
във всеки поземлен имот, с приоритетно изграждане на централа с мощност от 199.1 kWp,
след което да се започне проектиране на централа с мощност от 338.8 kWp и така да се
постигне целената обща мощност от 537.9 kWp.
С Писмо с вх.№6887294 от 21.05.2024г. на “Енерго-Про“, с посочен адресат ЕРРП,
ищецът е отговорил на Писмото от 10.05.2024г. като е потвърдил нежеланието си за
проектиране и изграждане на две отделни ФЕЦ. Изложил е, че изграждането на две
централи се отклонява от първоначално договореното проектиране и изграждане една ФЕЦ
върху покривите на производствените сгради и е изразил желание за прекратяване на
договорите, поради невъзможността за изпълнение от страна на ответника на заданието по
процесните договори, съответно е поискал пълно възстановяване на платените суми.
Видно е от Възражение с вх.№6921667/25.06.2024r. на “Енерго-Про“, което е
адресирано до “ЕРП Север“, че ищецът е обобщил становищата и исканията си,
обективирани в предходните негови писма, като е допълнил, че варианта за реализация на
две централи е и технически невъзможен, поради липсата на достатъчна мощност и нуждата
от изграждане на втори трафопост. В заключение е изложил, че счита договорите за
прекратени и претендира връщане на платените суми.
В отговор с Писмо изх.№6921667/23.07.2024г. на “ЕРП Север“ е уведомило ищеца, че
не е страна по Договор №***** и Договор №Дог-EPRES-42, съответно, че следва да насочи
исканията си към ответника.
По делото е приет препис от Писмо изх.№EPRES-1165/17.07.2024г., с което
ответникът, в отговор на поредно искане на ищеца за връщане на суми по процесните
договори, потвърждава несъгласието си за прекратяване на договорите по взаимно съгласие,
както и е потвърдил /повторил/ останалите условия и предложения изложени в писмото от
10.05.2024г. В допълнение е изложено, че авансовото плащане по договора за доставка и
монтаж е използвано за закупуване на част от оборудването, което е доставено се съхранява
на склад от ответника.
От заключението на назначената Съдебно електро-техническа експертиза, което се
кредитира от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
заданието по процесните договори предвижда изграждане на една ФЕЦ на покривните
конструкции на двата еднотипни /като конструкция/ обекта на ищеца, които обекти се
захранват с ел.енергия, чрез собствен на абоната трафопост, оборудван с Тр.630kVA. По
идеен проект елементите на ФЕЦ, е трябвало да се разположат на двата покрива, като е
предвидено скачването им, след инверторите на двата изходящи кабела с напрежение от
0,4kV. Според вещото лице от техническа гледна точка няма съществена разлика дали
централите са две-на всеки покрив, или една на двата покрива, като разликата се явява само
изходящите кабелни линии, като не е необходима нова система за електро-присъединяване
към мрежата на “ЕРП Север“. Също така не е необходимо и изграждане на нов трафопост,
14
тъй като по проект ФЕЦ, следва да е в рамките на 500kVA, което се покрива от мощността
на трафопоста с Тр. 630kVA. Експерта заключава, че няма технически причини обуславящи
невъзможност за изграждане на една ФЕЦ с мощност от 500kVA в имотите на абоната, като
доводите против това могат да бъдат само юридически или икономически. Според
заключението монтираното в имота на ищеца средство за търговско измерване /електромер/
е с характеристики надвишаващи нуждите на будещата ФЕЦ, но за да се присъедини същата
към ел.разпределителната мрежа са необходими инвертори, превръщащи постоянния ток в
променлив и с волтаж от 380/400V, както монтиране на т.нар. двупосочен електромер,
отчитащ потребената и връщаната ел. енергия.
От заключението на СТЕ, което съдът възприема като мотивирано, пълно и изготвено
в обхвата на специални знания на вещото лице, се установява, че за обединяване на трите
процесни имота с идентификатори ******, ****** и ***** в един общ имот, трябва да са
налице следните предпоставки: имотите да са собственост на едни същи лица; имотите да са
от един и същи вид територия, т.е. урбанизирана територия; имотите да са с еднакъв начин
на трайно ползване /с еднаква устройствена зона по ПУП/. В случая според в.л.
фактическото състояние на имотите не позволява обединяването им, поради несъответствие
в описаните по-горе показатели. За обединяване на имотите трябва да се извърши промяна
на предназначението на имот с идентификатор ***** от земеделски в неземеделски нужди,
като се инициира допускане на изработване на Подробен устройствен план - ПУП-ПРЗ.
Според експерта, тъй като за територията на община Аксаково е одобрен Общ устройствен
план със Заповед №РД-02-15-15/07.02.2025г. на Министър на МРРБ и последният ПУП-ПРЗ
за процесните имоти с идентификатори ******, ****** е одобрен през 2012г., то са налице
сериозни трудности при промяна на предназначението на ПИ *****. Експерта счита, че
нужната процедура по промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски
нужди за имот с идентификатор *****, ще продължи не по-малко от една година и ще е на
стойност не по-ниска от 4901.09лв., в която стойност не са включени проектантските
хонорари по изработване на ПУП или посредническите дейности по промяна на
предназначението. Вещото лице е констатирало и възможно непредвидимо обстоятелство
състоящо се в това, че тъй като за общ.Аксаково има одобрен ОУП, то Експертният съвет
може да допусне не само ПУП за процесния имот, а в обхват от няколко имота /квартал/,
което би увеличило значително държавните и общински такси, както и проектантския
хонорар. Едва след одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор ***** и промяна на
предназначението му, може да се извърши процедура по обединяването на трите имота в
един Урегулиран поземлен имот /УПИ/, което отново става с одобряване на ПУП-ПРЗ.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. Н. И.,
заемаща позицията “Мениджър продажби“ в ответното дружество, която дава показания за
процеса на сключване и на изпълнение на процесните договори.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
15
Разпоредбата на чл.267, ал.1 от ЗЗД урежда специална хипотеза за прекратяване по
право на облигационна връзка основана на договора за изработка, в случай на настъпване на
обективна невъзможност за изпълнение, като предвижда, че ако изпълнението на работата
стане невъзможно, вследствие на причина, за която никоя от страните не отговаря,
изпълнителят няма право на възнаграждение. С изречение второ на цитираната правна
норма се урежда специална последица при прекратяване на договора за изработка, като в
случай, че част от възложеното е извършено и може да бъде полезно за възложителя, то
изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. Посочената
хипотеза е особен, уреден от закона случай на разкъсване на функционалната връзка между
насрещните договорни задължения при настъпването на обективна невъзможност за
изпълнение. Обективна е тази невъзможност за изпълнение, която не зависи от фактори, за
които длъжникът отговаря и съставлява трайна, и продължителна пречка, т.е. няма временен
характер.
В разглежданият случай, както се посочи по-горе безспорно е, че на 20.02.2023г.
страните, са сключили Договор №****** и Договор №******, които след извършено
предоговаряне имат за предмет възлагане от ищеца на изграждането /проектиране, доставка
и монтаж/ от ответника на Фотоволтаична електрическа централа върху скатни покриви на
сгради в имот, находящ се в гр.Аксаково, с GPS координати: ******, с инсталирана пикова
мощност 537.9 kWp, за собствени нужди с продажба на излишната енергия в мрежата.
Безспорно е също така, че в изпълнение на договорите ищецът е заплатил изцяло
договореното възнаграждение по първия от тях в размер на 12000лв. с ДДС и авансово 20 %
или сумата от 189504лв. с вкл. ДДС по втория договор, като от своя страна ответника е
изготвил Идеен проект за ФЕЦ и е посредничил при подаване на искането на възложителя за
получаване от ЕРП на становище за присъединяване на обект на производител на
електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.
Установи се от доказателствата по делото, че “ЕРП Север“, в качеството си на
оператор на електропреносната мрежа, е дало отрицателно становище за присъединяване на
процесната ФЕЦ, което становище е обосновано с пречки, породени от статута и
собствеността върху поземлените имоти, в който са изградени производствените сгради,
върху чиито покриви ще се монтира централата.
В процесният случай положително становище от “ЕРП Север“, се явява задължителна
и незаобиколима предпоставка, за да е възможно изпълнението на процесните договори. С
въпросното отрицателно становище, на ищеца фактически е вменено задължение да
предприеме действия по промяна на собствеността и статута на поземлените имоти, чрез
тяхното обединяване, или да промени предмета на договорите като предприеме
последователно изграждане на две отделни централи. В този смисъл изискванията на “ЕРП
Север“ имат външен и траен характер, по отношение на процесните договори и
възможността за изпълнение на поетите с тях права и задължения. Ето защо на изследване
подлежи въпроса носи ли отговорност ищеца за настъпилата понастоящем невъзможност за
изпълнение на възложеното.
16
На база съвкупен анализ на доказателствата по делото, настоящият състав на съдът
намира, че отговорът на горепосоченият въпрос е отрицателен. С процесните договори
страните, в частност ищеца, еднозначно са формирали воля за изграждане на една ФЕЦ с
определени технически характеристики, начин и място за монтаж. Промените, които
становището на “ЕРП Север“ налага, се явяват съществени, тъй като при избор на проект с
обединяване на имотите, ще се наложи предприемането на действия с голяма
продължителност и неясен край, а също така и на значителна стойност. В хипотезата на
изграждане на две централи-по една във всеки поземлен имот, е очевидно, че възможните за
постигане технически показатели и съответният им икономически ефект, са неприемливи за
възложителя, доколкото според данните по делото и становището на изпълнителя,
реализирането на проекта следва да стане с приоритетно изграждане на централа с мощност
от 199.1 kWp, след което да се започне проектиране на централа с мощност от 338.8 kWp и
така да се постигне целената обща мощност от 537.9 kWp. Тук е мястото да се посочи, че
изграждането на втората, по-производителна централа е обусловено от разкриване на нова
точка за достъп и измерване на ел.енергия, което е продължителен и труден процес, поради
което и самия изпълнил е посочил като приоритет изграждане на централа с мощност от
199.1 kWp.
В контекста на гореизложеното не могат да бъдат споделени възраженията на
ответника, че възприятието на ищеца за наличието на един единствен вариант за изграждане
на ФЕЦ е неправилно и че ако той е желаел изграждане на една ФЕЦ, то това е следвало да
бъде изрично включено като условие в текстовете на договорите. Без значение за
действителното съдържание на конкретната облигационната връзка, са възможните по
принцип варианти за изграждане на ФЕЦ, тъй като волята на страните се съдържа в договора
сключен между тях. С конкретните договори е уговорено /предвидено/ изграждане на една
/обща/ централа, без да са включени условия, позволяващи или налагащи вариативност на
проекта в зависимост от поведението на трето лице. В този смисъл и обратно на
поддържаното от ответника, в договора е заложено именно изграждане на една централа с
мощност от 537.9 kWp, съответно ако изпълнителя, като специалист в областта е считал, че
са нужни и възможни повече от един вариант за постигане на възложеното, то е следвало да
го посочи изрично и това намери отражение в договора.
В обобщение съдът намира, че промените, който следва да се извършат за да е
възможно реализирането на договорената една централа или да се промени предмета на
възлагането чрез изграждане на две централи, са особено съществени и не могат да бъдат
възприети като задължение на възложителя, което се съдържа в процесните договори или
като дължимо съдействие за изпълнение.
За пълнота следва да се посочи, че пространно развитите доводи и съображения на
ответника, че случая не е налице надлежно разваляне на договорите, в хипотезата на
виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, са ирелевантни за настоящия спор, чиито
предмет е прекъсване на облигационната връзка на база обективни причини.
Следва да се посочи още, че в случая не е налице хипотезата на стопанска
17
непоносимост, доколкото измененията, които се налагат от външни от фактори, водят до
нуждата от промяна на договореният предмет на изпълнение, а не само до особено тежко
изпълнение за една от страните.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в разглежданият казус се установяват
предпоставките на чл.267, ал.1, изр.1 от ЗЗД, съответно че за ищеца е възникнало
потестативното право да развали процесните договори с едностранно волеизявление. Това
право обаче е упражнено едва с предявяване на исковата молба, тъй като в нито едно от
приложените по делото, изходящи от възложителя писма, не се съдържа ясна и
недвусмислена воля на страната за прекратяване на договорите, в условията на обективна
невъзможност. В действителност във въпросните писма се съдържат предложения за
прекратяване на договорите по взаимно съгласие или по вина на насрещната страна, каквато
не е настоящата хипотеза.
При това положение ефекта и последиците от процесните договори са отпаднали и
платеното по тях подлежи на връщане, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. От друга
страна доколкото договорите са с продължително изпълнение, то развалянето им действа
занапред и съобразно чл.267, ал.1 изр.2 от ЗЗД изпълнителят има право на част от
уговореното възнаграждение, която част е съответна на изпълнената и полезна за
поръчващия работа. Такава част от работата се явява изготвеният от ответника идеен проект
по Договор №******, чиято неоспорена от ищеца стойност е определена на 3600лв. с ДДС.
По отношение на сумата платена по Договор за изграждане №******, следа да се има
предвид, че не се доказа изпълнение, чрез използване на авансовото плащане за осигуряване
на оборудване за бъдещата ФвЕЦ. Дори обаче да бе установено твърдяното набавяне на
оборудване, което е оставено за съхранение в помещения на ответника, то това оборудване
не е полезно за ищеца, защото няма как да се използва. Наред с това изпълнението е и
преждевременно, т.е. неточно, защото е предприето преди настъпване на предпоставките за
това, поради което ответника не може да се ползва от неточното /недобросъвестното/ си
поведение.
В заключение съдът намира, че процесната облигационна връзка е прекратена при
условията на чл.267, ал.1 от ЗЗД и ответникът дължи връщането, поради отпадане на
основанието за получаване, на част от платеното възнаграждение по Договор за проектиране
№****** в размер на 8400лв. с ДДС и цялото авансово платено възнаграждение по Договор
№******/20.02.2023г. за изграждане на ФЕЦ в размер от 189504лв. с ДДС.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и с оглед искането на ищеца, върху горепосочените
главници се дължи лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното им
изплащане.
Претенцията за мораторни лихви се явява изцяло неоснователна, тъй като според
трайната и последователна съдебна практика, в хипотезата на неоснователно обогатяване
длъжника изпада в забава, след като бъде изрично поканен да изпъни. Както се изложи по-
горе писмата на ищеца до ответника не са породили твърдения от него ефект на
18
прекратяване на договорите, като облигационната връзка е прекъсната с подаване на
претенцията в съда. В този смисъл ответника не е бил поставен в забава и исковете за
присъждане на мораторна лихва върху главницата от 12000лв. за периода от 20.03.2023г. до
10.09.2024г. в размер на 2360.49лв. и върху главницата от 189504лв. за периода от
02.05.2023г. до 10.09.2024г. в размер на 34691.97лв., следва да се отхвърлят като
неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца, се
дължат деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и според доказателствата за
извършени такива. Така изчислени разноските в полза на ищеца възлизат на 19719.25лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се полагат разноски според отхвърлената част от
иска и съобразно доказателствата за направени такива. След приложение на посоченото
правилото, дължимите разноски в полза на ответника, възлизат на 3597.64лв. Тук е мястото
да се посочи, че възражението на ищеца за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, е
неоснователно предвид размера и броя на предявените искове, както и правната и
фактическа сложност на делото. С оглед приетото за разноските и предвид еднородният и
насрещен характер на вземанията на страните, следва да се извърши съдебна компенсация и
в полза на ищеца да се присъди сумата от 16121.61лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №58, “Варна Тауърс-Г“,
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Н.Б.С. и Р.Й.И., да заплати на “Амураа-
Консерв-68“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Под игото“ №39а, представлявано от И.А.в, сумата от 8600лв., с вкл. ДДС,
представляваща част от платено възнаграждение по Договор за проектиране №****** и
сума от 189504лв., с вкл. ДДС, представляваща авансово плащане в размер на 20 % по
Договор №******/20.02.2023г. за изграждане на Фотоволтаична електрическа централа,
поради отпадане на основанието за получавана на сумите с прекратяване на договорите,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба-11.09.2024г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 16121.61лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Амураа-Консерв-68“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Под игото“ №39а, представлявано от И.А., за осъждане
на “Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №58, “Варна Тауърс-Г“, представлявано
заедно от всеки двама от П.С.С., Н.Б.С. и Р.Й.И., да заплати разликата над присъдените
8600лв. до претендираните 12000лв., съставляваща получена без основание сума
прекратен Договор за проектиране №******, както и сумата от 2360.49лв., представляваща
19
мораторна лихва изчислена върху главницата от 12000лв. за периода от 20.03.2023г. до
10.09.2024г. и сумата от 34691.97лв., представляваща мораторна лихва изчислена върху
главницата от 189504лв. за периода от 02.05.2023г. до 10.09.2024г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
20