Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Кристина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 6548 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е.С.Н. срещу
решение № 11144/14.01.2020 г. по гр. д. № 58767/2018 г. на СРС, 80 състав, което
се обжалва изцяло. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени подробни съображения за това. Въззивникът
моли да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи предявеният от него първоначален иск (за
промяна на упражняването на родителските права по отношение на детето А.-Н.Е.Н.)
и да се отхвърлят изцяло всички насрещни искове, предявени от въззиваемата страна (за промяна на местоживеенето на детето
А.-Н.Е.Н. от България в Канада, гр. Отава, за промяна на режима на лични контакти
на въззивника с детето А.-Н., за заместване съгласието
на въззивника за пътуване на детето А.-Н.извън
пределите на Република България до Канада и държавите членки на ЕС и за
издаване на необходимите за това лични документи). Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.Т.Т. оспорва въззивната жалба и моли
същата да се остави без уважение.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд,
проведено на 13.10.2022 г., въззиваемата страна-ищца
по насрещните искове е заявила, че оттегля предявените от нея пред Софийския
районен съд искове за промяна на местоживеенето на детето А.-Н.Е.Н. и за
промяна на режима на лични контакти на бащата с детето. Въззивникът-ответник
по насрещните искове е дал съгласие само за оттеглянето на иска за промяна на
местоживеенето на детето, но не и съгласие за оттеглянето на иска за промяна на
режима му на лични контакти с детето, поради което въззивният
съд е обезсилил обжалваното решение в частта, в която е постановено детето А.-Н.Е.Н.
да живее при майка си И.Т.Т. в Канада, гр. Отава, и е
прекратил производството по делото в тази част.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и е допустим
в останалите след определението на въззивния съд от
13.10.2022 г. обжалвани части.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:
С решение № 11144/14.01.2020 г. по гр. д. № 58767/2018 г. на Софийския
районен съд, 80 състав, е изменено местоживеенето на детето А.-Н.Е.Н., като е
постановено детето да живее при майка си И.Т.Т. в
Канада, гр. Отава; изменен е на основание чл. 59, ал. 9 СК определеният с решение
от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 12375/2011 г. на Софийския градски
съд, ГО, ІV брачен състав, режим на лични отношения на бащата Е.С.Н. с детето А.-Н.Е.Н.,
като е определен следният нов режим: бащата има право да вижда и взема при себе
си детето всяка година за два месеца през лятото по време на лятната училищна
ваканция на детето за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден от периода, както и всяка нечетна година от 10.00 часа на 24-ти
декември до 18.00 часа на 2-ри януари (следващата година), и е постановено на
основание чл. 59, ал. 8, т. 2 и т. 3 от СК личните отношения на детето А.-Н.Е.Н.
с бащата Е.С.Н. да се осъществяват в населеното място по обичайно местоживеене ***,
като обичайните разходи по пътуването на детето и лицето, което го придружава, да
се поемат от майката И.Т.Т.; отхвърлен е предявеният
от Е.С.Н. против И.Т.Т. иск с правно основание чл. 59,
ал. 9 от СК за промяна на родителските права и мерките относно тяхното
упражняване, определени с решение от 28.05.2012 г., постановено по гр.д. № 12375/2011
г. на Софийския градски съд, ГО, ІV брачен състав, като неоснователен, и е заместено на основание чл. 127а СК, във вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на Е.С.Н. за издаването
на паспорт, респ. преиздаването на паспорт след изтичане на срока му за
валидност, по реда на ЗБЛД на детето А.-Н.Е.Н. и за пътуване на детето А.-Н.Е.Н.,
придружавано от майката И.Т.Т. или определено от
последната лице, извън територията на Република България до Канада и държавите
членки на ЕС, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната продължителност,
но без да съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с
детето, за срок от пет години. Първоинстанционният
съд, също така, е допуснал на основание чл. 127а, ал. 4 от СК предварително
изпълнение на решението си в частта, в която е заместил съгласието на бащата за
пътуванията на детето А.-Н.Е.Н. извън територията на Република България, и в
частта, в която е заместено съгласието
на бащата за издаването, респ. преиздаването, на паспорт на детето, и е оставил
без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото.
По делото не се спори, че детето А.-Н.Е.Н. с ЕГН ********** е родено на *** г., като негови родители са И.Т.Т. и Е.С.Н..
С решение от 28.05.2012 г. по гр.д. № 12375/2011 г. на Софийския градски
съд, ГО, ІV брачен състав, влязло в сила на 10.08.2012 г., упражняването на
родителските права по отношение на детето А.-Н.Е.Н. е предоставено на майката И.Т.Т., като на бащата Е.С.Н. е
определен режим на лични контакти с детето, както следва: да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване при бащата от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, всяка сряда от
16 ч. до 19 ч. без летния период, както и един месец през лятото по време,
което не съвпада с годишния отпуск на майката. С посоченото решение Е.С.Н. е осъден да заплаща на малолетното си дете А.-Н., чрез неговата майка и законен
представител И.Т.Т.,
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на
решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Във въззивното производство са изслушани страните
и детето им А.-Н., приети са писмени доказателства и заключение на допуснатата
съдебно-психологическа експертиза и са приобщени социални доклади, изготвени от
ДСП-Оборище, ДСП-Красно село и ДСП-Бургас (2 броя).
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба
на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане"
или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана
правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита
на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на
избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените
обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на
предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение
по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети
предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от
изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на
родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат
да имат различна проявна форма. Във всички случаи
обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението
на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.
В настоящия случай не е настъпило изменение на
обстоятелствата, налагащо промяна на упражняването на родителските права. Детето
А.-Н.продължава да живее със своята майка И.Т.Т. –
понастоящем в гр. Бургас, к-с Славейков, бл. 63, вх. 1, ет. 2, ап. 6, при
отлични битови условия (отразени в социалните доклади на ДСП-Бургас), вкл.
разполага със самостоятелна стая, а между детето и майката съществува близка и
силна емоционална връзка (установена от социалните работници от ДСП-Бургас и в
експертното заключение). Майката продължава да притежава добър родителски
капацитет, може да полага подходящи грижи за отглеждането и възпитанието на
детето си, не препятства съдебно определените контакти на детето с бащата (така
заключението на вещото лице), успяла е да създаде добра семейна среда за дъщеря
си, която има изградена емоционална привързаност към настоящия съпруг на И.Т. и
към своята едноутробна сестра (вж. социалния доклад на ДСП-Бургас от 15.03.2023
г.). Въззиваемата страна е трудово ангажирана, работи
на две места (л. 133-л. 135 от настоящото дело) и желае да упражнява
родителските права над детето си. А.-Н.има изцяло положително отношение към
майка си и новия съпруг на майка си и се чувства щастлива с тях (вж.
споделеното от детето пред въззивния съд). Впрочем, и
самият въззивник при изслушването му от настоящата
инстанция не е подложил под съмнение родителските качества на въззиваемата страна („Не поддържам
претенцията си пред СРС за упражняване на родителските права“). Ето защо, въззивният съд потвърждава решението на районния съд в
частта, в която е отхвърлен искът на въззивника за
промяна на упражняването на родителските права по отношение на детето А.-Н.Е.Н..
Първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви защо е приел, че следва да уважи иска на въззиваемата
страна по чл. 127а, ал. 2 СК, които мотиви се споделят и от въззивния
съд, независимо че детето вече се е установило отново в България. За период от
малко над една година (от средата на м. януари 2020 г. до м. април 2021 г.) А.-Н.Е.Н.
е живяла в Канада със своята майка и нейния съпруг (канадски гражданин). Видно
от т. 7 на заключението на съдебно-психологическата експертиза, детето споделя
приятни емоции и одобрение на живота си в Канада, както по отношение на
семейната среда на майката, така и на по-широкото си социално обкръжение, като
се е адаптирало без затруднение към начина си на живот там и продължава да
изпитва интерес към посочената държава. При изслушването му от настоящия съд
детето е заявило, че говори, освен български език, английски език, иврит и
малко – френски език. Предвид предишното живеене на детето в Канада, говоренето
от него на няколко чужди езика и възрастта му, която му позволява да възприема
и опознава чуждите култури, както и канадското гражданство на настоящия съпруг
на майка му, въззивният съд, също както първоинстанционният съд, намира, че е в интерес на А.-Н.да
пътува до Канада и държавите членки на Европейския съюз, но без тези пътувания
да съвпадат с определения от съд режим на лични контакти на бащата, за срок от
пет години (колкото е валидността на паспортите на българските граждани).
Обжалваното решение в тази част изцяло съответства на възприетото в т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на
ВКС, поради което също следва да бъде потвърдено, вкл. в частта, в която е
заместено съгласието на бащата за издаването, респ.
преиздаването, на паспорт по реда на ЗБЛД, защото без такъв паспорт
задграничните пътувания на детето не могат да се осъществяват.
Между детето и неговия баща съществува добра емоционална привързаност (установена в социалния доклад на ДСП-Красно село и
в експертното заключение), отношението на детето към бащата е положително и бащата,
също като майката, притежава капацитет да полага подходящи грижи за
отглеждането и възпитанието на детето си (така експертното заключение). Въззивникът живее в двуетажна къща с голям двор в гр.
София, кв. Драгалевци, ул. ****, където детето си има самостоятелна спалня (вж.
социалния доклад на ДСП-Красно село), и пред въззивната
инстанция е заявил, че иска да има разширен режим на лични отношения с дъщеря си (една
пълна седмица в месеца и един дълъг уикенд – от четвъртък до неделя, както и по
време на празниците, защото понастоящем такива не са предвидени) и да се грижи
за нея като истински баща, като може да наема апартамент в гр. Бургас за
вижданията си с детето. Въззиваемата е изложила
своите съображения против поискания разширен режим на въззивника
с детето (вж. споделеното от нея при изслушването й от въззивния
съд). Самото дете също желае да контактува с баща си по-ограничено – от петък
до неделя през седмица (както понастоящем се осъществяват контактите –
обстоятелство, по което няма спор между страните), както и един месец през
лятото, но не непрекъснато, а на периоди, разделени на по десет дни. Като
причина за това е изтъкнало неподходящи изказвания на съпругата на баща му
спрямо майка му („Веднъж нарече майка ми „идиотка“ и започна да ми обяснява как
майка ми не се грижи за мен“). Детето е споделило пред експерта-психолог, че
бащата подкрепя тези изказвания на своята съпруга, като вещото лице е направило
извод, че това наранява детето и вероятно в известна степен го дистанцира от
бащата, но чувствата му в дълбочина спрямо въззивника
остават топли (т. 5 от заключението).
С оглед фактическата промяна на съдебно определения режим на лични
отношения между детето и бащата, изминалия период от близо 12 години след
определянето на този режим и запазването на добрата емоционална привързаност на
детето към въззивника, режимът следва да бъде
променен. Настоящата инстанция намира за подходящ следния режим на лични
отношения на бащата Е.С.Н. с детето А.-Н.Е.Н.: бащата има право да вижда и
взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 19.00 часа
в петък до 19.00 часа в неделя, два пъти по петнадесет дни през лятната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката – от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на петнадесетия ден, всяка
четна година от 18.00 часа на десети август до 17.00 часа на единадесети
август, всяка година от 19.00 часа на двадесет и втори август до 18.00 часа на
двадесет и четвърти август, както и всяка година на еврейските празници Рош Хашана, Ханука
и Песах – от 10.00 часа на първия ден на празника до
19.00 часа на последния ден на празника. Тези
контакти следва да се осъществяват в гр. Бургас, в гр. София или на друго място,
но по начин, който да не възпрепятства учебната ангажираност на детето, за
което отговорността е на бащата. Други периоди, респ. дни, съдът не определя,
доколкото А.-Н.не се чувства съвсем комфортно в присъствието на съпругата на
баща й и е съобщила на социалните работници от ДСП-Бургас за не много подходящо
поведение на баща й спрямо нея (л. 170 от настоящото дело), а еврейските
празници Ханука и Песах са
с немалка продължителност и в някои от следващите години ще попаднат в
пролетната и коледната ваканции на детето, вкл. в новогодишните празници според
Григорианския календар.
Като съобрази
изложеното, въззивният съд отменя първоинстанционното
решение в частта, в която е изменен режимът на лични отношения на въззивника с детето и е определен нов режим,
както и в частта, в която са определени защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 и т. 3 от СК (тъй като тези мерки са постановени във
връзка с обезсилената от настоящата инстанция част на решението и понастоящем
не се налага тяхното приложение), като определя новия режим, в
интерес на детето на страните.
В настоящия случай въззивникът няма право на
разноски. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор, предпоставен
от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на детето им, ползва и
двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 11144/14.01.2020 г. по гр. д. № 58767/2018 г. на Софийския
районен съд, 80 състав, в частта, в която е изменен режимът
на лични отношения на бащата Е.С.Н. с детето А.-Н.Е.Н. и е определен
нов режим, и в частта, в която са
постановени защитни мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 и т. 3 от СК
за осъществяване на новия режим на лични отношения на бащата Е.С.Н. с детето А.-Н.Е.Н., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание
чл. 59, ал. 9 от СК, определения с решение от 28.05.2012 г. по гр.д. № 12375/2011
г. на Софийския градски съд, ГО, ІV брачен състав, режим на лични отношения на бащата
Е.С.Н., ЕГН **********, с детето
А.-Н.Е.Н., ЕГН **********, в следния смисъл:
Бащата Е.С.Н., ЕГН **********,
има право да вижда и взима детето А.-Н.Е.Н., ЕГН **********, всеки първи и
трети петък, събота и неделя на месеца от 19.00 часа в петък до 19.00 часа в
неделя, два пъти по петнадесет дни през лятната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката И.Т.Т.,
ЕГН ********** – от 09.00 часа на първия ден до 19.00 часа на
петнадесетия ден, всяка четна година от 18.00 часа
на десети август до 17.00 часа на единадесети август, всяка година от 19.00
часа на двадесет и втори август до 18.00 часа на двадесет и четвърти август,
както и всяка година на еврейските празници Рош Хашана, Ханука и Песах – от 10.00 часа на първия ден на празника до 19.00
часа на последния ден на празника.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11144/14.01.2020 г. по
гр. д. № 58767/2018 г. на Софийския районен съд, 80 състав, в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.С.Н. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска по чл. 127а, ал.
2 от СК е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалите части подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.