№ 42172
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110132656 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на П. И. И. срещу „С..
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит от
разстояние № 937300/14.03.2023г., съгласно който на ищеца следвало да бъде
отпусната сумата от 950лв. при срок за погасяване от 24 месеца. Размерът на ГЛП бил
36%, а на ГПР 42,58%. В чл. 17 от договора било уговорено в срок от 3 работни дни
кредитополучателят да предостави обезпечение от трето лице, което да сключи
договор за поръчителство, като това лице трябвало да отговаря на редица изисквания.
Чл. 27 предвиждал, че при неизпълнение на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер от 0,9% от стойността
на уговорения кредит за всеки ден, през който не предостави обезпечението, като му
била начислена такава в размер от 2693,97лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като
неустойката трябвало да бъде включена в него. Евентуално посочва, че клаузата за
заплащане на неустойка е нищожна като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че клаузите на чл. 27 от договора и чл. 45 от общите
условия са нищожни.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият
да е недействителен. Посочва, че такава неустойка не е начислявана и претендирана,
но и самата клауза била действителна.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещни искове,
които са приети за съвместно разглеждане. Посочва, че в изпълнение на сключения
1
договор за кредит предоставил на ищеца заемните средства, като имало неплатен
остатък от 950лв. главница и 538,88лв. възнаградителна лихва.
С оглед изложеното, моли ответникът по насрещните искове да бъде осъден да
му заплати сумата от 950лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане, и сумата от
538,88лв. – възнаградителна лихва за периода 14.04.2023г.-21.08.2024г.
Ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който ги оспорва. Поддържа, че договорът е недействителен
и би се дължала само чистата стойност на основание чл. 23 ЗПК.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на сочените императивни норми на закона, а по евентуалните искове –
наличието на посочената клауза, която има неравноправен характер, противоречи на
императивни правни норми и на добрите нрави; плащане на дължимите суми по
договора.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства,
изискващи специални знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от страните задачи.
Искането за задължаване на ответника да представи цялата преписка по
договора е неоснователно, тъй като същото е сторено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024г.
от 10:25ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба и насрещната искова молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И., тел. № ..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
страните поравно в едноседмичен срок от уведомяването.
2
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещните искове и препис от отговора на насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3