№ 123
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430105928 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе,
съобрази следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. М. В. против „***“ООД с
предявени искове: за прогласяване на нищожност договор за паричен заем №
***. и за осъждане на ответника да върне сумата от 2132,53лв. недължимо
платена неустойка без правно основание по договора за паричен заем. В
исковата молба се твърди, че на 14.02.2023 година между ищцата, е сключен
договор за паричен заем №548755 със следните параметри:
Общият размер на предоставеният паричен заем е 3 250 /три хиляди
двеста и петдесет/ лева със срок на договора 15 месеца с фиксиран годишен
лихвен процент 40,80% и ГПР /годишен процент на разходите/
49,535%.Предварително е заложена и неустойка размер на 2 607,31 в случай,
че заемателят в три дневен срок от сключването му не предостави обезпечение
на договора, което било предвидено в чл.6 или предоставеното обезпечение не
отговаряло на поставените условия - гаранти -две физически лица,които
трябва да отговарят на изброени изисквания; да предостави залог на движима
вещ, чиято пазарна стойност да надвишава два пъти общата сума за плащане
по Договора за заем;първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна
1
банкова гаранция, издадено от лицензирана в БНБ търг.банка.Видно от
приложения погасителен план ,е че погасителната вноска включва не само
главница и лихва, но и разсрочена неустойка по чл.8 от Договора за заем,при
липса на обезпечение.Така общата сума ,която ищцата трябва да върне е в
размер на. 6.810 /шест хиляди осемстотин и десет/ лева.До настоящия момент
В. В. е изплатила сумата в общ размер 5 382,53/ пет хиляди триста осемдесет и
два лева и 53ст./Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.10,ал.1, чл.11,ал.1 т.7-12 и 20 и ал,2 и чл.12,ал.1 т.7-9 договорът е
недействителен.Договор за паричен заем №548755 от 14 02,2023 година
попада в обсега на Закона за потребителските кредити и поради това следва да
отговаря на императивните норми на този закон.Правната норма на чл.11, ал.1
от ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. В
настоящият случай в чл.8 от процесния договор е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължение на ответника. Реално обаче става въпрос не за
неустойка, а за договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Видно от процесния договора за заем е, че кредиторът
предварително е учредил дадени в много кратък - тридневен срок условия,
които заемополучателя следва да изпълни, за да не възникне вземането за
неустойка. От внимателния анализ на тези изисквания става ясно, че и двете
опции на чл.6,ал.2 от договора на практика представляват неизпълними,
кумулативно дадени условия, с което поставят заемополучателя в изначална
невъзможност за тяхното изпълнение. Ето защо счита, че при тези
невъзможни условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и
предвид размера й 2,607,31 /две хиляди лева шестотин и седем лева и тридесет
и една/ при заем в размер на 3250 лв., че неустойката е излязла извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна функция и се е превърнала в
средство за обогатяване на кредитора, поради което тази клауза е нищожна.
Счита, че е нарушена и императивната пр.норма на чл.11,ал.1 от ЗПК, тъй
като не е посочен и реалният годишен лихвен процент. В настоящият случай е
посочено, че месечния лихвен процент е 3,400%.Този процент е некоректно
представен на заемополучателя, тъй като ако към числото 3,400% се включи и
вземането за неустойка в размер на 173,82 лв., то месечния лихвен процент ще
е в пъти по-висок от посочения в договора процент на месечната лихва.В тази
връзка следва да се отбележи доколкото лихвата е част от ГПР в договора е
следвало да се посочи и друг размер на ГПР, който да включва и сумата от
2
173,82лв., изразена като процент. Ако сумата от 173,82 лева се включи към
дадения в процесния договор 49,535% ще е видно че ГПР реално надвишава
пет пъти размера на законната лихва, с което се нарушава изискването на
пр.разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Ето защо счита, че са налице нарушения на императивните норми на
чл.11,ал.1 т,9 и т.10 от ЗПК, поради което на осн.чл.22 ЗПК целият договор за
заем № 548755 от 14.02.2023 следва да бъде обявен за
недействителен.Предвид пр.разпоредба на чл.23 от ЗПК, че когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само
чистата стойност на кредита като не се дължат лихви или други разходи по
същия от кредитополучателя. В настоящия случай заемополучателят по
процесния договор и ищец по настоящия иск е заплатила паричната сума в
размер на 5 382,53/ пет хиляди триста осемдесет и два лева и 53ст/лв. В тази
връзка и съгласно чл.23 във вр. с чл.22 от ЗПК платеното от ищцата В. М. В.
над предоставения заем в размер на 3 250 /три хиляди двеста и петдесет по
настоящия договор за заем се явява като недължимо платено при начална
липса на основание и подлежи на връщане.Претендират се разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и се установява, че между тях е сключен договор
Договор за паричен заем№***.., за сумата 3250лв.със срок на договора
15месеца фисдиран лихвен процент 40,80% и ГПР 49,535%П-Предвидена е
неустойка 2607,31лв. в случай, че заемателят в три дневен срок от
сключването му не предостави обезпечение на договора, което било
предвидено в чл.6 или предоставеното обезпечение не отговаряло на
поставените условия - гаранти -две физически лица,които трябва да отговарят
на изброени изисквания; да предостави залог на движима вещ, чиято пазарна
стойност да надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за
заем;първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадено от лицензирана в БНБ търг.банка.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
По предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за нижощност на клаузата и оттук какви
суми се дължат.
Съгласно практиката преценката относно действителността на
процесните договор за паричен заем следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който са сключени договорите. По силата на чл. 11 ал. 1 т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР
49,535 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
като този размер не надвишава максималния по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по
договора за допълнителни услуги, сключен от потребителя, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на §
1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
4
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, като ще се надвиши нормативно
установения размер на ГПР. При това положение съдът счита, че макар
формално процесният договор за паричен заем да покрива изискуемите
реквизити по чл. 11 ал. 1 от ЗПК вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да
му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето- чл. 22 от ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в договора за паричен
заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11 т. 10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на заема, но не дължи лихва и или други
разходи по заема, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт.
Налице е и друго нарушение още при самото му сключване, е предвидено
уговорената неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със
седмичните вноски. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид
5
броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят –
тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението
неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително
затруднение, както относно ФЛ – поръчители, т.к. същите следва да отговарят
на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./,
в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната
дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която
се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които
са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните
вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита,
като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето
защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11
ЗПК, договорът се явява недействителен.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
6
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр.
д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.;
Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.
11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването
на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019
г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Уговорената в чл.11 от договора неустойка, която се начислява, ако
заемополучателят не предостави обезпечение по чл.5 от договора, съдът счита
за нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според
уговореното, неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитора,
чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция и т.н. От начина, по
който е уредено задължението на кредитополучателя - особено това отнасящо
се до осигуряване на двама поръчители, може да се обоснове извод, че
изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така,
защото, от една страна това задължение не е определено от кредитора, като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е
обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителите са.
Информацията, изискуема за поръчителите заемателят би могъл да получи
много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие
и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на
сочените обстоятелства. Съдът намира, че поради тези особености на
7
договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите ,
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с
добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно
решение №1/2009г. ОСТК/. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му
правомощия служебно да установява нищожност, намира, че начислената по
договора неустойка не се дължи поради нищожността на клаузата от договора,
която я урежда.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД
Видно от заключението на ВЛ , е че е върната главница в размер на
2377,24в., неустойка 2085,84лв., договорна лихва 898,62лв., наказателна лихва
19,83лв.
Както се посочи по- горе, клаузата за обезпечение в процесния договор
за паричен заем е недействителна/ а и целият договор е обявен да
недействителен/, а нищожното правно основание се приравнява на липса на
основание. Оттам платени без основание се явяват внесените от ищеца суми
от 2131, 53 лева. С оглед на това исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД се явява основателна и доказана за сумата 2131,53лв., а за разликата до
2132,53, се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При това положение следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
направени разноски в размер на 1021,82лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено между страните В. М. В., ЕГН********** и
„***“ООД ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за паричен заем№***., поради
противоречие с ЗЗП, ЗПК.
ОСЪЖДА на осн чл.55, ал.1 от ЗЗД,“***“ООД, със седалище и адрес
на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. В., ЕГН**********, сумата от
2131,53лева, представляваща недължимо платена сума по договор, ведно със
законната лихва от 15.10.2024г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ за разликата до претендираните 2132,53лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 от ГПК ,“***“ООД, със седалище и адрес
8
на управление ****, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. В., ЕГН**********, сумата
1021,82лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9