№ 389
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по кумулативно съединени
осъдителни искове, предявени от „Булгаргаз“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Петър Парчевич“47 срещу
„Примагаз“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“ № 25, ет. 7 за
сумата от 62 175,35 лева, представляваща договорна неустойка съгласно
чл. 7. 5 от Договор за № 156-234/18.11.2022г. за доставка на природен газ,
уговорена за неизпълнение на задължението на приемане на договорени
количества газ за месеците януари, февруари и март 2023г. ведно със
законната лихва от дата на исковата молба до окончателното издължаване на
сумата, и
сумата от 9165,58 лева, представляваща лихва за забава върху
договорната неустойка за периода 14.02.2023г. до 26.06.2024г.
В исковата молба се е твърдяло, че страните по делото са обвързани от
валидно общо договаря по Договор № 156-234/18.11.2022г., в сила от
01.01.2023 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната
мрежа по регулирана цена , по силата на който ищецът се е задължил да
доставя на ответника природен газ съобразно утвърдена между страните
Годишна програма за доставки. По силата на това договаряне клиентът се е
задължил да приема ,Дневното договорено количество газ" („ДДК") съгласно
чл. 7. 1 от договора. Самото ДДК се определя като месечното количество газ
по утвърдената годишна програма се раздели на броя на календарните дни в
съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен в
1
случаите по т.8.2.1.и т. 8.2.2 от договора. Клиентът има право да прави
предложение за промени в одобрените от „Булгаргаз" ЕАД дневни количества
в срок до 16:00 часа в деня, предхождащ деня на доставка. „Булгаргаз" ЕАД
има право да приеме изцяло или частично предложението за изменение, респ.
да не приеме предложението за изменение на Клиента до 21:00 ч. на същия
ден (т.8.2.2. от Договора). Измерването на приетия от клиента природен газ се
извършва чрез средствата за търговско измерване, монтирани в Пункта за
предаване-приемане, като измерените количества са задължителни за страните
(т. 10.4.) Тъй като на посочения пункт се доставя газ на различни потребители,
всички клиенти изпращат на „Булгаргаз" ЕАД протокол за разпределение на
количествата природен газ за съответното денонощие, подписан от всички
клиенти.
Прието количеството природен газ за всеки от дните на съответния
месец се отразява в Месечен акт(т.10.15), който е неразделна част от
фактурите, издадени доставчика. Самият месечен акт се обявява на
платформа достъпна на адрес https://delivery.bulgargaz.bg, за която ответникът
разполага с акаунт. Актът съдържа информация за ДДК, които клиентът е
задължен да приеме на съответните пунктове. Този акт подлежи на оспорване
от клиента (10.17).
През всеки от месеците за периода януари - март (вкл.) 2023 г., клиентът
„Примагаз" АД не е приел заявените и одобрени от „Булгаргаз" ЕАД месечни,
респ. дневни количества газ, като неприетото количество през всеки от
посочените месеци е с повече от 5 % от ДДК през всеки един ден на
съответния месец на доставка.
Твърди се, че за процесния период съгласно т.6.2. от Договора, е налице
т.нар. неравномерна доставка, или доставка, чийто коефициент на
неравномерност е по-малък от 0.6 (изчислен съобразно формулата по т. 6.1. от
Договора). Тъй като за периода януари -март разликата между ДДК и
приетото от Клиента по-малко количество природен газ при неравномерна
доставка надвишава 5 % от ДДК за всеки един ден на съответния месец на
доставка, на осн. чл. 7.5 от договора клиент дължи неустойка в размер на
разликата между цената, определена по т. 12.1. и дневната цена при
положителен дисбаланс на съответния газов ден, публикувана на интернет
страницата на оператора „Булгартрансгаз" ЕАД, ЕИК *********.
На осн. т. 12.1. от договора цената на приетия газ се остойностява по
цена, утвърдената от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба 2 от
19.03.2013 г. за регулиране на цените за природния газ за 1 Мегаватчас
(MWh). Съответно за м. януари цената възлиза на 179,33 лв./MWh (без акциз и
ДДС), за февруари 2023г.- 124,34 лв./MWh (без акциз и ДДС), а за март 2023г.-
106,74./MWh (без акциз и ДДС).
Дневната такса за положителен баланс пък се публикува ежедневно на
интернет-страницата на „Булгартрансгаз" ЕАД
https://www.bulgartransgaz.bg/pages/balancing-143.html . Въпросната цена за
2
дисбаланс се изчислява съгл. чл. 12 от Методика за определяне на дневна
такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране (изд. от КЕВР, в
сила от 19.07.2019 г.)
Позовава се на легалното определение на "Дисбаланс“, дадено съгласно
Правила за балансиране на пазара на природен газ (издадени от КЕВР, в сила
от 1.01.2017 г., изм. и доп., бр. 57 от 19.07.2019 г., в сила от 19.07.2019)
параграф 1, т. 3 от ДР/по-нататък ПБППГ/.
На основание т.7.5. във връзка с т.7.7. от договора в срок до 12-то число
на месеца, следващ месеца на неприета доставка, клиентът следва да заплати
уговорената неустойка, за което доставчикът издава уведомление за
допълнително плащане (УДП), изчислено въз основа на Месечния акт за
съответния месец. Задълженията по издадените УДП са платими в срок до 12-
то число на месеца, следващ месеца на доставка(т.12.16.5). При забава за
плащането на неустойката, в т. 7.8 от договора страните са договорили
заплащането на лихва за забава за всеки просрочен ден върху дължимата
неустойка. Ето защо на ответника е начислено мораторно обезщетение в
размер на 9165,58 лева за периода 14.02. 2023г. до 26.06.2024г. по трите
издадени УДП.
Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на иска, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва изпълнителят да е изправна страна по договора,
както и че ищцовото дружество е доставило или е било готово да достави
договореното количество газ до пункта за предаване-приемане. Оспорва
приложимостта на методиката, на която се позовава ищецът за формиране на
неустойката и размера й.
Оспорва метрологичната годността на средствата за измерване на газ в
пунктовете за измерване, вкл. че са преминали през задължителната
метрологична проверка съгласно изискванията на закона.
Твърди се, че като единствен обществен доставчик на природен газ,
дружеството „Булгаргаз" ЕАД има господстващо положение на пазара.
Ответникът е бил принуден да се съгласи с отнапред съставено от ищеца и
предложено му съдържание на договора, което според ответника налага
нелоялни търговски условия. Ищецът не се е съгласил на искането за
изменение на бланковия образец.
Възразява, че клаузата на т. 7.5 от договора е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Твърди, че за балансиране на газопреносната мрежа е отговорен
операторът на преносната мрежа —„Булгартрансгаз" АД, който извършва
всички действия по балансирането описани в §1, т. 4 от ДР на ПБППГ. Ето
защо и на основание Регламент (ЕС) № 312/2014г. операторът начислява на
ползвателите на мрежата такси за балансиране на пазара при формиран от тях
индивидуален търговски дисбаланс. “Булгартрансгаз“ ЕАД първоначално
3
покрива разходите за балансиране и съхранение на неприето или непродадено
количество газ и след това разпределя тези разходи под формата на разходи на
ползватели на мрежата, какъвто ползвател „Примагаз“ АД не е. Такъв
ползвател е ищецът, който посредством договора, сключен при условията на
господстващо положение на пазара, прехвърля финансовата тежест за
балансиране на пазара на крайните снабдители и юридическите лица, които
изкупуват газ, без да прави разходи за балансиращи дейности.
Поддържа, че неприетото количество газ от крайни клиенти е било
продадено от ищеца на общия пазар, на цени значително по-високи от
уговорените по процесния договор, съответно по този начин не е формиран
дисбаланс спрямо „Булгартрансгаз" ЕАД, респективно не са начислявани
такси за формиран положителен дисбаланс.
Твърди се, че „БУЛГАРГАЗ" ЕАД, в качеството си на ползвател на
мрежата на „Булгартрансгаз" ЕАД, не е реализирал месечен и/или дневен
дисбаланс през процесния период , поради което и не са начислени такси за
балансиране от страна на „Булгартрансгаз" ЕАД, евентуално, че се е
възползват от правото си да измени дневните лимити за доставка, с което е
получил цялото заявено количество.
Сочи, че съгласно т. 10.5 от договора клиентите на „Булгаргаз" ЕАД,
които получават природен газ в един и същ пункт за приемане-предаване се
задължават общо да изпратят на „Булгаргаз" ЕАД протокол за разпределение
на количествата. Тези клиенти обаче не са договорно обвързани помежду си
във връзка с изготвянето на такъв протокол. В случай, че този протокол не се
подпише от всички клиенти, а част от тях не заявят месечни доставки, а по-
късно посочат само дневни такива, неустойката по чл. 7.5 би се определила
въз основа на заявените месечни количества и клиентите, които са приели
количества, по-ниски от първоначално заявените, биха заплатили неустойка,
въпреки че техните измервателни уреди показват по-ниското получено
количество, а междувременно разликата е реализирана в полза на други
клиенти.
Договорената неустойка противоречи на императивни правни норми на
чл. 28 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за балансиране на пазара на природен газ и
на чл. 19 т. 1 до 3 от. Регламент (ЕС) № 312/2014г на Комисията за
установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи
относно отчитане на дисбаланс за конкретен ползвател, тъй като предвижда
задължение за заплащане на разходите за дисбаланс, без да се доказват
конкретните вреди за ползвателя. Евентуалните вреди на ползвателя биха се
съизмерили с размера на задълженията на последния към оператора под
формата на такси за дисбаланс.
Позовава се на собствената си изправност по договора, като твърди, че
уведомило „Булгаргаз" ЕАД, че поради високите цени на природния газ през
м. януари и март 2023 г., както и поради необичайно високите температури
през м. януари, клиентите на „Примагаз" ЕАД са заявили количества, които
4
съществено се различават от количествата по предварителните им заявки.
В условията на евентуалност се позова на неизправност на кредитора
„Булгаргаз" ЕАД, който не е доставил договореното количество газ до
съответния пункт.
Възразява за липса на вреда на изпълнителя, тъй като неприето от
ответника количество газ е реализирано на цени, по-високи от договорените
от цената за цената за положителен дисбаланс за деня. Не е реализирана вреда
и по причина, че ответникът не е заплащал разходи за дисбаланс на оператора
- „Бултартрансгаз" ЕАД.
С допълнителната искова молба ищецът се позовава, че начинът на
договаряне на неустойката и нейният размер отговарят напълно на принципа
на свободата на договаряне. Репликира възраженията за недействителност на
клаузата по т. 7.5 от договора, вкл. възраженията, че единствено оператора на
мрежата покрива разходите за нейното балансиране.
Насрещно твърди, че задължението да поддържа съответствие между
подадените на входните точки и изтеглените от изходните пунктове
количества газ, е на ответника „Булгаргаз“ ЕАД, като ползвател на мрежата.
Операторът на мрежата не извършва разходи за дисбаланс на мрежата, а
такива се извършват от ползвателят/ чл. 11 от ПТПГ/„Булгаргаз“ ЕАД заплаща
такса за дисбаланс на оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД, изчислена съобразно
методиката, приета от КЕВР и на основание сключения между оператора и
ползвателя Договор №5195/30.09.2021г. за покупко-продажба на природен газ
за балансиране.
Позовава се на относителното действие на правоотношение между
дружеството, като мрежови ползвател, и „Булгартрансгаз“ ЕАД, на което
правоотношение ответникът не може да се позовава.
Поддържа, че не налице позитивна правна уредба, която да забранява
начисляване на суми за дисбаланс на клиентите на ползвателите,
предизвикали дисбаланса.
Договорната неустойка не включва заплащане на дисбаланс от страна на
„Примагаз“ АД, а покрива неприетите количества газ, чиято цена се изчислява
от цената на дисбаланса.
Възразява срещу твърденията за липса на съдействие от страна на
кредитора. Намира това твърдения на ответника за опровергано от
представените доказателства- месечни протоколи за разпределение.
Възразява, че клиентът не е оспорил потребеното количество газ съобразно
месечните актове е сроковете по т.10.7 от договора.
Репликира възражението на липса на вреди от неизпълнението,
позовавайки се, че неприетите количества газ не се пренасочват към друг
клиент, тъй като се намират на разположение на клиентите, които могат да
потребят количества, различни от договорените (чл. 7.3. – чл. 7. 5 от
договора). В други периоди и ответникът е надвишавал първоначално
5
договореното потребление.
С отговора на допълнителна искова молба ответникът оспорва
осчетоводяването на УДП. Поддържа останалите оспорвания. Допълва
възраженията си за липса на вреди за ищеца от процесното неточно
изпълнение. В тази връзка сочи, че за процесния период „Булгаргаз“ АД е
формирало отрицателна величина на дисбаланса, тоест не е заплащало такса за
балансиране. Напротив, дружеството е получило плащане от „Булгартрансгаз“
АД за формирана положителна величина на дисбаланса. Допълва още
доводите, че от позицията си на монополно положение ищцовото дружество е
създало механизъм, при който финансовата тежест за балансиране на пазара е
прехвърлена на крайните снабдители. Последните на свой ред продават газта
на нормативно установени фиксирани цени и не могат да включат разхода за
неустойка в цените на своите крайни клиенти.
Поддържа, че намаляване на общото потребление на газ от крайните
клиенти на ответника, станало причина за процесното неизпълнение, е
резултат от общата политика на ЕС за намаляване търсенето на газ, намерила
израз в Регламент № 2022/1369 на Съвета от 5.08.2022г. за намаляване на
търсенето и потребление на газ.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат становищата си по спора. Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД, чрез юк.
Генчева акцентира върху доказаността на претенцията и аргументира
начисляването на неустойки въз основа на публично оповестени параметри.
Ответникът „Примагаз“ АД се представлява от адв. Р., който в пледоарията си
обосновава липсата на договорна отговорност, тъй като „Булгаргаз“ ЕАД не е
понесло вреди от неизпълнението. Напротив, за формирания положителен
баланс е получил плащане от „Булгартрансгаз“ АД. Обосновава още, че
процесната сума по съществото си представлява не компенсаторна неустойка,
а такса, каквато ответникът не е легитимира да събира. Счита, че единствено
„Булгартрансгаз“ АД е материално легитимиран за тази такса. Позовава се и
на несъответствие на националното законодателство с Регламент от 312/2014
относно оправомощените лица да събират такса за дисбаланс.
Страните са представили подробни писмени бележки.
По предварителните въпроси, вкл. относно допустимостта на
претенциите, съдът се е произнесъл с определение № 1653/13.12.2024г.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Предмет на спора е дължимостта от ответника на компенсаторна
неустойка, уговорена в чл. 7. 5 от Договор за № 156-234/18.11.2022г. за
доставка на природен газ, обезпечаваща изпълнение на задължението на
ответника- краен клиент за приемане на договорени газови количества.
I. Преди да се произнесе по същество на спора, съдът намира, че следва
да изложи общи съображения относно следните общи положения:
6
Преносът и търговията с газови продукти е силно регулирана дейност,
чиято правна уредба се съдържа в Закона за енергетиката, Правилата за
търговия с природен газ, обн., ДВ, бр. 59 от 4.08.2015 г., в сила от 4.08.2015 г.
(ПТПГ), Правилата за балансиране на пазара на природен газ, издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г., в
сила от 1.01.2017 г.(ПБППГ), приети в съответствие с изискванията на
Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26.03.2014 г. за установяване на
Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи.
Дейностите по пренос, съхранение, разпределение и търговия с
природен газ за под лицензионен режим (чл. 30 ЗЕ), като доставката и
преносът задължително се извършват от различни стопански субекти(чл. 44,
ал. 2 от ЗЕ), подлежащи на отделно лицензиране.
„Булгаргаз” ЕАД е лицензиран от ДКЕВР обществен доставчик на
природен газ, по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 7 от ЗЕ, осигуряващ доставката му
при регулирани от КЕВР цени. Същевременно ищецът е ползвател на
мрежата на преносния оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД по смисъла на
Регламент (ЕС) № 312/2014.
Операторът и собственик на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“
ЕАД не може да извършва директна търговия с газ. Страна по договорите за
доставка на природен газ може да е само общественият доставчик (чл.2, ал. 1
от ПТПГ.
Когато договорът се сключва между общественият доставчик и краен
клиент условията на доставка са обвързани с условията по договорите, по
които общественият доставчик купува, пренася и съхранява природния газ- чл.
4, ал. 2 от ПТПГ. Изобщо отношенията по доставка са пряко свързани с тези за
пренос по газопреносната мрежа. За осигуряване устойчиви доставки на
енергия е създадена регламентация, целяща балансиране на пазар на природен
газ. Въпросите относно балансиране на газовата мрежа, в т.ч. процедурите по
заявяване, таксите при дисбаланс се уреждат Правилата за балансиране на
пазара на природен газ, издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г.(ПБППГ),
приети в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 312/2014 на
Комисията от 26.03.2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране
на газопреносните мрежи.
Общественият доставчик „Булгаргаз“ ЕАД, ползващ мрежата,
собственост на оператора, има качеството на ползвател и като такъв носи
основаната отговорност за балансиране на своите входящи и изходящи
количества (балансови портфейли)- т.5 от преамбюла на Регламент №
312/2014г. и чл. 11, ал. 4 от ПТПП. Операторът на мрежата извършва само
евентуалното ( по изключение ) остатъчно балансиране на преносните мрежи,
когато такова е необходимо – т. 5 и чл. 4. 1 от Преамбюла на Регламент
312/2014(ЕС).
II След съобразяване на тези общи положение, съставът на съда намира
7
по спора следното:
1.Не е било спорно, че между ищеца „Булгаргаз“ ЕАД, в качеството му
на обществен доставчик и ответното дружество „Примагаз“ АД е сключен
Договор № 156-234/18.11.2022г., в сила от 01.01.2023 г. за доставка на
природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по регулирана цена.
Обемът на престацията (количеството газ) се определя според годишната
програма по приложение № 1 към договора. Според т. 4.1 от договора
годишната програма съдържа общите договорени количества природен газ за
всички пунктове на предаване-приемане годишно, месечно /вкл. по
тримесечия/ и дневно за всеки месец в MWh, както и брой дни за всеки месец,
в който клиентът ще приема доставяния газ. Според т. 7.1 дневното
договорено количество /ДДК/ за всеки пункт се определя като месечното
количество газ се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с
точност до третия знак след десетичната запетая, а според т. 7.2 доставчикът
не е задължен да осигурява на клиента количество газ, което надвишава ДДК.
Клиентът разполага с възможност да иска изменение на месечните и дневни
количества газ като изпрати писмено предложение за това (т.8.2). За дните, в
които клиентът е посочил, че не прима природен газ, и при условие, че
доставчикът приеме изменението, дневното количество е равно на нула (т.8.2.1
и 8.2.2). Измерването на приетите количества газ се извършва чрез средства за
търговско измерване, монтирани на съответния пункт(10.2). Когато на един
приемателен пункт се приема газ от повече от един клиент, всички клиенти
общо изпращат на доставчика протокол за разпределение на количествата за
съответното денонощие, подписан от всички клиенти(10.5). На свой ред
приетото количество газ се отразява в месечен отчет(10.15), чийто данни
клиентът може да оспори мотивирано (т.10.17)
Според т. 7.4 и т. 7.5 за разликата между ДДК и приетото от клиента по-
малко количество газ при равномерна доставка, която разлика надвишава 10 %
от ДДК, а при неравномерна доставка надвишава 5 % от ДДК, през всеки един
ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика
неустойка в размер на разликата между цената по т. 12.1 и дневната цена при
положителен дисбаланс за съответния газов ден, публикувана на интернет
страницата на оператора, като в случай, че разликата е отрицателна, не се
дължи неустойка. Съгл.6.2. доставка, чийто коефициент на неравномерност е
по-малък от 0.6% се счита за неравномерна. Съгласно т. 7.7 за начислените
неустойки се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено на
база месечния акт, като издаването и заплащането се извършва в сроковете по
т. 12.15.6, 12.15.7, 12.16.3 и 12.16.5, а при забава в плащането на неустойките
се дължи законната лихва за всеки просрочен ден /т. 7.8/.
Така сключен, договорът за доставка на природен газ отговаря на
минималните изисквания на чл. 5 от ПТПГ- съдържа програма за количествата
природен газ, договорени за доставка, в т. ч. по тримесечия, месеци и дни,
както и максимално и минимално дневно количество(т.2), указание за пункт
на приемане, предаване и измерване на природния газ (т.3); санкции при
8
неизпълнение на задължения на страните по договора(т.5) финансови
гаранции от страна на клиента, гарантиращи изпълнението на задълженията
му по договора за доставка(т.7).
2. Страните не спорят и че са утвърдили годишна програма,
представена като приложение № 1 от договора на л. 32 от делото. Съгласно
тази програма общият обем на договореното количество на годишна база е
77015 MWh, чиято доставка е разпределена в четири тримесечия при различни
обеми.
3. Страните не са спорили и че ответникът се възползват от
възможностите по т. 8. 2 за изменение на количеството на доставка. В
подкрепа на това са представените на л. 42 и следващите от делото
предложения за изменение на дневните количества, които съдът, при липса на
спор, приема за извадка от електронна платформа с адрес:
delivery.bulgargaz.bg. Именно чрез тази платформа страните са уговорили да
постъпват исканията по т.8.2.1 и 8.2.2(т. 8.4). Изобщо съдът приема, че всички
представени месечни отчети, фактури, уведомления за допълнителни
плащания съответстват на приложените във въпросната платформа.
Посочената платформа има характер на „услуга за електронна препоръчана
поща“ по смисъла т. чл. 3, т. 36 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, позволяваща предаването на
данни по електронен път. Изрично в договора страните са приели
управлението на доставките да се извършва чрез тази платформа, вкл.
получаването на фактурите с месечните отчети, уведомления за плащания /12.
7, 11.1, 11.3, 11.10, 12. 5/. Истинността на изявленията чрез посочената
платформа не оспорена по смисъла на чл. 43 от Регламента, поради което
съдът приема, че коментираните документи представляват точно извлечение
от данните, съдържащи се в платформата
4. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява неприетото
количество газ за процесния период 1.01.2023г. до 31.03.2023г., което е
формирало положителен баланс на „Примагаз“ АД. Установява се, че
въпросното количество газ „Булгаргаз“ ЕАД е продало на „Булгартрансгаз“
ЕАД под формата на положителен баланс.
5. По делото е представен и не е оспорен от ответника протокол от
17.06.2022г., издаден от лицензирана лаборатория за проверка на разходомери
на газ и свидетелство за проверка, издадено от длъжностно лице при
лабораторията от 21.07.2021г./л.333-334/, от които се установява, че
средството за търговско измерване съответства на изискванията за
метрологична годност. Посоченият документ е издаден от длъжностно лице
към акредитирана лаборатория за изпитване по смисъла на чл. 461 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, поради което се ползва с материална доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК относно удостоверения факт, в случая на
9
изправност на средството за търговско измерване. Следователно
възражението на ответника за метрологична негодност на уредите за
измерване се явява неоснователна.
6. От представените месечни извлечения, за чието доказателствено
значение съдът мотиви в т. 3 изложи по-горе, и заключението на назначената
СТЕ става ясно, че за процесния период ответникът не е приел общо 1 292,82
мегавата газ/ т. 3 от експертизата/. Възраженията, че количеството е
неприето поради липса на осъществена доставка се явява несъстоятелни.
Договорената доставка според споразумението между страните се
осъществява на изходния пункт на газопреносната мрежа, собственост на
оператора, където се осъществява измерването. Енергийният доставчик има
законоустановено задължение за непрекъснатост на доставките по
газопреносната мрежа чл. 69 от ЗЕ. Поради естеството на продукта и
свойството на газтa доставките не се прекъсват, което и именно налага
установяване на нарочни правила на балансирането на системата.
Ограничаване и преустановяване на снабдяването е възможно само със
заповед на министъра на енергетика или на съответния кмет на населено място
(чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ). В конкретния случай по делото не се е твърдяло
прилагане на ограничителен режим за снабдяване с природен газ по посочения
ред. Отделно от това от представените месечни актове( за чието
доказателствено значение съдът изложи мотиви по-горе) сочат, че за почти
всички дни от периода клиентът е получавал доставки, но в по-малък от
първоначално заявения обем. Последното не е възможно при преустановени
доставки. Тези данни в съвкупност сочат, че доставчикът е предложил
изпълнение, тоест е изправна страна по договора. Не могат да се споделят и
аргументите на ответника, черпени от разпоредбата на т.10.5 от договора,
задължаваща клиента да подпише общ протокол, заедно с други потребители,
получаващи доставки от същия приемно-предавателен пункт. Самият
протокол се изпраща до два часа от получаване на търговските данни от
доставчика за измерените количества от оператора (т. 10. 5). Ако измерените
количества не са разпределение между клиентите по реда т. 10.6-10.8,
ответникът е имал възможност да оспори мотивирано месечни акт -т 10.17.
Като не е сторил това, същият се е съгласил с доставеното количество. Дори и
да не се сподели този извод по делото няма данни ищецът да е упражнил
възможността да разпредели потвърдените количества между всички клиенти
съгл. т. 10.8 от договора.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвената при съобразяване на неоспорени по реда на чл. 10.16
от договора месечни актове, се установява, че разликата между заявените
дневни количества(ДДК) за дни от процесния период и приетите такива е
повече от 5% при неравномерна доставка. При тези данни съдът приема са
настъпили фактите от състава, пораждащ правото на доставчика да начисли
неустойка по чл. 7. 5 от договора.
10
7. По твърденията за нищожност на клаузата за неустойка поради
злоупотреба с господстващо положение. Настоящият състав намира, че
въпросът за злоупотреба с пазарно положение не може да се установява
преюдициално в настоящото производство. Законът защита на конкуренцията
в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 предоставя изключителна компетентност за
установяване на нарушения по този закон на Комисията за защита на
конкуренцията. Тази преценка органът по конкуренцията извършва въз основа
на цялостен анализ на пазара, като решенията на комисията подлежат на
съдебен контрол(чл. 64 от ЗЗК). Установеният в закона нарочен ред за
установяване на факта, на който се позова страната изключва извършване на
инцидента преценка по този въпрос.
8. По въпроса за нищожност на неустойката поради липса на вреда
или драстичното й несъответствие с размера на вредите, съдът намира
следното
8.1. Както се посочи по-горе размерът на неустойката се определя като
разликата между регулираната цена на доставка и дневната цена при
положителен дисбаланс за съответния газов ден. Видно от таблица 2 от
заключение неустойката по чл. 7.5 е около една трета от регулираната цена на
доставка. На първо място следва да се отхвърли становището на ответника,
поддържано обстойно в писмените бележки, че вредата от неизпълнението не
настъпва в патримониума на ответника, тъй като при реализиране на
положителен баланс дружеството получава цена от оператора
„Булгартрансгаз“ ЕАД. Като ползвател на газопореносната мрежа
общественият доставчик носи отговорност за осигуряване на баланс между
входящите и изходящите потоци в своето балансово портфолио(чл. 3, т. 2 от
ПТПГ). Целта на тази регулация е свързана с минимизиране на възможността
операторите на мрежата да извършват балансиращи действия (чл. 4, ал. 1 от
Регламент 312/2014) и прехвърлянето и на ползвателя.
Като ползвател на мрежата „Булгаргаз“ ЕАД е задължен да заплаща,
респективно има право да получава такси от оператора при дневен дисбаланс
в зависимост от размера на дневния дисбаланс за всеки газоден(чл. 19 от
Регламента). Според същия регламент когато сборът на входящите количества
на даден ползвател на мрежата за газоденя не е равен на сбора на изходящите
му количества за същия газоден, се приема, че ползвателят на мрежата е в
дисбаланс за съответния газоден, и му се налагат такси при дисбаланс(чл. 21 т.
4 от Регламента). При положителен дневен дисбаланс на ползвателя се
приема, че той е продал газ на оператора на преносната система в количество,
равно на размера на дневния му дисбаланс, и следователно има право да
получи от оператора на преносната система кредит по отношение на таксите
при дневен дисбаланс (чл. 23, т. 2, б.“а“ от Регламента). Ако размерът на
баланса е отрицателен, се приема, че ползвателят на мрежата купува газ от
оператора. Самата такса за дисбаланс пък се определя от регулатора, тоест от
ДКЕВР и покрива разходите по действията по балансиране ( чл. 23).
11
Следователно разходите за балансиране, които операторът заплаща на
ползвателя при положителен баланс са такива за балансиране на собствената
мрежа на оператора, за чието балансиране отговаря ползвателя. При
съпоставка между цената за положителен баланс, която получава доставчикът
от „Булгарстрансгаз“ ЕАД ( таблица 1 от комплексната експертиза- л. 44 и
следващите) и договорената продажна цена ( 179. 33 лева за мегават час), е
видно, че таксата не компенсира неполучената цена. Въпросната такса за
януари месец е 55, 28 лева за MWh, за февруари-24, 74 лева за MWh, а за
март-17,90 лева MWh. Следователно но вредата на ползвателя на мрежата,
обществен доставчик, не се компенсира с получения от оператора кредит за
дисбаланс, тъй като същият представлява нормативно фиксиран разход за
балансиране на системата. Освен това с оглед относителността на договорите,
които са обвързващи само за страните по тях, отношенията между оператора и
обществения доставчик са такива между трети лица. Вредата на ищеца се
измерва с неполучената договорна цената. Неустойката възлиза на около 1/3
от цената (виж. заключението по ССчЕ)
8.2 Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и
критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в
процеса правоизключващо възражение от ответника, е приложимо даденото
разрешение в т. 3 Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело
№1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според цитирания тълкувателен акт
неустойката следва да се прецени като нищожна, когато единствената й цел
излиза извън присъщите функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Относим към тази преценка е момента на сключване на договора,
при спазване на примерно изброените в тълкувателното решение критерии –
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на
други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на
съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди
от неизпълнението. Изразеното в ТР разбиране е доразвито и в решение №223
от 19.04.2016 г. по т. д. №3633/2014 г., І т. о., в което при извършено
съпоставяне между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката
са съобразени и фактори като са свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, както и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не
се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
В разглеждания случай не може да се отрече, че ексклузивитета на
лицензията на ищеца като обществен доставчик на природен газ (чл. 43,а л. 1,
т.3 от ЗЕ) ограничава свободата на договаряне на този пазар, макар и този
доставчик да е ограничен чрез регулираната цена, на която продава газта.
Посочената неравнопоставеност между контрахентите в случая е
компенсирана с договорно установената възможност клиентът да ограничи
размера на вредите. Именно с оглед неравномерното потребление на този
специфичен пазар, на клиента е предоставена опция да коригира заявените
количества по реда на чл. 8.2.1. и чл.8.2.2 от договора, вкл. като направи
12
промяна в деня, предхождащ деня на доставката. Гореизложеното, заедно със
посоченото съотношение между продажната цена и неустойката сочи, че на
санкционния елемент не е даден превес. Напротив, видно е че същата има за
цел да стимулира клиента към равномерни доставки, така че да се обезпечи
баланса в системата.
Не може да се сподели и становището, обосновано в писмените
бележки на ответника, че ищецът не е доказал размера на вредите. Целта на
неустойката като договорна отговорност за вреди е именно в това страните да
се освободят от задължението да доказват вреди. Последното не може да
доведе до преценка за нищожност.
8.3. Несъстоятелно е възражението, че договорената неустойка
противоречи на императивни правни норми на чл. 28 ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за балансиране на пазара на природен газ и на чл. 19 т. 1 до 3
от. Регламент (ЕС) № 312/2014г на Комисията за установяване на Мрежов
кодекс за балансиране на газопреносните мрежи.
Регламент № 312/2014г. нарочно изключва от обхвата си отношенията по
изравняване между разпределените количества и действителното
потребление, което се определя впоследствие чрез измерванията при крайния
клиент, какъвто е ответникът (чл. 2, ал. 3 от регламента). Разпоредбата пък на
чл. 28 ал. 1 и ал. 2 от Правилника за балансиране на пазара на природен газ
въвежда общо правило за финансовото изчисляване на дисбалансите.
9. Неоснователно е и позоваването на непреодолима сила, като
основание за изключване на договорната отговорност. Съгласно чл. 306, ал. 2
непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Ако
непредотвратимото събитие от извънреден характер настъпи, когато
длъжникът вече е в забава, освобождаването от отговорност е изключено(чл.
306, ал.1, изр. 2 от ТЗ). Тоест с изпадането на длъжника в забава върху него
преминава риска от случайно последващата невъзможност за изпълнение.
По делото ответникът се е позовал на две явления, които счита, че го
освобождават от отговорност за изпълнение- войната в Украйна и
последвалата политика на ЕС по ограничаване газовото потребление, и
високите средни температури през процесните зимни месеци.
Военните действия по съществото си представляват класически пример
за непредвидимо събитие по смисъла на чл. 306 от ТЗ. Общоизвестен е фактът
на започналата през февруари 2022г. и продължаваща и понастоящем война в
Украйна. За да се повиши сигурността на енергийните доставки в Европейския
съюз, Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/1369 от 5 август 2022 година, който
предвижда доброволно намаляване на търсенето на природен газ с поне 15 %
от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г. и предоставя възможност на Съвета да
обяви състояние на тревога по отношение на сигурността на доставките на газ,
с което се задейства задължително намаляване на търсенето на газ в целия
Съюз. Военната инвазия, на която се позовава ответникът, и последвалото
13
общностно законодателство за ограничаване газовите доставки от август
2022г, обаче предхождат не само процесното договорно неизпълнение, но и
изобщо датата на сключване на договора- 18.11.2022г., поради което изобщо
следва да се отрече твърдяната невиновна невъзможност за изпълнение.
Високите зимните температури за процесния период изобщо не могат да
се определят като непредвидимо събитие. Търговецът -професионалист
следва да разполага с метрологични данни. Освен това и в този случай важат
аргументите, свързани с възможностите по чл. 8. 2 за корекция на заявените
доставки. По делото не са събрани данни за зимните температури за периода.
В заключение съдът намира възраженията на ответника по изключване
отговорността му за неоснователни, а предявеният иск за доказан. Относно
размерът на неустойката по т. 7. 5 е изслушано заключение по ССчЕ, според
което за исковия период този размер възлиза на 62175,35 лева. Тоест искът
следва да се уважи в цялост.
10. На осн. т. 7.8 от договора при забава в плащането на неустойките се
дължи законната лихва за всеки просрочен ден.
Начисляването на мораторна лихва върху вече начислена мораторна
неустойка представлява поначало анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 2 от
ЗЗД. По силата на разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, обаче между търговци
е допустимо да се присъди законна лихва при неплащане на падежа на
уговорена неустойка за забава, когато това е уговорено. В случая такава
договорка изрично е налице. Съобразно заключението на вещото лице
ответникът следва да се осъди да заплати и сумата от 9165,58 лева,
представляваща лихва за забава върху договорната неустойка за периода
14.02.2023г. до 26.06.2024г.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се следват сторените по
делото разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК/л. 454/. Предвид
значителната правна и фактическа сложност на делото съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в максималния допустим размер по чл. 25,
ал. 1 вр. ал. 3 от Наредбата за правната помощ или 675 лева. При съобразяване
и на останалите разходи по списъка, на ответника следва да се присъди сумата
от 4328, 63 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Примагаз“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Цар Симеон I“ № 25, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на
„Булгаргаз“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Петър Парчевич“47 следните суми:
сумата от 62 175,35 (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и пет
14
лева и 35 ст.), представляваща договорна неустойка съгласно чл. 7. 5 от
Договор за № 156-234/18.11.2022г. за доставка на природен газ, уговорена за
неизпълнение на задължението на приемане на договорени количества газ за
месеците януари, февруари и март 2023г. ведно със законната лихва от дата на
исковата молба-27.06.2024г. до окончателното издължаване на сумата;
сумата от 9165,58 (девет хиляди сто шестдесет и пет лева и 58 ст.) ,
представляваща лихва за забава върху договорната неустойка за периода
14.02.2023г. до 26.06.2024г., на осн. чл. 86 от ЗЗД
сумата от 4328, 63 (четири хиляди триста двадесет и осем лева и 63
ст.), представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщението пред Варненски апелативен съд.
Съобщението до ищеца да се връчи на адресите, посочени в молба №
562/09.01.2025г. с искане за потвърждаване на получаването, а на ответника-
чрез ЕПЕП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15