РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Плевен, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104768 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Р. С. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., *** , чрез ***. В.Н. – ***, съдебен адрес: ***, ***, телефон ***,
адрес: ***, против „***“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** и ***. Твърди се, че между страните
бил сключен договор за потребителски кредит № ***/***г., по силата на
който ответникът отпуснал заем в размер на 1550 лв. на ищеца, срещу
задължение С. Р. С. да върне сумата на 12 равни погасителни вноски, всяка в
размер 356,50 лв., при уговорен годишен процент на разходите 49,11 %.
Твърди се, че общият размер на сумата, която следвало да върне ищецът
възлизал на сумата 1906,50 лв. Посочва се още в исковата молба, че
изпълнението на задълженото от страна на ищеца било обезпечено с договор
с „***“, като ищецът се задължил да заплати сума в размер на 1193,50 лв.
Твърди се, че С. Р. С. е изплатил сума в размер на 3100 лв. Твърди се, че
договорът бил сключен от разстояние, като договорът, предоговорната
информация и останалите приложения към споразумението били изпратени
от дружеството и получени на имейла на ищеца ***. Посочва се, че договорът
1
за потребителски кредит е подписан от С. чрез използването смс, на телефон
***, който само ищецът използва, като СМС съобщението се приравнява на
на обикновен електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/ЕО. Сочи
се в исковата молба, че договорът е нищожен поради неспазване на
предвидената форма по чл. 10, ал.1 ЗПК, поради обстоятелството, че на
потребителя не е предоставена изискуемата преддоговорна информация;
дружеството не е получил съгласието на потребителя за сключване и
изпълнението на договорите, както и условията, при които последният може
да се откаже от тях; електронните съобщения между страните не са
отговаряли на ЗЕДЕУУ; договорите не са написани на ясен и разбираем език,
с еднакъв шрифт на основните договори и приложенията. Твърди се, че
договорът е нищожен и поради противоречие със чл.11, ал.1 т.7,т.10 т.11 и т.
20 ЗПК, както и на основание чл.29, ал.1 пр.1 ЗЗД поради нарушение на
закона чл.26, ал.1 ЗЗД - противоречие с добрите нрави респ. поради
неравноправност на отделни негови клаузи. Алтернативно се сочи, че
договорът е унищожаем на основание чл.29, ал.1 ЗЗД, чл. 33, ал.1 ЗЗД като
сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди „***“ ЕООД да заплати на С. Р. С.
сумата от 25 лв., частичен иск от сумата в размер на 1550 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
(21.07.2021г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника. В законовия месечен срок е депозиран отговор от
ответника, в който се оспорва допустимостта и основателността на исковете.
В съдебно заседание ищецът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, се явява
лично и с пълномощник ***. Г. Ч.. Страната и процесуалният й представител
молят съда да уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани, както и да присъдят в тежест на ответника направените от ищеца
деловодни разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, се представлява от
пълномощник *** Г.Г., която моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.
С определение от 28.01.2022г. съдът е допуснал и приел изменение в размер
2
на иска за сумата от 1550 лв., представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит, а именно сбор от сумата от 356,50 лв.
недължимо платена договорна лихва и сумата от 119350 лв.- недължимо
платено възнаграждение за договор за поръчителство.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е по делото, че на ***г. между страните бил сключен от
разстояние договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
ответникът отпуснал заем в размер на 1550 лв. на ищеца, срещу задължение
С. Р. С. да върне сумата на 12 вноски, при уговорен годишен процент на
разходите 49,11 %, годишен лихвен процент в размер на 23 % и уговорен
размер на лихвата в размер на 356,50 лв. Първата вноска следвало да бъде
престирана на дата 26.11.2017г., а общата сума , която длъжникът следвало да
върне на кредитора възлизала на сума в размер на 1906,50 лв. Кредитът бил
обезпечен с поръчителство предоставено от „***“.
Не се спори между страните, че ищецът получил сумата от 1550 лв. по
договора, както и че е заплатил на ответника сума в размер на 3100 лв.
Спори се между странитe действителен ли е договора между тях, дължи ли
ответника сумата от 25лв., на какво основание.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от справка от „***“ АД, че в периода от ***г. до 31.12.2021г.
ищецът е превеждал различни суми на ответното дружество, без посочване на
основание за плащане и договор на потребителски кредит срещу тях.
По делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по нея, С. Р. С. е изплатил на „***“ ЕООД
сумата от 3100 лв., от които сумата от 356,50 лв.- лихви, сумата от 1550 лв.-
главница, и сумата от 1193,50 лв. за допълнително избрана услуга. Вещото
лице е категорично, че при параметри на договора по погасителен план с
включено допълнителното възнаграждение за поръчителство действителният
годишен процент на разходите възлиза на 152,10%.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-компютърна
експертиза, размерът на шрифта, използван в договора за кредит №***, както
и погасителния план, е 12 pt, а типът Helvetika, а размерът на шрифта ,
използван за изготвянето на Общите условия , също е 12pt, но шрифт Times
3
New Roman.
Съдът кредитира изцяло с доверие и приема заключенията на двете на вещи
лица като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени, поради
съответствието им с писмените доказателства по делото: заверено копие на
договор №***/***г., Общи условия, уреждащи отношенията между „***“
ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяни от дружеството
потребителски кредити и Тарифа към ОУ; заверено копие от електронно
досие във „***“ ЕООД , справка от „***“ АД.
Като съобрази приобщените по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 1550 лв., представляваща недължимо платени суми
по договор за потребителски кредит, а именно сбор от сумата от 356,50 лв.
(недължимо платена договорна възнаградителна лихва ) и сумата от 119350
лв.(недължимо платено възнаграждение за договор за поръчителство), поради
липса на правно основание- нищожност/унищожаемост на договора или
клаузи от него, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД черпи правното си основание
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и като такъв е допустим, тъй като
за ищецът е налице правен интерес от търсената с него защита при така
изложените в исковата молба твърдения.
Разгледан по същество искът по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае хипотеза, при която
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. На първо
място, съдът приема за състоятелно изложеното от ищеца, че договора
противоречи на закона, поради което е нищожен.
Ответникът твърди, че договорът е сключен по електронен път. Легалната
дефиниция на понятието "договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние" се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР, според който: това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
4
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с
предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от
разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8- -10 от
ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на
потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, като съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от
сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПУФР; получаването на
съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да
се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за
доказване предоставянето на предоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 ТЗ, а за
електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор –
фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите
или вещите, то в тежест на ответника в настоящото производство е да
установи и факта на предаването на определената в договора парична сума на
ответника.
За доказване на възникналата между страните облигационно -правна връзка
от страна на ответника по делото са представени договор № ***/***г., в който
за заемополучател е отбелязано „***“. Тази цифрова идентификация не
установява идентичност и съответствие със С. Р. С., въпреки съдържащите се
в договора лични данни на ищеца -име, ЕГН, номер на лична карта, постоянен
адрес. Представеният договор не носи подпис на ответника. Доколкото
процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и изявленията на
страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, то в
тежест на ответника е да докаже, че същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им. Тогава макар и неподписани,
тези електронни документи ще съставляват доказателства по смисъла на
5
чл.84, ал.1 ГПК. В конкретния случай по делото не се доказа от ответника
наличието на електронни изявления от страна на ищеца, поради което и с
оглед оспорването на действителността на договора, то представените
„документи“ - договор, общи условия и погасителен план, не са достатъчни,
за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните.
Следва обаче да се отбележи, че самият ищец е представил договора за
кредит, от което е видно, че е наясно със съдържанието му и предвидените в
него клаузи, признава, че е получил заемната сума по договора.
От тук неоснователен е довода на ищеца, че не е спазена формата на договора
за заем, доколкото същият не е подписан от нея.Съдът не споделя това
виждане, доколкото договорът за кредит не е формален, той е реален и се
счита, сключен с предаване на заемната сума. Липсата на подпис на
договора не го опорочава.
Ето защо като съобрази изявлението на ищеца и признанието, че е получил
сумата от 1550 лв., включително е започнал престиране в изпълнение на
задълженията си именно по договор №***/***г., съдът приема, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Спорно е този договор дали страда от пороци и поражда ли последици за
страните по него.
Неоснователни са доводите на ищеца за противоречие на договор №***/***г.
с изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК. Доколкото в него е уговорен
фиксиран годишен лихвен процент – 23%, като не е предвидено заплащане на
суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да
се посочва последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /
Решение по дело *** от *** г., Решение от *** г. по дело *** в договора за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
Не е налице и нарушение на чл.11, ал.1 т.11 ЗПК поради липса погасителен
план, тъй като такъв е представен на лист *** от делото и в него е посочен
6
броя, периодичността, дата на всяка една месечна погасителна вноска, както и
общ размер на месечната вноска и разбивка какво включва месечната вноска
– размер на главница и размер на възнаградителна лихва.
Не се доказа, че договорът е сключен и при измама, както и че шрифтът е по-
малък от 12. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза.
При преценка на неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи
в приложното поле на Директива 93813/ЕИО в решения по дела ***, ***, ***,
*** е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за
неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. Потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените от продавача или
доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
Конкретният случай е именно такъв. Клаузите в договора относно лихвените
проценти и ГПР са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и
същевременно са нищожни поради противоречие със ЗПК.
На първо място, договорът за кредит е недействителен поради противоречие с
чл.19, ал.4 и ал.1 ЗПК, като в него не са посочени реално приложимите от
кредитора лихвен процент и ГПР.
Посоченият в договора ГПР не е включил всички изискуеми елементи
съобразно чл. 19, ал. З от ЗПК, като ако бъдат включени всички изискуеми
елементи (главница, договорна лихва, такси, възнаграждение по договор за
поръчителство) реално приложимия към договора ГПР съобразно
кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза би се равнявал на
152,10 %. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият). Нещо повече, видно от преддоговорната информация, пердоставена
на ищеца, е посочен годишен лихвен процент от 40, 61 %, който е различен
от посочения в договора за потребителски кредит лихвен процент от 23 % .
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
7
Информацията в договора не съответства на предоговорната такава и на
реално начислените суми, дължими според кредитора.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин.
При тълкуване обхвата на закрилата предоставяна от закона с разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на §
2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в
действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат
тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. Ето защо следва да се
приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения размер не съответства на действително прилагания
между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от
информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право
8
Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай в договора между страните е посочен годишен процент
на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран- изрично
е уговорен само годишен лихвен процент 49,11 %. От друга страна в
годишния лихвен процент не е отчетен размерът на дължимото се от
заемателя възнаграждение за поръчителство, получавано от ответника.
Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно, при включване на същото в
ГПР по процесния договор за заем същият надвишава многократно пет пъти
законната лихва. Следователно налице е явно противоречие с разпоредбата на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като действителният годишен процент на разходите по
договора надвишава значително законоустановения. Неспазването на всички
посочени по- горе изисквания води до нищожност на процесния договор за
заем на основание чл. 22 от ЗПК и на основание чл.143 ЗЗП.
Нищожността на договора за потребителски кредит има като последица
нищожността на договора за поръчителство, който е сключен за да обезпечи
кредитора за изпълнение на поетите задължения от длъжника и има
акцесорен характер, съгласно нормата на чл.138, ал.2 ЗЗД.
Същевременно липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора заблуждава потребителя относно цената и икономическите
последици от сключването му, както и предоставя невярна информация
относно общите разходи по кредита, поради което основателно е
възражението на ищеца, че е налице нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.6, пар.1 от директива 2005/29/ЕО, която също
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Неоснователни са доводите на ответника, че не следва да дължи връщане на
заплатените суми за гаранция, тъй като същите са заплатени в полза на друго
лице "*** ***" ЕАД. От приложените към исковата молба разписки се
установява, а и по това няма спор между страните, че сумата от 3100 лв. е
била заплатена от ищеца на ответника "*** ***" ЕООД. Доколкото сумата е
постъпила в патримониума на ответника като плащане по процесния договор,
то именно той дължи връщане на недължимата част от нея на ищеца. По
делото не са били ангажирани никакви доказателства от ответното дружество
при получаването на сумите същото да е действало като представител на "***
***" ЕАД и да е превеждало в негова полза някаква част от тях. Не е налице
9
и сключено тристранно споразумение между ищеца, ответника и "*** ***"
ЕАД, а са налице отделни облигационни правоотношения между всеки две от
трите лица. Не се установява изпълнение на цитираната разпоредба на чл.
16.2 от Общите условия на *** *** от страна на ответника, а именно "***
***" ЕООД да е уведомило С. Р. С. относно плащане, което не е
предназначено за дружеството вкл. страните не са уговорили ред за плащане
на поръчителя посредством ответника, при наличие на едно тристранно
споразумение.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, ищецът е погасил предсрочно кредита си като е внесъл сумата от
сумата от 3100 лв., от които сумата от 356,50 лв.- лихви, сумата от 1550 лв.-
главница, и сумата от 1193,50 лв. за допълнително избрана услуга. Платените
суми за лихва и допълнително избрана услуга са платени на основание
нищожни клаузи, поради което и съгласно чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД са платени и
получени от „***“ ЕООД при начално липса основание.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа при условията на
пълно и главно доказване, че сумата от 1550 лв. е недължимо заплатена по
процесния договор за кредит, поради което следва да бъде върната. Налице е
лишено от основание разместване на имуществените ценности между
страните. Дължимата престация поради неоснователно обогатяване се състои
в реституция на получените без годно правно основание имуществени
ценности. Дължи се връщане на онова, с което се е обогатил получателя до
размера на обедняването.
С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца деловодни разноски по списъка по чл.80 ГПК,
депозиран по делото, а именно сумата от 62 лв. платена държавна такса,
сумата от 180 лв. за вещо лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, както и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. да
заплати на ***. Г. Ч. сумата от 338,50 лв. адвокатско възнаграждение,
съгласно Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1т.1 ЗЗД „ ***“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и ***, да
заплати на С. Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***, сумата от 356,50 лв.-
лихви и сумата от 1193,50 лв. за допълнително избрана услуга или общо
сумата от 1550 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ***/ ***г., поради липса на правно основание-
нищожност на договора поради противоречие със ЗЗП и ЗПК, както и
законната лихва върху главницата от 21.07.2021г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и ***, да заплати
на С. Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***, сумата от 242 лв. направени
деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „***“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и ***, да заплати на *** Г. Г. Ч., с ЕГН **********,
адрес: ***, ***, сумата от 338,50 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението да се връчи на страните по делото и техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11