Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260064 19.10.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 29 септември.…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Н.УРУКОВ ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1484….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена
от П.Н.П. от ***, чрез адв. Д.Д. против решение № 644 от 18.06.2020 г., постановено по гр.д. №
5200/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
ищцата иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл.48, ал.1 ЗЗД.
Във въззивната жалба е
релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на
предявения иск. Счита, че решението е неправилно. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е разчел доказателствата по делото.
Безспорно било установено, че детето М. е под родителския контрол на майка си Д.С.
и че детето е извършило непозволеното увреждане, от което е настъпила вреда,
отговорността за която следва да носи майката. Излага съображения по съществото на спора. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени обжалваното, а вместо него да постанови
друго, с което да присъди сумата от 35,60 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство, с който
оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.
Пред
първоинстанционният съд е бил предявен иск по чл.48, ал.1 ЗЗД. Ищецът П.Н.П. е твърдял, че
е собственик на лек автомобил, марка МЕРЦЕДЕС, Модел Ц 250, с регистрационен №
СТ 1703 ВА, шаси № WDB2021251A139044, Цвят „черен металик“, вид гориво: дизел,
с дата на първа регистрация 24.06.1994 г. На 20.01.2019 г., около 20,39 ч. на
паркирания срещу входа на жилищния му
блок лек автомобил били нанесени щети – счупено предно дясно външно огледало.
Твърдял е, че огледалото е било счупено от детето М.-Г., което при гонене около
автомобила с друго дете/момче/ го е закачило с левия джоб на якето си и го е
изтръгнало. Твърдял е, че в самия блок,
в който живеят страните по делото, има система за видеонаблюдение, монтирана в собствения на М.М.апартамент ***,
находящ се на ***” в ***. След като установил щетата по автомобила си, ищецът и
съседът му М.Г.М.прегледали видеозаписа от камерата и установили кога точно и от кого е било
счупено огледалото. Тъй като не се разбрали с майката на детето относно
стойността на увреждането на имуществото, за ищецът е искал съдът да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 35,60 лв.
Ответницата е оспорила иска, като
е твърдяла, че на сочената дата -
20.01.2019г. (неделя), заедно със съжителя си и трите си деца били в ***и се в ***
около 23.30ч. Оспорва изложеното в молбата, че детето М.-Г. е нанесло описаните
вреди.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 20.01.2019г.
на собствения на ищеца лек автомобил Марка МЕРЦЕДЕС, Модел Ц 250, с регистрационен № СТ
1703 ВА, е нанесена щета – счупване на предно дясно, външно огледало; че страните по делото живеят в един и същ
жилищен вход „***“, находящ се на ***, в
*** и че детето М.-Г. живее
при своята майка Д.С., която осъществява упражняване на родителските права върху
него. Приел е,
че от заключението на съдебно компютърната експертиза се установя, че на 20.01.2019 г., в периода 20.39 ч. – 20.46 ч., около
процесния автомобил са обикаляли две деца от мъжки и женски пол. Посочва, че от
ъгъла на заснемане и от ниската резолюция на видео записа не може да се
определи механизма на счупване на дясното огледало на автомобила, както и, че
не може да се идентифицира и разпознае конкретно физическо лице.
От
правна страна е приел, че съгласно чл.48, ал.1 ЗЗД за причинени вреди от дете
отговорност носи упражняващият родителските права родител, но от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се
установява, че малолетната М.-Г. е увредила огледалото на процесния автомобил,
поради което искът е отхвърлен.
Първоинстанционното
решение е правилно.
По
делото не е било спорно, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС, модел Ц 250, с регистрационен № СТ
1703 ВА; че страните по делото живеят в
един и същ жилищен вход „***“, находящ се на
***, в ***, и че
детето М.-Г. живее при своята майка - ответницата Д.С., която упражнява
родителските права върху него. Не е било спорно и това, че на 20.01. 2019 г.
върху автомобила на ищеца е нанесена вреда – счупване на предно дясно външно огледало. Спорен
е бил въпросът дали тази вреда е била причинена от детето М.. За установяване
на твърдението на ищеца, че именно това дете е счупило огледалото на автомобила
му, са разпитани двама свидетели – Н.П.П., който е баща на ищеца, и М.Г.М., на
чиято тераса е монтирана камера за видеонаблюдение. От показанията на свид. П.
се установява, че той е гледал записа, но не сочи дали е разпознал някое от
играещите деца, както и не може да каже дали някой е разпознал, че това е
детето на ответницата. От показанията на
свид. М.Г.М.се установява, че той е видял на записа, че на процесната дата две
деца играят покрай колата, гонейки се. Едното било момиченце, което той знае,
че е дъщеря на Д.. Свидетелят твърди, че разпознава детето по дрехите и косата.
Други момиченца нямало във входа.
По делото е
назначена и изслушана съдебно компютърно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че видеокамерата, с която е направен записът, е с ниска
резолюция и не позволява разпознаване на физически лица и че детето не може да
бъде идентифицирано като самоличност.
Преценени
съвкупно показанията на свидетелите и заключението на съдебно
компютърно-техническа експертиза дават основание на съда да приеме, че по
делото не може да бъде установено, че детето на ответницата е причинило щетата,
за която въззивникът иска обезщетение. Вярно е, че свидетелят М. твърди, че е
разпознал детето, но по косата и дрехите, без да сочи нищо конкретно, което
може да послужи за установяване на самоличността му. Съдът намира, че тези белези не са достатъчни за идентификация
на лицето, а, тъй като камерата е с ниска резолюция според заключението на
вещото лице, записът не позволява разпознаването му по други белези.
Отговорността на
родителя по чл.48, ал.1 ЗЗД не е
гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете – деликвент, нито за вредите, причинени от действията му,
а е отговорност на родителя за това, че не е упражнявал надзор и не е изпълнил
задълженията си за възпитание на детето, които произлизат от чл.125 СК.
Фактическият състав на тази правна норма изисква на първо място детето да
осъществи обективния състав на непозволеното увреждане, а именно да причини
противоправно вреди другиму. Доказването на предпоставките трябва да бъде пълно
и пряко. В случая показанията на свидетелят М. не са достатъчни, за да се
създаде сигурно убеждение у съда, че твърдения по делото факт е установен. Този
свидетел не е очевидец, а е добил своите впечатления от записа, който обаче
според заключението на вещото лице не позволява разпознаване на физически лица.
Затова няма как този свидетел да е разпознал детето на въззиваемата само по
този запис. Това е негов извод, който не е релевантен по делото. Аргумент в
тази насока е и твърдението му, че други момичета във входа няма, т.е. от този
факт прави извод, че детето е дъщеря на ответницата.
Неоснователно
се твърди във вззивната жалба, че свид. П. разказва за това кой е счупил
огледалото на автомобила на въззивника. Казаното от този свидетел при разпита
му пред първоинстанционния съд е негово мнение, а не твърдение за факт, който
той е възприел.
Предвид на тези съображения съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна. Не е налице елемент от фактическия
състав на правната норма на чл.48, ал.1 ЗЗД. Затова решението на
първоинстанционния съд следва да бъда потвърдено. С оглед изхода на спора на въззиваемата
следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция
за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 644/18.06.2020 г. по гр. д. № 5200/2019 г.
на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
П.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на Д.К.С., ЕГН **********,***,
сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски пред вззивната
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: