Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 29.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 6876 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Й.С.Б., действащ
чрез своята майка и законен представител В.Й.С., твърди в исковата молба и поясняваща
молба, че на 29.11.2018 г. в резултат на настъпило ПТП на ул. Самоковско
шосе в посока от гр. С. към гр. Самоков след с. Кокаляне по вина на водача на автомобил Ауди А6 с ДК № *********,
който загубил управлението над автомобила и навлязъл в
насрещната лента за движение и деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са му причинени като пътник в автомобил
Фолксваген Поло с рег. № *******телесни увреждания, изразяващи се в лицева и
коремна травма - контузия на далака, панкреаса и черния дроб, хематоми на двата
клепача на дясно око и дясна буза, разкъсно-контузна рана на дясна челна област
и охлузвания на последната и дясна буза и претърпени от тези увреждания неимуществени
вреди, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 26000 лева. Твърди, че
застрахователят е отказал да изплати обезщетение по отправената до него писмена
претенция. Иска присъждане на сумата 26000 лева, заедно със законна лихва от увреждането – 29.11.2018
г. Претендира разноски.
Ответникът З.Б.И. АД в законоустановения
срок оспорва така предявения иск и акцесорна претенция, навеждайки възражения за липса на
доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за
истинността на протокола за ПТП относно обстоятелствата и причините за неговото
настъпване, а и причинна връзка на ПТП-то с твърдените вреди – протокол с
пострадали лица не е съставян. Навежда възражения за съпричиняване поради
непоставяне на детето на обезопасително столче за пътуване и прекомерност на претендираното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното:
По делото се
установява от представения констативен протокол № 1 712638 от 29.11.2018 г., съставен
от ОПП при СДВР, че на 29.11.2018 г., около 06.30 часа, автомобил Ауди А6 с ДК
№ *******, управляван от св. Х.В.Н.,*** шосе в посока от гр. Самоков към гр. С.
*** поради несъобразена скорост, реализира ПТП с движещия се в насрещното
платно автомобил Фолксваген Поло с рег. № *******. От съставителя на протокола
е констатирано и че за водача на автомобил Ауди А6 с ДК № ******* е била
сключена със З.Б.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица
№ BG/02/118003057784 от 2018 година,
като този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между страните. Така
констатираните в протокола обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП,
се потвърждават от показанията на св. Е.Т.и св. Х.Н., които имат непосредствени
възприятие относно начина на неговото настъпване, като несъответствията помежду
им и с другите данни по делото (показанията на св. Х.Н. относно марката на
движещия се в насрещното платно автомобил и данните по протокола) съдът намира
за несъществени, предвид категоричния и еднозначен извод за начина на
настъпване на процесното ПТП и участниците в него.
По делото е прието
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, фактическите изводи на което съдът
възприема за достоверни, тъй като те са направени обективно и компетентно от
вещото лице. Установява се от заключението, че процесното ПТП е настъпило на пътното
платно на ул. Самоковско шосе, разделено на две ленти с непрекъсната линия, на
5 км преди село Кокаляне, като автомобил Ауди А6, който се движел в посока от
гр. Самоков към гр. С., излизайки от десен завой, губи устойчивост и започва да
се върти около вертикалната си ос. При това въртене навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира удар с движещия се в посока от гр. С. към гр. Самоков
по прилежащата му лента автомобил Фолксваген, в който на задната седалка с
поставено на нея детско столче пътувало и детето Й.Б.(така показанията на св. Х.Н.)
- син на В.С., управлявала автомобил Фолксваген (така удостоверение за раждане
и протокол за ПТП), и ищец в настоящото производство. Инициалният контакт е
настъпил между предната лява част на автомобил Фолксваген и предната странична
част на автомобил Ауди, след което двата автомобила се ударили със задните си
калници – за автомобил Ауди заден десен, а за автомобил Фолксваген заден ляв. Вещото
лице разяснява, че причина за настъпване на ПТП-то е управлението на водача на
автомобил Ауди, който е следвало да съобрази скоростта с покритото със сняг и
непочистено пътно платно, като се движи с ниска скорост, така че автомобилът да
не губи устойчивост.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представените
по делото протокол за ПТП и епикриза за периода от 29.11.2018 г. до 05.12.2018
г., че в резултат от настъпилото ПТП ищецът Й.Б.е получил травматични
увреждания, изразяващи се в: лицева и закрита коремна травма – контузия на
далака, панкреаса и черния дроб; хематоми на двата клепача на дясното око и на
дясната буза; охлузвания и разкъсно-контузни рани от 1 см на челната област на
главата и дясната буза. За тези травматични увреждания на детето, което било в
увредено общо състояние, но контактно и адекватно, е било проведено болнично
лечение в Детското отделение на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. При прегледа в деня на
постъпването – 29.11.2018 г., на детето били установени хематоми на двата
клепача на дясното око, охлузвания на челната област на главата и дясната буза
и малки рани от 1 см на челото и дясната буза, както и палпаторна болка в
областта на гърдите и корема, наложила извършване на консултации с различни
специалисти, при които са констатирани контузии и хематоми с различен размер на
далака, панкреаса и черния дроб, газ около бримките на тънките черва и малък
излив в долния полюс на слезката (далака) и малка подвижна течност в малкия таз,
но без установени открити травми или нарушение на целостта на вътрекоремните
органи, налагащи оперативно лечение, поради което то било поставено под активно
наблюдение в продължение на 1 седмица. Вещото лице разяснява, включително и при
изслушването му в съдебно заседание, че при прегледа на детето са били
установени също предходни и придружаващи заболявания, представляващи вродени
малформации на детето, каквато е била и неспуснатият в скротума тестис, за
което съобщава св. Е.С. – негова баба. Лечебният и възстановителен период на травматичните
увреждания на детето, включващ в по-голямата си част диетично хранене и медикаментозно
обезболяващо лечение, е продължил около 2 месеца, през които месеци детето се е
нуждаело от грижите на свой близък за придвижване и обслужване. Този период на
възстановяване на детето не е повлиян негативно от посочените заболявания на
детето и той съвпада с обичайния период на възстановяване при пострадали с
подобни увреждания. Причинените му болки и страдания били най-интензивни през
първите 2-3 седмици след произшествието, а след тези седмици те са били периодично
явяващи се в областта на уврежданията. Според вещото лице по отношение на
претърпените травматични увреждания към настоящия момент здравословното
състояние на детето И.Б.е стабилно възстановено. Според заключението, изясненото
при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, вида, тежестта и локализацията
на травматичните увреждания сочели, че те са получени от ищеца И.Б., пътувал на
задната седалка на автомобил Фолксваген, поради необезопасяването му в подходящо
за неговата възраст детско столче или без столчето да е закрепено добре за задната
седалка, което е довело до внезапно придвижване на тялото на детето и удар в
намиращите се пред него автомобилни седалки, като обезопасителният колан също
може да причини коремна травма при по-висока скорост.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитана и св. Е.С. – баба на ищеца. От показанията на свидетелката
се установява, че детето е било много изплашено от случилото се и отказало да
пътува с пристигналата на място линейка, поради което било откарано до
болницата от нейния съпруг. Там тя го видяла гушнато в ръцете на свой близък и в
рани. Детето имало травми на лицето и корема и било оставено в болницата под
наблюдение. Все още било стресирано от случилото се. Съдът цени за достоверни показанията
на св. Е.С. в тази част при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на
всички други данни по делото. Показанията на свидетелката в останалата част обаче
съдът не възприема, тъй като те се отнасят до заболяване на детето, което не е
резултат от процесното ПТП (така данните, установени от заключението на
съдебно-медицинската експертиза).
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни
срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 432,
ал. 1 от КЗ и акцесорната претенция.
За възникването на
имуществената отговорност на застрахователя по чл. 423, ал. 1 от КЗ, исковата
претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради
наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл.
496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 29.11.2018 г. на ул.
Самоковско шосе на 5 км преди село Кокаляне пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на автомобил Ауди А6 - Х.Н., поради
нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП относно разположението на пътното превозно средство върху
пътя и подходящата скорост на движение със състоянието на пътя, управлявайки автомобил
Ауди А6 с несъобразена скорост на движение със състоянието на пътя – покрито
със сняг и непочистено пътно платно, и излизайки от десен завой губи контрол
над автомобила и навлиза в лентата за насрещното му движение, в която се движи
автомобил Фолксваген в посока на движение от гр. С. към гр. Самоков в прилежащата
му лента, удря с предната си част предната лява част на автомобил Фолксваген, с
което е причинил на ищеца Й.Б.- пътник на задната седалка в автомобил
Фолксваген, няколко и различни по вид увреждания. Доказа се по делото, че
получените от детето увреждания представляват лицева травма и закрита коремна травма,
изразяващи се съответно в: хематоми на двата клепача на дясното око и на
дясната буза; охлузвания и разкъсно-контузни рани от 1 см на челната област на
главата и дясната буза, и контузия на далака, панкреаса и черния дроб, и в
резултат от които то е претърпяло неимуществени вреди. Изпитвало е болки и
страдания, особено интензивни през първите 2 - 3 седмици след произшествието,
неудобства от невъзможността да се придвижва и обслужва само за период от около
два месеца, и страх от случилото се. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени
допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин,
че претърпените от ищеца И.Б.увреждания са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на автомобил Ауди А6, извършено в противоречие
с изискванията на правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина,
противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от
предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ. Липсата на съставен протокол за ПТП с пострадали лица
съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд не
променя извода за наличието на причинна връзка на уврежданията с
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, респ. за
доказването на всички елементи от фактическия състав на деликта, тъй като
липсата му не изключва възможността за установяването на елементите на деликта
чрез други допустими от закона доказателствени средства, съвкупната преценка на
които в настоящото иско производство ги установяват по несъмнен начин. Нещо
повече, възрастта на ищеца И.Б.и стреса от преживяното, водещ до нежеланието му
да контактува с други непознати за него лица, и вида на една от причинените му
травми (закритата коремна травма), е правило невъзможно установяването на
неговото състояние към момента на произшествието, респ. на съставянето на
протокола за ПТП, представен по делото, което да обоснове необходимостта от съставянето
на протокол за ПТП с пострадали лица. По тези съображения съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за липсата на увредено от процесното
ПТП лице, респ. за причинна връзка на твърдяните от ищеца увреждания с
произшествието.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца Й.Б.срещу ответника З.Б.И.
АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431,
ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Ауди А6. Този
правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения
протокол.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага,
не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът Й.Б.е
претърпял различни по вид и тежест увреждания, като те са му причинили болки и
страдания, интензивни по своя характер през първите 2 – 3 седмици след произшествието
и периодични след тях в областта на травмите. Процесът на лечение и възстановяване
на ищеца Й.Б.е продължил около 2 месеца, като предвид крехката му 5-годишна
възраст и състоянието му той е имал нужда от постоянно обгрижване от свой близък,
а страхът от случилото се продължавал и понастоящем. Съобразявайки посочените
обстоятелства, както и възрастта на ищеца – дете на 5 години, чувствителността
на децата на тази възраст и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна
застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента
на настъпване на произшествието – м. ноември 2018 г., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от него болки и страдания, неудобства и страх
възлиза на 20000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 26000 лева – отхвърлен, като
неоснователен.
Неоснователно е
възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на
процесните вреди поради непоставяне на детето - ищец в настоящото производство,
на столче за пътуване от неговата майка, управлявала автомобил Фолксваген,
съгласно изискванията на чл. 137б и сл. от ЗДвП. Възражението за съпричиняване на
ответника не е обусловено с конкретно поведение и принос на ищеца, а на неговия
родител – майката, която като водач на автомобил Фолксваген не е поставила
детето в система за обезопасяване. Съпричиняването обаче е поведение на самия
пострадал, с което той обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да
е действал виновно. В случая пострадал е самото дете Йордан Бадатлиев, на което
са причинени уврежданията от процесното произшествие и за които се претендира
обезщетението за претърпените от него неимуществените вреди, а не на неговия
родител, поради което релевантно за евентуално съпричиняване би било лично
неговото поведение, което в случая не се навежда от ответника. Липсва и твърдяното
необезопасяване на детето, тъй като автомобилът, в който то е пътувало като
пътник на задната седалка, е имало осигурена система за неговото обезопасяване
– детско столче (така показанията на св. Х.Н.), а вещото лице в съдебно заседание
изяснява за възможно причиняване на коремна травма от обезопасителен колан за
него.
Частичната
основателност на главния иск води до основателност и на акцесорната претенция
за законната лихва, но считано от уведомяването на ответника от увреденото лице
за настъпването на процесното застрахователно събитие – 21.01.2019 г. В чл.
429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната
сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна –
арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. При липса на данни по
делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника
от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно
събитие, съдът намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на
застрахователната претенция от ищеца Й.Б.– 21.01.2019 г., до окончателното изплащане
на дължимото му обезщетение. Акцесорната претенция за законната лихва за
периода от 29.11.2018 г. до 20.01.2019 г. включително следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца Й.Б.сумата 246.15 лева, представляваща сбора на реално
заплатените по производството разноски за възнаграждения за вещи лица, а на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. С. Николова сумата – 1007.69
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца
безплатна правна помощ, определено съразмерно на уважената част на иска въз
основа на възнаграждение от 1310 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да се присъди сумата 28.85 лева, представляваща доказаните по
производството разноски за възнаграждение за вещо лице и държавна такса, съразмерно
на отхвърлената част на иска.
Ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 800
лева, представляваща дължимата държавна такса по производството съобразно
уважената част на иска.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,***,
действащ чрез своята майка и законен представител В.Й.С., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 20000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
причинените му травматични увреждания, изразяващи се в лицева и закрита коремна
травма – контузия на далака, панкреаса и черния дроб; хематоми на двата клепача
на дясното око и на дясната буза; охлузвания и разкъсно-контузни рани от 1 см
на челната област на главата и дясната буза, в резултат от осъществено на 29.11.2018
г. на пътното платно на ул. Самоковско шосе на 5 км преди село Кокаляне в
посока от гр. Самоков към гр. С. пътнотранспортно произшествие, настъпило по
вина на водача на автомобил Ауди А6 с ДК № ******* – Х.В.Н., чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със
З.Б.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 20000 лева до пълния предявен
размер от 26000 лева и акцесорната претенция за законната лихва за периода от
29.11.2018 г. до 20.01.2019 г. включително.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,***,
действащ чрез своята майка и законен представител В.Й.С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 246.15 лева – разноски по производството съразмерно
на уважената част на иска.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. С.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 1007.69 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на Й.С.Б.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,***,
действащ чрез своята майка и законен представител В.Й.С., ЕГН **********, да
заплати на З.Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 28.85 лева - разноски по производството
съразмерно на отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата 800 лева - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова