Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Сливен, 10.05.2021г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
КРАСИМИРА КОНДОВА
при участието на секретаря Соня Василева, като разгледа
докладваното от съдия Кондова
въз.гр. д. № 92 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по две въззивни
жалби, депозирани от двете насрещни страни в правния спор срещу Решение №
260022/14.08.2020г. по гр.д. № 6835/2019г. на СлРС.
С атакувания съдебен акт съдът
уважил осъдителен иск по чл.430 ТЗ, като осъдил двамата ответници да заплатят
на ищеца банка сума в размер на 2808,53 CHF, предявен като частичен иск от
64593
CHF, главница по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 33920/23.04.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019г. до окончателното
изплащане, като отхвърлил исковете за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно дължими такси по същия договор за кредит в размер на 698,02 CHF, предявен като частичен иск от
1153,16
CHF и иск за дължими
нотариални такси в размер на 786,07 лв.
Първата въззивна жалба е
депозирана от ищеца в процеса и в срока по
чл.263, ал.1 ГПК отговор от ответната по жалбата страна е подаден.
Втората въззивна жалба е от
ответниците в процеса, като насрещната по тази жалба страна не е депозирала
отговор.
Първата въззивна жалба е
депозирана от ищеца в процеса и е
насочена срещу решението на СлРС, с която са отхвърлени претенциите за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно такси по договор за кредит в размер на
698,02
CHF, предявен като
частичен иск от 1153,16 CHF, дължими за периода 20.12.2016г.-27.11.2019г. и за нотариални такси в
размер на 786,07 лв. , дължими за периода 24.04.2018г.- 27.11.2019г.
Този въззивник счита в тази част решението за неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно съдът приел, че тези такси били
включени в задължението за главница. Дължимостта на таксите била доказана с
представени справки и извлечения за вземания, както и от заключение на съдебно икономическа
експертиза. Сочи, че нито в заключението на експерта, нито при изслушването му
било посочено, че нотариалните такси били включени в главницата. В нея не били
включвани и договорните такси. Според показанията на експерта, към главницата
действително били капитализирани договорни такси, но не и тези за претендирания
период от време 20.12.2016г.-27.11.2019г.
Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване на претенциите за договорни и нотариални
такси.
По тази жалба е постъпил отговор
от двамата ответници.Те считат, че решението в обжалваната от банката част е
правилно. Справката и извлеченията на
банката представлявали изходящи от страната частни документи, които съдържали
изгодни за нея твърдения и не доказвали основание на вземането или размер.
Отделно от това, съгласно чл. 4, ал, 1 от договора за кредит годишната такса за
управление на кредита била дължима върху размера на непогасената главница
Претендираната от банката сума за заплащане на такси била в швейцарски
франкове, начислени върху размера на непогасената главница също в швейцарски
франкове. Предвид, че кредитополучателите оспорвали дължимост на главницата в
швейцарски франкове и нейният размер, поради наличие на неравноправни клаузи,
на самостоятелно основание неоснователна и недоказана се явявала и претенцията
за дължимост на такси в швейцарски франкове, изчислени върху нея. Вземането за нотариални такси също било недоказано. Не е
ясно от какво е формирана сумата от 786,07 лв., както и от представеното
извлечение не се установявало плащането на тези разходи, поради което правилно
съдът ги отхвърлил като недоказани.
Иска се потвърждаване на
решението в обжалваната от банката част.
Втората въззивна жалба е
депозирана от ответниците в първоинстанционното производство, като се атакува
осъдителната част на решението.
Твърди, че в противоречие с
практиката на Съда на ЕС и на ВКС първоинстанционният съд приел, че клаузата на
чл.6, ал.2 от договора за кредит не е неравноправна и нищожна. Съдът не
съобразил че гореоспорената клауза, цитирана и в чл. 23 от договора, в частта
й, в която било записано, че погасяването на кредита се извършва в швейцарски
франкове, в каквато валута в действителност кредитът не е бил предоставен, също
представлявала нищожна неравноправна клауза, като по същество тя била
проявление на недопустимо възложен на кредитополучателите валутен риск.
Съдът не съобразил, че
установеното за чл. 23, който не отговаря на изискването за ясен и разбираем
език, важи с пълна сила и по отношение чл. 6, ал. 2. Банката не доказала да е
предоставила информацията, необходима, относно това какви ще са икономическите
последици за задълженията по договора при значителна обезценка на лева
спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на
курса швейцарски франка/лев, с каквато информация банката, с оглед
професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви
действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че с непредоставянето на тази
информация, банката е нарушила принципа на добросъвестност, но въпреки това е
формирал неправилния и необоснован извод, че клаузата на чл. 6, ал. 2 не е
неравноправна и нищожна.
Твърди се, че обжалваното решение било немотивирано и изпълнено с
редица противоречащи и взаимоизключващи се изводи.Така от една страна съдът
приел, че липсва подписано от ответниците Приложение № 1 към договора и
неразделна негова част, а от друга посочил, че те не доказали, че не са
подписвали такова приложение. Подобно противоречие имало и по отношение на
обменният курс на банката за съответния вид валута, като от една страна съдът
приел, че "обменният курс е предварително
уговорен между страните и не са представени доказателства, че банката е
определяла този курс произволно“, а от друга страна било прието че „в договора
не е посочен неговият размер в швейцарски франкове, не е посочено по какъв
начин банката ще формира курсовете купува и продава на съответните валути, не е
посочен и размер на погасителната вноска в уговорената валута - швейцарски
франкове, като такъв размер не е посочен нито в кредита, нито е представен
погасителен план, от който да е виден ".
Сочи се още, че решаващия
състав неправилно и необосновано приел, че “валутата, в която е отпуснат
кредита е швейцарски франкове“. Налице било и поредно вътрешно противоречие
в мотивите на съда, който от една страна установил, че банката “след
служебно превалутиране, реално е предоставила сумата от 76 277 лв.“, а от
друга - че кредитът е усвоен в швейцарски франкове. Съдът не е съобразил
договорните клаузи на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и ал. 5, които предвиждали, като
единствена възможност усвояване на сумата на кредита в лева след заверяване на блокирана сметка в швейцарски франкове и
служебното им превалутиране в лева - валутата, в която реално е
предоставен кредитът. Първоинстанционният съд не взел предвид и поясненията на вещото лице,
съгласно които на кредитополучателите била открита валутна сметка в швейцарски
франкове, с която те не можели да разполагат.
Сочи, че съдът констатирал
неравноправността на клаузата на чл. 23, която прехвърля върху потребителя
валутния риск и в пряко противоречие с тези мотиви, не е извел и отстранил
последиците от констатираната нищожност на клаузите, а като е присъдил
процесното вземане на ищеца в швейцарски франкове е оставил в тежест на
потребителите всички неблагоприятни последици от валутния риск.
Съдът не съобразил, че още
от края на 2008 г. курсът на швейцарски франк към лева трайно се е увеличил с
около 60%, и че установеното с решението вземане в швейцарски франкове включва
цялата курсова разлика вследствие това увеличение, която иначе в мотивите е
прието, че потребителите не дължат.Така, към датата на постановяване на
решението курсът бил 1,8187 лева за един швейцарски франк и, за да погасят установеното задължение в
швейцарски франкове, ответниците следва да платят на банката 117 475 лева главница при получена сума за
главница 76 277 лева и след като вече са плащали за погасяване на кредита.
Доколкото искът е предявен и уважен в швейцарски франкове, посочването в
мотивите на решението, че “са дължат сумите по курс на швейцарския франк към
лева, определен в договора при усвояването на сумата , не освобождава
потребителите от вменения им с неравноправните клаузи валутен риск, тъй като към настоящия момент е обективно невъзможно
да бъдат закупени швейцарски
франкове по курс от 2008 г.
откъдето и да било.
Сочи се, че съдът не е взел
предвид обстоятелството, че увеличението на лихвения процент се отразявал и на
размера на главницата, тъй като част от платените от кредитополучателите суми
за погасяване на кредита са отнесени за погасяване на недължими лихви, вместо
за погасяване на главница. Установяването на нищожността на уговорките за
лихвата, както и на тези за главницата предпоставя преценката за нищожността на
договора за кредит. Съдът не разгледал и обсъдил
възражението на потребителя за нищожност на договора за кредит в цялост,
въведено с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивната инстанция.
В случая ищцовата банка
прилагала неравноправните клаузи в продължение на 12 години и изисква от
потребителите да плащат месечни вноски в швейцарски франкове при растящ курс на
тази валута, обявила е кредита за изцяло предсрочно изискуем и е предявила иск
срещу кредитополучателите да заплатят задължение, основано единствено на
неравноправните клаузи.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното решение на СлРС в обжалваната му част.
Претендират се деловодни разноски.
Страните не са направили искания
за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса, но съдът служебно е
допуснал и назначил изготвяне на съдебно икономическа експертиза.
В с.з. въззивникът
Банка, редовно призован, чрез пълномощник се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата и пледира за уважаването й.
Въззивниците Д.И.
и И.И., редовно призовани се явяват лично и с пълномощник и също пледират за
уважаване на депозираната от тях жалба и съответно отхвърляне на претенциите на
банката.
Въззивният съд намира жалбите за
редовни и допустими,тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК –
подадени са в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с
правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и
подписано от съдебния състав, който го е постановил.
От събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2008г. между двете насрещни страни в процеса бил сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 33920, въз основа на който банката ищец предоставила на
двамата ответници кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 76 277 лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката кредитодател в деня на усвояване на
кредита. От тази сума равностойността в швейцарски франкове на 20 400 лв.
била отпусната за покупка на недвижим имот - апартамент в гр.Сливен, подробно
описан в договора и равностойността на 55 877 лв. за други разплащания.
Кредитополучателите се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите лихви в
срокове и при условията на договора. Посочено е в чл.1, ал.3 от договора, че в
деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 неразделна част
от договора за кредит, в което посочват приложимия към същата дата курс
„купува“ за швейцарски франк на банката кредитодател, както и конкретно
определения размер на кредита в швейцарски франкове. По делото не е представено
такова Приложение № 1.
На 25.04.2008г. кредитополучателят И.И. депозирал пред банката искане
средствата по кредита в размер на 64593 швейцарски франка да се прехвърлят в
тяхната левова равностойност по левова сметка открита на негово име.
На 25.04.2008г. банката превела по вътрешна банкова сметка ***, след което
извършила превалутиране и превела по сметка на кредитополучателя стойността в
лева. На същата дата по същия начин /по сметките с превалутиране, извършено
служебно/ банката превела сума в размер на 3 229,65 швейцарски франка - кредит Кеш Бонус, съобразно чл.10 от договора.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателят погасява
кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план Приложение № 2 към договора и неразделна част от него. По
делото не е представен и подписан от страните с датата на договора или с датата
на усвояването на сумата по договора погасителен план. Такъв е представен с
дата на отпечатване /в хода на делото/ 03.07.2020г.
В чл.7 от договора, предвиждащ падежна дата на месечните погасителни вноски
не е посочена точна дата, а е оставено празно място. Разпоредбата на чл.6, ал.2
от договора повелява, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която кредита е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, с възможност, ако тази
валута не е набавена от кредитополучателя, но той има средства в лева или евро, банката след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“
на банката да извърши съответното погасяване. За тази дейност
кредитополучателят се съгласява с подписването на договора.
Съгласно чл.21 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска
от банката да превалутира кредита в лева или евро срещу заплащане на съответна
комисионна, като в този случай превалутирането в лева/евро става по курс
„купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както
и да прилага лихвени проценти за съответната валута.
В чл.4 от договора се съдържат дължимите от кредитополучателите такси, а
именно годишна такса за управление в размер 0,5% върху размера на непогасената
главница към датата на откриването на
заемната сметка и еднократна административна такса за обработка на документи в
размер на 20 лв., платима при подаване на молбата за кредит. Предвидено е също
така в чл.11,т.3 от договора кредитополучателят да поема изцяло разноските,
свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително
изпълнение върху представеното обезпечение.
На 15.07.2008г. между банката кредитодател и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
бил сключен договор за цесия, въз основа на който банката прехвърлила всички
свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити, обезпечени с
ипотека, между които и вземането от ответниците кредитополучатели.
Последвало сключване на допълнителни
споразумения към договора за кредит между цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД и кредитополучателите с дати 19.03.2009г.; 19.12.2009г.; 28.06.2010г.; 14.11.2011г.;
21.02.2013г.; 08.04.2014г., в които са посочени суми за редовна главница,
просрочена такава, редовна лихва, просрочена лихва и текуща лихва по просрочие.
Страните се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания. Предвидено било кредитополучателят да заплати
еднократно сума за погасяване на кредита, като се съгласил и сбора от сумите по
просрочената главница и просрочена лихва
да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната главница.
На 23.12.2016г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ищцовото дружество банка бил сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, въз основа на който
банката придобила вземанията от цедента „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
На 03.12.2018г. на ответниците били връчени нотариални покани от банката
ищец, с които били уведомени за договорите за цесии, за настъпилата промяна в
наименованието на банката ищец от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, както и направено изявление от банката, че цялото задължение по
договора за кредит е предсрочно изискуемо.
В хода на първоинстанционното производство е назначена, изготвена и приета
съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че банката превела по сметка в лева на кредитополучателя И. сума в размер на
76 277 лв., представляваща левова равностойност на 64 593 швейцарски
франка. Първото просрочие по кредита било от 10.06.2015г., а на 30.10.2015г.
било преустановено погасяването по кредитната сделка. Размерът на непогасената
главница по договора и допълнителните споразумения бил 64 178,11
швейцарски франка. Размерът на непогасеното задължение за договорни такси бил
1153,16 шв.франка, а това за нотариални такси 786,07 лв. Вещото лице посочило,
че титуляр на блокирана сметка не може да се разпорежда със средствата по нея.
Също така е заключено, че банката увеличавала БЛП по кредита при сключването на
допълнителните споразумения към договора за кредит.
В хода на въззивното производство е допусната, назначена, изготвена,
изслушана и приета съдебно икономическа експертиза, съдържаща различни варианти
на изчисление на дължимите средства по договора за кредит. От заключението на
вещото лице И. се установява, че датата на усвояване на кредита била
25.04.2008г., като сума в размер на 64593 шв. франка била предоставена на
кредитополучателите по сметка в шв.франкове на името на кредитополучателя И.,
по негово искане. Тази сметка била блокирана, т.е. кредитополучателят не
разполагал с тези швейцарски франкове. Също така банката предоставила на
кредитополучателите сума в размер на 3229,65 шв. франка – „кеш бонус“- 5% от
усвоения кредит, съобразно чл.10 от договора за кредит по сметка в шв.франкове.
Съобразно чл.2, ал.3 от договора за кредит усвоеният кредит в швейцарски
франкове по блокираната сметка се превалутирал служебно от банката в лева по
курс „купува“ на банката за шв.франк към лева в деня на усвояването, като
средствата в лева се превели по открита в банката сметка на кредитополучателя И..
Така по искане на кредитополучателя И. сума в размер на 67822,65 шв.франка
/ сбор от размера на кредита 64593 и размера на кеш бонус 3229,65/ била
превалутирана и прехвърлена от сметка на кредитополучателя в шв.франкове в
сметката му в лева. Курсът на банката „купува“ към 25.04.2008г. /датата на
усвояване на кредита/ бил 1,1809 лв. за един шв.франк, по който курс била
превалутирана сумата на отпуснатия кредит, а курс „продава“ бил 1,2291 лв. за
един шв.франк.
Вещото лице посочило в табличен вид капитализираните към главницата суми,
съгл. допълнителните споразумения към договора за кредит в общ размер на
5655,67 шв.франка, в която сума са включени просрочена главница 320,96 шв.фр.;
5306 шв.фр.договорни лихви, 4,18 шв.фр. лихви за забава и 24,97 шв.фр.
административни такси / таблица по въпрос № 4 от заключението, също таблица
първа по първи вариант от заключението/. Посочило също издължените от
кредитополучателите суми по елементи и общо в размер на 27962,18 шв.фр.
Вещото лице направило изчисления в три варианта, зададени от съда. Така по
вариант първи от заключението, като се има предвид нарастването на курса на
валутата във времето и договорната лихва- размерът на дължимата главница по
кредита е 69488,49 шв.фр. с левова равностойност 121 743,83 лв.по курс „купува“
на банката към датата на изготвяне на експертизата 14.04.2021г., който е 1,7520
лева за един шв.фр.
Втори вариант от заключението отразява дължимия размер на главницата по
кредита 69488,49 шв.фр., но в случай, че курсът на валутата не е променян, т.е.
по курс „купува“ на банката към датата на усвояване на кредита, който бил
1,1809 лева за един шв.франк и левовата равностойност в този случай на
главницата е 82 058,99 лв.
Трети вариант на заключението отразява размер на главницата, в случай, че
се дължи чистата стойност на кредита /само главница, без договорна лихва и
такси по кредита/, изчислена по курс „купува“ на банката към датата на
усвояване на кредита и като се вземат предвид плащанията, сторени от
кредитополучателите. В този случай размерът на дължимата главница е 36630,82
шв.фр. с левова равностойност 43257,34 лв. Последната левова равностойност е дадена от вещото лице и в швейцарски франка
по курс „купува“ и „продава“ на банката към датата на изготвяне на заключението
14.04.2021г., както и по централен курс на БНБ.
Изчисленията на вещото лице по първите два варианта, зададени от съда е
видно, че включват капитализираните към
главницата елементи от дълга- просрочени главница, договорни лихви, мораторни
лихви и административни такси.
Размерът на дължимите такси за административно обслужване на договора за
кредит за претендирания от банката период 20.12.2016г.-27.11.2019г. е 698,02
шв.фр. Левовата равностойност на тази валута, ако се отчете покачването на
курса на шв.франк спрямо лева или по курс „купува“ на банката към датата на
заключението 14.04.2021г. /1,7520 лв. за един шв.фр./ е 1222,94 лв., а ако не
се отчита това покачване, т.е. по курс „купува“ на банката към датата на
усвояване на кредита 25.04.2008г. таксите са в размер на 824,29 лв. При
изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установи, че с тази
сума 824,29 лв. кредитополучателите понастоящем могат да закупят 450,24 шв.фр. по курс „продава“ на
банката към датата на заключението, който е 1,8308 лв. за един шв.фр. Установи
се също така, че на вещото лице не са предоставяни документи за направени
разходи от банката по заплащане на нотариални такси, а техния размер е
установен от справките на банката, в които имало начислени и такива суми.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото
писмени доказателства, които като неоспорени от страните съдът кредитира.
Съдът кредитира писмените доказателствени средства, а именно заключенията
на двете вещи лица, изготвили двете съдебно икономически експертизи по делото в
първоинстанционния съд и във въззивната фаза на процеса, тъй като двете
заключения взаимно се допълват и в определени части припокриват. Така вещото
лице М. е достигнало до извод, че дължимата главница по кредита е в размер на
64178,11 шв.фр., като сумата е получена след приспадане на капитализираните
договорни и мораторни лихви /от 69488,49 шв. франка дължима главница са
извадени 5306,20 шв.фр. договорни капитализирани лихви и 4,18 шв.фр.
капитализирани мораторни лихви/. Вещото лице И. също посочва дължима главница
по договора в размер на 69488,49 шв.фр., като отделно е посочил в табличен вид
размерите на капитализираните главници, договорни и мораторни лихви и такси,
както и левова равностойност на главницата и таксите в различни вариации,
вкл.колко шв.франка биха могли да се закупят понастоящем с тази левова
равностойност.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.432, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД е допустим.
Относно валутата на кредита,
валутния риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС, в частност на
актовете по С-186/16 и С-119/17 са постановени по реда на чл. 290 ГПК Решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.,Решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение
№ 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
155/24.01.2020г. по т.д. № 2561/2018г. ВКС ТК, ІІ т.о, Решение № 168/29.01.2021г. по т. д. № 2184/2019г., ВКС ТК,II т. о.
В посочените съдебни актове е прието, че
"неравноправна е договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. За да дадат този отговор, съдебните състави се позовали на задължителната
практика на Съда на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП
разпоредби на правото на ЕС (решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение
от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др.).
В конкретния казус съвкупният
анализ на договорните клаузи сочи, че настоящият кредит се предоставя в
швейцарски франкове в размер на равностойността им на 76 277 лв. Независимо, че
в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове,
сумата се превежда по блокирана сметка, до която кредитополучателят няма
достъп, швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от
банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от
потребителя става именно в лева. Така реален паричен поток от кредитора към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Същевременно липсват
данни, че към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута
на кредитополучателя е била предоставена цялата относима информация, която би
му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск
за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се
приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация,
че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на
швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева,
в посока на повишаването му. В конкретния случай на потребителите като по-слаба страна в правоотношението,
включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при
сключването на договора за кредит със срок на издължаване от 420 месеца- какви
са очакваните прогнози, относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да
предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск. С такава
информация като част от професионалната си дейност банката следва да разполага
и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна
по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван
доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока
лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не
позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него
икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не
разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк.
Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп
на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по
договора, тъй като това се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Клаузата на чл. 21 на договора не дава защита на потребителя, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е свързано със заплащането на
комисионна и е обвързано с курс "купува" на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, който е едностранно определен.
Банката с оглед експертната си
компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския
франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен
паричен поток в швейцарски франкове. Ако кредиторът беше постъпил добросъвестно
и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори
и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
Договорната клауза на
чл.6, ал.2 и относимата към нея клауза на чл.23 относно превалутирането при
погасяването на кредита по курс "продава" на банката за швейцарския
франк към лева и поемането на валутния риск от промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева/еврото не отговарят на
изискването за яснота и разбираемост. Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля
върху потребителя изцяло валутния риск в негова вреда, то се създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по
смисъла на чл.143,т.18 /ред. 04.04.2008г., ДВ бр. 36 от 2008 г., т.е. към момента на
сключване на договора/.
Същите са неравноправни, тъй като
не са индивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от които са свързани с цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя. Същите не са съставени по прозрачен начин, така че
кредитополучателя да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора.
Не са обаче неравноправни
клаузите на договора по чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2,ал.1 и ал.3 и чл.6, ал.1, относно валутата, в която се
договаря кредита.
Съгласно разпоредбите на чл.
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 145, ал. 1 ЗЗП, за да бъде извършена
преценка за неравноправност на дадена клауза, е необходимо да се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. В
конкретния случай съгласно чл.1, ал.1 от договора кредитът се предоставя в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 76277 лв. за покупка на
недвижим имот и
други разплащания. Липсата по делото на подписано Приложение № 1, съобразно
чл.1, ал.3 от договора, в което да е посочен приложим курс „купува“ на банката
за шв.франк към деня на усвояване на кредита, както и размера на кредита в
швейцарски франкове не обуславя нищожност на целия договор. Посочена е в
договора левовата равностойност на отпуснатия кредит в швейцарски франкове,
известна е датата на усвояване на кредита, поради което приложимия курс и
размерът на кредита в швейцарски франкове е лесно определям. Освен това в
искането за усвояване на суми по кредита, подписано от кредитополучателя И. с
дата 25.04.2008г. ясно е посочен размера на кредита в договорената валута, а
именно 64593 швейцарски франка. Установи се, а и не се спори, че банковата сметка
в швейцарски франкове била блокирана,
а съгласно чл. 2, ал. 3 от договора усвоеният кредит
в швейцарски франкове от блокираната сметка служебно се превалутира от банката
в лева по курс
"купува" за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Реалното ползване на кредита от потребителя става
именно в лева по негова сметка
в лева. Съгласно чл.6, ал.1
от договора кредитът се погасява съобразно погасителен план, неразделна част от
договора, на месечни вноски, включващи главница и лихва именно в швейцарски франкове. Липсата на представен по делото
погасителен план с подписи към датата на усвояване на кредита също не води до
извод за недействителност на целия договор. Такъв реквизит не е поставен като
условие за валидност на договора за банков кредит в чл.430 ТЗ, а и съобразно
общата заета сума, срокът за погасяването й и посочения лихвен процент, месечните
вноски също са определяеми. Освен това видно от представения погасителен план,
макар и с дата на отпечатване в хода на процеса се установяват месечните
погасителни вноски датиращи от датата на усвояване на кредита. За падежна дата
е определена датата на усвояване на кредита 25-то число, като първата вноска е
била с дата 25.05.2008г., т.е. на същата дата, следващ месеца на усвояване на
кредита. Падежната дата е изменена на 10-то число от съответния месец след
подписване на допълнително споразумение от 14.11.2011г. Погасителните вноски са
посочени в швейцарски франкове, а не в лева. В чл.3, ал.1 цената на кредита -
възнаградителната лихва, се формира въз основа на БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в
размер 4,5%. В чл. 21 от договора изрично е посочено, че
кредитът е предоставен в швейцарски франкове, като кредитополучателят има право
да поиска от банката превалутирането му в лева/евро.
Волята на страните за
предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 76277 лева по курс
"купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи главница, лихва и годишна такса е ясно изразена в
клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал.3 и чл.6, ал.1 от сключения
между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008г.
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
/кредитополучателя/ парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят /кредитополучателят/ се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, а съобразно разпоредбата на
чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят /кредитополучателят/ плаща лихва по кредита,
уговорена с банката. С оглед предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне
страните по договор за кредит могат да уговорят сумата на кредита да бъде
отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за страната
/евро/. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността на швейцарски франкове на 76277 лева по курс
"купува" за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита определя
основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на
специални разпоредби на
ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ. Обстоятелството, че реален
паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на
кредитополучателя в националната валута на страната /лева/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в
кредитния договор, въз основа на заявено от кредитополучателя искане за усвояване на суми по
кредита с посочен размер на швейцарските франкове не обуславя извод, че
договорът е сключен в лева.
Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че доколкото клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал.3 и чл. 6, ал. 1 относно
валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на договора са
ясни и разбираеми и
не са неравноправни.
С оглед изложеното и установяването на
неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране на платените в
лева или евро суми в швейцарски франкове по курс "продава" на банката
за швейцарския франк към лева/евро и поемане на целия валутен риск от промяната
на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
лев/евро само от кредитополучателя - потребител позволява да се възстанови
правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието
на тези неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и
изпълнява и без клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ.
При уговорка за предоставяне
на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове на 76277 лева по курс
"купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита и по който сумата е предоставена към момента на усвояване на кредита,
и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от
договора, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута –
равностойността на швейцарски франкове на 76277 лева по първоначално определения курс, т. е. по курс
"купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Договорът
за кредит може да бъде изпълняван без клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, тъй като
тяхното премахване не води до изменение на естеството на основния предмет на
договора.
Съдът не следва да се произнася по валидността на
клаузата за договорна лихва, тъй като такава не се претендира от банката, а се
търси единствено главницата по договора. Освен това вещото лице, изготвило
съдебно икономическата експертиза във въззивната фаза на процеса при
изслушването му в открито съдебно заседание заяви, че не би се променил размера
на главницата, дори и да се приеме, че размера на лихвата не е бил
променян във времето, т.е. при фиксиран
лихвен процент.
Основателно обаче е възражението на
кредитополучателите за недължимост на капитализираните към главницата договорни
и мораторни лихви. В Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. ТК, ІІ т.о. ВКС РБ е
прието, че уговорката
в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на
просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.
Ето защо при определяне размерът
на остатъка от дължимата главница следва да се изключат капитализираните
договорни и мораторни лихви. Тъй като се установи неравноправност на клаузите
на договора, с които валутния риск се прехвърля изцяло върху потребителите кредитополучатели,
то следва да се възприеме в конкретния случай вариант втори от заключението на
вещото лице И., като се отчете, че изчисленията са направени по този вариант
без да е отчитано нарастването на валутата швейцарски франк спрямо лева. Така
по този вариант дължимата главница е в размер на 69488,49 шв.франка с левова
равностойност 82058,99 лв. От този размер обаче следва да се извадят
капитализираните договорни лихви в размер на 5306,2с шв.фр., както и 4,18 шв.фр. капитализирани мораторни лихви или
дължимата главница е в размер на 64 178,11 шв. франка. До същата стойност е
достигнало и вещото лице М.. Левовата равностойност на 64178,11 шв.фр.съобразно
курс купува на банката към деня на усвояване на кредита 1,1809 лева за един
шв.фр. е 75 787,93 лева. С тази левова равностойност към настоящия момент може
да се закупят 42 015,71 шв.франка, съобразно курс „продава“ на банката към деня
на изготвяне на заключението.
Настоящият съдебен състав счита,
че именно това е размерът на дължимата главница по договора за кредит 42 015,71
шв.франка, тъй като ако се приеме обратното, т.е. че главницата е 64 178,11
шв.франка, кредитополучателите не биха могли да купят такава стойност на курс
„продава“ на банката към деня на усвояване на кредита и пак биха понесли целия
валутен риск.
Изоженото обуславя извод за
основателност на претенцията на банката и искът по чл.430 ТЗ, предявен като
частичен за сумата 2 808,53 шв.фр. от общо 69 488,49 шв.фр. е основателен и
доказан. Върху тази главница следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 11.12.2019г. до окончателното изплащане.
Следователно в тази част
решението на СлРС се явява правилно и законосъобразно и бива потвърдено.
Частично основателен по размер е
искът за такси за административно обслужване на кредита. Такива такси безспорно
се дължат на основание чл.4 от договора, а и се установи по делото, че за
исковия период 20.12.2016г.-27.11.2019г. начислените такси в размер на 698,02
шв.фр.не са капитализирани към главницата. Така според втори вариант на
заключението на вещото лице И. левовата равностойност на 698,02 шв.фр. е 824,29
лв. по курс „купува“ на банката към датата на усвояване на кредита /1,1809 лв.
за един шв.фр./, с които към момента могат да се закупят 450,24 шв.фр. по курс
„продава“ на банката към датата на заключението /1,8308 лв. за шв.фр./. За да
не понесат валутния риск кредитополучателите биват осъдени да заплатят такси на
банката в размер на 450,24 шв.фр., като искът над този размер до пълния
предявен размер от 698,02 шв.фр. бива отхвърлен като неоснователен.
Следователно решението на СлРС в
частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на такси за периода
20.12.2016г.-27.11.2019г. бива отменено до размера на 450,24 шв.фр. и двамата
въззивници биват осъдени да заплатят солидарно на банката такси за посочения
период в размер на 450,24 шв.фр.
Искът за присъждане на нотариални
такси остана недоказан. Установи се, че нотариални покани са връчени на двамата
кредитополучатели, но банката не доказа разходите, които е направила във връзка
с това или с други нотариални производства по кредита. Вещото лице също посочи
при изслушването му, че такива документи за направени разходи по заплащане на
нотариални такси и разноски не са му били предоставени. Ето защо искът в размер
на 786,07 лв., представляващ стойност на заплатени нотариални такси е
неоснователен и недоказан, а решението на СлРС в тази част, като правилно и
законосъобразно бива потвърдено.
По правилата на процеса и с оглед
изхода му, разноските биват разпределени по съразмерност, съобразно уважена и
отхвърлена част на претенциите, а за въззивната фаза съобразно обжалваемия
интерес.
Банката ищец сторила в
първоинстанционното производство разноски в общ размер на 1417,16 лв. / 299,97
лв. държавна такса, 817,72 лв. адвокатски хонорар и 300 лв. депозит за вещо
лице/ и съобразно уважената част от претенциите следва да получи от ответниците
разноски в размер на 1191,50 лв. /цената на исковете в швейцарски франка са
определени в левовата равностойност по курс купува на банката към деня на
усвояване на кредита, по който курс съдът уважава претенциите, а именно
главница от 2808,53 шв.фр. с левова равностойност 3316,59 лв.; такси от 698,02
шв.фр. с левова равностойност 824,29 лв. и нотариални такси от 786,07 лв./. Следователно
обжалваното решение в частта, с която са присъдени разноски в полза на банката
в размер на 1217 лв. бива отменено до размера на 1191,50 лв.
За въззивната фаза на процеса
двамата ответници дължат на банката разноски в размер на 317,87 лв., съобразно
уважената част спрямо обжалваемия интерес.
От своя страна двамата ответници
имат право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Така в
първоинстанционното производство са сторили разноски в размер на 3800 лв.,
адвокатски възнаграждения и с оглед отхвърлената част на претенциите им се
дължат разноски в размер на 606,27 лв. Тъй като с първоинстанционното решение
са им присъдени разноски в размер на 380 лв., то следва да се присъдят още
226,22 лв.
За въззивната фаза на процеса
разноските за ответниците следва да се определят след като първо съдът се
произнесе по възражението за прекомерност на размерите на адвокатските
възнаграждения, платени от ответниците в процеса. Същото е основателно, тъй
като изчислени по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно посочената по –горе левова
равностойност на исковите претенции, съответно и спрямо обжалваемия интерес, минималния
размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 958,30 лв., до който размер бива редуцирано
платеното възнаграждение за всеки един от двамата ответници. Така банката им
дължи разноски в размер на 454,26 лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 260022/14.08.2020г. по гр.д. № 6835/2019г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, район
Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изп.директори Д.Ш.и М.В.-прокурист
против И.К.И., ЕГН: ********** *** и Д.Д. К.- И., ЕГН: ********** *** за
заплащане на такси до размер на 450,24 швейцарски франка /четиристотин и
петдесет/, частичен иск от общо 1153,16 швейцарски франка /хиляда сто петдесет
и три/, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА, на основание чл.430 ТЗ И.К.И., ЕГН: ********** *** и Д.Д.
К.- И., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, общ.Столична, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изп.директори Д.Ш.и М.В.-прокурист, сума в размер на 450,24 швейцарски франка /четиристотин и петдесет/, частичен
иск от общо 1153,16 швейцарски франка /хиляда сто петдесет и три/ такси за
административно обслужване по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 33920/23.04.2008г.
ОТМЕНЯ Решение № 260022/14.08.2020г. по гр.д. № 6835/2019г. на СлРС В ЧАСТТА, с която са осъдени И.К.И.,
ЕГН: ********** *** и Д.Д. К.- И., ЕГН: ********** *** да заплатят солидарно на „ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Столична, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изп.директори Д.Ш.и М.В.-прокурист,
деловодни разноски за първоинстанционното производство до размера на 1191,50
лв. /хиляда сто деветдесет и един лева и 0,50 ст./.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК „ЮРОБНАК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
общ.Столична, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изп.директори Д.Ш.и М.В.-прокурист ДА
ЗАПЛАТИ на И.К.И., ЕГН: ********** *** и Д. Д. К.- И., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 226,22 лв. /двеста двадесет и шест лева и 0,22 ст./, деловодни
разноски за производството пред първата съдебна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН: ********** *** и Д. Д. К.- И., ЕГН: **********
***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБНАК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
общ.Столична, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изп.директори Д.Ш.и М.В.-прокурист, сума
в размер на 317,87 лв. /триста и седемнадесет лева и 0,87 ст./, деловодни
разноски за въззивната фаза на процеса.
ОСЪЖДА „ЮРОБНАК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, общ.Столична, район Витоша, ул.“Околовръстен път“
№ 260, представлявано от изп.директори Д.Ш.и М.В.-прокурист ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., ЕГН: ********** *** и Д. Д. К.- И., ЕГН: ********** ***, сума в
размер на 454,26 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и 0,26 ст./,
деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.