№ 134
гр. Ловеч, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело №
20204300100467 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
ИСК с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
С протоколно определение от 23.04.2019 година по адм. дело № 6/ 2019 година
по описа на Адм.съд – Габрово, производството по отношение на предявения от М. Г.
Н. против *****“ – ****, иск за заплащане на претърпени неимуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица в резултат на претърпяна от ищеца трудова
злополука по време на работа в цех към ****** с цена на иска 200 000 лева, е
прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Габрово.
В хода на производството по реда на чл. 129 от ГПК с молба от 23.10.2019
година ищецът е поискал, като ответници да бъдат конституирани ******“ - ****, ТД
на ******“ – Ловеч и ******, ЕИК *****, и прекратено производството по отношение
на *****“ – ****. С определение № 5987/ 05.11.2019 година по гр.д. № 841/ 2019
година производство по отношение на *****“ – **** е прекратено, а като ответници са
конституирани ******“ – **** и ******, ЕИК *****. С отговора на исковата молба
първият ответник е направил възражение за родова неподсъдност на делото, а вторият
– за местна неподсъдност.
С определение № 1497/ 12.03.2020 година по гр.д. № 841/ 2019 година по описа
на РС – Габрово, производство то по делото е била прекратено и изпратено по
подсъдност на ОС – Габрово. Прекратителният акт е обжалван пред ОС-Габрово с
частна жалба подадена от ******, ЕИК *****, и с определение № 608/ 21.07.2020
година, постановено по в.ч.гр.д. № 244/ 2020 година по описа на ОС – Габрово, делото
е изпратено по подсъдност на ОС – Ловеч.
1
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес
*******, чрез адв. В.Д., АК – Габрово, съдебен адрес : ******, против ***** – ****,
със седалище и адрес на управление град ****, *******, и ******, ЕИК *****,
представлявано от Г. СТ. Л., с претенция за заплащане на 200 000 лева при условията
на солидарност, представляващи претърпени неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица в резултат на претърпяна на 09.03.2016 година от ищеца
трудова злополука по време на работа в цех към ******. Посочва, че от 19.08.2014
година до 16.02.2017 година изтърпявал наказания в *****, / ***** и извършвал труд в
цех в *******.Твърди, че претърпяната злополука е вследствие липса на адекватни
условия за опазване на психическото и физическото му здраве, поставянето му в
неподходящи условия на труд, задължавайки го да работи без направен предварителен
инструктаж, без подходящи обувки и облекло, в т.ч. без ръкавици и др., вследствие на
което е претърпял трудовата злополука. Изтъква, че трябвало да нарязва на машина
ламарина, която била тежка и мазна, което довело до изтърването й и срязването на
врата на ищеца в областта на сънната артерия. Сочи, че претърпял сериозна операция,
загубил много кръв, бил отпадна, чувствал нечовешки болки, като след привеждането
му в **** не му били оказани нужните медицински грижи, не му били предоставяни
никакви обезболяващи , не му била сменяна превръзката, не били полагани никакви
грижи за него. Посочва, че след около месец след инцидента отново бил заведен да
работи в цеха, отново при същите условия. Изпитвал силни болки около два месеца,
имал двигателни проблеми повече от три месеца, трудно си движел главата, което
затруднявало поддържането на хигиената. Твърди, че изпитвал болки дори по време на
сън, при хранене, при работа при движение, изпитвал страх и безпокойство за здравето
и живота си, през всичките дни, през които полагал труд в цеха, дори и след това, като
не е преодолял голямата психическа травма и към момента.
В отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК ***** – Троян, ЕИК
*****, посочва, че исковата молба на първо място е нередовна, тъй като не са изложени
конкретни обстоятелства, на които основават претенцията си по отношение на тях,
липсва уточнение какви обстоятелства ще се изясняват с посочените доказателства.
Счита, че не са надлежен ответник, предвид на това, че нямат договор с ищеца, не са
негов работодател и не могат да отговарят за злополуката. Прави възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност. По основателността на исковата претенция излагат
съображения, че работодател на лишените от свобода е *-******, полагането на труд
по време на изтърпяване на наказанието е винаги доброволно, същият е инстурктиран
за безопасността на работния процес, видно от подписа му в инструктажната книга на
07.01.2016 година, като са му предоставени и работно облекло и ръкавици. Посочва, че
с вината за настъпилата злополука е изцяло на ищеца, тъй като работата е елементарна,
машината е механична и не се изисква вдигане и завъртане на ламарината на нивото на
врата на работника. Изтъква още, че повторното връщане на ищеца на работа е
доброволно. В този смисъл моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения
против дружеството иск, като им бъдат присъдени разноски. Направени са
доказателствени искания.
Постъпил е отговор и от ******“ – ****, в който се оспорва исковата претенция,
като считат, че е неоснователна. Изложени са съображения, че не са работодател, нито
възложител на работата на лишения от свобода, поради което не може да бъде
ангажирана тяхната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Сочат, че по силата на
договор с другия ответник, ищецът, като лишен от свобода е отдавал труд в
2
дружеството. Разпределянето на лицата ставало от администрацията на съответния
затвор, а не от ДПФЗД. Считат, че задължението за осигуряване на безопасни условия
на труд е на ******. В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което бъде
отхвърлена исковата претенция. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д.,
поддържа предявените претенции и моли да бъдат уважени. В писмено становище
посочва, че безспорно по делото е установено, че ищецът е отдавал своя труд като
лишен от свобода, въз основа на договор за отдаване на труд, сключен между двамата
ответници. От събраните по делото доказателства е видно, че вследствие на
действия/бездействия от тяхна страна на ищеца са причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания, стрес, дискомфорт и пр.,
като не са създали условия за психическото и физическото опазване на ищеца по време
на извършване на труд при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в
резултата на което той претъпява злополука по време на работа/ извършване на труд на
09.03.2016 година. Изтъква, че от събраните по делото доказателства не се установява
на ищеца да е извършван инструктаж, да му е осигурено работно обкло и др.
Претендира заплащане на 200 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, които
ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно.
За ответника ***** се явява Ц.А., който от името на доверителните си оспорва
предявената искова претенция, и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана и да им бъзат присъдени направените по делото разноски. Посочва, че във
връзка с това произовдстово е била сезирана „Инспекция по труда“, която е
установила, че не е налице трудово злополука, за която да е виновно ответното
дружество. Сочи, че ищецът е наранен, поради проявена от него груба небрежност,
като не е вярно твърдението, че е ползвал дълго време болничен. Изтъква, че му е
извършана лека манипулация, след което той по собствено желание се е върнал на
работа. Относно спорният момент по делото, дали подписът, положен върху
първоначалния инструктаж е на ищеца или не, счита, че не е от съществено значение,
тъй като единствено значение има дали е проведен инструктаж. От събраните по
делото доказателства се установява, че такъв е проведен, въпреки, че от почерковата
експертиза не е установило по несъмнен начин, че това е подписа на ищеца. В този
смисъл моли да бъде постановено решение.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението на основаната и
допълнителната експертиза, от депозираните гласни доказателства, както и
становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност съдът приема за установено следното:
М. Г. Н. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в *****, Затворническо
3
общежитие „Атлант“ – Троян.
На 22.11.2015 година между Териториално поделение на ***** - Ловеч и *****,
е сключен договор за отдаване на труд, по силата на който първия контрагент се е
задължил да предостави срещу възнагнаждение петдесет броя лишени от свобода лица
от *****, за полагане на труд и извършване на следната дейност : шлосери заварчици и
общи работници. Във връзка с този договор, ищецът Н. е работил в ответното
дружество „*****“, видно от заповед № І – 453/ 19.11.2015 г. и Заповед № І – 463/
26.11.2015 г.
На 09.03.2016 година около 09.30 часа в цех „Пресов цех“ на ***** на работа на
гилотина, при обръщане на лист ламарина, листът се изплъзва от ръцете на М.Н. и го
порязва в областта на шията. На Н. е оказана първа помощ, след което е транспортиран
в ЦСМП – МБАЛ – Троян, а впоследствие до МБАЛ – Троян, където раната е зашита.
Издадена е Заповед № 1/ 09.03.2016 година на управителя на дружеството, за
разследване на станалата трудова злополука. След проведеното разследване е съставен
протокол за трудова злополука № 01/ 14.03.2016 година е установено, че при работа с
гилотина л.с. М.Н. е обръщане на лист с ламарина, работникът се порязъл вляво в
областта на шията. Прието е, че е нарушена инструкцията за безопасна работа. Взето е
решение за извънреден инструктаж на всички лишени от свобода, полагащи труд в цех
„Пресов цех“.
От приложената по делото медицинска справка от завеждащия здравната служба
на ***** д-р. Ст. П. е посочено, че на 09.03.2016 година л.св. Н. е лекуван по спешност
в ХО при МБАЛ – Троян с диагноза: Порезна рана на шията вляво. Постоперативната
рана е спокойна, на 21.03.2016 година са свалени конците, а на 23.03.2016 година е
изведен на работа.
С постановление от 06.04.2016 година на Районна прокуратура – Троян е
отказано образуване на досъдебно производство и прекратена преписка вх. № 276/
2016 година, поради липса на достатъчно данни, от които да се направи основателно
предположение, че полученото от М. Г. Н. увреждане – порезна рана, е в резултат на
извършеното престъпление от общ характер.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К.,
М.К., В.С., А.А. и С.П.. С.К., която живее на съпружески начала с ищеца, посочва, че
след злополуката се наложило да му изпраща лекарства за главоболие, тъй като имал
главоболие и му било трудно да се движи. Като ходела на свиждане го виждала, ме му
е трудно да си движи главата. Споделял й, че от болки се будил през нощта, не се
полагали необходимите грижи за раната му, оставали го да се оправя сам. Накарали го
4
да отиде да работи, преди да е минал месец след злополуката, като го излъгали, че ще
го пуснат по-рано. Твърди, че след излизането си от **** през м. февруари 2017 година
още имал болки около шест месеца след това, будел се нощем със страх и болка,
трудно му било да се адаптира.
Приложени са копия от книга за инструктаж и за получени лични предпазни
средства.
Видно от писмо изх. № 1478/ 10.06.2021 година и приложеното копие на
таблица за отчитане явяването/ неявяването на работа през м. януари 2016 година М.Н.
не е бил изведен на работа на 07.01.2016 година. От писмо изх. № 8-1866-1/ 24.08.2021
година се установява, че на М.Н. е проведен първоначален инструктаж на 07.01.2016
лева, като е започвал работа през м. февруари 2016 година.
Свидетелят М.К. не бил свидетел на инцидента, но бил там в друг цех. Веднага
след като го уведомили извикал екип на „Спешна помощ“ и отишъл на мястото на
злополуката. Нямало кръв, раната бил притисната. Посочва, че тръгнал след линейката,
като манипулацията продължила двадесет минути и лекуващите лекари го уведомили,
че раната не е сериозна. Твърди, че няма и седмица след инцидент, Н. поискал да бъде
изведен на работа. Сочи, че в **** има лекар, който следял за неговото състояние.
По отношение подбора на работници посочва, че се обявява конкурс за работа,
лишените от свобода подават молби, които се разглеждат от началника на ****,
доктора и психолога, които ги одобряват за работа. Впоследствие фирмата подава
заявка за деня, като при излизане л.св. подава молба, т.е. доброволно излиза на работа.
При започване на работа се прави първоначален инструктаж, а впоследствие е
периодичен. Твърди, че всеки ден устно се прави инструктаж при започване на работа.
Счита, че в конкретния случай не е имало нужда Н. да преобръща ламаринения лист.
Работата му се състояла в това заедно с още един затворник да подават на машината –
гилотината ламаринен лист с размери на 2 на 1 м., който лежи 10 кг. Посочва, че да се
носи листът над главата е груба нарушение направилата за безопасност. Заявява, че
ищецът сам се е наранил, според очевидците на инцидента. Ако някой не се чувства
добре и не е годен за работа, лекарят не би го допуснал да излезе на работа, а ищецът
се върнала около десет дни след инцидента.
При повторния разпит, посочва, че на 07.01.2016 година инструктажът е
проведен от него и М.Н. е бил там и подписа под № 61 е положен от него в право
положение.
В.С., посочва, че познава ищеца от ****. Не е бил свидетел на самия инцидент,
но М. му се оплаквал, че изпитва силни болки. Преди инцидента ищецът му се
5
оплаквал, че ламарините били мазни, тежки и режели, не им давали дори ръкавици.
Първоначално след злополуката М. не можел да ходи, носили му храна в килията, не
знае да са му давали лекарства или лекарят да е ходил да го вижда. Посочва, че
доброволно излизали на работа, поне него никой не го е принуждавал да го прави, М.
също не бил се оплаквал да е изкарван на работа без негово желание.
От показанията на С.П. – лекар на **** се установява, че в деня на инцидента
около 08.20 часа, при влизане през портала видял, че тичат и видял М. на земята с една
кърпа. Разбрал какво се е случило и повикал „Бърза помощ“, закарали го до болницата,
като той го придружил, тъй като не знаел колко е дълбока раната. Вкарали го
операционната и след 40 минути го изкарали. Раната била повърхностна, била зашита и
го прибрали в ****. След десет дни му махнали конците в болницата, като през това
време не е имало усложнения. Посочва, че и преди и след инцидента Н. бил един от
л.св., които често го посещавали. Посочва, че нараняването на Н. не изисквало да го
посещава в килията, тъй като раната била повърхностна и не изисквала специални
грижи. .
Свидетелят А.А. посочва, че работи в ответното дружество, спомня си за
инцидента, като го извикали видял М. на земята, а друг л. св. му притискал раната с
чиста кърпа, за да спре кръвотечението. Повикали „Спешна помощ“, в болницата му
зашили раната и бил върнат в отделението в ****. След около 10-14 дни след
инцидента се върнал на работа в цеха. Н. работел на гилотината, на която се подавал
лист ламарина от една съседна маса. Свидетелите на инцидента казали, че той завъртял
листа, затова се порязал. Това бил първият инцидент от 11 години. Споделя, че листът
се подава от един човек, но когато работели лишени от свобода, машината се
обслужвала от двама. Твърди, че инструктажът се провежда устно ежедневно. Посочва,
че на всички машини има листи, подпечатани от работодателя с инструкция за работа,
която и устно се провежда всеки ден. Раздават се ръкавици със силиконови топчета, за
да не се плъзгат детайлите, като всеки може да си вземе при нужда. Всеки понеделник
се дават нови ръкавици, като при скъсани ръкавици винаги могат да се вземат нови. На
две места имало ръкавици и ако работниците си вземат сами, тогава не се подписват, че
са взели. Твърди, че първоначалният инструктаж се провежда при първоначалното
извеждане на работника, след това се провежда на три месеца. Ако има прекъсване се
прави отново инструктаж. В книгата за инструктаж се подписват и инструктирания и
инструктиращият, като няма възможност, ако не се подпише в книгата за инструктаж
да излезе на работа. Според свидетеля е изключено някой да се подпише вместо друг.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза от която е
видно, че по време на инцидента на 09.03.2016 година на М.Н. е причинена порезна
рана в лявата част на шията. Предприето е хирургично лечение Извършено е
6
оперативно лечение, изразяващо се в щателно почистване, ревизия на наранявания в
дълбочина, като такива не са установени, зашиване на раната и стерилна превръзка. С
оглед състоянието му е изписан същия ден в добро общо състояние. На дванадесетия
ден конците от хирургичната рана са свалени, преценено е, че два дни след това
състоянието му позволява да възстанови трудовата си дейност – диагностициран е като
здрав. Порезната рана е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като в рамките на около три седмици, пострадалият е чувствал болки и
страдания, възможно и ограничения при движението на шията. Експертът посочва, че
при подобни травми възстановителния период е в границите около двадесет – двадесет
и пет дни. Рехабилитационни процедури не са били наложителни, а и от наличната
медицинска документация няма описани, както такива (рехабилитация), така и
проведени профилактични прегледи.
По делото е депозирана съдебно-графическа експертиза – основно и
допълнително заключение, като експертът не може да се даде отговор на въпроса дали
подписът е положен от М.Н., според използвания сравнителен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с
искови претенции по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от М. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес *******, чрез адв. В.Д., АК – Габрово, съдебен адрес: ******,
против ***** – ****, със седалище и адрес на управление град ****, *******, и
******, ЕИК *****, представлявано от Г. СТ. Л., при условията на солидарност, с
претенция за заплащане на 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, представляващи претърпени неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица в резултат на претърпяна на 09.03.2016 година от ищеца
трудова злополука по време на работа в цех към ******.
За да се ангажира отговорността но работодателя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
да се установи наличие на виновно причинена вреда от лицето, на което е възложил
някаква работа, при или по повод изпълнението на тази работа. В конкретния случай с
оглед изложените в исковата молба обстоятелства следва да се установи дали е налице
виновно противоправно поведение от страна на лицата отговорни за безопасността на
производствения процес в ответното предприятие, както и на лицата по чл. 174, ал.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които следят дали на
лишените от свобода са осигурени безопасни условия на труд.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е работил в
ответното дружество и на 09.03.2016 година е претърпял злополука, вследствие на
което е получил порезна рана в областта на шията вляво.
Съгласно гласните доказателства и приложените заповеди, за да бъде изведен
лишен от свобода на работа се провежда конкурс, на който се одобряват желаещите да
7
започнат работа в съответното предприятие. След това предприятието дава заявка за
деня, какви работници му трябват. При излизане на работа, л.св. подава заявление, че
доброволно излиза на работа. Според свидетелите Кадийски-началник на цех в
ответното дружество и А.А., който също работи в *****, при постъпване на работа, т.е.
първия работен ден се прави първоначален инструктаж, после на всяко тримесечие.
Твърдят, че работниците се инструктират устно ежедневно. При прекъсване отново се
прави първоначален инструктаж, като се подписват в книгата и инструктирания и
инструктиращия, според тях не е възможно някой да започне работа, ако не е
инструктиран.
Видно от приложените по делото книга за начален инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана на „*****“ ООД и лични предпазни
средства, преди датата на инцидента е отразено, че на 07.01.2016 година на М.Н. е
проведен първоначален инструктаж. От заключението на назначената по делото
съдебно-графическа експертиза се установява, че подписа положен срещу името на Н.
не може да бъде даден отговор, че е положен от него, според използвания сравнителен
материал. От приложените от ответника ***** – ****, писмени доказателства писмо
изх. № 1478/ 10.06.2021 година и приложеното копие на таблица за отчитане
явяването/ неявяването на работа през м. януари 2016 година и писмо изх. № 8-1866-1/
24.08.2021 година се установява, че М.Н. не е бил изведен на работа на 07.01.2016
година, но му е проведен първоначален инструктаж на 07.01.2016 година, като е
започвал работа през м. февруари 2016 година. В частта относно проведения
инструктаж, изявлението на ответника не кореспондира на заключението на съдебно-
графическа експертиза и депозираните гласни доказателства, че първоначален
инструктаж се извършва в деня на постъпването на работа. При това положение съдът
приема, че не е доказано по безспорен начин провеждането на първоначален
инструктаж на ищеца Н. при започване на работа в ответното предприятие.
От приложената папка за раздадени лични предпазни средства на работещите в
ответното предприятие, липсват доказателства за получени предпазни средства –
ръкавици, от Н., преди датата на инцидента.
При това положение, настоящият състав счита, че не спазени разпоредбите на
чл. 3 и сл. от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, за провеждане на
инструктаж и осигуряване на лични предпазни средства, от страна на ответника *****,
като и разпоредбата на чл. 174 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража. В този смисъл са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
двамата ответници при условия на солидарност по чл. 49 вр. чл. чл.53 от ЗЗД.
По отношение на размера на причинените неимуществени вреди, съдът, като
8
съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението
на съдебно-медицинската експертиза и, счита, че предвид физическите и психическите
увреждания, които е получил ищецът М.Н., при действието на чл. 52 от ЗЗД следва да
бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000
лева. Съображенията за това са следните: Н. е получил повърхностна рана, която е
била почистена и зашита, следоперативния период е протекъл гладко, не е имало
усложнения. Боли е имал в продължение на около месец, според заключението на
съдебно-медицинската експертиза, както и затруднение в движението на шията.
Напълно се е възстановил, за което свидетелства и фактът, че на 23.03.2016 година – 14
дни след инцидента, отново се е върнал на работа. В този смисъл съдът, при
действието на чл. 172 от ГПК, не приема показанията на С.К., с която ищецът живее на
съпружески начала, за достоверни, предвид на това, че не се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
Ответното дружество е направило възражение за проявена от пострадалия груба
небрежност. Настоящият състав счита, че възражението е частично основателно. От
събраните по делото доказателства, установяващи режима на работа с машината –
гилотина, при работа с която е станал инцидента, пострадалият е следвало само да
подава листа ламарина, като не се е налагало същият да бъде вдиган и обръщан над
главата Вследствие на това му действие е възникнал инцидентът и е получил порезната
рана. При тези съображения, съдът приема 50% съпричиняване.
В този смисъл предявената от М. Г. Н. искова претенция по чл. 49, вр. чл. 45 и
чл. 86 от ЗЗД, против ***** – ****, ЕИК ******, и ******, ЕИК *****, при условията
на солидарност, за заплащане на 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, представляващи претърпени неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица в резултат на претърпяна на 09.03.2016 година от ищеца
трудова злополука по време на работа в цех към ******, са основателни и доказани до
размер на сумата от 500 лева, за която следва да бъде уважена, а в останалата част до
пълния претендиран размер на сумата от 200 000 лева, като неоснователен и недоказан,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния си характер, предвид изхода от главния иск основателен и
доказан се явява и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
присъдената сума, начиная от датата на увреждането – 09.03.2016 година до
окончателното плащане.
При този изход на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника *****, съдебно-деловодни 5 576 лева, представляващи адв. възнаграждение
и депозит за свидетели, съразмерно уважената част, като съдът съобразява и
направеното възражение за прекомерност. Ответникът ***** – ****, ЕИК ******, не е
претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива.
9
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят по сметка на ОС – Ловеч държавна такса и за възнаграждения за
вещи лица, съразмерно уважената част от иска – 52 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***** – ****, със седалище и адрес на управление град ****,
*******, и ******, ЕИК *****, представлявано от Г. СТ. Л., при условията на
солидарност, да заплатят на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, на М. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес *******, съдебен адрес: ******, адв. В.Д., АК – Габрово,
сумата от 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
09.03.2016 година до окончателно плащане, представляващи претърпени
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица в резултат на
претърпяна на 09.03.2016 година от ищеца трудова злополука по време на работа в цех
към ******, като искът в останалата част до пълния претендиран размер от сумата 200
000 лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Г. Н., ЕГН **********, с адрес *******, , на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК да заплати на ******, ЕИК *****, представлявано от Г. СТ. Л., сумата от 5
576 (пет хиляди петстотин седемдесет и шест) лева, представляващи съдебно-
деловодни разноски - адв. възнаграждение и депозит за свидетели, съразмерно
уважената част.
ОСЪЖДА ***** – ****, със седалище и адрес на управление град ****,
*******, и ******, ЕИК *****, представлявано от Г. СТ. Л., при условията на
солидарност, да заплатят на основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на ОС – Ловеч
сумата от 52 (петдесет и два) лева, представляваща държавна такса и възнаграждения
за вещи лица, съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново в двуседмичен
срок от съобщението на страните, че е изготвено ведно с мотивите.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10