№ 279
гр. Пещера, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100533 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от
град ***, чрез адв. Мирослайв М., КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/
,ет.4,Бизнес център България , представлявано от Сокол Янков и против АЙ
ТРЪСТ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. Витоша “ № 146 / сграда А/ ,ет.4,Бизнес център България с
управител Ива Шаламанова, с предмет чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за
потребителски кредит № 2525569 / сключен на 23.02.2022г. с ответното
дружество КРЕДИСИМО ЕАД Съгласно Договора за ищецът получава
заемната сума от 3395,28 лева.
Съгласно чл.4 от Договора, ищецът е следвало да сключи с АЙ
ТРЪСТ ЕООД , Договор за поръчителство, с който да бъде обезпечен
сключеният Договор за кредит. Ищецът е сключил договор за поръчителство
23.02.2022г. . Възнаграждението което следва да заплати по сключения
договор за поръчителство е в размер на 1500 лева.
Ищецът е направил плащания и твърди че е погасил предсрочно
задължението си по двата договора на дата 21.07.2022г.
Счита Договор за потребителски кредит 2525569 / 23.02.2022г
сключен с ответното дружество КРЕДИСИМО ЕАД за нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от
ЗПК,
Счита Договор за предоставяне на поръчителство от 23.02.2022г за
1
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Твърди че Договор за потребителски кредит № 2525569 /
23.02.2022г е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК налага договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, което не било така в процесния договор. Не
били ясни условията по прилагането на ГЛП. Твърди и че не било ясно
годишната лихва в договор за паричен заем, как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Не било ясно годишната лихва как е
изчислена в ГПР и каква част от него Наред с това посочването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди и че едноличен собственик на капитала на " АЙ ТРЪСТ
ЕООД е КРЕДИСИМО ЕАД , т.е са свързани лица. Основен предмет на
дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. С договора
за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с , КРЕДИСИМО ЕАД , доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на , КРЕДИСИМО ЕАД кредиторът плаща вземането
си сам на себе си. Сочи практика.
Твърди и че е нищожен договора за поръчителство сключен с АЙ
ТРЪСТ ЕООД поради нарушаване на принципа на добрите нрави. Налице
била изключителна нееквивалетност на престациите. Твърди че
възнаграждението по договора за поръчителство не е отразено в ГПР по
договора за кредит. Последното нарушавало разпоредбата на чл. 19 ал 4 от
ЗПК. Твърди и че договорът бил неразбираем , водещ до неравновесие в
правата на страните , като по този начин бил в ущърб на ищеца.
Формулира петитум да се осъди ответника КРЕДИСИМО ЕАД
ЕИК ********* да заплати на ищеца сумата от 200 лева представляваща
заплатена сума по недействителен Договор за потребителски кредит №
2525569 / 23.02.2022г. , сключен с ответното дружество „ КРЕДИСИМО ЕАД
ЕИК ********* , ведно със законната лихва от датата на входиране на
исковата молба.
Формулира петитум да се осъди ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД
ЕИК 203508899да заплати на ищеца сумата от 200 лева представляваща
заплатена сума по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 23.02.2022г. , сключен с ответното дружество АЙ ТРЪСТ
ЕООД ЕИК ********* ведно със законната лихва от датата на входиране на
исковата молба.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото
КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД .
2
Ответникът КРЕДИСИМО ЕАД оспорват иска по основание.
Излагат подробни съображения и сочат практика. Не се оспорва сключването
на договора за кредит, сумата от 3 359,28 лева била е усвоена от ищеца, при
лихвен процент от 19,60 % ., и ГПР 21,46 %, както и че сумата е изцяло
предсрочно погасена . не се оспорва и извършеното плащане в размер на 200
лева разпределено за плащане на договорна лихва. Твърдят че клаузите не
били нищожни, както и че не било нужно да се сключва договор за
поръчителство. Твърди че клаузите касаещи поръчителството не са били
нищожни. Твърди че възнаграждението по договора за поръчителство не
следвало да бъде включено в обхвата на ГПР. Твърди че
възнаграждението по договора за поръчителство не попада в обхвата на ГПР .
Ето защо молят исковете да се отхвърли като неоснователен, претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца, правят доказателствени искания.
Ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД оспорват иска по основание.
Излагат подробни съображения и сочат практика. Не се оспорва и
извършеното плащане в размер на 200 лева разпределено за плащане на
възнаграждението. Твърди че е извършено погашение и на възнаграждението
за поръчителството.Твърдят че клаузите не били нищожни, както и че не било
нужно да се сключва договор за поръчителство. Твърди че клаузите касаещи
поръчителството не са били нищожни. Твърди че възнаграждението по
договора за поръчителство не следвало да бъде включено в обхвата на
ГПР . Ето защо молят исковете да се отхвърли като неоснователен,
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, правят доказателствени искания.
В съдебно заседание страните не се явяват , депозират становище по
хода на делото. Ищецът прави искане за изменение на исковете, предвид
признанието и предоставените справки на ответниците за платената сума.
Съдът е сезиран с искова молба с обективно съединени иска –
осъдителни иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С проекта си за доклад е обявил за безспорно по делото - сключения
договор за потребителски кредит договор за потребителски кредит именно
сключения договор за потребителски кредит № 2525569 / 23.02.2022г. ,,
размерът на усвоената заемна сума в размер на 3359,28 лева, извършено
предсрочно погашение
В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск
изменение на предявения иск от Д. С. Ч., ЕГН ********** от гр. ***, срещу
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес център България,
3
представлявано от Сокол Радостинов Янков, чрез неговото увеличаване от
200,00 лв. (двеста лева) на 293,27 лв. (двеста деветдесет и три лева и 027 ст.),
от които – 260,95 лева лихва, 2,32 лева – наказателна лихва, 30 лева разходи,
представляващи заплатени суми по недействителен Договор за потребителски
кредит № 2525569/23.02.2022 г., ведно със законовата лихва до момента на
депозиране на исковата молба.
Също така е допуснато и изменение на предявения иск Д. С. Ч., ЕГН
********** от гр. ***, срещу „„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А),
ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива М.а Шаламанова, чрез
неговото увеличаване от 200,00 лв. (двеста лева) на 1092,16 лв. (хиляда и
деветдесет лева и 016 ст.), представляващи заплатени суми по недействителен
Договор предоставяне на поръчителство № 2525569/23.02.2022 г.
С определение № 325 от 06.07.2023 г. постановено по гр.д.
№531/2023 ПРС, съдебният състав е оставил без уважение искането за
съединяване на граждански дела по реда на чл. 213 от ГПК.
Производството е било спряно на дата 20.09.2023 г. на основание
чл.633 във вр. чл.631 ал.т.1 ГПК, като след обявяване на решението по дело
№ С-714/22 на СЕС на 21.03.2024 г., настоящето производство е възобновено
на 25.03.2024г.
От представения Договор за потребителски кредит № 2525569 /
23.02.2022г.се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем, по силата на който ответникът „„Кредисимо“ ЕАД, е предоставил на
ищеца сумата от 3395.28 лв. срещу насрещното задължение на ищеца -
заемател, да върне заема, като размерът на ГЛП е 19,60% , а на ГПР 21,46%
като е извършено предсрочно погашение. Съгласно предоставения
погасителен план задължението се погасява на 24 месечни погасителни
вноски в размер за периода от 20.03.2022г. до 20.02.2024 г. Сумата , която е
следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е в размер на
4151.28 лв.
В чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2525569 / 23.02.2022г
г.е уговорено задължение заемателят да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) банкова гаранция или 2) да сключи договор за
поръчителство одобрено от заемодателя дружество - поръчител.
Видно от чл.4 ал. 2 от Договора за потребителски кредит, в случа че
кредитополучателят, т.е. ищецът Ч., не предостави съответното обезпечение,
заявлението му за отпускане на паричен заем , се счита за НЕОДОБРЕНО и
договорът не пораждал действие.
Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство
23.02.2022г., сключен между „АЙ ТРЪСТ " ЕООД и ищеца Д. С. Ч.,
4
ответникът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД поел задължение да гарантира плащане в
полза на „Кредисимо" ЕАД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по
Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство
потребителят дължи възнаграждение, платимо съгласно погасителен план
идентичен с погасителния план и падежа на вноските на договора за паричен
заем. Вноската съгласно погасителния план 24 месечни погасителни вноски в
размер различен всеки месец за периода от 20.03.2022г. до 20.02.2024 г.
Сумата , която е следвало да бъде върната само по договора за паричен заем е
в размер на 3 158.49 лв.
Съгласно чл. 8 ал. 5 Кредисимо ЕАД било овластено да приеме
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство.
От представените допълнително справки е видно следното :
Кредисимо ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД са посочили, че ищецът Ч. е
платил общо по договора за заем и поръчителство следните суми – за
главница 3 395.28 лева, за вноска към гаранта АЙ ТРЪСТ ЕООД – 1092.16
лева, за лихва - 260.95 лева,наказателна лихва в размер на 2.32 лева и
разходи по извънсъдебно събиране на вземането – 30.00 лева.
Кредисимо ЕАД е издал справка, в която е посочил, че ищецът Ч. е
извършил следните плащания – на 20.03.2022 г. – 400.00 лв., на 20.05.2022 г.
308.01 лева , на 11.06.2022 г.- 370.00 лв., на 20.06.2022г. – 400.00 лв., на
20.07.2022 г.350 лева. Кредитът е рефинансиран на 21.07.2022 г. със сумата
от 2 952.70 лв.
Няма спор и че задължението по договора за паричен заем е
погасено.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между ишецът и ответника „Кредисимо "
АД е сключен Договор за потребителски кредит № 2525569 / 23.02.2022г., по
силата на който „ Кредисимо " АД е предоставило на Д. С. Чучеулев сумата
от от 3395.28 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да
върне заема, като размерът на ГЛП е 19,60% , а на ГПР 21,46% като е
извършено предсрочно погашение. Съгласно предоставения погасителен
план задължението се погасява на 24 месечни погасителни вноски в размер
за периода от 20.03.2022г. до 20.02.2024 г. Сумата , която е следвало да бъде
върната само по договора за паричен заем е в размер на 4151.28 лв.
Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения:
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Кредисимо" ЕАД е
финансова институция, поради което може да отпуска заеми със средства,
5
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския
съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
6
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Договора за потребителски кредит 2525569 / 23.02.2022г., г., е
посочен процент на ГПР от 21,46 %.Този размер на ГПР обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с „АЙ ТРЪСТ " ЕООД,
обстоятелство което се признава от ответниците. Възнаграждението в полза
на поръчителя е разход, свързан с предмета на Договора за паричен заем,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и следва да се
включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Въпреки че всеки един от процесните договори - този за паричен
заем и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство от
заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице - гарант, сключването
на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство ведно с основното задължение по заема.
Видно и от справка в Търговския регистър се установява, че
„Кредисимо " ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР на
ТЗ . А съгласно чл. 8 ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство ,
„Кредисимо" АД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението
по Договора за предоставяне на поръчителство. Безспорно е в случая , че
разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя
към момента на сключване договора за паричен заем. Уговореното
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва за предоставения заем по
Договора за паричен заем. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Освен това потребителят няма право на избор, доколкото, че за да
бъде потребителят одобрен за отпускане на заема, следва да сключи още и
Договор за предоставяне на гаранция с конкретно посочено от кредитора
юридическо лице гарант. Договорът за предоставяне гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на чл. 16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
7
заетите средства, съответна на получените гаранции.
По делото безспорно се установи възнаграждението за гаранция не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, обстоятелство
което изрично се признава от ответниците в отговорите им .
Възнаграждението на гаранта се явява разход по заема и е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с Договора за паричен
заем. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за
паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен
ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка.
Умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по
Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От събраните по делото доказателства и извършени признания за
платена сума , се установява, че по Договора за потребителски кредит ищецът
е заплатил за главница – 3 395.28 лева, за вноска към гаранта АЙ ТРЪСТ
ЕООД – 1092.16 лева, за лихва - 260.95 лева,наказателна лихва в размер на
2.32 лева и разходи по извънсъдебно събиране на вземането – 30.00 лева.
С оглед установената недействителността на Договора за
потребителски кредит сумата в размер на 293,27 лв. (двеста деветдесет и три
лева и 027 ст.), от които – 260,95 лева лихва, 2,32 лева – наказателна лихва, 30
лева разходи, представляващи заплатени суми по недействителен Договор за
потребителски кредит № 2525569/23.02.2022 г., ведно със законовата лихва от
момента на депозиране на исковата молба в съда- 10.05.2023 г., до
окончателно изплащане на сумата, следва да бъде уважен в цялост
предявения осъдителен иск от ищеца Ч. против ответника Кредисимо ЕАД.
Последиците от недействителността на Договора за потребителски
кредит рефлектират върху Договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. Договорът за предоставяне на
8
поръчителство е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за паричен заем, който той обезпечава и във
връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на
гаранция. Видно от приетите по делото писмени доказателства и признание за
извършено плащане ищецът е платил възнаграждение на гаранта по Договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 1 092.16 лв.
Тъй като Договора за предоставяне на гаранция е нищожен , ищецът
има правен интерес да получи това, което е платил при начална липса на
основание , а именно в размер 1 092.16 лева, представляващи заплатени суми
по недействителен Договора за предоставяне на поръчителство от 23.02.2022
г. лв., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.05.2023
г., до окончателното изплащане на вземането.
Предвид на изложеното предявените искове се явяват доказани и
основателни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Кредисимо ЕАД и
АЙ ТРЪСТ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в
размер на 50,00 лв. - разноски за държавна такса всеки от тях .
В производството по делото ищецът е представляван, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), от адв. М. М. от ПАК -,
видно от представения договор за правна защита и съдействие (л. 7 и л. 50).
Следва да се посочи и че делото е завършило с едно съдебно заседание, като
нито ищецът, нито процесуалният му представител са присъствали в съдебна
зала, предвид и депозирания списък с разноски /л.50/, в който се претендира
само 480 лева ведно с ДДС намира, че следва да присъди за двата иска общо
440 лева с ДДС, в тази връзка е и чл. 47 ал. 6 от ГПК.
В подкрепа на извода за прекомерност на адвокатското
възнаграждение предвид предмета на делото е и установената вече
европейска практика на страните членки на ЕС. С решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дела С‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890, е предвидено че
минимумите в Наредба №1 не важат за съда, дори и да отговарят на
пазарните цени „…тъй като член 101 ДФЕС е основна разпоредба,
необходима за изпълнението на задачите, възложени на Съюза, и по-
специално за функционирането на вътрешния пазар, авторите на Договора
изрично са предвидили в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или
решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни“,
напомня СЕС. И подчертава, че нищожността има абсолютен характер и може
да засегне всички минали или бъдещи последици на съответното
споразумение или решение.
Предвид на което ответникът Кредисимо ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 220,00 лв.
ДДС- разноски за адвокатско взънаграждение всеки един от тях .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България да заплати на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***,
сумата в размер на 293,27 лв. (двеста деветдесет и три лева и 027 ст.),
представляваща заплатени суми по недействителен Договор за потребителски
кредит № 2525569/23.02.2022 г.ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.05.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането,
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес
център България, , да заплати на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***,
сумата в размер на 1092,16 лв. (хиляда деветдесет и два лева и 016 ст.),
представляваща заплатена сума по недействителен Договор за предоставяне
на поръчителство от 23.02.2022г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
10.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България да заплати на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 50,00лв. - разноски за
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес
център България, да заплати на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на на 50,00лв. - разноски за
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. Витоша“№146/сграда А/ ,ет.4,Бизнес
център България, да заплати на адв.М. М. от ПАК, сумата в размер на 220.00
лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „ Ай Тръст“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146, (сграда А), ет.4, Бизнес
център България да заплати на адв.М. М. от ПАК, сумата в размер на 220.00
лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11