Р
Е Ш Е
Н И Е №
25
гр.Габрово,
20.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на пети февруари през двехиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
При
секретаря В.Григорова като разгледа докладваното от съдия Големанова
в.гр.д.№163 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.Й.В. против Решение №12/07.04.2017 г. по гр.д.№271/2016 г. на РС Трявна, с което е възстановена
запазената част на Г.П.Й. от наследството на С.П.П., починала на 18.06.2016г.,
като е намалено с ½ ид.ч. универсално завещателно разпореждане на
С.П.П., извършено със саморъчно завещание от 06.06.2011г. в полза на С.Й.В., на
основание чл.30 ал.1 от ЗН.
Във
въззивната жалба се твърди, че съдът в нарушение на правилата дал ход на делото
в последното заседание, в което жалбоподателката се явила сама, въпреки, че на
съда било известно, че същата и назначена на държавна работа, като по този
начин интересите на жалбоподателката останали незащитени. Твърди се и че ищцата
била приела по опис наследството оставено от наследодателката -
баба на жалбоподателката след изтичане на законоустановения 3-месечен
срок. Освен това висящо било производство инициирано от ответницата по жалбата,
за обезсилване на решението, с което спорния имот е предоставен на бабата на
жалбоподателката. Първоинстанционният съд следвало да не разглежда настоящия
спор преди да е приключило производството по искането за обезсилване на
решението за възлагане.
В
хода на производството процесуалният представител на жалбоподателката е заявил,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че завещателното разпореждане е
универсално. Освен завещаните наследодателката притежавала и земеделски земи,
поради което разпореждането било завет и въпреки, че е накърнена запазената
част на ищцата по делото то първоинстанционното решение е неправилно и следва
да бъде отменено. В завещателното разпореждане бил включен и гараж, който
жалбоподателката твърди, че е придобит по давност от баба й.
Ответницата
по жалбата и ищца по делото оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че
жалбоподателката била имала възможност да ангажира друг адвокат, който да я
представлява, поради което възражението, че с даване ход на делото в последното
заседание съдът е накърнил интересите й било неоснователно. Неоснователно било
и възражението, че приемането на наследството по опис не извършено от ищцата в законния срок. Освен
това правилно първоинстанционният съд бил приел, че производството по молбата
за обезсилване на възлагателното решение е ирелевантно за настоящия спор. Моли
съда да остави жалбата без уважение и да присъди направените пред настоящата
инстанция разноски. В хода на устните състезания процесуалният представител на
ищцата твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.266 ГПК. Въззивният съд бил
приел, че не са налице предпоставките на чл.266 ГПК и не приел представените
доказателства, като дал ход по същество. В последствие без да отмени хода по
същество съдът приел, че следва да приеме представените доказателства.
Жалбоподателката не била доказала по никакъв начин, че не е могла своевременно
да узнае за тези документи. По въпроса за характера на завещанието счита, че
този въпрос е следвало да бъде поставен и по гр.д. № 263/2009 г. на РС Трявна. Ищцата била
представила доказателство за отказ на наследодателката от наследствена къща,
което доказвало, че тя не е приела установените земеделски земи. Възражения за
придобиване на гаража по давност били направени едва в хода на производството
пред настоящата инстанция.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За
да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че извършеното от
С.П.П. завещателно разпореждане е универсално, както и че с извършването му е
накърнена запазената част на ищцата-нейна дъщеря. Съдът е достигнал до този
извод, тъй като в първоинстанционното производство не са установени други
притежавани от наследодателката към датата на смъртта й имущества.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателката, че не й е била дадена възможност в
последното съдебно заседание да защити интересите си. Процесуалният й
представител - адв. Б. е била
назначена за *** на 15.02.2017 г.,
а съдебното заседание е било проведено на 09.03.2017 г., т.е. жалбоподателката е имала достатъчно време да ангажира
друг адвокат. Освен това съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК съдът
отлага делото ако страната и пълномощника й не могат да се явят по обективни
причини, а не когато само пълномощника не може да се яви. Жалбоподателката е
присъствала в съдебното заседание и следователно не са били налице пречки за
даване ход на делото. Неоснователно е и възражението, че ищцата не е приела
наследството в тримесечния срок. По делото е установено, че наследодателката е
починала на 18.06.2016 г., а
ищцата е подала молба до съда за приемане на наследството по опис на 19.08.2016 г., т.е. тримесечния срок е спазен.
Действително приемането на наследството по опис е вписано едва през м.ноември
2017 г., но това се дължи на
извършени действия във връзка с описване и оценяване на имуществото. От
значение е датата на подаване на молбата за приемане на наследството.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че неправилно
производството по делото не е спряно до приключване на производството по
разглеждане на молбата за обезсилване на решението за възлагане по гр.д. №
263/2009 г. на РС Трявна,
тъй като в хода на настоящото производство този порок е саниран и
производството по настоящото дело е било спряно до приключване на
производството по разглеждане на молбата за обезсилване на решението за
възлагане по гр.д. № 263/2009 г. на РС Трявна.
Неоснователно
е възражението на ответницата по жалбата, че съдът е дал ход на устните
състезания, след което е допуснал събирането на доказателства, но не е отменил
дадения ход по същество. При внимателен прочит на протокола от проведеното на
27.06.2017г. съдено заседание на л.17 от делото е видно, че съдът е дал ход на
устните състезания, след което се е оттеглил на съвещание и е отменил дадения
ход по същество, което е отразено на последния ред на първата страница от л.17.
Въззивният
съд счита, че възражението, че е допуснато събиране на доказателства в
нарушение на чл.266 ГПК е неоснователно. Тези доказателства са новоузнати,
поради което и е допуснато събирането им.
Въззивният
съд като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Г.П.Й.
е дъщеря и единствен наследник по закон на С.П.П., починала на 18.06.2016 г. Със саморъчно завещание от
06.06.2011 г. С.П.П. е завещала на
жалбоподателката С.Й.В. – нейна внучка и дъщеря на ищцата ½ ид.ч. от УПИ
ІV-117, 118 в кв.114 по плана на гр. Трявна, целият с площ 442 кв.м., заедно с построената в имота
източна половина от двуетажна масивна жилищна сграда-близнак със з.п. 50кв.м.,
заедно с едноетажна масивна постройка – складови помещения в северната част на
парцела със з.п. 12кв.м., и гараж, построен в същото УПИ, при граници: улица,
УПИ ІV-112, УПИ V-119, УПИ І – жилищно строителство, и УПИ ІІІ-116. Със
саморъчното завещание, С.П.П. е завещала на ответницата и всички свои парични
средства от лични влогове във всички банки, както и всички други движими вещи и
покъщнина. Посоченото саморъчно завещание е обявено с протокол рег. №2258 от
21.06.2016г., дело №3/2011г. на нотариус с рег.№ * на НК С.Ч..
С
молба вх. № 825/19.08.2016 г.
Г.П.Й. е заявила, че приема останалото от С.П.П. наследство по опис, за което е
образувано ч.гр.д. № 219/2016 г. по описа на Районен съд – Трявна.
От
представените по делото Декларация с нотариална заверка на подписа, разрешение
за строеж и Протокол за определяне на строителна линия е видно, че
наследодателката С.П. е дала съгласието си съсобственика Г.Й. да построи в
съсобствения парцел гараж.
В
показанията си св. И.И. заявява,
че в тази къща живее от 2010 г. и
много пъти бабата била споменавала, че тя е построила къщата и гаража. Гаража
бил ползван от бабата, а свидетелят рядко бил виждал майката на Г..
Св. Р.Д. установява, че гаража бил строен
от Й. - съпруга на Г.. Гаражът бил ползван по-скоро като маза и в него
били държани дърва. След 2009 г.
ищцата вече не била в къщата, но знае, че в гаража имало багаж на ищцата. След
като Г. напуснала къщата дъщерите й не й позволявали да ходи там.
От
изложеното по-горе съдът намира за установено, че гаража е собственост на
ищцата по делото, което е подкрепено както и показанията на св. Д., така и от
писмените доказателства. В показанията си св. И. установява, това което му е
разказвано от бабата- наследодателката, но не и лични възприятия относно
построяването на гаража.
Направеното
възражение за придобиване на гаража по давност е несвоевременно, тъй като е
направено едва пред въззивната инстанция. Дори и да беше своевременно направено
не се доказа, че жалбоподателката и наследодателката й са владели гаража
необезпокоявано в продължение на повече от десет години, нито че това владение
е било явно и необезпокоявано.
Видно
от представените решения на ПК Мъглиж и удостоверения за наследници
наследодателката С.П. към момента на смъртта си е притежавала и земеделски земи
в землището на с.Борущица, общ.Мъглиж, получени в наследство от нейния баща.
Представената
от ищцата Декларация от четирима от наследниците на П.Д., в т.ч. и от
наследодателката, чиито подписи са удостоверени от кмета на с.Борущица,
общ.Мъглиж, че се отказват от дворно място не удостоверява надлежно извършен и
вписан в нарочната книга на съда отказ на С.П. от оставеното от баща й
наследство. Не са представени доказателства, че тази декларация и извършения с
нея отказ е вписан в нарочната книга на РС Казанлък, поради което не е налице
отказ от наследство. Освен това декларацията визира дворно място с построена
къща и не се споменава нищо за земеделски земи, т.е. тя не се отнася до тях.
С
Решение №59/02.11.2010г. по гр.д. 263/2009г. на РС-Трявна, отменено с решение
№5/01.02.2011г. по вгр.д. №372/2010г. на
ОС Габрово, влязло в сила на 21.10.2011г., е поставен в дял на С.П.П., с ЕГН
*** допуснатият до делба недвижим имот, находящ се в гр.Трявна, ул.*** №*
представляващ: ½ /една втора/идеална част от УПИ ІV-117,118 в кв.144 по
плана на гр.Трявна с площ от 422 кв.м. ведно с построената в него източна
половина от масивна двуетажна жилищна
сграда-близнак със застроена площ от 50 кв.м. при граници:улица, УПИ –VІ-112,
УПИ V-119, УПИ1-жилищно строителство и УПИ ІІІ-116, при пазарна оценка на имота
26 179 лв. и същият съделител – С.П. е осъдена да заплати на другия
съделител Г.П.Й., с ЕГН *** сумата от 13089,50лв за уравнение на дела му, ведно
със законната лихва върху сумата.
С
Решение №113/16.01.2017г. по гр.д.№263/2009г. на РС Трявна, потвърдено с
Решение №133/06.06.2017г. по в.гр.д.№61/2017г. на ОС Габрово, недопуснато до
касационно обжалване е прогласено настъпилото по право обезсилване на Решение
№59/02.11.2010 г. по гр.д. 263/2009 г. на РС-Трявна, отменено с решение
№5/01.02.2011 г. по вгр.д. № 372/2010 г. на ОС Габрово. С обезсилване на
решението за възлагане на делбения имот с обратна сила е възстановена
висящността на производството за делба.
Тъй
като по безспорен начин се установи, че освен включеното в завещателното
разпореждане имущество наследодателката е притежавала и други недвижими имоти,
то извършения от нея завещателен акт има характера на завет, а не на
универсално завещание. Съгласно чл.19 ЗН заветът на една определена вещ е
недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на
наследството.
Възстановяването
на запазени части се извършва в идеална част само когато е завещана част от
цялото имущество на наследодателя, т.е. при универсални завещания. Когато
запазената част е накърнена от завет (както е в случая) или дарение на
конкретно имущество, се образува наследствена маса по реда на чл. 31 от Закона
за наследството и размерът на запазените части се определя като стойност в
пари. При евентуална делба делът на заветника и на наследника с възстановена
запазена част ще се определи като отношение между стойността на възстановената
запазена част и стойността на целия завещан имот. Решение
№25/12.02.2016 по дело №4119/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
Съгласно
чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и запазената част на
претендиращите наследници от процесното наследството се образува една маса от
всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След
това към нея се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване за
движимите.
Към
момента на смъртта си наследодателят
С.П. е оставила в наследство следните имущества, които от заключенията на
изготвената по делото експертиза, която съдът възприема като обоснована е
видно, че към момента на откриване на наследството са на стойност, както следва
:
1. 1/2 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 73403.501.117 по КК и КР на
гр.Трявна, с площ 442кв.м. и 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор
73403.501.117.1, представляваща източна половина от двуетажна масивна жилищна
сграда-близнак, с площ 50 кв.м., и сграда с идентификатор 73403.501.117.4,
представляващо складово помещение с площ 12 кв.м. – 15 985 лв. - стойността на
целия имот е 31 970 лв.
2.
1/7 ид.ч. от ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ в землището на с.Борущица, общ.Мъглиж - 2170,58лв. - стойността на
земеделските земи е 5194,09лв.
3.
ДВИЖИМИ ВЕЩИ -375лв.
4.
ВЛОГ - 745,06лв.
Не
са представени доказателства и страните по делото не сочат такива, че след
смъртта на С.П. са останали други вещи и имущества. Не се установява, че към
момента на смъртта си С.П. е имала задължения, които следва да се извадят от
стойността на притежаваното от нея имущество. Не се установява и да е правила
дарения, стойността на които да следва да се прибави към стойността на
имуществото останало след смъртта на С.П..
Общата
стойност на имуществото притежавано от С.П. към момента на нейната смърт
(масата на наследството по чл.31 ЗН) е 19 275,64 лв.
Съгласно
чл.29, ал.1 от ЗН, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е
оставил съпруг при едно дете е 1/2.
Тъй
като С.П., освен ищцата по делото Г.Й., не е оставила други законни наследници,
то на основание чл.29, ал.1 от ЗН запазената й част от наследството е 1/2 от
19275,64 лв. или 9637,82 лв., а разполагаемата част е 1/2 от 19275,64лв. или
9637,82лв.
Съгласно чл.30 от ЗН преди да се
установи дали е налице накърнение на запазената част на наследника, направил
искането за допълване следва да се прихванат
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
В полза на Г.Й. не се установява да са направени от С.П. завети или дарения.
Извършеното в полза на
ответницата С.В. завещателно разпореждане (завет) е на стойност 17105,06лв.,
като същото превишава разполагаемата част на завещателката с 7467,24 лв. и с
тази сума следва да бъде намалено завещателното разпореждане за да бъде
възстановена запазената част на ищцата Г.Й..
Поради
изложеното обжалваното решение на първоинстанционният съд следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което завещателното разпореждане бъде намалено със
сумата от 7467,24 лв., за да бъде възстановена запазената част на ищцата Г.Й..
Тъй
като жалбоподателката не е направила искане за присъждане на разноски, такива
не следва да й бъдат присъждани.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №12/07.04.2017г. по гр.д.№271/2016г. на РС Трявна
ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
по предявения от Г.П.Й., с ЕГН *** против С.Й.В., с ЕГН *** иск с правно
основание чл.30, ал.1 ЗН, завещателното разпореждане (завет), извършено от
С.П.П., с ЕГН ***, починала на 18.06.2016 г., направено със саморъчно завещание
от 06.06.2011 г. в полза на С.Й.В., с ЕГН *** със сумата 7467,24 лв.(седемхиляди четиристотин шестдесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки) и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част
на Г.П.Й., с ЕГН *** от наследството на С.П.П., с ЕГН ***, починала на
18.06.2016 г. със сумата 7467,24лв.(седемхиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: