РЕШЕНИЕ № ______________
гр. Сливен, 13.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети
юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
като разгледа докладваното от Хр.
Марева ч.т.д. № 56 по описа на съда за 2018г, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл. 25 от ЗТР
и се разглежда по реда на гл. ХХІ от ГПК.
В жалбата на адв. Красимир М. от
САК като пълномощник на „СТЕФИНИКС – 2014“ ЕООД, ЕИК ******** се твърди, че със
заявление вх. № 20180501133658 в електронната система на Авп е заявено
обстоятелство за вписване по партидата на дружеството – назначаването на
прокурист.
На 14.01.2018г. в системата на
Търговския регистър е обявен отказ № 20180501133658/14.05.2018г. на ДЛР, като в
мотивите е прието, че не е представено решение на търговеца за упълномощаване
на прокурист.
Поддържа се, че е следвало
съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР да даде указания на заявителя за
отстраняване на нередовност, но такива указания не са били дадени. Изрично в
мотивите към отказа е вписано, че е изтекъл срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
което сочи на неправилност и незаконосъобразност на отказа.
Изтичането на срока по чл. 19,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ се дължи изцяло на бездействието на ДЛР и неизпълнение на
служебните му задължения по чл. 19, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ – заявленията да бъдат
разгледани най-късно в тридневен срок от постъпването им.
Освен това, отказът е
незаконосъобразен и по същество. Твърди се, че с оглед организационната форма
на дружеството – ЕООД не е необходимо изрично решение за назначаване на
прокурист, като волеизявлението за това, изразено от едноличния собственик на
капитала, се обективира в и следва от сключения с договор и упълномощения
прокурист. Независимо от това, с жалбата се представя решение на едноличния
собственик на капитала.
Въз основа на представените с
жалбата писмени доказателства по реда на чл. 25, ал. 3 и съгласно ал. 4 от ЗТР съдът
намира за установено следното:
Със заявление вх. № 20180501133658,
подадено по електронен път, адв. Кр. М., като представляващ „СТЕФИНИКС – 2014“
ЕООД, ЕИК ******** е поискано вписване по партидата на дружеството назначаването на прокурист – М. М. М.. Към заявлението са приложени: образец
от саморъчния подпис на прокуриста, декларация по чл. 21, ал. 3 ТЗ, декларация
относно истинността на заявените обстоятелства; докемнт за внесена държавна
такса; прокура с нотариална заверка на подписа.
С жалбата е представено решение
на едноличния собственик на капитала на „СТЕФИНИКС – 2014“ ЕООД, ЕИК ********
за назначаване на поркурист – посочения в заявлението.
Две седмици по – късно, а именно
на 14.05.2018г., ДЛР е постановило обжалвания отказ №
20180501133658/14.05.2018г. на ДЛР, мотивиран с липсата на представено решение
за упълномощаване на прокурист, като към момента на разпределяне на заявлението
за разглеждане от ДЛР е изтекъл срокът по чл. 22, ал. 5 във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна се налага извода, че
жалбата е основателна.
Мотивите
на ДЛР при АВ са незаконосъобразни.
Налице
е съществено и
грубо процедурно нарушение от страна на ДЛР при АВ.
При липсата на изискуеми от
закона документи към заявлението за ДЛР при АВ съществува императивно
задължение на ДЛР по чл. 22, ал. 5 от ЗТР не по-късно от следващия работен ден от постъпването
на заявлението в търговския регистър да даде указания
на заявителя за отстраняване на нередовността, които да са оповестени по електронната партида на търговеца. Изпълнението на това задължение
от страна на ДЛР е съществена предпоставка във връзка с предвидената от закона
възможност на заявителя да
представи съответните документи чрез заявление по образец, определен в
наредбата по чл. 31
от ЗТР. Респективно – неизпълнението на това задължение и лишаването на
заявителя от предвидена в закона възможност да получи гарантираното от закона
съдействие във връзка с търговските си правоотношения, налага извод за
незаконосъобразност на постановения отказ, който следва да бъде отменен с
указания за вписване.
Тридневният срок по чл. 19, ал. 2
ЗТР, в който ДЛР е следвало да се произнесе съгласно чл. 22, ал. 1 ЗТР, е
изтекъл на 04.05.2018г.
При наличието евентуално на
уважителни причини, заявлението да бъде разпределено и разгледано едва на 14.05.2018г.,
за ДЛР не е съществувала нито една от предпоставките по смисъла на чл. 24 във
вр. с чл. 21 ЗТР – заявлението е подадено в предвидената от закона форма, посоченото
обстоятелство подлежи на вписване, заявлението е подадено от оправомощено лице,
представени са всички документи, касаещи настъпването на заявеното
обстоятелство, който отговаря от външна страна на изискванията на закона,
платена е държавната такса.
Дори да се възприеме разбирането
на ДЛР, че отделно от упълномощаването и договора за прокура, е необходимо
волеизявлението да бъде оформено в изрично решение на едноличния собственик на
капитала, не е съобразена разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ТЗ, която изисква протокол
в съответната форма – т.е. писмена, каквато е налице в случая предвид
нотариално заверения договор и пълномощно.
Само при кумулативното наличие на
дадени своевременно указания – съобразени със закона и неизпълнението им в
срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТР за ДЛР при АВ съгласно разпоредбата на чл. 22,
ал. 5, пр. посл. от ЗТР е налице основание да постанови отказ.
При непроизнасяне в предвидените
от закона срокове е налице несъмнено нарушение на правото на заявителя за
разглеждане на искането му в разумен срок, като Държавата, в лицето на
съответния държавен орган, дължи пълно съдействие за защита и охраняване на
законните права и интереси.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ
№ 20180501133658/14.05.2018г. на ДЛР при АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯ постановен заявление
вх. № 20180501133658!
УКАЗВА НА
АГЕНЦИЯТА ПО ВПИСВАНИЯ да извърши ВПИСВАНЕ на обстоятелствата по заявление вх.
№ 20180501133658 – назначаване на прокурист, по партидата на „СТЕФИНИКС – 2014“ ЕООД, ЕИК ********!
Решението подлежи на незабавно изпълнение и не подлежи на обжалване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: