№ 48
гр. , 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20231860200263 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от Ч. Н. М., ЕГН **********, адрес: село
************, ул. „************“ № 12, с която обжалва наказателно
постановление № ***/ 13.02.2023 г. на Началника на РУ – ************ към
ОДМВР – ************, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за
административно нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
необосновано и моли да бъде отменено изцяло.
Началник РУ – ************ към ОДМВР – ************, не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – ************, ТО – ************ не взема
становище по жалбата.
Районен съд – ************, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
На 03.02.2023 г. е съставен АУАН № *** срещу Ч. Н. М., ЕГН
1
**********, адрес: село ************, ул. „************“ № 12, за това, че:
„На 03.02.2023 г. около 17:30 часа в село ************, местността
„************“, при подаден звуков и светлинен сигнал от служебен
автомобил „************“ с ДКН № ************, горепосоченото лице
противозаконно пречи на орган на МВР да извърши проверка като: 1. Не
спира след подаден ясен сигнал от служебен автомобил; 2. Бяга от
автомобила след ясни устни разпореждания да спре.“/л.5/ В АУАН е
посочено, че с горното жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. АУАН е съставен в присъствие
жалбоподателя, на един свидетел и екземпляр от акта е връчен на
жалбоподателя.
Наказателно постановление № *** на Началника на РУ – ************
към ОДМВР – ************, е издадено на 13.02.2023 г. срещу
жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на
АУАН № *** от 03.02.2023 г. В наказателното постановление е посочено, че:
„На 03.02.2023 г. около 17:30 часа в село ************, местността
„************“, при подаден звуков и светлинен сигнал от служебен
автомобил лицето противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си при изпълнение на служебните си задължения, не спирайки.
Бяга от управляваният от него автомобил след отправени устни
разпореждания да спре.“/л.4/ В наказателното постановление е посочено, че с
горното жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 264,
ал. 1 от ЗМВР. Видно от наказателното постановление, че на жалбоподателя е
наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (хиляда лева).
Видно от показанията на свидетелите Б. А. Г. – актосъставител и С. Л. В.
– свидетел при проверката и при съставянето на акта /служители на РУ –
************/, дадени в с.з. на 23.04.2023г. /л.32,л.33/ и в с.з. на 28.05.2024 г.
/л.39,л.40/, че те поддържат фактическите констатации, отразени в АУАН.
По делото са представени справка за нарушител/водач Ч. Н. М., ЕГН
********** и заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи във връзка с правомощията на актосъставителя за
съставяне на АУАН и с правомощията на Началника на РУ – ************
към ОДМВР – ************, за издаване на обжалваното наказателно
2
постановление.
Наказателно постановление № ***/ 13.02.2023г. на Началника на РУ –
************ към ОДМВР – ************, е връчено на Ч. Н. М. на
23.11.2023 г. /л.4/, а жалбата против същото е постъпила в РУ – ************
на 05.12.2023 г./л.3/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на Ч. Н. М. срещу Наказателно постановление № ***/
13.02.2023г. на Началника на РУ – ************ към ОДМВР –
************, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи
отмяната му. Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият
е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени
изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното
постановление, издадено във връзка с посоченото нарушение на ЗМВР, е
издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на
изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха
визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
По отношение на административното нарушение по чл. 264, ал. 1 от
ЗМВР и наложеното в тази връзка административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева (хиляда лева).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по 264, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба на закона „Който
3
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява
престъпление.“ В тази насока административнонаказващият орган ангажира
надлежни доказателства пред настоящата инстанция, от които е видно, че при
описаната фактическа обстановка в АУАН и Наказателното постановление,
жалбоподателят е извършил посоченото административно нарушение, като
противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълнява функциите си, като
извършеното не съставлява престъпление, а именно: при подаден звуков и
светлинен сигнал от служебен автомобил не спира управляваният от него
автомобил и бяга от управлявания от него автомобил след отправени устни
разпореждания да спре. При това положение съдът счита, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя. В същото време съдът намери, че наказващият орган не е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Санкционната
норма на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР предвижда за извършване на визираното
административно нарушение да бъде наложено административно наказание
„глоба“ от 500 до 1000 лв. Административнонаказващия орган в конкретния
случай е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в
максимален размер на 1000 лева (хиляда лева). Не се обосноваха от
въззиваемата страна обстоятелствата, взети предвид от
административнонаказващия орган при индивидуализацията на наказанието.
При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид, че така
наложеното наказание се явява завишено с оглед на факта, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е за първи път (противното не бе установено от
административно наказващия орган) и горното съставлява смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът следва да вземе предвид, че в
административнонаказателната процедура не е установено имотното
състояние на жалбоподателя. Горното поражда необходимостта
административното наказание да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съобразено с неустановеното имотно състояние
на жалбоподателя. Поради горното административното наказание „глоба“
следва да се намали от 1000 лева (хиляда лева) на 500 лева (петстотин лева) т.
е. към минималния размер. Настоящият съдебен състав намира, че по този
начин ще бъдат постигнати целите на административното наказание,
определени в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят
4
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, както и изискването на чл. 27
от ЗАНН при определяне на наказанието да се отчита винаги тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното състояние на
нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на съответния вид
административни нарушения. Ето защо съдът счита, че следва да измени
обжалваното наказателно постановление, като намали размера на глобата,
предвид изложените по – горе съображения.
Предвид липсата на искания от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – ************
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***/ 13.02.2023 г. на
Началника на РУ – ************ към ОДМВР – ************, с което на
жалбоподателя Ч. Н. М., ЕГН **********, адрес: село ************, ул.
„************“ № 12, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) за
административно нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „глоба“ от 1000 лева (хиляда лева) на 500 лева
(петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
************ област, по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
5