М О Т И В И
към Присъда № 88 от 19.03.2019 г. по
НЧХД № 6648/2018 г. по описа на ПРС,
XXIV н.с.
Делото е образувано въз основа на частна тъжба
на В.П.Б. ЕГН ********** с която е повдигнала обвинения срещу И.Р.Н., ЕГН ********** за извършени
престъпления от частен характер по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.147,
ал.1 от НК.
Съгласно тъжбата на 09.08.2018 г., в
болница бил приет синът на И.Р.Н. – Е.З., с когото тъжителката живеела на
семейни начала. На 19.08.2018 г. същият починал в болничното заведение в
гр.Пловдив, като тъжителката В.П.Б. разбрала това около 10.15 часа и заедно със
сестра си Н.П., П.Б.и С.Т.отишли в УМБАЛ „Свети
Георги” в гр.Пловдив. Там се намирала и майката на починалия – подс.И.Н.. След като били помолени да напуснат отделението,
тъй като не са роднини на починалия, тъжителката и останалите слезли в едно от
заведенията пред болницата, където трябвало да изчакат и друго лице – И.Д.М.,
на когото били поръчали да донесе дрехи за преобличане на починалия. Малко
по-късно в заведението дошла подс.Н., която поискала
личната карта на сина си. Тя започнала да вика спрямо В.Б. – „ти си **, ти го уби”, наричала я „**
с ** ти”, „** мръсни, двайсет години ви търпя”, „**такава”, „двама си убила мойто момиче”. Съгласно тъжбата, след отправянето на тези
реплики, стоящите на съседните маси били
стъписани от тези викове и се наложило да се изместят по-настрани. Твърди се,
че тъжителката претърпяла сериозни неимуществени вреди, изразили се в грубо
засягане на честта и достойнството, унижение и отрицателни емоции, душевни
болки и страдания, психически стрес, подтиснатост,
напрегнатост, раздразнителност и душевен дискомфорт, придружени от безсъние и
силно главоболие, намаляване на концентрацията при работа и други, които
обърнали в негативен аспект обичайния ритъм на живот на частната тъжителка
Предявен е граждански иск за
неимуществени вреди – сумата от 3000
лв., от които 1500 лева за публично нанесената клевета и 1500 за нанесената
публично обида, ведно със законните лихви от датата на деликта
до окончателното заплащане на сумата. Гражданският
иск предявен от частния тъжител е бил приет за съвместно разглеждане.
Частният тъжител по делото В.Б., чрез
редовно упълномощеният си повереник адв.Р.
поддържа обвиненията и иска от съда
подсъдимата да бъде призната за
виновна по предявените обвинения и да и
бъде наложено съответно наказание, както и да бъдат уважени предявените
граждански искове. Претендират се и разноски по делото.
Подсъдимата И.Н. - сочи, че не се чувства виновна,
представлява се от защитник – адв. П.-К., която иска
подсъдимият да бъде оправдана. Алтернативно се иска в случай на осъждане да се
наложат наказания глоби, които да бъдат намалени на половина на основание
чл.55, ал.2 от НК. При осъждане се иска да бъдат частично уважени гражданските
искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата И.Р.Н. е родена на ***
г. в гр.С., б., българска гражданка, с висше образование, **, неосъждана, ЕГН **********.
След проведеното съдебно следствие съдът
намира като установена следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка В.Б. живеела на семейни
начала със сина на подсъдимата И.Н. – Е.З.. Те не контактували често с
подсъдимата. На 09.08.2018 г. Е.З. постъпил на лечение в УМБАЛ „Свети
Георги” в гр.Пловдив, като посетил хематолог, тъй като бил насочен към такъв специалист от
личния му лекар в гр.Карлово. В следващите дни той бил посетен от майка си,
която му занесла храна. При прибирането им към с.Каравелово, водачът на
автомобила св. С.Т.спрял за почивка и вечеря в с.Граф Игнатиево. В автомобила
се намирала и сестрата на частната тъжителка. След като вечеряли всички заедно
се прибрали в с.Каравелово. Поради влошаване на здравословното му състояние, на
13.08.2018 г. Е.З. бил преместен в друго отделение на болничното заведение –
КАРИТ в сградата на бул. „Пещерско шосе” в гр.Пловдив. На 19.08.2018 г. обаче
синът на подсъдимата починал. В същия ден частната тъжителка В.Б., придружена
от св.С.Т., св.П.Б.и св.Н.П. /сестра на частната тъжителка/ разбрали за
случилото се и тръгнали за гр.Пловдив. Никой от тях обаче не информирал за
смъртта на сина и подсъдимата И.Н.. Последната също била тръгнала за
гр.Пловдив, за да посети сина си, като била уведомена по телефона за случилото
се от нейна близка. Тя се засекла пред отделението с частната тъжителка.
Последната обаче не била допусната, тъй като нямала роднинска връзка с
починалия. Поради това частната тъжителка Б., св.С.Т.и св. Н.П. слезли към едно
от заведенията в двора на болничното заведение, като с тях били и св.П.Б..
Малко по-късно дошла и подсъдимата Н. слязла, като видяла че посочените лица са
седнали на маса в заведението. Тя се приближила към тях, за да иска личната
карта на сина си и започнала да отправя към частната тъжителка репликите „ти си
убийца, ти го уби”, наричала я „**с **ти”, „**мръсни, двайсет години ви търпя”,
„**такава”, „двама си убила мойто момиче”. Репликите
на подсъдимата били възприети и от стоящите наблизо лица. В последствие между
подсъдимата и частната тъжителка отношенията се влошили още повече, като И.Н. ***
жалба свързана с притежаваните от сина и приживе леки автомобили. От своя
страна пък частната тъжителка подала на 06.09.2018 г. от мобилния си телефон
сигнал на телефон 112 за оказван психически тормоз върху нея от подсъдимата.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира като безспорно
установена от следните събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на свидетелите Н.П., С.Т., П.Б., З.Б.и М.Х., частично от
обясненията на подсъдимата, както и приложените по делото писмени доказателства
– справка съдимост, материалите по преписки № 281000-9448/2018 г. и
281000-9531/2018 г. по описа на РУ на МВР Карлово, разпечатка от „Теленор България” ЕАД касаещо
телефонен номер **за периода 20.08.2018 – 19.09.2018 г, писмо от телефон 112 за
подаден сигнал ведно със CD-R EMTEC, съдържащ
запис на подадения сигнал и електронна карта.
Показанията на посочените по-горе свидетели
очевидци Н.П., С.Т., П.Б.съдът кредитира изцяло по отношение на случилото се на
19.08.2018 г. В тази част показанията на свидетелите са непротиворечиви,
взаимно се допълват, логични и последователни са. Не се кредитират обаче показанията на част от
тези свидетели по отношение на това че подсъдимата не е полагала никакви грижи
за сина си и не е имала отношение към организираната кампания за кръводаряване.
Показанията на св.З.Б.съдът кредитира,
като следва да се отбележи, че същата не е била пряк очевидец на инцидента на
19.08.2018 г., а разказаното от нея е научила от св.П.Б.. По отношение на
показанията и касаещи състоянието на частната тъжителка след инцидента, следва
да се отбележи че същите визират събития случили се след смъртта на Е.З., а не
в деня на смъртта му. Затова тези показания се кредитират от съдебния състав,
но оценката за относимостта им към случая ще бъде
дадена по-долу.
Показанията на св.М.Х. се кредитират в
цялост от съда, но доколкото същата не е била пряк очевидец на инцидента следва
да се разглеждат критично и в съпоставка с останалите доказателства по делото,
още повече че св.Х.възпроизвежда факти за събития, които са и били разказани от
подсъдимата.
Обясненията на подсъдимата Н. съдът
кредитира частично. Следва да се отбележи, че по принцип обясненията на
подсъдимите лица следва винаги да се разглеждат критично и да се съпоставят с
останалите събрани в хода на делото доказателства. Това е така, тъй като за
разлика от свидетелите, подсъдимите нямат задължението да казват истината, а
показанията им имат двояка функция – от една страна могат да са израз на
правото им на защита, а от друга страна с тях те могат да целят да докажат в
процеса определени факти, които имат значение за делото. В конкретния случай
съдът счита, че в една част обясненията на подсъдимата са израз на правото и на
защита, а в друга част са обективни и внасят в процеса факти, имащи значение за
делото. По отношение на обясненията касаещи отношенията между подс.Н. и сина и, както и частната тъжителка преди датата
на смъртта на Е.З., съдът счита че обясненията на подсъдимата не са оборени от
други доказателства по делото, поради което и същите се кредитират от съда.
Това се отнася и до частта от обясненията на подсъдимата касаеща предприетите
от нея действия по лечението на сина и, провежданите в тази връзка
разговори с лекари и колеги. Що се касае
до обясненията и касаещи самия ден на смъртта на сина и, съдът счита че в тази
част показанията и се явяват проявление на правото и на защита, доколкото се
оборват от показанията на свидетели очевидци. Последните категорично сочат, че
подсъдимата е отправила репликите ти си убийца, ти го уби”, наричала я „**с **ти”,
„**мръсни, двайсет години ви търпя”, „**такава”, „двама си убила мойто момиче” към частната тъжителка.
Основнитe по делото факти са свързани с установяване на това отправяни
ли са от страна на подсъдимата към частния
тъжител реплики в деня на смъртта на Е.З., с какво съдържание са същите, ако са
били отправяни.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът е на становище, че безспорно се установява подсъдимата
И.Н. да е отправяла спрямо частната тъжителка В.Б. гореописаните реплики. Може
да се счита за безспорно установено и че между двете е имало влошени отношения
още преди смъртта на Е.З., като от събраните в хода на делото доказателства
може да се приеме, че тези влошени отношения не са намирали агресивни
проявления на която и да е от двете страни, но са били налице. Основание за да
се приеме това се съдържат в показанията на част от свидетелите, които сочат че
никой не е уведомил И.Н. за смъртта на сина и, както и частично от обясненията
на подсъдимата за това кога и как е разбрала, че синът и е постъпил в болница
за лечение и за смъртта му.
От обективна страна е установено, че
подсъдимата И.Н. е отправила репликите „ти си убийца, ти го уби”, наричала я „**с
**ти”, „**мръсни, двайсет години ви търпя”, „**такава”, „двама си убила мойто момиче” към частната тъжителка. Част от тези реплики,
а именно „**с **ти”, „**мръсни, двайсет години ви търпя”, „**такава”
осъществяват от обективна страна изпълнителното деяние, което съставът на
престъплението обида по смисъла на чл.146, ал. 1 от НК предвижда. Това е така,
доколкото тези реплики сочат на едно негативно отношение на подсъдимата спрямо
частната тъжителка, вулгарни и цинични са, поради което по съществото си
засягат честта и доброто име на частната тъжителка. Освен това в конкретния
случай тези реплики са били отправени в присъствието на тъжителката и са
непосредствено възприети от нея. Установено е безспорно, че тези реплики са
отправени на публично място, каквото безспорно представлява дворът на болнично
заведение, в което се намират и търговски обекти – заведения. С оглед на това
може да се счита, че е налице и обективния
квалифициращ признак на престъплението – обидата да е нанесена на
публично място.
От субективна страна съдът счита, че също е осъществен съставът на
престъплението, доколкото подсъдимата е съзнавала какво казва, разбирала е че
отправените реплики са обидни и ще увредят честта и достойнството на частната
тъжителка и е целяла именно това, поради което и съдът приема, че същата е
действала с пряк умисъл.
За да признае обаче подсъдимата за
невиновна и да я оправдае по предявеното и обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, обаче съдът е приел, че в
конкретния случай не са налице всички изискуеми от закона признаци от
обективната страна на престъплението, а именно липсва в достатъчна степен
обществената опасност на деянието, поради което е приложена разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. За да приеме, че деянието на подсъдимата се явява с явно
незначителна обществена опасност съдът
съобрази следните обстоятелства : На първо място, както вече беше посочено,
между частната тъжителка Б. и подсъдимата Н. е очевидно, че още преди смъртта
на Е.З. е имало влошени отношения. От доказателствата по делото би могло да се
приеме, че за тези влошени отношения вина са имали и двете страни по делото. От
друга страна е очевидно, че личните им отношения са се влошили допълнително
след приемането на З.за лечение, което е намерило израз дори в такива
незначителни битови проявления като това кой, кога и каква храна да носи на болния
и кой и къде да спира по обратния път за с.Каравелово за почивка и вечеря.
Очевидно е, че проявление на тези отношения е и обстоятелството, че нито
частната тъжителка, нито някой друг от свидетелите с които тя е била в
гр.Пловдив на 19.08.2018 г. /денят на смъртта на Е.З./ е намерил за нужно да
уведоми майка му за случилото се. Може да се приеме, че конфликтните им
отношения са намерили известно проявление и пред отделението, когато се е
оказало, че само майката следва да получи тялото на покойника, а това не може
да стори частната тъжителка, която е живяла на семейни начала с него. За да
приеме такъв извод съдът отчита обстоятелството, че личната карта на покойника
не е била предоставена на майка му веднага след като е станало ясно за
близките, че именно тя трябва да подпише необходимите документи, а се е
наложило подсъдимата допълнително да издирва тъжителката и останалите
свидетели, за да изиска личната карта. Тя дори не е била уведомена къде ще се
намират същите, в случай че се наложи да се види с тях по повод уреждането на
формалностите по получаване тялото на покойника. Ето защо и съдът счита, че с
оглед на всички тези обстоятелства в деня на смъртта на сина и, самата
настъпила смърт на детето и подсъдимата се е намирала в особено състояние, в
което е била с намален контрол върху реакциите си. В този смисъл е обяснима и
негативната реакция на същата спрямо частната тъжителка, дори и без последната
да е дала повод за нея с отправени думи. Точно поради наличието на всички тези
обстоятелства съдът счита, че безспорно поведението на подсъдимата е
противоправно, същото формално изпълва съставът на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, но обществената
опасност на същото е явно незначителна. За да приеме, че все пак има обществена
опасност от деянието на подсъдимата, съдът отчита това, че действията и са
станали достояние на трети лица. С оглед на всичко изложено дотук съдът приема,
че деянието на подсъдимата се явява малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на същото е явно
незначителна, поради което и е оправдал същата по повдигнатото и обвинение
по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК.
Друга част от отправените от подсъдимата
реплики, а именно „ ти си убийца, ти го уби” и „двама си убила мойто момиче” осъществяват от обективна страна
изпълнителното деяние, което съставът на престъплението обида по смисъла на
чл.147, ал. 1 от НК предвижда. Това е така, доколкото с тези реплики се
приписва престъпление – убийство на частната тъжителка, а от доказателствата по
делото безспорно се установява, че същата не е съпричастна към смъртта на Е.З..
Установено е безспорно, че тези реплики са отправени на публично място, каквото
безспорно представлява дворът на болнично заведение, в което се намират и
търговски обекти – заведения. С оглед на това може да се счита, че е налице и
обективния квалифициращ признак на
престъплението – клеветата да е нанесена на публично място.
От субективна страна съдът счита, че също е осъществен съставът на
престъплението, доколкото подсъдимата е съзнавала какво казва, разбирала е че
отправените реплики са клеветнически, че тъжителката Б. не е съпричастна към
смъртта на сина на подсъдимата или друго лице, както и че те ще увредят честта
и достойнството на частната тъжителка и е целяла именно това, поради което и
съдът приема, че същата е действала с пряк умисъл.
За да признае обаче подсъдимата за
невиновна и да я оправдае по предявеното и обвинение по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, обаче съдът е приел, че в
конкретния случай не са налице всички изискуеми от закона признаци от
обективната страна на престъплението, а именно липсва в достатъчна степен
обществената опасност на деянието, поради което е приложена разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. За да приеме, че деянието на подсъдимата се явява с явно
незначителна обществена опасност съдът
съобрази следните обстоятелства : На първо място, както вече беше посочено,
между частната тъжителка Б. и подсъдимата Н. е очевидно, че още преди смъртта
на Е.З. е имало влошени отношения. От доказателствата по делото би могло да се
приеме, че за тези влошени отношения вина са имали и двете страни по делото. От
друга страна е очевидно, че личните им отношения са се влошили допълнително
след приемането на З.за лечение, което е намерило израз дори в такива
незначителни битови проявления като това кой, кога и каква храна да носи на
болния и кой и къде да спира по обратния път за с.Каравелово за почивка и
вечеря. Очевидно е, че проявление на тези отношения е и обстоятелството, че
нито частната тъжителка, нито някой друг от свидетелите с които тя е била в
гр.Пловдив на 19.08.2018 г. /денят на смъртта на Е.З./ е намерил за нужно да
уведоми майка му за случилото се. Може да се приеме, че конфликтните им
отношения са намерили известно проявление и пред отделението, когато се е
оказало, че само майката следва да получи тялото на покойника, а това не може
да стори частната тъжителка, която е живяла на семейни начала с него. За да
приеме такъв извод съдът отчита обстоятелството, че личната карта на покойника
не е била предоставена на майка му веднага след като е станало ясно за
близките, че именно тя трябва да подпише необходимите документи, а се е
наложило подсъдимата допълнително да издирва тъжителката и останалите
свидетели, за да изиска личната карта. Тя дори не е била уведомена къде ще се
намират същите, в случай че се наложи да се види с тях по повод уреждането на
формалностите по получаване тялото на покойника. Ето защо и съдът счита, че с
оглед на всички тези обстоятелства в деня на смъртта на сина и, самата
настъпила смърт на детето и подсъдимата се е намирала в особено състояние, в
което е била с намален контрол върху реакциите си. В този смисъл е обяснима и
негативната реакция на същата спрямо частната тъжителка, дори и без последната
да е дала повод за нея с отправени думи. Точно поради наличието на всички тези
обстоятелства съдът счита, че безспорно поведението на подсъдимата е
противоправно, същото формално изпълва съставът на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, но обществената
опасност на същото е явно незначителна. За да приеме, че все пак има обществена
опасност от деянието на подсъдимата, съдът отчита това, че действията и са
станали достояние на трети лица. С оглед на всичко изложено дотук съдът приема,
че деянието на подсъдимата се явява малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на същото е явно
незначителна, поради което и е оправдал същата по повдигнатото и обвинение
по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.147, ал.1 от НК.
Възраженията на защитата за това, че не
следва да се приема, че подсъдимата е отправяла посочените реплики спрямо
тъжителката, съдът намира за неоснователни. Това е така, доколкото по делото не
са събрани каквито и да било доказателства, които да оборват твърденията на
свидетелите очевидци Н.П., С.Т., П.Б.. Действително свидетелката П. е сестра на
тъжителката, но този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се
дискредитират автоматично показанията и. В конкретния случай те се подкрепят от
показанията на други свидетели очевидци, за които пък по никакъв начин не може
да се приеме за доказано, че са в конфликтни отношения с подсъдимата и дават
недостоверни показания с оглед осъждането и. Ето защо с оглед на събраните
доказателства и съдът е приел, че тези реплики са изречени на сочената дата и
място са казани от подсъдимата спрямо тъжителката.
По отношение на предявените граждански
искове за неимуществени вреди съдът счита същите за основателен с оглед
извършените деликти по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стоят
установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимия, които
едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.147, ал.1 от НК за които И.Н. е предадена на съд. Според съда от
доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на отправени
обидни реплики спрямо частната тъжителка от подсъдимата, поради съображения
изложени по-горе и съответно съдът приема наличието на извършени увреждащи
действия от подсъдимия, с които на тъжителят да са причинени неимуществени
вреди. На този извод не може да повлияе обстоятелството, че е прието от съда
наличие на явно незначителна обществена опасност, поради което и подсъдимата е
оправдана по това обвинение. Това е така, доколкото макар двата вида
отговорности – гражданска и наказателна, да имат в основата си едни и същи
факти, то резултатът от преценката следва ли да се реализира наказателната
отговорност не влече във всички случаи задължение за съда да разреши по
идентичен начин и въпросът относно гражданската отговорност. И това е така,
точно защото е важно дали са осъществени определени деликтни
действия или не, тъй като дори да са осъществени такива /както е в случая/, за
да се носи наказателна отговорност следва да са налице и други обстоятелства,
които обаче не влияят на преценката дали следва да се носи гражданската
отговорност. Ето защо и съдът счита, че с отправените обидни реплики е
осъществен деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за
него се дължи обезщетение от подсъдимата. За да присъди обезщетение в размер на
500 /петстотин/ лева съдът отчете характера на отправените обидни реплики. За
да не уважи изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди в размер на
1500 лева съдът отчита обстоятелството, че по делото не са събрани
доказателства за завишен интензитет на изпитваните душевни болки и страдания.
Това е така, доколкото показанията на св.Б.за влошено състояние на тъжителката Б.
се отнасят до последващи събития, като се сочи за осъществяван телефонен тормоз
от подсъдимата, който обаче дори и да се приеме за доказан, е осъществяван
значително след смъртта на Е.З. и липсва пряка връзка между него и отправените
реплики спрямо В. Б. в деня на смъртта му.
По отношение на предявеният граждански
иск за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, съдът счита същите за основателен с
оглед извършеният деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в случая стоят
установяването на увреждащи действия от страна на подсъдимия, които
едновременно с това следва да осъществяват и състава на престъплението по по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК за които И.Н. е предадена
на съд. Според съда от доказателствата по делото може да се направи извод за
наличие на отправени клеветнически реплики спрямо частната тъжителка от
подсъдимата, поради съображения изложени по-горе и съответно съдът приема
наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които на тъжителят
да са причинени неимуществени вреди. На този извод не може да повлияе
обстоятелството, че е прието от съда наличие на явно незначителна обществена
опасност, поради което и подсъдимата е оправдана по това обвинение. Това е
така, доколкото макар двата вида отговорности – гражданска и наказателна, да
имат в основата си едни и същи факти, то резултатът от преценката следва ли да
се реализира наказателната отговорност не влече във всички случаи задължение за
съда да разреши по идентичен начин и въпросът относно гражданската отговорност.
И това е така, точно защото е важно дали са осъществени определени деликтни действия или не, тъй като дори да са осъществени
такива /както е в случая/, за да се носи наказателна отговорност следва да са
налице и други обстоятелства, които обаче не влияят на преценката дали следва
да се носи гражданската отговорност. Ето защо и съдът счита, че с отправените
обидни реплики е осъществен деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД и за него се дължи обезщетение от подсъдимата. За да присъди
обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева съдът отчете характера на
отправените обидни реплики. За да не уважи изцяло предявения граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 1500 лева съдът отчита обстоятелството, че по
делото не са събрани доказателства за завишен интензитет на изпитваните душевни
болки и страдания. Това е така, доколкото показанията на св.Б.за влошено
състояние на тъжителката Б. се отнасят до последващи събития, като се сочи за
осъществяван телефонен тормоз от подсъдимата, който обаче дори и да се приеме
за доказан, е осъществяван значително след смъртта на Е.З. и липсва пряка връзка
между него и отправените реплики спрямо В. Б. в деня на смъртта му.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата е осъден да заплати и
държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, изчислена въз основа на
уважената част от предявения граждански иск за противоправното виновно
поведение, осъществяващо формално признаците на престъплението по чл.148, ал.1,
т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата е осъден да заплати и
държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, изчислена въз основа на
уважената част от предявения граждански иск за противоправното виновно
поведение, осъществяващо формално признаците на престъплението по чл.148, ал.1,
т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.