РЕШЕНИЕ
№ 9267
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110143334 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „......” ЕАД с предявени
осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу К. Е. М., ЕГН ********** и Е. Л. М., ЕГН ********** в качеството им
на наследници на Е. К. М., ЕГН **********, починала на 27.02.2021 г., за заплащане
разделно при квоти от по ¾ за първия ответник и ¼ за втория ответник на суми в обща
размер на 629,46 лв. както следва: сумата от 510,05 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр............................. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в размер на 95,62 лв. за периода от 15.09.2020 г.до
21.07.2022 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 19,14 лв.
главница за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава
върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 4,65 лв. за периода от
31.07.2019 г. до 21.07.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали ответниците, без да е необходимо изричното им приемане, като
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, а същите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, което
е следвало да сторят в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енерегията, респективно в 30- дневен срок от датата на публикуване на месечните
1
дължими суми на интернет страницата на дружеството. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба,
като не оспорват предявените искове и представят споразумение от 15.12.2022 г. с
ищцовото дружество за разсрочено плащане на задълженията, предмет на настоящото
производство. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „........... ЕООД посочва, че
дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни актове. Счита иска за основателен.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съдът
да постанови решение, като съобрази извършените плащания и обстоятелството, че
остатъкът от задължението не се оспорва.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са първоначално кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по
които в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало в твърдения
обем, като в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже също така, че за
ответника е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга „дялово
разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за
„дялово разпределение“.
По иска за законна лихва за забава - в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, както и че е заплатил процесните суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
2
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“
3
От представеното по делото заверено копие на нотариален акт за учредяване на
законна ипотека № 183, том II, рег. № ........., по н.д. № 300 на .... – помощник-нотариус
по заместване при ....... нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под №
......, с район на действие СРС, се установява, че през исковия период собственици на
процесния имот са били К. Е. М. и Е. К. М., а следователно на основание чл. 153 ЗЕ и
клиенти на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия, отговарящи за нейното
заплащане.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 3310 от 08.11.2022 г. на Столична
община, район „Сердика“ и съобразно чл. 9, ал. 1 вр. 60, ал. 1 ЗН всеки от ответниците
– Е. Л. М. и К. Е. М. следва да отговарят след смъртта на Е. М. за по 1/4 (една четвърт)
част от незаплатените задължения, които задължения представляват ½ част от
задълженията за доставена топлинна енергия за процесния недвижим имот за исковия
период.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
/клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадения случай не се твърди и не се
установява К. М. или наследодателят Е. М. да са упражнили това право срещу Общите
условия на "......" ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че
те са ги приели.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
По делото е представено Споразумение от 15.12.2022 г. /л.65/, като от същото се
установява, че е постигнато съгласие за разсрочено плащане на задължението, че за
процесния имот и периоди е заплатена авансово сумата от 226,16 лева, а останалата
част от вземанията, предмет на настоящото производство, е разсрочена при спазване на
погасителен план при фиксирана вноска от 87,95 лева, платима ежемесечно до
петнадесето число на съответния месец. Съобразно признанията на страните и другите
писмени доказателствени средства по делото, съдът приема, че между ищеца и
ответниците в настоящото производство не са спорни обстоятелствата от фактическия
състав на предявените искове, поради което и съдът приема, че страните са били в
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът доставил топлинна енергия
до процесния имот, а ответникът дължи заплащане на потребените услуги. Доколкото
между страните не е спорно количеството и цената на потребените услуги, предявената
4
претенция се явява доказана по основание и размер. По делото не е спорно и
обстоятелството, че ответникът погасил частично посредством плащане задължението
си в хода на делото.
Не е спорно и се установи по делото, че към момента на приключване на
съдебното дирене на 01.03.2023 г., ответниците са заплатили по процесното
споразумение сумата от 402,06 лв., а изискуемостта на остатъка все още не е била
настъпила, тъй като, съгласно споразумението, следващата дължима месечна вноска е
с падеж 15.03.2023 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице погасяване на претендираните
суми в хода на производството, което обстоятелство следва да бъде зачетено по
правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Следва да бъдат осъдени ответниците съобразно
квотите им в съсобствеността да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на общо
351,82 лв., представляваща остатък от главница за незаплатената топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в
гр.......................ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Въпреки че към приключване на
устните състезания не е бил настъпил падежът на вноски от четвърта до седма по
сключеното между страните споразумение от 15.12.2022 г., това води до липсата на
изискуемост на вземането, но същото е изпълняемо.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ищецът, който претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ определи в минимален размер от 100 лв.
Претенцията за присъждане на разноски от страна на ответниците е
несонователна, поради това, че същите с неизпълнението на задължението си за
заплащане на доставената топлинна енергия на ищцовото дружество са дали повод за
завеждане на делото.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ К. Е. М., ЕГН
********** и Е. Л. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „......“ ЕАД, ........... с адрес:
гр. ........... при квоти от по ¾ за К. Е. М., ЕГН ********** и от по ¼ за Е. Л. М., ЕГН
********** сумата в размер на 351,82 лева, представляваща остатък от цена на
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр........., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.08.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
5
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна енергия за
разликата над 351,82 лева до предявения размер от 510,05 лева, за такса за услуга
дялово разпределение в размер на 19,14 лева за периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г.,
КАКТО И исковете с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на 95,62 лева за периода от 15.09.2020 г. до
21.07.2022 г. и за лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в
размер на 4,65 лева за периода от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Е. М., ЕГН ********** и Е. Л. М.,
ЕГН ********** да заплатят на „......“ ЕАД сумата от 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца- „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6