Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10/
09.01.2020 г. Година 2020 Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД Граждански
състав
На тридесети октомври Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар Т. КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско
дело № 1387 по описа за 2019 година.
Производството
е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба на „К.-С.” ЕООД – гр. С.З., представлявано от прокуриста Д.Д.К.,
подадена чрез юрисконсулт Х.К., против решение № 451 от 28.06.2019 г.,
постановено по гр.дело № 511/2019 г. на Казанлъшкия районен съд.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения. Намира за неправилен изводът на съда, че въззиваемата е полагала
извънреден труд за времето от м.март
2018 г. до м.май 2018 г., както и при постановяване на съдебното решение съдът
неправилно е тълкувал и възприел показанията на свидетелите П.Б.и Х. З.. Намира
за категорично погрешен изводът на съда, че въпреки очевидните разминавания в
показанията на свидетелите, съдът в решението си посочва, че показанията на
свидетеля Б. не се опровергават от другите доказателства. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е отказал да кредитира представените от него
предварителни графици и наднични листи за месеците март, април и май 2018 г.
Моли,
съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, ведно със законните
последици от това, както и да им присъди направените съдебни и деловодни
разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8
от ГПК изцяло или за неуважената сума претендирана в исковата молба.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другата страна Т.Т.К. чрез пълномощника си адв. С.Г. - Ч., взема становище, че
изложеното във въззивната жалба е неправилно, което я обуславя като
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и справедливо. Излага съображения по всички оплаквания в
жалбата. Намира, че показанията на двамата свидетели посочени от нея не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства, и представените от нея документи
удостоверяват действително отработените от същата дни.
Моли съдът да потвърди решението на
първоинстанционния съд с произтичащите от това законни последици, както и да й
присъди направените разноски.
Не правят искане за събиране на други доказателства.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267,
ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за
допустима и редовна.
Въззивникът „К.-С.” ЕООД – гр. С.З.,
представлявано от прокуриста Д.Д.К., редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния им представител юрисконсулт
Х.К., който моли съда да отмени решението на районния съд поради съображенията
изложени в представените в дадения от съда срок подробни писмени бележки, спора
да се реши по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск на ищцата и
въззиваема Т.Т.К., по съображенията подробно изложени и във въззивната жалба и в
съдебно заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на
направените по делото разноски, като са представили пред въззивния съд
своевременно и списък за разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата Т.Т.К. редовно и своевременно
призована, не се явява. Вместо нея се явява пълномощника й адв. Г.-Ч. като
молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да
бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са изложени в депозираните писмен
отговор и по съществото на делото.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150, ал.1, във
връзка с чл.262, ал.1, т.4 от КТ и във връзка с чл.86 от ЗЗД.
В
първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка: Дружеството въззивник и въззиваемата К. са били в трудово
правоотношение, по силата на което същите са сключили Трудов договор с № 487/07.11.2016 г., като въззиваемата е назначена на
длъжността “продавач-консултант”, с място на работа: „К.-С.“ ЕООД. Договорът е
сключен със срок на изпитване от шест месеца. Уговорено е работно време от осем
часа.
В длъжностната
характеристика на въззиваемата, раздел „Условия на труд и работна среда“, т. 3
е упоменато, че режимът на труд и почивка е съгласно установените в Правилника
за вътрешния трудов ред правила. В раздел „Заплащане на труда“ е упоменато, че
формирането на работната заплата е съгласно правилата за работна заплата и
уговореното в индивидуалния трудов договор.
Със Заповед под №
331/29.12.2017 г. работодателя е въвел от 01.01.2018 г. сумирано отчитане на
работното време, с период на отчитане един месец, за всички търговски обекти на
територията на гр. С.З. и гр. К.. Максималната продължителност на работната
смяна е прието, че може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа. Непрекъсната седмична почивка е не
по-малко от 36 часа, а междудневната почивка не може да бъде по-малка от 12
часа. Поради непрекъсваемият процес на работа, времето за хранене е през
работно време с продължителност 30 минути в обособен в обекта кът. За периода
на сумарно изчисляване на работното време се утвърждават поименни графици за
работа от специалист-продажби. Работниците се запознават с графиците преди
започване на работа по тях. Положеният от работниците извънреден труд при
условията на въведеното сумирано изчисляване на работното време се заплащат с
увеличение 50 %. Продължителността на положения извънреден труд не може да
надвишава 30 часа за един месец и 150 часа за една година. След приключване на
отчетния период, действителното отработено време от всеки работник и служител
се отразява в отчетна форма, надничен лист, от длъжностното лице – специалист
„Маркетинг и реклама“ и се представя в отдел „Счетоводство“.
В чл. 16, ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред е посочено, че работното време на
работниците в магазинната мрежа е при сумарно изчисляване от понеделник до
събота, от 9,30 часа до 19,30 часа за магазините в гр. К.. В чл. 17, ал. 2 се
казва, че в магазините почивката за храна е 30 минути, като са регламентирани и
три почивки от по 15 минути. Общо регламентираните почивки са 75 минути.
Ответникът е
представил наднични листи за месеците март, април и май 2018 година. В
представения надничен лист за месец март 2018г. срещу името на въззиваемата е
отразено, че тя е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност – 7 дни.
Почивала е 13 дни и е работила 11 дни. Ответникът е представил и предварителен
график за месец март 2018 година, като срещу името на въззиваемата са отразени
20 почивни дни и 17 работни дни, за магазини № 7 и № 8.
В представения
надничен лист за месец април 2018 г. срещу името на въззиваемата е отразено, че
тя работила 15 дни и е почивала 15 дни. Ответникът е представил и предварителен
график за месец април 2018 година, като срещу името на въззиваемата са отразени
15 почивни дни и 15 работни дни, за магазин № 7.
В представения
надничен лист за месец май 2018 г. срещу името на въззиваемата е отразено, че
тя е работила 12 дни, почивала 15 дни и ползвала отпуск от 4 дни. Ответникът е
представил и предварителен график за месец май 2018 година, като срещу името на
въззиваемата са отразени 15 почивни дни, 12 работни дни, за магазин № 7 и
ползван отпуск 4 дни.
Надничните листи,
представени от работодателя са изготвени от И.Ш.и утвърдени от Л. Танчев,
двамата служители на ответното
дружество.
Въззиваемата е представила
наднични листи за процесните месеци, които се различават от надничните листи,
представени от работодателя.
От надничните листи
за месец март, представени от въззиваемата се установява, че тя е била в
болничен 11 дни, работила е 17 дни, както следва: 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19,
20, 21, 22, 23, 24, 27, 28, 29, 30 и 31 март, и е почивала 3 дни.
За месец април 2018
г. е работила 22 дни, както следва: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12, 13, 14, 17,
18, 19, 20, 21, 23, 24, 25, 27, 28 и 30 април и е почивала 8 дни.
За месец май 2018 г.
е работила 18 дни, както следва: 1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 11, 12, 15, 21, 22, 23,
24, 25, 28, 29, и 30 май, почивала е 9 дни и е била в отпуск 4 дни.
Представени са
Дневници за личната хигиена на персонала за магазини „К.-С.“ № 7 и № 8 за
2018г., в които работниците на съответния магазин са отразили датата на която
са били на работа, трите им имена, здравен статус, работното облекло, срок на
валидност на личната здравна книжка и подпис на работника. Когато на смяна са
били двама работници, един от тях е попълвал данните за двамата и се е
подписвал.Отразяването на датите, на които Т.К. е била на работа в Дневник за
личната хигиена на персонала, съвпадат с представените от въззиваемата наднични
листи.
От приетия като доказателство
Амбулаторен лист 001931/2018г. , издаден
от АИППМП Д-р М.М.ЕООД се установи, че въззиваемата
е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност от 26.02.2018г. до 11.03.2018г.
Видно от Заповед № 15/09.05.2018г. работодателят е разрешил на
въззиваемата да ползва отпуск от 4 дни
от 16.05.2018г. до 21.05.2018г.
По делото са събрани и
съответните гласни доказателства.
Първоинстанционният
съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
за да обоснове правилния и мотивиран извод, че въззивникът не е доказал заявеното от него оспорване при условията
на главно доказване, че не е налице реалното полагане на извънреден
труд от страна на въззиваемата, която е заемала длъжността “продавач
консултант” при дружеството въззивник. Доказателствата
и поведението на работодателят сочат, че в случая се касае именно до факта на
оставането на ищцата на работа в извънуставеното за процесния магазин работно
време, което от своя страна сочи именно на положен от същата извънреден труд в
ответното предприятие БЕЗ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
В тази насока са показанията
на двамата свидетели, посочени от ищцата, а именно П.С.Б.и Х. Г.З., които не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът правилно
ги е кредитирал като достоверни, отразяващи лични възприятия и преживявания на
свидетелите, за пряко възприети от тях факти и обстоятелства относно
релевантните по делото въпроси. От свидетелските показания на св.Б. се
установява твърдението в исковата молба, че през целия процесен период, през
дните, през които ищцата е била на работа е полагала труд - над осемте часа
договорен дневен труд. В подкрепа на това са и свидетелските показания на св. З.,
а също така и изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
заключението на която не е оспорено от ответното дружество, като вещото лице е
установило, че за процесния период ищцата е полагала труд със знанието и без
противопоставянето на работодателя си повече от договореното, за което й се
дължи и съответното възнаграждение за положения от нея извънреден труд.
В представените от
работодателя предварителни графици и наднични листи за месеците март, април и
май 2018г. няма данни да са сведени до знанието на работниците. Те също
представляват частни документи, съобразно чл. 180 от ГПК и като такива
доказват, че изявлението в тях е на лицата, които са ги подписали. Тези частни
документи, удостоверяват изгодни за дружеството факти, който следва да се
преценяват с оглед всички събрани доказателства. Освен това сравнявайки
изготвените от работодателя надничен лист и съставения предварителен график за
месец март 2018г. отбелязаните почивни и работни дни за ищцата не съвпадат.
Твърдението във въззивната
жалба, че представените от ищцата наднични листи са оспорени и че не се ползват
със задължителна доказателствена сила се опровергава от факта, че записванията
в същите документи „...са с почерк идентичен с този от дневниците на личната
хигиена...", от което твърдение може да се направи обоснования извод, че
именно представените от ищцата документи удостоверяват действително
отработените дни и часове, а представените от работодателя графици не отговарят
на обективната истина. Съгласно чл.178, ал.2 от ГПК съда преценява документите
и записванията в тях съобразно всички известни факти и действия на страните в
процеса, като правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел, че за
процесния период се доказа по категоричен и безспорен начин полагането на
извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ от страна на ищцата в
магазините на ответното дружество.
По делото е изготвена,
изслушана и приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава от вещото лице И.М.Н..
Вещото лице е установило, че според представените от ответното дружество
наднични листи ищцата не е полагала извънреден труд в периода от месец март
2018 г. до месец май 2018 година. Докато според представените от ищцата
наднични листи тя е полагала извънреден труд през процесните месеци, както
следва: през месец март 2018 г., за отработени 17 дни по 8 часа и 45 минути,
ищцата е отработила 36 часа и 45 минути над определената месечна норма.
Основното трудово възнаграждение и доплащането за прослужено време е в размер
на 366,48 лева. Петнадесет работни дни за месец март по 8 часа се равняват на
120 часа работа. При разделяне на трудовото възнаграждение от 366,48 лв. на 120
часа се получава 3,054 лева на час. При изчисляване на сумата на извънредния
труд, вещото лице е взело само надбавка от 50% и е изчислило, че доплащането за
извънреден труд за месец март следва да е 1,53 лева на час, или всички
начисления в размер на 56,23 лева в брутен размер, или 43,63 лева в нетен
размер.
През месец април 2018
г., за отработени 22 дни по 8 часа и 45 минути, ищцата е отработила 23 часа над
определената месечна норма. Основното трудово възнаграждение и доплащането за
прослужено време е в размер на 580,46 лева. Деветнадесет работни дни за месец
април 2018 г. по 8 часа се равняват на 152 часа работа. При разделяне на
трудовото възнаграждение от 580,46 лв. на 152 часа се получава 3,82 лева на
час. При изчисляване на сумата на извънредния труд, вещото лице е взело само
надбавка от 50% и е изчислило, че доплащането за извънреден труд за месец април
следва да е 1,91 лева на час, или всички начисления в размер на 43,93 лева в
брутен размер, или 34,09 лева в нетен размер.
През месец май 2018
г., за отработени 18 дни по 8 часа и 45 минути, ищцата е отработила 29 часа и
30 минути над определената месечна норма. Основното трудово възнаграждение и
доплащането за прослужено време е в размер на 464,37 лева. Шестнадесет работни
дни за месец май 2018 г. по 8 часа се равняват на 128 часа работа. При разделяне
на трудовото възнаграждение от 464,37 лв. на 128 часа се получава 3,63 лева на
час. При изчисляване на сумата на извънредния труд, вещото лице е взело само
надбавката от 50% и е изчислило, че доплащането за извънреден труд за месец май
следва да е 1,82 лева на час, или всички начисления в размер на 53,69 лева в
брутен размер, или 41,66 лева в нетен размер. Ищцата не възрази срещу
експертното заключение и чрез процесуалния си представител пледира за неговото приемане.
На следващо място, въззивният съд намира, че приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от първостепенния
съд с доверие, напълно отразява действителното фактическо положение в
конкретния случай. Назначеното по
делото вещо лице,
след като е
изследвало предоставените й от въззивника документи,
е изготвило компетентно
и безпристрастно
заключение. С експертното становище
е констатирано наличието на
положения от ищцата извънреден труд, както и точния му паричен еквивалент за
заплащане съгласно нормативните изисквания , за заеманата от ищцата длъжност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 КТ, извънреден се явява трудът, който се
полага от работника със знанието или без противопоставянето на работодателя,
извън рамките на установеното за работника работно време. Според настоящия съдебен състав въззиваемата
успя да проведе пълно и главно доказване, съобразно правилата на чл. 154, ал.1
от ГПК на обстоятелствата, че е полагала извънреден труд. Представените по
делото от Т.К. наднични листи, макар да
представляват частни документи, съдът кредитира, тъй като записванията в тях
съвпадат изцяло със записванията в
Дневници за личната хигиена на персонала за магазини „К.-С.“ № 7 и № 8
за 2018г., които в по-голямата си част носят подписа на работничката, с която ищцата е работили в магазините през процесния
период – Т. Райчева. Представените от работодателя предварителни графици и
наднични листи за месеците март, април и
май 2018г. няма данни да са сведени до знанието на работниците. Те също
представляват частни документи, съобразно чл. 180 от ГПК и като такива
доказват, че изявлението в тях е на лицата, които са ги подписали. Тези частни документи, удостоверяват изгодни за
дружеството факти, който следва да се преценяват с оглед всички събрани
доказателства. Освен това сравнявайки изготвените от работодателя надничен лист
и съставения предварителен график за месец март 2018г. отбелязаните почивни и
работни дни за ищцата не съвпадат.
Също така
настоящата инстанция следва да отбележи, че в самия Правилник за вътрешния трудов ред е посочено,
че работното време на работниците в магазинната мрежа е при сумарно изчисляване
от понеделник до събота, от 9,30 часа до 19,30 часа за магазините в гр. К.. В
чл. 17, ал. 2 от Правилника се казва, че в магазините почивката за храна е 30
минути, като са регламентирани и три почивки от по 15 минути за физиологични
нужди. Общо регламентираните почивки са 75 минути. Съгласно разпоредбата на чл.
150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен
размер съгласно чл. 262 КТ. В чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ законодателят е
предвидил, че положеният извънреден труд се заплаща с увеличение не по – малко
от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и допълнителното такова, които не бяха оспорени
от страните по делото, за положени от ищцата през м. март, април и май 2018г.,
89 часа и 15 минути извънреден труд доплащането за извънреден труд от 50 %,
което й се дължи е общо в нетен размер
119,38 лв. Съдът на основание 162 ГПК изчислява, че обезщетението по чл. 150 от КТ е в размер на 358,14 лв., до която сума искът следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва за забава от датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане на сумата и да се отхвърли до пълния предявен размер от 394, 76 лв.
С оглед
основателността на иска за главното вземането по чл. 262, ал. 1, т.4 КТ, съдът намира за
основателна претенцията по акцесорния иск за присъждане на обезщетение за
забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд, считано от 1-во
число на месеца следващ, този за който се дължи до 18.02.2019г. С оглед
преизчисления размер на възнаграждението за извънреден труд за всеки месец,
следва да се установи и размерът на дължимата лихва, който съда по реда на 162
ГПК определя общо в размер на 29, 26
лв., до която сума искът следва да бъде уважен и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 32,14 лв.
В тази насока напълно
недоказани се явяват оплакванията и твърденията
във въззивната жалба, че въззиваемата не
е посочила кои конкретно дни е полагала
процесния извънреден труд и че е същата изобщо не е полагала такъв. Още с исковата
молба въззиваемата и нейния процесуален представител са посочили точно дните и
часовете в които въззиваемата е полагала извънредния труд, чието заплащане се
претендира.
От изложеното по-горе
е видно, че обжалваното Решение е правилно и обосновано, постановено при
съблюдаване на
задължителната съдебна практика
на Върховните съдилища на Републиката, постановена по реда на чл.290 от ГПК,
която е задължителна за всички съдилища в Републиката. Изолираното тълкуване на
някои обстоятелства, от значение за делото от страна на въззивника противоречи на събраните по делото
доказателства и на безспорно установените по делото факти. От същите
категорично се установява фактът на положения от въззиваемата К. извънреден
труд, съответно със знанието и без противопоставянето от работодателя.
Първостепенният съд е
обсъдил и разгледал всички събрани доказателства - свидетелски показания и
писмени доказателства, посочени и от двете страни по трудовия спор, като е
стигнал до правилния и законосъобразен извод, че положения от ищцата извънреден
следва да бъде надлежно и законосъобразно отчетен и заплатен от ответника
работодател.
В заключение настоящата въззивна инстанция намира, че
Решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
На
основание чл.78, ал.1, във връзка с чл.273 от ГПК въззивника следва да заплати
направените от въззиваемата разноски по делото и пред въззивната инстанция общо
в размер на 350.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. С.Г.Ч.
от СТАК , съобразно представения към отговора на въззивната жалба, договор за
правна защита и съдействие от датата 19.08.2019 год. и пълномощно от 21.08.2019г.
/на л. 18 от делото пред въззивния съд/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451 от
28.06.2019 г., постановено по гр.дело № 511/2019 г. по описа на Районен съд-К.,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К.-С.“ ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ж.к. ****адм. сграда „М.“ АД,
представлявано от прокуриста Д.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените
от последната разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.