Р Е Ш
Е Н И
Е
1183/19.2.2019г.
гр.София, 19.02.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с. Биляна Коева
при секретаря Илияна
Коцева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№3770/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – 273 от ГПК.
С решение от 20.12.2017г.
по гр. дело № 81433/2015г.,
СРС, 38
с-в. З.Б.И. АД е осъдено да заплати на ищцата Ш.Ф.Х. по предявения иск
с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
ПТП, реализирано на 31.05.2015 г. в района на ДЗС - Русе, при участието на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с per.
№ *****, в резултат на
виновно противоправно поведение на водач със застрахована гражданска
отговорност при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 30.12.2015 г., до окончателното й изплащане, като
е отхвърлен частично иска чл. 226 КЗ(отм.) вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважената част
до пълния предявен размер от 5000 лв
Срещу така постановеното решение
в частта, с която е отхвърлен предявения иск е постъпила, в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от Ш.Ф.Х.,
като в нея се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост
относно формирания извод на СРС за размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, който твърди, че е същия е несъобразен с интензитета на
търпените от неянеимуществени вреди, вследствие на
което неправилно е приложил материалния закон. Моли въззивния съд да отмени първоИ.танционното решение в
обжалваната му част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от нея
иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата З.Б.И.
АД оспорва същата по съображения
изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди решението на СРС в обжалваната
му част. Претендира адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
СРС е сезиран с иск с
пр.осн.чл.226 ал.1 от КЗ/отм./
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на
въззивника за нарушение на материалния закон Въззивната инстанция напълно
споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно
елементите от фактическия състав на процесния деликт, включително относно
субекта на деликтната отговорност. По делото е безспорно установено и отговорността
на водача за причинените вреди от ПТП. Спорът по делото е и относно обема на отговорността на
деликвента за вредите, причинени от процесното ПТП, а оттам и относно обема на
отговорността на застрахователя му по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./. Правилен е и извода на СРС, че по делото не се
установява ищцата да е допринесла за получавене на вредоностния резултата. Първоинстанционният съд е формирал
правилни фактически и правни изводи и относно размера на процесното обезщетение
за неимуществени вреди. Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Настоящият
съдебен състав приема, че при определяне на този размер СРС е взел предвид
всички правнорелевантни факти: вид и степен на
телесните и психически увреждания, възрастта на пострадалия, силата и
интензивността на търпените болки и страдания, установени по категоричен начин от заключението на СТЕ показанията на разпитания по делото свидетел.
Ето защо, атакуваното решение в частта
му относно определения по справедливост размер на процесното обезщетение е
обосновано, а въззивната жалба на страната- неоснователна. Действително в решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д.
№ 299 от 2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и в решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.
№ 795 от 2008 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя
от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. Обжалваното решение не противоречи на тези
решения на ВКС, предвид на това, че настоящият съдебен състав намира, че при
определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди е
отчетено обществено- икономическата обстановка към момента на настъпване на
вредите.
С
оглед на изложеното решението на СРС в обжалваната му част като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде потвърдено..
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските по делото
направени пред въззивната инстанция за процесуално представителство в размер на
400лв.
На основание изложеното,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.12.2017г. по гр. дело № 81433/2015г., СРС, 38
с-в. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Ш.Ф.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление *** сумата 400лв.-разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.