Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260198
гр. Кюстендил, 18.03.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния
секретар Валентина
Спирова, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр. д. № 2501/2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. Каспичан, ул. „***“ № 7, е
предявило против „УЛТИМА-АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „***“ № 52, иск да бъде осъдено да му
заплати сумата от 485,01 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и една
стотинка), представляващо обезщетение за причинените от последното на ищеца
имуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължение по сключен
неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от
23.07.2019г., за доказване на уговорките по които е издадена фактура №
**********/23.07.2019г на стойност 4022,64 лв. с падеж 24.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда (30.12.2020 г.) до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и сторените в хода
производството разноски.
В срока за отговор ответникът не взима становище по иска и
обстоятелствата, на които се основава.
В съдебно заседание
ищецът поддържа молбата, посредством предварително депозирана в посочения
смисъл такава и направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
а ответната страна – редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Със Становище вх. №
265700/11.03.2020 г. ищцовото дружество представя платежно нареждане за
процесната сума с наредител ответника по делото и получател – ищцовото
дружество, като последното признава така извършеното плащане, съотв. погасяване
на главното задължение в размер на 485,01. лв. Претендират се обаче заплатените
разноски в общ размер на 410 лв. (360,00 лв. адв. хонорар и 50,00 лв. заплатена
държавна такса), доколкото задължението е погасено чрез плащане в хода на
производството, причина за образуването на което е именно поведението на ответника.
Кюстендилският районен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и след като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при
условията на чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, намери за установено
следното:
Не е спорно по делото, а същото се установява
и посредством представените писмени доказателства, в т.ч. заверено копие на фактура №
**********/23.07.2019г. с посочен получател „УЛТИМА АУТО „ ЕООД и изпълнител
„ПРИМЕКС“ ЕООД на стойност 4022,64 лв., че страните са се намирали в договорна
обвързаност по повод предоставяне на изрично посочени в процесната фактура
стоки и услуги.
Липсва спор и по това, че ответникът
е останал задължен по същия за сума в размер на 4022,64 лв.
От представена на л. 5 от делото
Покана, се установява, че на ответника е
даден 7-дневен срок за погасяване на задължението като е приложена и обратна
разписка на л. 6, без посочване в същата на съдържанието на изпратената до
ответника препоръчана пратка.
Видно от заверено копие на
Определение № 260246/25.11.2020г., постановено в производството по ч.гр.д. №
1221 от описа за 2020 г. на Районен съд – Нови пазар, е че е допуснато
обезпечение на бъдещ иск в полза на ищеца срещу ответника до размера на сумата
по процесната фактура чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на вземания“.
След образуване на обезпечителното производство, с платежно нареждане от
30.11.2020г. (спр. л. 9 от делото) сумата от 4022,64 лв. е била платена на
ищеца от ответника.
От представените писмени
доказателства на л. 7 и 12 от делото се установява, че ищцовото дружество е
заплатило разноски по горепосоченото обезпечително дело в общ размер на 485,01
лв., в т.ч. 40,00 лв. заплатена държавна такса и 445,01 лв. – адвокатско
възнаграждение.
От представеното от ищцовата страна
и прието в последното (и единствено)
открито съдебно заседание по делото платежно нареждане се установява, че
процесната сума от 485,01 лв. е погасена в хода на производството чрез плащане,
което неизгодно за ищцовата страна обстоятелство същата признава.
По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски за държавна такса от 50,00 лв. (л.
24) и заплатено адвокатско възнаграждение от 360,00 лв. съгласно представен
Договор за правна защита и съдействие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Както се установи от представените
по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че същите са се
намирали в договорни отношения, възникнали по повод сключен между тях
неформален договор за търговска продажба, по силата на който ответното
дружество е останало задължено към ищеца за сума в размер на 4022,64 лв.
Установи се още, че същата е погасена поради плащане след образувано срещу
ответника обезпечително производство и налагане на обезпечителна мярка „запор
върху вземанията“. Направените в хода на последното разноски в общ размер на
485,01 лв., представляват претърпени от ищеца имуществени вреди, които именно
поради това претендира в настоящото производство.
Не е спорно още, а и посоченото неизгодно
за ищцовото дружество обстоятелство, че процесната сума е погасена в хода на
настоящото производство, се признава от последното.
Предвид изложеното предявеният иск
за процесната сума от 485,01 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди следва да бъде отхвърлен поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на производството.
При този изход на делото
и доколкото ответникът с поведението си е станал повод за водене на настоящото
производство, то същият следва да бъде осъден да заплати законна лихва върху
сумата (каквото искане е заявено при депозиране на молбата като съдът не е
десезиран изрично за произнасянето му, поради което и дължи такова), считано от датата на завеждане на исковата
молба – 30.12.2020 г. до плащането на задължението – 08.01.2021 г. чийто размер
съдът определя по реда на чл. 162 от ГПК на 1,35 лв.
По
разноските:
При такъв изход на делото поначало разноски се следват
на ответната страна. В конкретния случай обаче и доколкото недължимостта на процесната
сума отпадна след образуване на настоящото производство чрез погасяването й
посредством плащане, което обстоятелство съдът е ценил в условията на чл. 235,
ал.3 от ГПК, то направените от ищцовото дружество разноски следва да бъдат
възложени на ответната страна по
аргумент на противното основание на ал. 2-ра на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Тук съдът следва да посочи, че по
делото бяха представени доказателства за изпратена до ответника извънсъдебна
покана (спр. л. 5 и 6 от делото – в действителност от приложената обратна
разписка, не става ясно, че именно процесната покана е пратена на дружеството,
но соченото обстоятелство не е оспорено от ответната страна) като поканата
касае заплащането на сумата дължима по процесния неформален договор между страните
за предоставените й стоки и услуги от 4022, 64 лв., неплащането на която е
обусловило и претърпените от ищеца имуществени вреди, предмет на настоящата
претенция. Поради изложеното съдът намира, че искането за заплащане на
сторените от ищеца в хода на производството разноски е основателно и ще бъде
уважено. Така, по делото бяха ангажирани доказателства за заплатена от ищеца
държавна такса от 50,00 лв., както и адвокатско възнаграждение за сума в размер
на 360,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. Каспичан, ул. „***“ № 7,
против „УЛТИМА-АУТО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността – гр. Кюстендил, ул. „***“ № 52, иск да бъде осъдено
последното да му заплати сумата от 485,01
лв. (четиристотин осемдесет и пет лева и една стотинка), представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на неизпълнение
на задължение по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и
извършване на услуги от 23.07.2019 г., за доказване на уговорките по които е
издадена фактура № **********/23.07.2019г на стойност 4022,64 лв. с падеж
24.07.2019г. ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „УЛТИМА-АУТО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността – гр. Кюстендил, ул. „***“ № 52, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРИМЕКС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление на дейността гр. Каспичан, ул. „***“ № 7 сумата от 1,35
лв. (един лев и тридесет и пет стотинки), представляваща законна лихва
върху главницата, считано от 30.12.2020г.( датата на предявяване на иска) до
08.01.2021 г. (датата на погасяване на вземането), както и 410,00 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща сторени в хода на производството разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: