РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Община Бургас против решение № 260932 от 30.06.2021 г. по гр.д.5988/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд, в частта му, с която въззивната Община е осъдена да заплати на
въззиваемата А. К. М. от *** открита трималеоларна фрактура с луксация на дясна
талокруарна става, причинено от инцидент, станал на 19.12.2018 г., изразяващ се в
подхлъзване и падане на спирка „Захари Стоянов", ж.к.„Меден Рудник“, гр.Бургас, поради
непочистване на заледяване, налично към него момента на спирката; сумата 1 205,56 лв,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.12.2018 г. до 23.07.2019 г.;
сумата 1 385,49 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
посочения деликт; сумата 83,51 лв, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
19.12.2018 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 20 000 лв и
1 385,49 лв, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.07.2019 г. до
окончателното й плащане, както и сумата 3 197,42 лв, представляваща разноски, направени
по водене на делото.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, постановено
при неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото и в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и необосновано.
Твърди се, че съдът е приел, че отговорността на собственика на тротоара
произтича от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, а причината е недостатъчната грижа за
обезопасяване на вещта, за да не произлязат от нейната употреба вреди. Сочи се, че съдът е
приел, че отговорността е на ответната Община, поради състоянието на настилката на
спирката, а същевременно е приел също наличието на неизпълнени ангажименти относно
отговорността, която носи третото лице помагач на страната на ответника, и в резултат на
1
това е потвърдил обратния иск, като е приел, че отговорността му е реализирана на
основание договорните взаимоотношения между страните.
Твърди се, че са необосновани изводите на първоинстанционния съд, че е налице
причинно-следствена връзка между вредите и състоянието на пътната /тротоарна/ настилка,
в района на спирковото пространство, която да ангажира отговорността на общината по
чл.49 от ЗЗД.
Сочи се, че съдът не е съобразил изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция,
и с това е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съгласно
който съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти,
доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален
закон. Твърди се, че поради неяснотата и непълнотата на изложените обстоятелства,
непосочването на точното място на настъпване на инцидента, е възпрепятствана защитата
на Общината. Сочи се още, че решението е постановено въз основа на взаимоизключващи се
твърдения от страна на ищеца и водените от него свидетели. Посочва се, че е налице
противоречие между твърденията на ищцата по отношение на времето на настъпване на
деликта, и събраните по делото доказателства; както и несъответствие между изложението в
исковата молба и събраните гласни доказателства по отношение на мястото и механизма на
настъпване на инцидента. Твърди се, че с цел да изключи свой принос за настъпването на
инцидента, в исковата молба ищцата представя действията си в пълен унисон с правилата за
ползване, поради което и дълго не сочи конкретното място на настъпване, за да не се
установи неправомерното й поведение, свързано с неспазване на условията за ползване на
съоръжението. Сочи се, че след изслушване на свидетелите е установено, че ищцата не се
съобразила с изискванията и в нарушение на създадената организация за движение е
подходила не просто от неподходящо място, а от недопустимо за тази цел. В тази връзка се
твърди, че ищцата не просто е допринесла за настъпване на вредите, но с действията си и
цялостното си неправомерно поведение сама е предизвикала настъпването на вредоносния
резултат, а изложените противоречиви данни, от една страна в исковата молба и нейните
уточнения и от друга съпоставени със събраните сведения от повиканите свидетели на
страната на ищцата, са привнесли объркващи и взаимно изключващи се данни относно
фактите по делото съответно възприети и от съда по този начин.
Твърди се на следващо място, че съоръжението – спирка, е изградено съобразно
нормативните изисквания, въведено е в експлоатация съгласно разрешение за ползване с
указани вход, изход, съоръжения, и т.н., и изисква да се експлоатира по начина, по който са
одобрени проектите и от където е осъществен съответния подход към него, където са
изградени входни врати, а не от друго нерегламентирано място, което ако се случва, риска
от увреждане следва да се носи от лицето, което е избрало да не се съобрази с нормалния
начин на ползване на сградата.
Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че на спирката не
е извършвано почистване от снега на посочената дата на инцидента. Сочи се, че от
представените по делото доказателства се установява, че спирките са оборудвани със
специално изградени за целта нагреватели непозволяващи да се задържа сняг и да се
образува лед на спирките, за които нагреватели вещото лице е посочило, че са работили. В
тази връзка отново се твърди, че в случая изборът на самата ищца не се съобрази с
инструкциите за ползване и ограничението и да преминава от произволно избрани места, е
всъщност онова виновно и противоправно поведение от нейна страна в резултат на което е
настъпил инцидентът.
Сочи се, че „стъпалото от 10-12 см“, за което се говори в решението, не е стълба
за изкачване, нито е своеволно поставено безцелно съоръжение, а представлява
2
ограничителен бордюр определящ границите на спирковия перон и представляващ заедно с
каишите изкуствено препятствие - бордюр предназначен да не допуска преминаване на хора
от там, а да насочва потока към регламентирания за целта път при ползване на спирковия
заслон.
Твърди се, че от заключенията по допуснатите експертизи се установява, че
срещу пешеходната пътека действително има денивелация, но пострадалата е избрала да
мине, не по по-безопасния и регламентиран път, който е „по - дълъг“, а по по-краткия но
рисков и недопустим за движение път.
Твърди се, че проявената от ищцата небрежност, предприемайки действия в
противовес на установения ред според осигурения и специално направен за това достъп до
заслона на спирката, не бива да води до ангажиране на отговорността на трето лице, в
случая Общината.
Твърди се, че не са събрани доказателства за това, каква е дължимата грижа от
Общината, за да се установи извършеното покрива ли вменените за Общината задължения
или не. Сочи се, че едва след установяване на това следва да се посочи и степента в която не
са изпълнени задължения и после в проценти да се редуцира претенцията до размера на
дължимото, но неизпълнено или съответно да се уважи иска, когато се докаже, че нищо не е
изпълнено, а ако се установи пълна вина у пострадалия да се отхвърли напълно.
По отношение на пълния уважен размер на поисканото обезщетение, се твърди,
че присъдената сума не съответства на травмата която се е получила /счупване на глезена/ и
съпътстващите я болки и страдания, нито на обичайно присъжданото в такива случаи, тъй
като по делото от СМЕ безспорно се установи, че травмата е възстановима, както и че е
напълно възстановена. Твърди се, че незадълбочено са изследвани вида, характера и
степента на телесното увреждане и причинените болки и страдания, периода на
възстановяване, а от тук и приетия за справедлив размер на обезщетението, е драстично
завишен. Изложени са подробни съображения.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В
случай, че съдът достигне до други правни изводи и възложите отговорност върху
въззивната община, се претендира уважаване в същия обем и на предявения обратен иск
срещу третото лице помагач. Претендира се присъждане на съдебни разноски,
вкл.юрисконсултско възнаграждение. Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемата-ищец А. К. М. оспорва като неоснователна въззивната жалба с
писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си
представител. Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и
оценка на всички събрани и относими към предмета на делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Оспорва се твърдението на въззивника за съпричиняване от страна на
въззиваемата на настъпилите вреди като се твърди, че изводите на съда, че по делото не се
установява поведение на въззиваемата, което да представлява нарушение иди пренебрегване
на основни правила за придвижване при зимни условия или неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия, се подкрепят от заключението на
в.л.Д.Стоянова по СТЕ. Излагат се подробни съображения, че от заключението се
установява, че въззивната Община не е изпълнила задълженията си и не е осигурила
безопасно движение за пешеходците, поради наличието на денивелация между
второстепенната улица и бордюра на спирката, липсата на антилед-система на спирката
откъм второстепенната улица пред бл.361 и липсата на почистване на спирката. Твърди се,
че изводите на съда се подкрепят и от заключението на вещото лице Силвия Лецковска, че
на спирката няма знаци и обективни белези коя част от нея е с антилед-система и коя е без
такава система. Поради липсата на такива знаци пешеходците няма как да се ориентират коя
3
част от спирката е безопасна и коя е опасна.
Оспорват се възраженията на въззивника относно установената от БРС
фактическа обстановка. Сочи се, че по делото е установено, че в деня на инцидента е била
налице лоша метеорологична обстановка. Твърди се, че по делото е установено, че в
процесния ден територията на спирка „Захари Стоянов“, на бул."Александър Георгиев
Коджакафалията" пред бл.361 в гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, в посока от града към
комплекса, където е настъпил инцидентът, не е била почистена от въззивната Община или от
лицата, на които е възложила срещу заплащане дейностите по зимно почистване от сняг и
лед. Твърди се, че от доказателствата по делото е установен маршрутът, по който се е
движела въззиваемата, откъде е влязла в спирката и къде е паднала, както и изводът, че
въззиваемата се е подхлъзнала и паднала на непочистена от снега и леда част от спирката.
Сочи се също, че от заключението на в.л.Силвия Лецковска не се установява по безспорен
начин, че антилед-системата на спирката е работила в процесния ден.
Излагат се съображения, че инцидентът е настъпил на територия, която е
общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от Закона за общинската собственост и
съгласно чл.11 от ЗОС, чл.8, ал.3 от ЗОС, чл.31 от Закона за пътищата, чл.167, ал.1 и §6, т.1
и т.6 от Закона за движението по пътищата, чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и чл.48, т.2,
б”б” от ППЗП, в тежест на Община Бургас е задължението да управлява общинските имоти
в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин,
да го поддържа в изправно състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение.
На следващо място се твърди, че доколкото въззивната Община е възложител на работата по
поддържане на общинските пътища и тротоари, включително процесния, тя отговаря за
вредите и съгласно чл.49 от ЗЗД.
Твърди се, че от доказателствата по делото, вкл.от представената от МБАЛ
Бургасмед - Бургас подробна медицинска документация, се установява причинената на
въззиваемата травма и проведеното й лечение. Излагат се твърдения за неоснователност на
възражението на въззивника против размера на присъденото с първоинстанционното
решение обезщетение. Сочи се, че причинените увреждания на въззиваемата от процесния
инцидент са доказани от представената по делото медицинска документация, събраните
гласни доказателства и извършената съдебномедицинска експертиза, а след като са доказани
увреждащите действия и бездействия, не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си
негативни изживявания. Цитира се съдебна практика в този смисъл. Независимо от това се
твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че след причиненото й
увреждане въззиваемата е била трудно подвижна с две патерици и помощ от трето лице, и
съпътстващи болки в крака; претърпяла е силни болки и страдания за продължителен период
от време. Болките в откритото счупване на дясната глезенна става са били много силни,
което е пречело на движението й; въззиваемата продължава да се придвижва с бастун и все
още изпитва болки в крака, а й предстоят и още физиотерапии и операция за отстраняване
на поставената метална планка. Твърди се, че по делото са доказани и преживените от
въззиваемата емоционални страдания вследствие преживяния инцидент и неговите
последици. Сочи се, че предвид претърпяната травма, продължителния срок на интензивни
болки, претърпяната операции и необходимостта от друга такава, продължителния
възстановителен период, първоначалното обездвижване, последващите затруднения
свързани с придвижването с патерици, необходимостта от помощ в ежедневието, непълното
възстановяване на обема на движение на глезена, което вероятно ще остане за постоянно,
свързаните неудобства да се ползва помощ в ежедневието, налични и понастоящем болки,
претендиралото парично обезщетение от въззиваемата в размер на 20 000 лв за претърпени
неимуществени вреди, е справедливо.
Твърди се на последно място, че са доказани и претърпените от въззиваемата
имуществени вреди.
4
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски. Също не се сочат нови доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване , в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззиваемата А. К. М. от *** за осъждане на въззивната Община Бургас, представлявана
от Кмета, да й заплати сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на травматично увреждане - счупване на други части на
подбедрицата, открито - външна фрактура на дясна глезенна става, причинено от инцидент,
станал на 19.12.2018 г. - подхлъзване и падане на спирка „Захари Стоянов", предизвикано от
бездействието на Община Бургас, изразяващо се в непочистване и обработване на тротоара,
в нарушение на задълженията му, като собственик на общински улици и пътища и лице,
стопанисващо общинските пътища и улици, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1205,56 лв;
сумата от 1 385,49 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
същия деликт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019 г до
датата на подаване на исковата молба в размер на 83,51 лв, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане,
както и за присъждане на разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2018 г., около 10,30 часа, ищцата отивала
към спирка „Захари Стоянов", която се намира на тротоара на бул.„Александър Г.
Коджакафалията", пред блок 361, в ж.к. „Меден Рудник", гр.Бургас. Твърди се, че времето в
гр.Бургас в този ден било с отрицателни температури и вятър, с леки валежи от сняг, като по
тротоара, включително и в района на спирката е имало лед и сняг. Излагат се твърдения, че
вървейки от бл.361 към спирката пред блока, когато стъпва и се качва на тротоара, на който
се намира спирката, вследствие наличието на лед и сняг върху нея, ищцата се подхлъзнала и
паднала на тротоара. При падането си е претърпяла травма - открита външна фрактура на
дясна глезенна става със силно кръвотечение. Твърди, че е била откарана от екип на Спешна
помощ в болница „Бургасмед", находяща се в ж.к.„Меден Рудник", гр.Бургас, където е била
приета по спешност. Сочи, че няколко дни с медикаменти и обезболяващи е била подготвяна
за оперативно лечение. Твърди, че на 26.12.2018 г. е била оперирана, при което е извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, поставена й е била
планка с винтове, както и гипсов ботуш за 45 дни. Сочи, че след изписването й от болницата
на 02.01.2019 г., поради това, че изпитвала силни болки и не можела да се движи и обслужва
сама, се е установила в дома на племенника си, където живее и към момента на подаване на
исковата молба и той се грижи за нея. Твърди, че два месеца и половина след инцидента е
била на легло и се нуждаела от чужда помощ. Сочи, че гипсовият ботуш е снет на 08.02.2019
г., след което се е движила с две патерици, имала е болки и ограничение в движенията.
Твърди, че тъй като фрактурата е била открита, е било необходимо за заздравяване на раната
в продължение на 7 месеца всяка седмица по два пъти да бъде водена за смяна на
превръзката. Твърди, че раната все още не е заздравяла и има оток. Заявява, че шест месеца
след инцидента е започнала да се придвижва с бастун, което продължава и към датата на
подаване на исковата молба, като продължава да изпитвала болки. Сочи, че й е била
направена е физиотерапия, каквато следва да бъде проведена отново. Твърди, че й предстои
операция за сваляне на планката и винтовете, които са поставени на крака й.
Ответната Община Бургас е оспорила исковете, като в законовия срок е
представила писмен отговор на исковата молба. Исковете за вреди са оспорени като
недопустими, неоснователни и недоказани. По отношение на твърдяната недопустимост на
5
исковете не са изложени конкретни съображения. Твърди се, че поради неяснота в
изложените в исковата молба твърдения по фактите, не е описано точното място, където е
настъпил инцидента и не е сигурно дали инцидентът с ищцата се е случил на място, което е
публична общинска собственост. Изложени са твърдения, че падането на ищцата се дължи
на нейното поведение и на физическото й състояние, а не на непочистен и заледен тротоар.
Твърди се, че времето не е било необичайно за сезона и не е била налице внезапна и скрита
опасност, поради което ищцата е следвало да положи по-голяма грижа при преценката какво
поведение да има в конкретната зимна обстановка.
На следващо място са описани предприетите действия по ръчно и машинно
почистване на снега към посочения час - 10,30 часа сутринта. Изложени са твърдения, че
механизмът на настъпване на инцидента не е в пряка и непосредствена връзка с
неизпълнение на ангажименти на Община Бургас, която е положила дължимата грижа за
осигуряване на безопасна среда в градски условия за безопасно е безпроблемно
придвижване и осигуряване на достъп на гражданите в условията на зимен период до
всички обществени места на територията на комплекса. По-конкретно е посочено, че при
въвеждането на системата за Интегриран градски транспорт в гр.Бургас са взети съответните
мерки за осигуряване безопасността на гражданите - поставени са нови гранитни плочи за
външни условия, които са с допълнителна обработка срещу подхлъзване, в целите спиркови
пространства са монтирани подземни нагреватели, които не позволяват да настъпи процес на
обледяване - Антилед система. Твърди се още, че мерки относно безопасността и
подготовката за сезона са предприети още преди настъпването му, съгласно изготвен
оперативен план за това, предоставен на Кмета на Общината в изпълнение на дейностите по
снегопочистване. Сочи се, че е сключен договор, с който Общината е възложена дейността
по снегопочистване и обезопасяване на площите за обществено придвижване, включително
за територията на спирка „Захари Стоянов" на трето лице. Твърди се, че не се установява
какво свое нормативно определено задължение не е извършила Община Бургас или в
нарушение на кое правило за поведение, след като са положени описаните и надлежно
документирани грижи.
С отговора на исковата молба е поискано конституиране на трето лице–помагач -
„Нелсен - Чистота“ ЕООД, водещ съдружник в „Консорциум Титан Бургас“ ДЗЗД, на което
ДЗЗД Община Бургас е възложила поддръжката на процесния участък,
вкл.снегопочистването му, и е предявен обратен иск срещу „Нелсен - Чистота“ ЕООД. В
обратния иск се твърди неизпълнение на договорно задължение по Договор за обществена
поръчка № 70-Т-367 от 02.11.2009 г., с предмет извършване на услугата по организирано
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, включително зимно
поддържане и снегопочистване на улиците, тротоарите, площадите и други места за
обществено ползване, и Споразумение № 70-00-1417 от 06.03.2013 година и договор № 93
ОП -142 от 01.06.2015 г. По-конкретно се твърди неизпълнение на задължението по раздел
V, т.4 - организирането на почистването и обезопасяването следва да е до степен за
нормално и безпроблемно придвижване на пешеходци, при постоянно извършване на
подходящ контрол, така че да не се допусне настъпването на инциденти, причинени от
непочистени участъци. Твърди се, че при неизпълнение на това задължение лицето, на което
е възложено изпълнението на тази дейност, носи отговорност за обезщетяване на вредите.
Сочи се, че ако се приеме, че твърдяните вреди са настъпили в резултат на евентуално лошо
поддържане на участъка, за тези вреди следва да отговаря ответникът по обратния иск, като
съдружник в ДЗЗД, с който е сключен договора.
С писмен отговор в законовия срок третото лице – помагач и ответник по
обратния иск, го оспорва като неоснователен. Оспорва се конституирането на дружеството
като третото лице - помагач, с твърдението, че то е изпълнило договорните си задължения.
Твърди се, че за процесния период Общината като възложител по договора, е приела изцяло
и без забележки извършената работа. Твърди, че дружеството носи отговорност само за
6
неизпълнение на договорните задължения и всяка друга отговорност, извън договорната,
следва да се носи от собственика на посочения пътен участък. Сочи се, че по сключения
договор изпълнителят не е длъжен да поддържа участъка непрекъснато в безопасно
състояние, а всяка дейност се извършва еднократно като целеният от договора резултат е
територията да бъде почистена и покрита със смеси непосредствено след еднократната
обработка, като при необходимост от последваща обработка, тя става само с разрешение от
възложителя. Излагат се твърдения, че поради това възложителят носи отговорността каква
да е степента на обезопасеност. Твърди се, че съгласно §7 от ЗМСМА, въпреки договора за
обществена поръчка с посочения предмет, ответната Община носи отговорност за вреди като
собственик на процесния участък. Също е заявено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която е проявила небрежност, като не е
съобразила поведението си с климатичните условия.
С оглед твърденията в исковата молба, предявените искове са с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
С обжалваното решение съдът е уважил изцяло предявените искове, както
първоначално предявените искове от ищцата против ответната Община, така и предявените
от ответника Община Бургас обратни искове против третото лице-помагач „Нелсен Чистота"
ЕООД, при положение, че присъдените суми бъдат платени от Община Бургас на ищцата.
Съдът е изложил подробни съображения в мотивите си както по отношение на
ангажирането на отговорността на ответника Община Бургас, така и по възражението за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата.
Решението на БРС е обжалвано само от ответника Община Бургас.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, като изводите му по фактите са правилни и
обосновани.
Мястото на инцидента – спирка „Захари Стоянов", която се намира на тротоара
на бул.„Александър Г. Коджакафалията", пред бл.361 в ж.к.„Меден Рудник", гр.Бургас, се
установява от показанията на свидетелите Н. Х. /съседка на ищцата/ и П. Б. /племенник на
ищцата/. Двамата свидетели, макар да не са присъствали на самото падане на ищцата, са
пристигнали на мястото на инцидента непосредствено след настъпването му, преди ищцата
да бъде преместена във входа на бл.361, за да изчака пристигането на екипа на Спешна
помощ. Описанието на св.Х. е много конкретно и от него се установява, че когато
свидетелката е излязла от входа на блока /зад спирката/, е видяла ищцата паднала отстрани
на спирката, където няма заслон, до две борчета. Свидетелката е присъствала на вдигането
на ищцата и на пренасянето й във входа на блока. Свидетелят Б. е пристигнал на мястото на
инцидента в момента на пренасянето на ищцата във входа на блока. Досежно мястото на
настъпване на инцидента механизма на настъпването му, съдът кредитира показанията на
двамата свидетели, които възприема като безпристрастни и непротиворечащи си с останалия
доказателствен материал. Свидетелката Х. твърди, че в този ден на спирката е имало снежно
покритие, както и, че спирката е с плочи, от едната страна – с грапави плочи, „но по-
голямата част са от лъскава плочка, която е хлъзгава дори когато е мокро времето“.
Твърденията на ищцата и показанията на св.Х., че на спирката е имало снежно покритие, се
потвърждават от показанията на св.Г. И. – служител в „Нелсен - Чистота“ ЕООД, че
служителите на дружеството не почистват самото спирково пространство и не им се
разрешава там да „хвърлят химикали“, тъй като те са част от интегрирания транспорт и
7
разполагат с нагреватели; и от показанията на св.М. /също служител на „Нелсен - Чистота“
ЕООД/ – „новият тип спирки не ги чистим, когато има сняг, имаме такава заповед – да не ги
чистим…чистим само отстрани на спирката и до нея“.
Така описаният от ищцата и от двамата св.Хайредин механизъм на настъпване на
инцидента се потвърждава и от заключението на вещото лице инж.Д.Стоянова по приетата
по делото съдебно–техническа експертиза. Вещото лице е описало маршрута на ищцата,
мястото, където е влязла на перона на спирката - отзад, където има стъпало от 10-12 см.
Конкретното място на стъпване на спирката е показано на сн.3 и Приложение № 1 от
заключението, отразено е, че спирката се състои от част от спирката, покрита с навес, и
открита част, на която са поставени четири саксии. В заключението е отразено, че в двата
края на спирката, на откритата част, има рампи, както и, че от посоката, от която е идвала
ищцата, за да стигне до рампата, е било необходимо да преодолее денивелация, която между
УПИ, предвиден за КОО и Озеленяване, и тротоара, е около 60-70 см. Становището на
вещото лице е, че преодоляването на тази денивелация в студено и замръзнало време е било
по–трудния маршрут за ищцата.
При така събраните доказателства, съдът приема за неоснователни оплакванията
във въззивната жалба за неяснотата и непълнотата на изложените обстоятелства,
непосочване на точното място на настъпване на инцидента, които са възпрепятствали
защитата на ответната Община. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че твърдения
на ищцата и водените от нея свидетели взаимно се изключват. Доколкото в исковата молба е
посочено, че „вървейки от бл.361 … към спирка „Захари Стоянов пред блока…когато стъпва
и се качва на тротоара, вследствие наличието на лед и сняг върху него, ищцата се подхлъзва
и пада на тротоара“, и установеното от свидетелите и от вещото лице инж.Стоянова, че
спирката се състои от покрита с навес част и от непокрита част, като ищцата е паднала на
непокритата с навес част, съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че е
налице противоречие между твърденията на ищцата по отношение на мястото и механизма
на настъпване на инцидента. Нещо повече, в откритото съдебно заседание на 13.08.2020 г.
процесуалният представител на ищцата е пояснил, че посочвайки в исковата молба
„тротоар“ е имал предвид самата спирка, която се намира на тротоара, „но тази част от
тротоара, която представлява спирката“.
По отношение на мястото, на което ищцата се е качила на спирката – не по някоя
от изградените две рампи в двата края на спирката, а от задната страна, съдът намира, че не
е налице противоречие или неяснота. Макар ищцата да не го е казала категорично в
исковата си молба, това се установява от заявеното от нея, че е паднала „когато стъпва и се
качва на тротоара“, т.е.непосредствено след качването й на площадката на спирката,
показанията на св.Хайредин, че ищцата е била паднала отстрани на спирката, където няма
заслон, до две борчета, и заключението на вещото лице инж.Лецковска, която е посочила, че
в задната част на откритата част на спирката има 4 саксии с борчета.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба, че решението на БРС в обжалваната част е постановено при неправилни
изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото и е необосновано.
По отношение на ангажирането отговорността на ответната Община за
причинените на ищцата вреди, съдът намира следното:
На първо място, както се посочи по-горе, съдът намира за доказано от
показанията на св.Х., кореспондиращи с показанията на св.Г.И. и св.М., че на мястото,
където ищцата е стъпила на площадката на спирката, снегът не е бил почистен. В случая,
предвид основанието на предявените искове – чл.49 ЗЗД, релевантно за спора е дали
съоръжението е било поддържано в състояние, да не създава опасност при ползването му.
Независимо, че спирката е изградена съобразно нормативните изисквания, въведено е в
експлоатация съгласно разрешение за ползване, с указани вход, изход, съоръжения, и т.н.,
8
подходът откъм задната част на спирката не е бил ограничен по начин, който да препятства
достъпа от това място - видно от снимките към заключенията по двете СТЕ, бордюрът от
западната част на спирката е 10-12 см, а саксиите с борчета са на значително разстояние
едно от друго, което дава възможност за нормално преминаване покрай тях, не е имало и
поставени табели, казващи посоката на движение и забраняващи влизането,
съотв.излизането от спирката от западната й страна. Ето защо, предвид възможния и
неограничен достъп до перона на спирката от задната - западната й страна, почистването на
спирката от сняг и лед би следвало да бъде извършено и тази част на площадката, което в
деня на инцидента не е било сторено, а според показанията на св.Г.И. и св.М. – и по
принцип не се е извършвало.
С оглед показанията на св.Х., св.Г.И. и св.М., съдът намира за неоснователно
оплакването във въззивната жалба, че са необосновани изводите на съда, че на спирката не е
извършвано почистване от снега на посочената дата на инцидента. Обстоятелството, че
спирката е оборудвана със специално изградени за целта нагреватели непозволяващи да се
задържа сняг и да се образува лед, не противоречи на показанията на тримата посочени по-
горе свидетели, тъй като нагревателите не са поставени под цялата площадка на спирката, а
само под т.н.перон с ширина 1,5 м., разположен успоредно и непосредствено на пътното
платно и на рампите. Според вещото лице инж.Лецковска, в останалата част на площадката
на спирката, която не е защитена със заслон, няма нагревателни съоръжения /около 27 кв.м./.
Именно на тази част на спирката, поради непочистен сняг, се е случил инцидентът с ищцата.
Неоснователни са, според съда, твърденията на въззивника, че не са събрани
доказателства за това, каква е дължимата грижа от Общината, за да се установи извършеното
покрива ли вменените за Общината задължения или не. Инцидентът се е случил на
автобусна спирка, където обичайно преминават, събират се и престояват много хора в
очакване на превозното средство, качват се в него, слизат от него, разминават се пристигащи
и заминаващи, поради което би следвало на това място да се осигури максимално голямо
безопасно пространство, почистено от сняг и лед. В случая, както се установи от събраните
гласни доказателства, площадката на спирката не се е предвиждало да бъде почиства от сняг
и лед, като се е разчитало на монтираната Антилед система. Както се установи обаче,
нагревателите са били разположени само върху част от площадката на спирката, като около
27 кв.м.са били без монтирани нагреватели и без предвидено почистване от сняг и лед
според свидетелите – служители на дружеството, на което, в качеството му на съдружник в
Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД, ответната Община е възложила по договор дейностите
по снегопочистване на улиците на града. Ето защо съдът намира, че по делото е доказано
неизпълнението от страна на ответната Община, като собственик на автобусната спирка, на
задължението й да създаде безопасни условия за подход и пребиваване на площадката на
спирката, което е основание за ангажиране на основание чл.49 ЗЗД, на отговорността й за
настъпилите вреди вследствие на неизпълнение на това й задължение.
Съдът намира за неоснователни твърденията на въззивника, че инцидентът се е
случил единствено поради избора на самата ищца да не се съобрази с инструкциите за
ползване и ограничението и да преминава от произволно избрани места, което виновно и
противоправно поведение от нейна страна е предизвикало инцидента. На първо място, както
се посочи по-горе, според настоящия състав, от задната/западна страна на спирката няма
ограничения за достъп до нея, поради което не е налице виновно противоправно поведение
от страна на ищцата, изразяващо се в навлизане на спирката от задната й страна. На второ
място, както установяват в заключенията си вещите лица по приетите технически
експертизи, срещу пешеходната пътека има денивелация, която при студеното време и
наличието на заледявания, е бил не само по-дългия, но и по трудния маршрут за ищцата.
Качването на площадката на спирката от западната й част, при това положение би бил по-
безопасния, макар и нерегламентиран изрично път, ако не беше обстоятелството, че
площадката в тази й част не е била почистена от сняг и лед. По посочените съображения
9
съдът намира, че не е налице проявена от ищцата небрежност, предприемайки действия в
противовес на установения ред според осигурения и специално направен за това достъп до
заслона на спирката, която да е единствената причина или да е допринесла за настъпване на
инцидента, и която небрежност да освободи ответната Община от ангажиране на
отговорността й.
Съдът намира за неоснователно и последното оплакване във въззивната жалба -
че присъдената сума не съответства на травмата която се е получила /счупване на глезена/ и
съпътстващите я болки и страдания.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно–медицинска
експертиза, изготвено на база представените по делото медицинската документация от
ищцата, се установява, че ищцата е получила счупване с луксация на дясна глезенна става,
като е поставена диагноза: открита трималеоларна фрактура с луксация на дясна
талокруарна става. Счупването е в резултат на плантарна флексия и ротация на става.
Според вещото лице, обичайният срок за възстановяване на такъв вид травма е 3-4 месеца.
Според вещото лице в медицинската документация липсват данни за други увреждания,
освен хроничната рана на глезена. Посочено е от вещото лице, че травмата е съпроводена с
болки, страдания, затруднения при придвижването и обслужването. Установява се, че
ищцата е оперирана с поставена МО, която МО към момента на изготвяне на експертизата
не е отстранена и на ищцата й предстои операция за отстраняването й. Според вещото лице
към момента на прегледа функцията на крайника е възстановена напълно, има остатъчни
болки. От показанията на свидетелите Б. и Х. се установява, че ищцата е била с „много
болки и в момента е с много болки“, „в момента се придвижва с помощни средства и има
жена, която й помага и постоянно е с нея“ /св.Х./. Според показанията на св.Б., костта на
крака на ищцата е била пробила ботуша, а ищцата била бледа и пред колапс; до края на юли
/7 месеца след инцидента/ ищцата е била в дома на свидетеля, където за нея са се грижили
той и приятелката му, а ищцата е била неподвижна. Същият свидетел твърди, че „до
септември раната й беше отворена и не можеше да зарасне“, а ищцата продължава да
изпитва болки. Двамата свидетели твърдят, че преди инцидента ищцата е била жизнен и
подвижен човек, независимо от възрастта си, а в момента се движи със затруднение от
болките, с помощни средства и със страх.
При така установената фактическа обстановка относно нараняването на ищцата и
процеса на възстановяване, съдът приема, че предвид характера на контузията – открита
фактура, претърпените от тази контузия болки и страдания, проведеното лечение,
вкл.оперативно, и по-продължителния от обичайния период на възстановяване, както и
предвид това, че ищцата продължава да изпитва болки и несигурност при движение, което е
довело до промяна на начина й на живот, настоящият състав приема, че правилно
обезщетението за неимуществени вреди е определено в искания от ищцата размер, който е
съобразен и с икономическите условия в страната.
Съдът споделя съображенията на първоинстанционния съд, че при преценка
размера на обезщетение за неимуществени вреди се съобразяват характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в настоящ и
бъдещ план, продължителността и степента на интензитета, възрастта на увредения,
обществено и социално положение, обществено-икономическите условия към датата на
увреждането и др. Поради което счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е
основателен и доказан до пълния предявен размер от 20 000 лв.
По изложените съображения съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна и недоказана.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
10
Предвид постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата-
ищец следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1200 лв съгласно представените
по делото Списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие, като съдът
намира за неоснователно заявеното от въззивника възражение за прекомерност на така
заплатеното адв.възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и
минималния размер на предвиденото в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ възнаграждение –
1172 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260932 от 30.06.2021 г. по гр.д.5988/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, в обжалваната част, с която Община Бургас е осъдена да
заплати на А. К. М. от ***, сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на травматично
увреждане - открита трималеоларна фрактура с луксация на дясна талокруарна става,
причинено от инцидент, станал на 19.12.2018 г., изразяващ се в подхлъзване и падане на
спирка „Захари Стоянов", ж.к. „Меден Рудник“, гр.Бургас, поради непочистване на
заледяване, налично към него момента на спирката; сумата 1 205,56 лв, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 19.12.2018 г. до 23.07.2019 г.; сумата 1 385,49 лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на посочения деликт; сумата
83,51 лв, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.12.2018 г. до
23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 20 000 лв и 1 385,49 лв,
считано от датата на подаване на исковата молба на 24.07.2019 г. до окончателното й
плащане, както и сумата 3 197,42 лв, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на А. К. М. от ***, ЕГН **********, сумата
от 1200 лв /хиляда и двеста лева/, представляваща съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ответната
страна – „Нелсен Чистота" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, Община Столична, Район Триадица, бул.“България“ № 111, комплекс „Ембаси
Суитс", бл.А, ет.З, като съдружник с дял 99,99% в „КОНСОРЦИУМ ТИТАН БУРГАС"
ДЗЗД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ПЗ „Юг -
Запад".
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11