Решение по дело №374/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. Ш. Н., подадена чрез пълномощника му адв.К. Ш.-Ш., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], ***, против Решение №114 от 18.12.2024 г., постановено по АНД №295/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението било незаконосъобразно и неправилно. Неправилни били изводите на районния съд за спазване на процесуалните правила и материалния закон от административнонаказващия орган. Неправилно в хода на производството този съд не допуснал направеното от касатора искане за приобщаване към доказателствения материал по делото на видеозаписи от търговски обект, находящ се в [населено място], от които било видно, че на сочените дата и час Т. Н. се намирал в землището на [населено място], респективно не е упражнявал фактическа власт върху лек автомобил рег.№******** и не се е намирал а територията на [населено място] на ПП I-5 км.284+300 срещу бензиностанция „Приста Ойл“, което обективно препятствало възможността му да извърши описаното законово нарушение.

Излагат се доводи, че чрез оставянето без уважение на доказателственото искане за снабдяване с посочените видеозаписи, се възпрепятствала възможността на касатора адекватно да ангажира защитната си теза в производството, което водело до съществено нарушение на процесуалните правила. Доводите, с които съдът оставил без уважение доказателственото искане, били необосновани, като според касатора в конкретния случай не било необходимо да се дава допълнителна конкретизация, а следвало да се изиска целия запис от всички налични камери в магазина.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд.

Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №7611483 от 09.06.2023 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора Т. Ш. Н. от [населено място], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да достигне този правен резултат, районният съд въз основа на изброените доказателства е приел за установено, че на 09.06.2023 г. в 14:56:57 ч. е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство №120ccef, на преминало по ПП-I – 5 км.284+300 на пътя между [населено място] и [населено място], в близост до бензиностанция „Инса Ойл“ в посока към [населено място], МПС „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4Матик“ с рег.№********, регистрирано на името на Т. Ш. Н.. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 123 км/ч., при разрешена скорост от 90 км/ч, или с превишение от 33 км/ч при приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача. З

Съдът е изложил правни съображения относно законосъобразността на издадения за това Електронен фиш, като е посочил, че при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство и ограничаващи правото на защита на наказаното лице, както и че Електронният фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, а нарушаването разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, забраняваща на водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта да превишават извън населено място скоростта от 90 км/ч. се установява безспорно от писмените доказателства – снимков материал, разпечатка електронен фиш, справка за регистрацията на превозното средство. Съдът е приел, че от приобщената като доказателство справка от Централна база данни – КАТ е видно, че собственик на лекия автомобил е Т. Н., поради което правилно е ангажирана неговата отговорност, като е отчел, че в случая от собственика на МПС не е приложена декларация по чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП в 14-дневен срок от връчването на електронния фиш, с която му е било възможно да посочи лицето, управлявало автомобила в съответния ден и час. Освен това съдът е обсъдил и мотивирано отхвърлил възраженията за недоказаност техническата изправност на измервателния уред, както и направените от жалбоподателя доказателствени искания като недостатъчно конкретизирани. Преценил е, че размерът на наложената глоба съответства на извършеното нарушение и размера на превишение на скоростта.

Така постановеното решение е изцяло съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.

На практика в касационната жалба не се съдържат конкретни твърдения за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а при служебната проверка настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон, като изцяло се споделят всички изложени в проверяваното решение съображения.

Възраженията на касатора за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. В процесния случай жалбоподателят е направил искане в производството пред въззивния съд да бъдат изискани като доказателства видеозаписи от охраняем паркинг на търговски обект магазин „Икея“, Мол „Плаза“, кварал Тракия в гр.П., като е твърдял, че от същите е видно, че на сочената в обжалвания акт дата и по същото време той се е намирал в [населено място]. Правилно районният съд е оставил без уважение така направеното искане, като е преценил, че същото не е конкретизирано. Освен това му съображение, настоящата инстанция отчита, че доказателственото искане е било и неотносимо към спора, предвид специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът, или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (в приложимата към датата на нарушението редакция) е предвидена специална процедура, според която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което се издава електронен фиш, същият да се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2, който в 14-дневен срок от получаването му предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Касаторът не оспорва обстоятелството, че е собственик на заснетото моторно превозно средство, нито твърди, че е подал декларация по реда на чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП с посочване на лицето, управлявало същото към момента на заснемането му с АТСС. Ето защо същият, като собственик, е годен субект на административнонаказателната отговорност за извършеното с моторното превозно средство превишаване на скоростта, независимо къде физически се е намирал към този момент. С несъбирането на поисканите доказателства въззивният съд по никакъв начин не е ограничил процесуални права на жалбоподателя.

Решението на районния съд, с което Електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №114 от 18.12.2024 г., постановено по АНД №295/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.