Р Е Ш Е Н И Е № 260079
18.01.2021
г., гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VІ-ти гр.състав, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа гр.дело № 108 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, VІ гр.с., докладвано от съдия В.Куршумова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Нафтекс
Петрол“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул.“Търговска“ № 12, представлявано от
синдика М.И.Н., срещу постановление № 1916 от 04.11.2020 г. за отказ за
прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 20208230400284 по описа
на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№ 823 от КЧСИ с район на действие ПОС. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати изп.производство по делото. Поддържа се, че взискателят не е овластен
да иска насочване на изпълнението върху недвижимото имущество, по отношение на
което е предприето принудително изпълнение. Посочва се, че извършеният апорт на
недвижимите имоти от „Нафтекс Петрол“ЕООД в капитала на „Петрол - Север“ЕООД
при неговото учредяване, не е произвел действие, тъй като същият не е бил
вписан в имотния регистър, от което прави извод, че имотите са част от масата
на несъстоятелността на дружеството. Излага се и довода, че вземането на
взискателя „Ромпетрол България“ ЕАД е прието по реда на чл.693 ТЗ, поради което
взискателят ще получи удовлетворение на вземането си по реда на чл.722,
ал.1,т.1 от ТЗ. Позовава се на разпоредбата на чл.638, ал.4 от ТЗ за
прекратяване на изп.производство. Моли да се отмени обжалваното постановление и
да се постанови прекратяване на изп.производство. Допълнително е депозирал
искане за спиране на всички изпълнителни действия по изп.дело.
Ответникът по жалбата - взискателят
по изпълнителното дело „Ромпетрол България“ЕАД, ЕИК: *********, чрез
пълномощника си адв.Б. е подал възражение,
с което изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се
остави без уважение.
Постъпили са мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК ЧСИ Мариана Кирова, с които намира жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като
разгледа оплакванията в жалбата и становището на взискателя, както и това на
съдебния изпълнител, и след преценка на обжалвания акт и приложените по
изпълнителното дело доказателства, намира следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 21.09.2020 г. на „Ромпетрол България“ЕАД, ЕИК:
*********, въз основа на изпълнителен лист от 25.06.2020 г. издаден на
основание Решение по т.д.№ 949/2011 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Решение
по възз.т.д.№ 574/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна и Определение по
т.д.№ 1612/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, влязло в сила на
30.04.2020 г., с които „Нафтекс
Петрол“ЕООД, в открито производство по
несъстоятелност, е осъдено да заплати „Ромпетрол България“ЕАД, посочените в
изп.лист суми, като е било допуснато обезпечение на бъдещите искове на взискателя
против длъжника с налагането на възбрана върху недвижими имоти на „Нафтекс
Петрол“ЕООД въз основа на обезпечителна заповед от 30.05.2011 г. по ч.т. дело №
323/2011 г. по описа на ОС - Пловдив, вписана в СВ Пловдив, дв.вх.рег.№ 13762
от 15.06.2011 г., акт № 19, том 5, които имоти
понастоящем са собственост на
„Петрол - Север“ЕООД.
По изп.дело е подадена молба на
21.10.2020 г. от „Нафтекс Петрол“ЕООД - в несъстоятелност, чрез синдика М.И.Н., с искане за прекратяване на
изп.производство. В молбата се сочи, че недвижимите имоти, към които е насочено
принудителното изпълнение и са били възбранени по силата на допуснатото
обезпечение на исковете на взискателя, са били внесени в капитала на „Петрол -
Север“ЕООД, но се твърди, че фактическия състав е останал незавършен, тъй като
апортът не е бил вписан в имотния регистър, поради което апортираното имущество
е останало в патримониума на „Нафтекс
Петрол“ЕООД. Посочва се, че апортът, като относително недействителен спрямо
вписалото тежестта трето лице, е непротивопоставим на взискателя. Поддържа се
приложението на чл.638, ал.4, предложение първо от ТЗ, от което се намира, че
производството следва да се прекрати.
С постановление № 1916 от 04.11.2020
г. частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати производството по
изп.дело, поради липсата на предпоставки за това.
Съдът намира обжалваното
постановление за правилно.
Изпълнителното производство е
образувано за събиране вземането на взискателя „Ромпетрол България“ЕАД по
изпълнителния лист от 25.06.2020 г. чрез насочване на принудителното изпълнение
към недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана по допуснатото в негова
полза обезпечение, видно от обезпечителна заповед от 30.05.2011 г. по ч.т. дело
№ 323/2011 г. по описа на ОС - Пловдив, вписана в СВ Пловдив, дв.вх.рег.№ 13762
от 15.06.2011 г., акт № 19, том 5. По
делото се установява, че след налагането на възбраната по допуснатото
обезпечение, „Нафтекс Петрол“ЕООД е внесло същите недвижими имоти като апортна вноска в капитала на „Петрол -
Север“ЕООД при неговото учредяване, което е вписано в Търговския регистър на
15.05.2015 г. По делото не се установява вписването в имотния регистър на
учредителния акт на „Петрол - Север“ЕООД с включената апортна вноска, предвид
което жалбоподателят оспорва надлежното придобиване от „Петрол - Север“ЕООД на
собствеността на имотите и поддържа, че имотите се включват в масата на
несъстоятелността. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като апортът
като вид разпоредително действие поражда вещнотранслативен ефект от момента на
вписването му в търговския регистър, като в случая се касае за учредителен
апорт, при който собствеността върху вноската се придобива от момента на
възникване на дружеството, съгласно чл.
73, ал.4 от ТЗ. По аргумент от цитираната разпоредба дружеството придобива
вещното право върху предмета на вноската от момента, когато бъде вписано в
търговския регистър. Вписването в имотния регистър има значение за даване
гласност на принадлежността на правото на собственост и преминаването му в
патримониума на друг, нов правен субект - титуляр на това право, както и за
противопоставимостта на придобиването на правото на собственост на трети лица
(срв. чл.
113 от Закона за собствеността), поради което и невписването в имотния
регистър не е от естество да препятства, респ. - осуети преминаването на правото
на собственост в патримониума на дружеството, което настъпва момента на регистрация
на дружеството. Ето защо, следва да се приеме, че правото на собственост върху
процесния имот е прехвърлено от длъжника „Нафтекс Петрол“ЕООД на „Петрол -
Север“ЕООД на 15.05.2015 г., когато учредяването на дружеството е вписано в
търговския регистър.
По делото е безспорно, че имотите
са включени в капитала на „Петрол - Север“ЕООД след вписването на възбраната на
„Нафтекс Петрол“ЕООД на 15.06.2011 г., поради което на основание чл.
453, т.1 от ГПК учредяването на апорта е непротивопоставимо на взискателя.
Това е така, тъй като макар възбраната
да не е наложена по настоящото изп.дело,
а преди неговото образуване, обезпечението на исковете е допуснато с
определение на съда по чл. 390 ГПК. Според разпоредбата на чл. 401 ГПК запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат
действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512
– 514 ГПК, поради което е ирелевантно е обстоятелството, че разпоредителните
действия са извършени преди образуване на изпълнителното дело. Релевантен факт
е, че тези разпоредителни действия са сторени след вписване на възбраната,
наложена с обезпечението на бъдещите искове. Поради тясната връзка между
обезпечителния и изпълнителния процес изрично в чл. 401 ГПК е предвидено действие на обезпечителната възбрана, каквото има
възбраната в изпълнителното производство по чл. 451-453 ГПК.
Ето защо, на основание чл.
453, т.1 от ГПК учредяването на апорта е непротивопоставимо на взискателя, който
е легитимиран да удовлетвори вземането си чрез насочване на изпълнението към
недвижимите имоти, върху които има наложена възбрана въз основа на допуснатото
обезпечение.
Неоснователно се настоява за
приложението на чл. 638, ал.4 от ТЗ. Действително по делото се установява, че с
решение № 50 от 06.07.2016 г. постановено по т.д.№ 17 по описа за 2015 г. на
Ловешки окръжен съд е обявена неплатежоспособността и е открито производство по
несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ЕООД, както и че на осн.чл.638, ал.1 ТЗ с
постановление от 12.10.2020 г. съдебният изпълнител е спрял изп.производство по
отношение на „Нафтекс Петрол“ЕООД и неговото имущество в масата в
несъстоятелността. Също така се констатира, че с определение от 30.09.2020 г.
постановено по т.д.№ 17 по описа за 2015 г. на Ловешки окръжен съд е одобрен
списъка на синдика, с което е прието вземането на „Ромпетрол България“ЕАД, за
събирането на което е образувано настоящото изп.производство.
Настоящият съдебен състав намира по
приложението на чл.638, ал.4 от ТЗ, че след като вземането на кредитор е прието
в производството по несъстоятелност, но същото е обезпечено с имущество на трето лице, което не е
включено в масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник, изпълнителното
производство не може да се прекратява, тъй като същото е насочено срещу
имущество, което е извън масата на несъстоятелността. Само когато вземането е
прието от съда по несъстоятелността, но удовлетворяването ще бъде извършено
именно от масата на несъстоятелността, а не от недвижимо имущество на трето лице което няма
отношение към формираната маса, тогава следва да се прекрати изпълнителното
производство. Идеята на прекратяването по чл.638, ал.4 ТЗ е извършване на
преход от индивидуално към универсално изпълнение, който в случая е немислим,
тъй като процесните имоти, върху които кредиторът има допуснато обезпечение, не
се включват в масата на несъстоятелността и поради това той няма как да
удовлетвори вземането си от тези имоти. В случая паричното вземане на „Ромпетрол
България“ЕАД срещу несъстоятелния длъжник ще се удовлетворява от имуществото на
трето лице, поради непротивопоставимостта на апорта на недвижимите имоти по
отношение на кредитора, поради което няма процесуална пречка от продължаване на
принудителното изпълнение.
Воден от горното настоящият съдебен състав приема, че отказът на ЧСИ Кирова да
прекрати изпълнителното производство по изп.дело се явява законосъобразен, поради което жалбата
ще се остави без уважение като неоснователна.
Изложеното обуславя и
неоснователността на искането за спиране на изпълнението, поради което същото
ще се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Нафтекс Петрол“ЕООД - в несъстоятелност,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, хотел Ловеч,
ул.“Търговска“ № 12, представлявано от синдика М.И.Н., срещу постановление №
1916 от 04.11.2020 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство
по изп.д.№ 20208230400284 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№ 823 от КЧСИ с
район на действие ПОС
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Нафтекс Петрол“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, хотел Ловеч, ул.“Търговска“ № 12,
представлявано от синдика М.И.Н., за спиране на всички изпълнителни действия по
изп.дело №20208230400284 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№ 823 от КЧСИ с
район на действие ПОС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.