РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 07.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3091/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 2008668/03.04.2019 г., предявена от Г.Р.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Б.И.М., с ЕГН: **********, с обявен постоянен и настоящ
адрес:***.
Ищцата Г.Р.Б. твърди, че на 31.03.2017 г., по силата
на договор, сключен във формата на нотариален акт за учредяване право на
ползване и дарение на недвижим имот № 27, том II, peг. № 11000, дело № 210/2017
г. по описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ, е дарила на своята внучка Б.И.М.,
правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор
68134.203.130.1.26 по КККР на гр. София, одобрен
със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор
на АГКК, находящ се в гр. София, СО-район „Красно село“, ул. „******,
съставляващ АПАРТАМЕНТ № 26, находящ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.203.130, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, на две нива, с площ 132.78 кв.м., ниво 1 при
съседи: самостоятелни обекти с идентификатори: 68134.203.1301.27,
68134.203.1301.25, 68134.203.1301.22, над обекта – няма, ниво 2 при съседи:
самостоятелни обекти с идентификатори: 68134.203.1301.25, 68134.203.1301.27 и
68134.203.1301.25, над обекта – няма, заедно с прилежащото към жилището МАЗЕ №
20, с площ от 4.40 кв.м. и 4.14 % ид.ч. от общите
части на сградата и толкова идеални части от мястото, съставляващо ПИ с
идентификатор 68134.203.130, с площ от 538 кв.м., с трайно предназначение на
територията – Урбанизирана, начин на ползване – Високо застрояване (над 15 м.),
номер по предходен план: 17, 18, кв. 311а.
Ищцата твърди, че през 2018 г.
здравословното й състояние се е влошило и ищцата изпитвала затруднение да се
издържа от пенсията в размер на 180 лева, която получавала.
Поради това се наложило в
началото на 2019 г., ищцата да се обърне за издръжка към своята внучка –
ответницата по делото. Ищцата й изпратила няколко писма с молба да й помогне,
но писмата се връщали като непотърсени.
Правени били опити за контакт по телефона, но ответницата не приемала
обажданията. Като крайна мярка, ищцата изпратила до ответницата нотариална
покана, която била връчена чрез залепване на уведомление.
Предвид изложеното, ищцата моли
да бъде постановено решение, с което да
бъде развален договора за дарение от 31.03.2017 г., сключен във формата на
описания нотариален акт. Ищцата претендира, направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответницата Б.И.М., действаща чрез адв. И.Г. – особен
представител, назначен по реда на чл. 47 ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба.
Ответницата не оспорва
сключването на договора за дарение от 31.03.2017 г. с посоченото в исковата
молба съдържание.
Оспорва исковата молба с
възражението, че е недопустим, тъй като е депозиран след предвидения в чл. 227,
ал. 3 ГПК преклузивен срок.
Евентуално, ответницата счита, че
искът е неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, че през 2018 г.
здравословното състояние на ищцата се е влошило, че ищцата получава доход само
от пенсия в размер на 180 лева, че е извършвала плащане на каквито и да е
разноски, свързани с нуждите й, че изпитва затруднения да се издържа, както и
че ответницата има възможност да й предоставя издръжка. Твърди, че ищцата има достатъчно доходи,
имущества и възможности за получаване на средства от трети лица и ответницата
не й дължала издръжка за живота й в Кралство Холандия, както и за други
допълнителни и луксозни разноски, представени като нужди.
Ответницата оспорва, че ищцата се
е обръщала към нея по какъвто и да е начин с искане за издръжка и твърди, че
никога не е била уведомявана за това. Отказ да предоставяне на издръжка от
ответницата не бил налице, но дори и да бил налице такъв, то същият би се
дължал на обективна невъзможност за предоставяне на издръжка. Ответницата моли, искът да бъде отхвърлен.
На
07.02.2022 г., ищцата е представила по делото писмена защита, в която е изложил
подробни съображения в подкрепа на своите искания.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението
може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен искът, следва да бъде установено
осъществяването на следните кумулативно предвидени материалноправни
предпоставки: сключването
на описания в исковата молба договор, с твърдяното съдържание, трайна нужда от
издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказ на последния
(изричен или мълчалив) да даде на
дарителя издръжка.
В настоящия случай, не се спори по делото, че на 31.03.2017 г., ищцата Г.Р.Б. е
дарила на своята внучка - ответницата Б.И.М., правото на собственост върху
подробно описания апартамент № 26, находящ се в гр. София, СО-район „Красно
село“, ул. „******, съставляващ Самостоятелен обект с идентификатор
68134.203.130.1.26 по КККР на гр. София.
Този факт е отделен за безспорен и ненуждаещ се от страните по делото
(с определението от 25.01.2021 г., л. 47), а и се установява от представения по
делото нотариален акт за учредяване право на ползване и
дарение на недвижим имот № 27, том II, peг. № 11000, дело № 210/2017 г. по
описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ (л. 6 от делото на СРС), във формата на
който е бил сключен договорът за дарение между страните по делото.
Към 2019 г., ищцата е получавала лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 176.46 лева (видно от писмо от
23.05.2019 г. от НОИ, л. 40 от делото на СРС и удостоверение от 31.12.2021 г.
от НОИ, л. 184 и сл. от делото на СГС).
Ищцата е съдружник в „Х.****“ ООД (което се
установява от справка в Търговския регистър, л. 44), но видно от представените
счетоводни баланси (л. 70 и сл.), дружеството не осъществява дейност и не
реализира печалба.
По делото не е установено в какъв размер са наличните
средства по банковите сметки, открити на името на ищцата (л. 152). Не са налице
данни да има и други доходи (освен от пенсия) на територията на Република
България (писма от НАП от 04.11.2019 г., л. 57 от делото на СРС).
От справките, направените в регистрите, поддържани
от НЗОК се установява, че Г.Р.Б. – В.Д.М., ЕГН: ******…., не присъства в пациентската листа на нито
един общопрактикуващ лекар (на територията на Р. България)
от началото на задължителното здравно осигуряване (л. 165).
Ищцата живее в Кралство Нидерландия, в който смисъл
са изявленията й по делото, като според показанията на св. О.(л. 131), тя живее
там „от много години“. Доказателства за доходите и източника на издръжка в
Кралство Нидерландия, по делото не са ангажирани.
Видно от заключението по съдебно – медицинската
експертиза (л. 208 и сл.), ищцата страда от захарен диабет, което заболяване
често засяга функциите на много органи, като по делото са налице данни за
диабетна полиневропатия – болки в кръста, краката, крампи, депресивно състояние.
По принцип, съдът приема, че нуждата от
издръжка на дарителя може да се изразява, не само в недостиг на парични
средства за покриване на най-разнородни потребности - например за прехрана,
дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр.,
но тя може да е още и в необходимост от непосредствена грижа и помощ (решение № 293 от 14.07.2011г. по гр. д. №
1302/2010г., Г К, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
По делото, въз основа на посочените доказателства, се
установява, че в продължителен период от време, здравословното състояние на
ищцата е било влошено и единственият й източник на доходи на територията на
Република България е била пенсията й в размер на 176.46 лева (към 2019 г.).
С оглед на всичко изложеното, съдът приема, че е налице и втората
предпоставка, именно: трайна нужда от
издръжка на дарителя.
На 12.02.2019 г., ищцата е изпратила до Б.И.М. нотариална покана, с която
е поканила ответницата, да се яви на 21.03.2019 г., в 16.00 ч., в офиса на
нотариус с рег. № 030 от РНКРБ – за постигане но споразумение по повод
поисканата издръжка в размер на 1000 лева, от които парични средства ищцата се
нуждаела, поради силно влошеното й здравословно състояние.
Нотариалната покана е изпратена адрес: гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.
„******и според отбелязването на нотариуса е връчена по реда на чл. 47 ГПК (л.
11 и сл. от делото на СРС). Видно от служебно извършената по делото справка, обявеният
постоянен и настоящ адрес на ответницата от 2012 г. е: гр. София, СО-район „Лозенец“, бул. ******,
който адрес е различен от този, на който е залепено уведомлението от нотариуса,
поради което и не може да се приеме, че е налице редовно връчване по този ред.
Въпреки това, съдът приема, че исковата молба
също има значението на покана и доколкото не са налице данни, че към
03.04.2019 г. (датата на предявяване на исковата молба) е изтекъл едногодишният срок, предвиден в чл. 227, ал.
3 ЗЗД за предявяване на иска, съдът приема, че е налице покана по смисъла на ч.
227 ЗЗД.
Независимо от изложеното, обаче, искът е неоснователен, поради
следните съображения:
Видно от служебно извършената справка в НАП относно регистрираните
трудови договори към 23.09.2020 г. (л. 22), ответницата Б.И.М. е работила по трудово
правоотношение, в периода от 17.07.2017 г. до 14.03.3018 г., когато е било
прекратено трудовото й правоотношение. След 14.03.2018 г., няма данни за
осигуряване в НАП, респ. липсват данни, че ответницата е получавала каквито и
да е доходи. От показанията на свидетелката Светлана О.се установява, че Б.И.М.
е била студент, че живее с другата си баба, както и че е приемала средства от
баща си, когато се е прибирал от Холандия.
По делото други доказателства относно доходите и имущественото състояние
на ответницата не са ангажирани. При това положение, липсват доказателства, че
ответницата е в състояние да посрещне собствените си разходи за домакинството.
Средният годишен размер на разходите за домакинствата е общоизвестен факт
(което е обявено с определението от 25.01.2021 г., л. 27), но колко точно е бил
той за 2018 г. и 2019 г. е без значение, защото какъвто и да е размерът му, по
делото липсват доказателства, че ответниците е имала каквито и да е доходи.
По въпроса налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си (и лицата, които е длъжен да издържа по закон), в
по-лошо положение от това на дарителя, е налице трайна съдебна практика, обективирана в решение
№ 36/18.02.2014 г. по гр.д.№ 3459/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
110/17.05.2021 г. по гр.д.№ 3279/2020 г. на ВКС, ІV ГО, и обобщена в Тълкувателно решение № 1/21.10.2013г.
по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1/2013 г., при иск за отмяна на дарение по чл. 227,
ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си (и лицата, които е длъжен да издръжка по закон), в
по-лошо положение от това на дарителя. Недаването на издръжка трябва да се
прояви в обществено укорима форма, равностойна на
останалите основания за отмяна на дарението по чл.227 ЗЗД, за да се признае на
дарителя правото да отмени дарението. Такава високо укорима
непризнателност ще има, когато дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи
такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
В настоящия случай, събраните доказателства не сочат, че ответницата
разполага със средства да задоволява собствените си нужди, а още по-малко – че
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя. Не може да се приеме и
че ответницата е могла да реализира доходи, като предоставя под наем процесния
апартамент, тъй като с нотариаления акт от 31.03.2017
г. е учредено право на ползване в полза на бащата на ответницата (и син на
ищцата), което право е съществувало до смъртта на Ивайло Кръстев Мутафчиев,
която е настъпила в края на 2020 г. (според молбата от 08.03.2021 г., л. 52),
или в началото на 2021 г. (според показанията на св. Олмерска,
л. 131) и в защита на което право, ищцата, като попечител, е депозирала жалба в
Софийска районнна прокуратура (видно от постановление
от 17.07.2020 г. на СРП, л. 67 и сл.).
По изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения
от Г.Р.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Б.И.М., с ЕГН: **********, с
обявен постоянен и настоящ адрес:***, иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим
имот от
31.03.2017 г., сключен във формата на нотариален акт за учредяване право на
ползване и дарение на недвижим имот № 27, том II, peг. № 11000, дело № 210/2017
г. по описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ, с който Г.Р.Б., с ЕГН: **********,
е дарила на своята внучка Б.И.М., с ЕГН: **********, правото на собственост
върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.203.130.1.26 по КККР
на гр. София, одобрен със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО-район
„Красно село“, ул. „******, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 26, находящ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.203.130, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, на две нива, с площ 132.78 кв.м., ниво 1 при съседи:
самостоятелни обекти с идентификатори: 68134.203.1301.27, 68134.203.1301.25,
68134.203.1301.22, над обекта – няма, ниво 2 при съседи: самостоятелни обекти с
идентификатори: 68134.203.1301.25, 68134.203.1301.27 и 68134.203.1301.25, над
обекта – няма, заедно с прилежащото към жилището МАЗЕ № 20, с площ от 4.40
кв.м. и 4.14 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова идеални части от мястото, съставляващо ПИ с идентификатор 68134.203.130,
с площ от 538 кв.м., с трайно предназначение на територията – Урбанизирана, вачин на ползване – Високо застрояване (над 15 м.), номер
по предходен план: 17, 18, кв. 311а.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: