Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 17.04. 2019 г.

                                           

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, VІ въззивен състав, в открито заседание на тринадесети февруари през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ             

                                                                              ИВА НЕШЕВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и в присъствието на прокурора ДЕЯН МАРИНОВ като се запозна с докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНЧД № 6 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на гл. XХІ от НПК.

  С определение на СРС, НК, 16 състав, постановено на 12.12. 2018 г. по НЧД № 7069/2018г., в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК СРС е постановил осъденото лице Б.Я. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, наложено му с одобрено от СРС споразумение, влязло в сила на 18.06.2014г. по НОХД № 11849/2014г. изтърпяването на което е било отложено за срок от три години, считано от същата дата.

Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от защитника на осъденото лице Б.Я.. В жалбата не се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като по делото липсвали доказателства за наложено наказание по НОХД № 19623/2018г. Отправя се искане към настоящия съдебен състав, определението да бъде отменено.

 В съдебно заседание защитникът на осъденото лице пледира жалбата да бъде уважена, при изложените в нея съображения.

Осъденото лице Б.Я. моли жалбата да бъде уважена.

Представителят на СГП, в съдебно заседание през настоящия въззивен състав, заявява, че жалбата следва да се остави без уважение, а определението на районния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

 Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваното определение, намира за установено следното:

От приложените по делото, пред първоинстанционния съд, справки за съдимост се установява, че с определение, с което е одобрено споразумение, постановено по НОХД № 11849/2014г. на СРС на 18.06.2014г., на осъденото лице Б.Я. му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, за извършени престъпления по чл. 198, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието, като е определил тригодишен изпитателен срок. Определението е влязло в сила на същата дата, а именно на 18.06.2014г.

В определения изпитателен срок осъденото лице Б.Я. е извършил деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. За тази инкриминирана дейност му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца.

При така установените фактически и правни положения съдът обосновано и законосъобразно е приел, че са налице условията на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение наказанието от първата присъда. Това е така, защото, за да се постанови цялостно реално изпълнение на наложеното наказание, са необходими следните задължителни предпоставки: в изпитателния срок подсъдимият да е извършил умишлено, а не непредпазливо престъпление, това престъпление да е от общ характер и за него на дееца е наложено наказание лишаване от свобода. Други предпоставки не са необходими.

Тази повеля на законодателя е обяснима предвид смисъла на условното осъждане, който пряко е свързан с постигане целите по чл. 36 НК. Щом като осъденият на лишаване от свобода е извършил в изпълнителния срок умишлено престъпление от общ характер, това негово поведение налага извода, че превантивно предупредителният ефект на наказанието не е реализиран. Извършването на такова ново престъпление показва, че у дееца има изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение, чието преодоляване и промяна не може да се извърши с освобождаване от изтърпяване на наказанието. Макар да не е изложил мотиви относно визираната в чл.69, ал.2 от НК хипотеза, въззивният съд намира, че първостепенният правилно не е приложил същата. Видно от справката за съдимост Б.Я. е осъждан многократно - четири пъти и са му налагани различен по вид наказания, които не са изиграли своята възпираща и превъзпитателна роля, поради което настоящият съдебен състав намери, че не са налице предпоставките на чл.69, ал.2 от НК за освобождаване на осъденото лице Б.Я. от изтърпяването отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието по НОХД № 11849/2014г. на СРС.

 

        Водим от горното, съдът

 

 

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НК, 16 състав, постановено на 12.12. 2018 г. по НЧД № 7069/2018г. 

 

          Решението e окончателно.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                                  2.