4
Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС и е образувано по постъпила касационна жалба от „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, представлявано от изпълнителния си директор Живка Ковачева- против решение № 42/21.07.2006 година, постановено по НАХД № 280/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради необоснованост. Както от самото постановление, така и от решението на съда не ставало ясно кой и защо конкретно бил извършителя на нарушението, кой и защо е санкциониран- юридическото лице „Горубсо-Кърджали” АД или физическото лице- изпълнителния директор Ковачева. На следващо място- съдът не обсъдил доводът за погасяване на наказателното преследване по давност. АУАН бил от 29.03.2004 година, а НП от 17.09.2004 година. По неизвестни причини, след подаване на жалбата против постановлението в срок, същата престояла в РИОСВ гр. Хасково до м.май 2006 година, с което бил нарушен чл. 60, ал.1 от ЗАНН. В случая наказателното преследване било изключено по давност съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК. То започнало с проверката на посочената в акта дата и след като в продължение на повече от две години не било възбудено по вина на контролния орган, то следвало да се прекрати поради изтичане на давността. По изложените съображения жалбодателят моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото със същото наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Ответникът по касация в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Окръжният съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 22/17.09.2004 година на директора на РИОСВ гр. Хасково, против „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали за това, че на 22.03.2004 година в „Хвостохранилище 2” в гр. Кърджали, не поддържа в изправност оросителната инсталация, оросяването се извършва периодично поради недостатъчно количество вода, в резултат на което от вятъра се вдига голям облак прах, който се насочва към промишлената зона на гр. Кърджали. По този начин дружеството не организира и не експлоатира хвостохранилището по начин, който изключва замърсяване компонентите на околната среда, в конкретния случай- атмосферния въздух- нарушение на чл. 44 от ЗООС, поради което и на основание чл. 162, ал.1 от ЗООС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, съдът е приел, че извършването на административно нарушение по чл. 44 от ЗООС се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като наложената на юридическото лице имуществена санкция е съобразена с вида, характера и тежестта на нарушението. Така постановеното решение се обжалва като необосновано, каквото касационно основание настоящият съд не констатира да е допуснато. Районният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал и обсъдил всички необходими доказателства във връзка с установяване на нарушението. Изложените фактически и правни изводи съответстват на доказателствата и приложимия закон. Така, установено е от фактическа страна, че на 22.03.2004 година, по повод на подаден сигнал до РИОСВ Хасково за замърсяване на въздуха от хвостохранилището край гр. Кърджали, била извършена проверка от контролни органи при Общинска администрация Кърджали и РИОСВ Хасково, при която било констатирано, че оросителната инсталация на хвостохранилището не работи, като почвата не била навлажнена и поради силния вятър през деня облаци от прах са се вдигнали и са се насочили към ОЦК Кърджали, като са замърсили атмосферния въздух. За тази констатация бил съставен АУАН за допуснато нарушение от „Горубсо-Кърджали” АД гр. Кърджали по чл.44 от ЗООС, а именно за това, че дружеството не организирало и не експлоатирало хвостохранилището по начин, който изключва замърсяване на компонентите на околната среда, в конкретния случай- атмосферния въздух. Въз основа на акта, било издадено наказателно постановление № 22/17.09.2004 година на директора на РИОСВ гр. Хасково, против „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали за административно нарушение по чл.44 от ЗООС, за което на основание чл. 162, ал.1 от ЗООС му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Впрочем, довод, че нарушението не е извършено или, че не е доказано извършването му и оттам такъв за неправилност на обжалваното решение, в касационната жалба не се съдържа, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, следва да се обсъдят наведените в жалбата конкретни оплаквания. Така, оплакването на касатора, че не ставало ясно кой и защо конкретно е извършителя на нарушението- ЮЛ „Горубсо – Кърджали” АД или ФЛ Ковачева, е несъстоятелно. Няма съмнение по делото, че административно-наказателното производство е образувано и се е развило срещу „Горубсо-Кърджали” АД гр. Кърджали, а не срещу представляващото го физическо лице- изпълнителният му директор. Така, актът за установяване на административно нарушение е съставен срещу дружеството и за нарушител в същото е посочено дружеството. Нито един етап от това производство не е било насочено срещу изпълнителния директор на дружеството, като за субект на административнонаказателната отговорност и в последвалото наказателното постановление е било посочено дружеството, на което е била наложена и имуществена санкция. Това е така, тъй като субект на административна отговорност за нарушението по чл. 44 от ЗООС е собственикът или операторът на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, като в случаят няма спор, че хвостохранилището е собственик на дружеството, а не на неговия изпълнителен директор. В подкрепа на тези съждения е и обстоятелството, че с наказателното постановление е наложена имуществена санкция, каквато за съответното нарушение, съобразно чл. 162, ал.1 от ЗООС се налага на юридическото лице, а не е наложено административно наказание глоба, каквото е предвидено, че се налага на физическите лица. Т.е. съмнение, че субект на административнонаказателната отговорност е дружеството, представлявано от изпълнителния му директор, което е изписано за прецизност в АУАН и наказателното постановление, по делото не съществува. На следващо място, доводът, че наказателното преследване е погасено по давност, е неоснователен. Това е така, тъй като административнонаказателното производство по делото е започнало с АУАН № 22/29.03.2004 година и е приключило с издаване на наказателно постановление № 22/17.09.2004 година на директора на РИОСВ Хасково, срещу което в срока за обжалване е постъпила жалба от „Горубсо Кърджали” АД Кърджали. Вярно е твърдението, че в нарушение на указания в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗАНН седмодневен срок, жалбата с преписката не е изпратена от наказващия орган в районния съд. Този срок обаче не е преклузивен, нито давностен по отношение на административното производство и няма за последица ппрекратяването му, а е инструктивен с цел дисциплинираност на самото производство. Във връзка с това, давностните срокове за образуване на административнонаказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, като безспорно в случая същите са спазени, както по отношение на издаването на АУАН, така и по отношение на издаване на наказателното постановление. В случая, позоваването на разпоредбите на НК по отношение на тези срокове е неоснователно, тъй като ЗАНН се явява специален закон по отношение на НК и съдържа изрични разпоредби, касаещи образуването и прекратяването на административнонаказателното производство. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, като по редица въпроси, вкл. обстоятелствата, изключващи отговорността, предвижда приложението на разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Последният обаче съдържа специална уредба по отношение на давностните сроковете, поради което общите разпоредби на НК не намират приложение. Още повече, срокът за образуване на административнонаказателното производство е спазен- същото е образувано в 7-дневен срок от установяване на нарушението, като се има предвид, че разпоредбата на чл. 34, ал.1, абз. ІІ от ЗАНН съдържа възможност т производството за екологични нарушения, каквото е това по ЗООС, да се образува в двугодишен срок от извършване на нарушението. Т.е. след като е допустимо административнонаказателното производство да бъде образувано в този срок, то нелогично е позоваването на разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй като това би означавало срокът за образуване на производството да съвпада с двугодишния давностен срок за погасяване на наказателното преследване. Неправилно във връзка с това се твърди от касатора, че наказателното производство не било възбудено в продължение на повече от две години. ЗАНН борави с понятието административнонаказателно производство /арг. за това се съдържа в разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН и мн.др./, което е различно от наказателното производство. Административнонаказателното такова, съобразно чл.36 от ЗАНН се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. В случая, нарушението е констатирано на 22.03.2004 година и АУАН е съставен на 29.03.2004 година, т.е. в срокът по чл.34 от ЗАНН и от този момент административнонаказателното производство срещу дружеството е било образувано. Наказателното постановление е издадено на 17.09.2004 година, т.е. в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като издаването му извън този срок би било основание за прекратяване на образуваното производство. Дружеството- нарушител е подало жалба срещу наказателното постановление в 7-дневния преклузивен срок за него. Жалбата с преписката в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗАНН не е била изпратена в съда в инструктивния 7-дневен срок, но неизпълнението на това задължение от съответното длъжностно лице при наказващия орган е обвързано единствено с негова служебна отговорност. Интересът на жалбодателя е жалбата му срещу наказателното постановление да бъде разгледана от съда, което впоследствие е било сторено и правото му на защита е било надлежно осъществено. С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 42/21.07.2006 година, постановено по НАХД № 280/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|