Р
Е Ш Е Н И Е № 1930
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – девети състав,
в закрито заседание на четиринадесети
декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета
Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
след като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 3176 по
описа на съда за 2015 година, за да
се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 463 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822,
с район на действие-ОС-Пловдив, с вх. № 12093/09.11.2015г., ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. №
35047/07.12.2015г. от Р.П.А., с ЕГН **********, адрес: ***, представляван от
адв. К.В.Б., съдебен адрес: ***, против Разпределение от 20.10.2015г. по
изпълнително дело № 1104/2012г. на ЧСИ М. С.-Ц., предявено на страните на
05.11.2015г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното в
законния тридневен срок след предявяване разпределение, е незаконосъобразно,
тъй като в изготвеното разпределение с поредност на удовлетворяване по т. 1 чл.
136 от ЗЗД „вземания за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение”, не било включено вземането на Р.П.А.,
присъединен взискател, за разноски, доколкото същите били именно за
принудителното изпълнение. Правилната поредност при удовлетворяване на
вземането за разноски би променила и определената от ЧСИ сума за внасяне в
размер на 99 090 лв, което обуславяло и правния интерес от обжалване на
процесното разпределение.
Поради което и моли да бъде отменено
обжалваното разпределение от 20.10.2015г. в частта му, в която не е предвидено
удовлетворяване на направените от присъединения взискател разноски в размер на
548 лв.
Ответникът по жалбата- Банка ДСК ЕАД,
взискател по изп. дело № 1104/2012г., не взема становище по жалбата с писмено
възражение по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
ПОС след като констатира, че жалбата е
допустима – подадена от надлежна страна, присъединен взискател по изп. дело №
1104/2012г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822, в законния срок срещу
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ – разпределение, съгласно чл. 462 ал. 2
от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Обжалвано е разпределение, с поредност на
удовлетворяване по т. 1 чл. 136 от ЗЗД „вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение” като са включени следните вземания:
-
на ЧСИ:
-
такса по т. 26 от
ТЗЧСИ в общ размер на 3 356.84 лв, с ДДС, след приспадане на т. 20 от
ТТЗЧСИ;
-
обикновени такси
по ТТЗЧСИ, т.4-36х12 лв; т. 5-16 бр.х 24 лв; т. 3- 10бр.х6 лв; т. 13-1бр.х36 лв/общо
912 лв, с ДДС.
-
на Банка ДСК ЕАД:
-
4 104лв с
ДДС-т.20 от ТТЗЧСИ;
-
168 лв с
ДДС-обикновени такси по ТТЗЧСИ;
-
102 лв-такси по
чл. 431 ал. 4 от ГПК;
-
1 380
лв-допълнителни разноски по т.31Д ТТЗЧСИ /за в.л./.
Разноските на присъединения взискател, настоящ жалбоподател Р.П.А., в общ размер
от 548 лв, включват: 380 лв-разноски
по гражданско дело; 108 лева с ДДС – обикновени такси по ТТЗЧСИ, заплатени в
производството пред друг ЧСИ-ЧСИ С. Г., както и платените 60 лв, с ДДС, /по
т.11 от ТТЗЧСИ/, заплатени по настоящето изпълнително производство – по изп.
дело № 1104/2012г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц.,- за присъединяването му като
взискател.
Настоящият състав на ПОС приема, че
разноските на присъединения взискател в общ размер от 548 лева, не се ползват
със специална привилегия, тъй като, от една страна, основанието, от което
произтичат задълженията на длъжника Д.Х.Х. е запис на заповед, докато
първоначалният взискател-Банка ДСК ЕАД е ипотекарен кредитор, при което последният
се ползва от специална привилегия като такъв. Самият жалбоподател е присъединен
взискател, без привилегировано вземане, поради което и неговите разноски не се
ползват с предпочтително удовлетворяване. В тази насока е налице и задължителна
тълкувателна практика, съгласно ТР № 2/2013г- на ОСГТК на ВКС, от 26.06.2015г.,
според което като привилегия в реда по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД се включват
разноски по осъществяването на изпълнителния способ, за образуване на
изпълнителното дело и адвокатското възнаграждение на един адвокат на
първоначалния взискател; като не се ползват с предпочтително удовлетворяване никакви
разноски на присъединени взискатели с изключение на разноски по искове по чл.
134 и чл. 135 от ЗЗД или разноски на кредитори със специална привилегия.
Предвид изложените съображения жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение от окръжния съд.
Решението на окръжния съд по
разпределението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС, в едноседмичен
срок от връчване на решението на страните, съгласно чл. 463 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 463 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ЧСИ М. С.-Ц., рег. № 822, с район на
действие-ОС-Пловдив, с вх. № 12093/09.11.2015г., ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 35047/07.12.2015г. от Р.П.А.,
с ЕГН **********, адрес: ***, представляван от адв. К.В.Б., съдебен адрес: ***,
против Разпределение от 20.10.2015г. по изпълнително дело № 1104/2012г. на
ЧСИ М. Ст.-Ц., предявено на страните на 05.11.2015г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна
жалба пред ПАС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/