РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 17.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3400 по описа за 2021 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „М.Е.“ ЕООД срещу държавата (Република България), представлявана от министъра
на финансите, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
71 707,50 лв., представляваща законна лихва за забава върху присъдената с
решение №
1188/20.05.2019 г. по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13 търговски състав,
поправено с решение № 12353/18.11.2020 г. по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13
търговски състав, главница в размер на 235 320,39 лв., която законна лихва
е начислена за периода 12.03.2018 г. – 12.03.2021 г., както и да бъде осъден
ответника за заплати законна лихва върху главницата от 235 320,39 лв. от
предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане на главницата.
В исковата молба се поддържа, че на 30.12.2016 г. „М.Е.“
ЕООД е депозирало искова молба, по която е образувано гр.д. № 16405/2016 г. по
описа на СГС, I ГО,
7 с-в, с искане за присъждане на обезщетение
за вреди в размер на сумата от 235 320,39 лв. – удържана 20% такса, в
периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. на основание обявения за противоконституционен
чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ. С исковата молба е претендирана и лихвата за забава
от датата на депозирането й, но първата инстанция, както и последващите съдебни
инстанции не са се произнесли по искането.
Ищецът поддържа, че към момента на предявяване на
настоящата искова молба главницата все още не е изплатена от ответника, въпреки
влязлото в сила осъдително решение срещу него. С оглед на изложеното, ищецът
сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за
присъждане на дължимите лихви за забава върху присъдената му с влязло в сила
съдебно решение главница, възникнали като вземане след 31.12.2016 г. (датата
на депозиране на исковата молба за обезщетение за вреди).
Ответникът Държавата (Република България), представлявана
от Министъра на финансите, в депозирания отговор поддържа доводи за
недопустимо, евентуално за неоснователност на иска. Счита, че след като
осъдителното решение по по т.д. № 5237/2019 г. на САС, ТО, 13
състав е обжалваемо, срокът за подаване на молба да бъде
допълнено, е изтекъл с изтичането на едномесечен срок от връчването му на
страните. Ищецът не е упражнил правото си по чл. 250 ГПК да поиска допълването
му, въпреки липсата на произнасяне в него по акцесорната претенция за законна
лихва върху главницата, като с настоящето производство се цели на практика
заобикаляне на преклузията по чл. 250, ал.1 и ал. 2 от ГПК. Поддържа, че няма
покана по чл. 84, ал.2 от ЗЗД, което да обуславя изискуемост на вземането. Отделно
от това, предявеният иск за лихви върху присъдена по друго дело главница е
предявен след изтичане на три годишния давностен срок, поради което е погасен
по давност и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Видно от искова молба с вх. № 168487 от
30.12.2016 г. ищецът „М.Е.“ ЕООД срещу Република България, е претендирал
законова лихва от датата на депозиране на исковата молба, като първата
инстанция е отхвърлила исковете изцяло, по образуваното гр.д. № 16405/2016 г.
на СГС, I ГО, 7 състав.
Установява се, впоследствие
че с решение № 1188/20.05.2019 г., постановено по т.д. № 5237/2019 г. на САС,
ТО, 13 състав, поправено с решение № 12353/18.11.2020 г., е отменено решение
№ 5667 от 27.08.2019 г. по гр.д. № 16405/2016 г. на СГС, I ГО,
7 състав, с което са отхвърлени предявените от „М.Е.“ ЕООД срещу Република
България, представлявана от министъра на финансите, искове с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, евентуално съединени с искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата
235 320,39 лв. – удържана 20 % такса по чл. 35а, ал.2 от ЗЕВИ в периода
01.01.2014 г. – 09.08.2014 г., ведно със сумата от 62 170,36 лв. – лихва
за забава в периода 31.01.2014 г. – 30.12.2016г., и е осъден ищецът да заплати
на ответника сумата от 300 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, като вместо
това е осъдена Република България, представлявана от министъра на финансите да
плати на „М.Е.“ ЕООД, на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за вреди в размер на
сумата от 235 320,39 лв. – удържана 20% такса, в периода 01.01.2014 г. –
09.08.2014 г. на основание обявения за противоконституционен чл. 35а, ал. 2
ЗЕВИ, ведно със сумата от 62 152,19 лв. – лихва за забава в периода 31.01.2014
г. – 30.12.2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
22 309,63 лв. разноски за първата инстанция и 11 950 лв. разноски за
въззивната инстанция.
С
определение № 762 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3801/2019 г. на НКС,
ГК, III отд., не е
допуснато до касационно обжалване решение № 1188/20.05.2019г., постановено
по т.д. № 5237/2019 г. на САС, ТО, 13 състав.
Съгласно
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза,
размерът на изчислената лихва за забава върху сумата от 235 320,39 лв. за
периода от 12.03.2018 г. до 12.03.2021 г. – датата на завеждане на настоящия
иск, възлиза на 70 596,12 лв. В съдебно заседание вещото лице З.Д.
пояснява, че размерът на законната лихва е изчислен съгласно Постановление № 426
от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, обн. ДВ бр. 106/23.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.,
като за 12 месеца се изчисляват по 30 дни, т.е. 1/360, откъдето идва разликата,
тъй като при калкулатор се изчисляват фактическите дни в годината 365.
Неоснователно
е възражението, че вземането е преклудирано, тъй като не е подадена молба за
допълване по чл. 250, ал. 1 ГПК. В случая няма изобщо произнасяне по искането
за присъждане на законна лихва върху присъдената главница, т.е. няма сила на
пресъдено нещо досежно вземането, като обстоятелството че не е поискано
допълване на съдебното решение, води единствено до изчерпване на възможността
претенцията да бъде заявена по тази ред. При наличието на присъдена главница и
отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху
същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да
бъде претендирана в отделно самостоятелно производство (Така решение №
50/12.03.2010 г., постановено по т. д. № 485/2009 г. на ВКС, ТК, II отд.)
Исковата молба с
вх. № 168487 от 30.12.2016 г. от „М.Е.“ ЕООД
срещу Република България е връчена на ответника, следователно доколкото в нея е
обективирано искане за заплащане на законова лихва върху претендираното
обезщетение за вреди, е налице покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ГПК.
Няма данни по
делото ответникът да е заплатил вземането, предмет на влязлото в сила
осъдително решение, в полза на ищеца „М.Е.“ ЕООД.
Неоснователно е възражението, че
претенцията е погасена по давност.
Действително, съгласно чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, но в случая периодът на
предявената в настоящото претенция за лихва за забава е за период от три години
преди датата на исковата молба и вземането не е погасено по давност.
Следователно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е
основател в размер на 70 596,12 лв., представляваща
законна лихва за забава върху присъдената с решение №
1188/20.05.2019 г. по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13 търговски състав,
поправено с решение № 12353/18.11.2020 г. по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13
търговски състав, главница в размер на 235 320,39 лв., дължима за периода
12.03.2018 г. – 12.03.2021 г., като до пълния размер от 71 707,50 лв. иска
подлежи на отхвърляне. Следва да бъде присъдена и законна лихва, дължима след предявяване
на исковата молба по настоящето дело, от датата на депозиране на исковата молба
- 12.03.2021 г., до погасяване на главното вземане,
предмет на предходното съдебно производство, приключило с определение № 762 от
10.11.2020г., постановено по гр.д. № 3801/2019 г. на ВКС, III Г.О.
Относно разноските
При този изход на спора на ищеца „М.Е.“
ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде присъдена сума в размер на
2 824,48 лв. разноски за заплатена държавна такса и сумата от 196,90 лв. за
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника държавата (Република България),
представлявана от министъра на финансите,следва да бъде присъдено
възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 100
лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА държавата (Република
България), представлявана от министъра на финансите, гр.
София, ул. „**********, да плати на „М.Е.“ ЕООД, ЕИК**********, гр. София, бул. „**********,
чрез адв. А.В.,***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 70 596,12 лв., представляваща законна лихва за забава върху присъдената с решение №
1188/20.05.2019 г. по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13 търговски състав,
поправено с решение № 12353/18.11.2020 г. по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13
търговски състав, главница в размер на 235 320,39 лв., дължима за периода
12.03.2018 г. – 12.03.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до предявения
размер от 71 707,50 лв., както
и да заплати законна лихва върху
главницата от 235 320,39 лв., считано от предявяване на настоящата искова
молба – 12.03.2021 г. до
окончателното плащане на присъдената по т.д. № 5237/2018 г. на САС, 13
търговски състав главница.
ОСЪЖДА държавата (Република
България), представлявана от министъра на финансите, гр.
София, ул. „**********, да плати
на „М.Е.“ ЕООД, ЕИК**********, гр.
София, бул. „**********, чрез адв. А.В.,***, на основание 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 2 824,48 лв. разноски за заплатена държавна такса и сумата от 196,90
лв. за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „М.Е.“ ЕООД, ЕИК**********, гр. София,
бул. „**********, чрез адв. А.В.,***, да плати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
държавата (Република България),
представлявана от министъра на финансите, гр. София, ул. „**********, сумата от
100 лв., за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: