№ 232
гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК.
С определение от 15.04.2021г.,постановено по нчд № 10568/19г.СРС,НК,17 състав е
потвърдил постановление на СРП от 09.04.2019г.,с което наказателното производство по
д.п. №2479/16г. по описа на 7 РУ-СДВР,пр.пр. №13626/16г. по описа на СРП водено за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК и за престъпление по чл.216 ал.1 от НК
е било прекратено.
Против определението е постъпила жалба от М.К..В жалбата се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт ,като се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото
за доразследване.
Въззивната инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и
изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,от процесуално легитимирано
лице,поради което е допустима.Разгледана по същество,същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства,първия съд е приел от фактическа
страна следното:
На 12.02.2014 г. в гр. София бил сключен договор за наем на търговски обект -
павилион с площ 26 кв.м., находящ се в ж.к. Младост 3, ул. ****, до бл. **, с наемодател св.
Б.Т. и наемател - В.**** ЕООД е управител св. М.К., за срок от 3 години. Същият влязъл в
сила на 15.03.2014 г., е уговорена месечна наемна цена от 600 лева /но е подписан между
страните и привиден договор за наемна цена от 100 лева на месец/, която следвало да се
заплаща до 15-то число на текущия месец в брой. Съгласно условията на договора,
наемодателят имал правото да прекрати договора предсрочно и е едномесечно предизвестие,
както и едностранно, при закъснение за заплащането на наема е повече от 10 дни.
1
След влизане във владение в имота дружеството започнало да извършва там
търговска дейност като заведение за бързо хранене, като в имота било монтирано и
необходимото оборудване и се съхранявали и хранителни стоки и напитки. Съпругът на
жалбоподателката св. П.К. работел в обекта като готвач. През първите две години след
сключване на договора за наем, до месец февруари 2016 г. св. К. плащала редовно наема и
била постигнала устна договорка е наемодателя да предава наеманата цена на св. С. С. -
служител в съседен магазин за авточасти „Бома“, собственост на същия наемодател в някои
от случаите. Наемната цена в размер на 600 лева била редовно заплащана, като на
попълнени от св. К. разписки, се подписвала св. С..
На 15.03.2016 г. св. К. се опитала да заплати по обичайния начин наемната цена за
месеца в размер на 600 лева на св. С., но тя отказала да я получи, тъй като между страните
имало спор след искане за увеличение на цената на 800 лева месечен наем.
Жалбоподателката направила и няколко опита за изпращане на сумата до наемодателя, но
той отказал да я получи.
На 18.03.2016 г. св. К. като управител на дружеството получила писмо от св. Т.,
който я уведомявал, че това е предизвестие за прекратяване на договора за наем, поради
неплащане в срок на месечната наемна цена за месец март 2016 г. В предизвестието св. Т.
давал 3 дневен срок от получаване на писмото на наемателя да освободи имота и да му
върне владението върху имота. Това предизвестие било предадено на св. К. от св. С. на
18.03.2016 г., като същото й било връчено и чрез куриер на Еконт на 21.03.2016 г.
Едновременно е това, собственика на имота спрял електроподаването до същия вечерта на
18.03.2016 г., след което св. К. подала сигнал до СРП за множество развалени продукти
поради неработещите хладилници. Служители на ЧЕЗ успели да възстановят
електроподаването и обектът отново заработил. Но на 21.03.2016 г. било спряно подаването
на вода до обекта, отново по искане на собственика и наемодател. След намесата на
служители на Софийска вода било осигурено подаване на вода до павилиона и той отново
заработил.
След изтичане на месец от получаване на уведомлението, на 27.04.2016 г. рано
сутринта имуществото на В.**** ЕООД било изнесено от павилиона от наети от св. Т. лица.
Ангажираната от него адв. М.Д. също присъствала на мястото и изготвила протокол, в който
описала изнесените от павилиона вещи, но св. К. отказали да подпишат протокола.
Протоколът бил подписан от лицата присъствали на мястото - св. С. С., Л., К. и Т.Д.. Никой
от тях не видял да се разрушава имущество от павилиона или да се отнемат противозаконно
пари, напитки ,телевизор и друго оборудване. От павилиона били изнесени хладилници и
хладилни витрини със съдържащите се в тях напитки и други стоки, както и оборудване
/бойлер, посуда и др./. По това време двамата св. К. били на мястото и също пренасяли част
от вещите си, като се разправяли и със св. Т.. Дори св. К. бил помолен от св. К. да отреже е
флекс винкелите на тентата, за да си ги прибере. Като св. К. по молба на наемателя помогнал
и с изнасянето на голям хладилник от павилиона, като при това била ударена и счупена
вътрешна врата.
2
По време на изнасянето на вещите от павилиона били подадени сигнали от св. К. и от
адв. Д. до тел. 112 и на мястото бил изпратен патрул в състав св. А.Б. и Е.Д. - служители на
07 РУ СДВР, които не установили противозаконни действия на място, а единствено
словесен конфликт между св. Т. и К. относно заплащане на наемната цена и прехвърляне на
партида към ЧЕЗ. Пред тях св. К. не изложили твърдения, че имуществото на дружеството е
откраднато или повредено. Такива твърдения не били изказани и в обажданията до тел. 112.
Затова полицейските служители изготвили протоколи по ЗМВР и напуснали мястото.
Следобеда бил изготвен ръкописен протокол за предаване на владение от
27.04.2016 г., който бил подписан от св. К. за „предал владението наемател“, а от св. Т. за
„приел владението наемодател“. В протокола изрично било посочено, че наемателят е
освободил изцяло имота и е предал владението му на наемодателя заедно с 1 бр. ключ и
дистанционно за алармена инсталация.
След случая св. К. изготвила протокол за резултат от ревизия, подписан и от нейния
съпруг и от брат й, в който били описани претендираните щети и липси , но по делото не са
представени доказателства за заприходяване на краткотрайни или дълготрайни материални
активи в посочените количества и стойности от страна на дружеството или документи за
закупуване на описаната техника, включително и телевизор на твърдяна стойност 799 евро.
В последствие от В.**** ЕООД бил заведен и граждански иск в СРС срещу св. Т. по
чл. 45 ЗЗД за обезщетение на причинени на дружеството имуществени вреди.
При така установеното от фактическа страна,първият съд е приел,че липсват
доказателства за извършено престъпление по чл.195 врчл.194 ал.1 от НК,чл.216 от НК или
друго престъпление,поради което е потвърдил атакувания прокурорски акт,с който
наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление от общ
характер.
Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд,които почиват на
верен прочит на събраните по делото доказателства и правилният им анализ.
Първият съд задълбочено е обсъдил събраните доказателства в хода на досъдебното
производство,както поотделно ,така и в тяхната съвкупност,като се е обосновал защо дава
вяра на едни от тях , а на други не.
Разследващият орган е издирил и разпитал всички лица ,присъствали по време на
инцидента,събрани са и писмени доказателства,доказващи съществуващите наемни
отношения между страните и разногласията между тях, а първия съд надлежно ги е обсъдил
в мотивите към атакувания съдебен акт.
Въззивната инстанция не намира основания за ревизия на формираните фактически
изводи на първия съд,които са достатъчно изчерпателни.Следва да се отбележи ,че
доказателствените източници са еднопосочни и в съответствие с приетото от фактическа
страна от първия съд,като изключение представляват единствено показанията на
свидетелите К..Същите обаче се явяват изолирани от общата доказателствена маса,поради
което правилно са останали извън вниманието на първия съд.Твърденията на свидетелите К.
3
за незаконни действия, свързани с отнемане и повреждане на тяхно имущество не намират
потвърждение в събраните по делото доказателства.Установява се,че сключеният договор за
наем между жалбоподателката К. и св.Т. е прекратен едностранно от наемодателя ,в
съответствие с предвидените в договора клаузи ,като след изтичане на едномесечното
предизвестие,за което жалбоподателката е надлежно уведомена в присъствието на свидетели
,наемодателя е пристъпил към изваждане на вещите,принадлежащи на наемателя,в негово
присъствие.Нито едни от разпитаните свидетели,присъствали на процесната
дата/27.04.2016г./ не твърди както за повреждане на вещи ,така и за противозаконно
отнемане на такива.С оглед наличието на наемен договор и спазване на предвидените в него
условия за прекратяването му,липсват и основания да се разсъждава за извършено
престъпление по чл.323 от НК.
По делото е приложен и протокол за предаване на владение от 27.04.2016г.,подписан
без възражения и от двете страни.
Споровете между наемателя и наемодателя на мястото на процесната дата и
двукратната намеса на полицейски служители от 7 РПУ-СДВР не променя този факт.В
показанията на разпитаните полицейски служители се съдържа единствено информация за
словесни конфликти и спорове между наемодател и наематели,наложили съставянето на
протоколи за предупреждение ,без да са налице оплаквания от страна на наемателите, както
за унищожаване или повреждане на вещи ,така и за отнемането на такива.Това се установява
и от приложените разпечатки от системата на спешен телефон 112 ,съдържанието на които
също не кореспондира с изложеното от свидетелите К..
Във връзка с възражението в жалбата,касаещо записа на охранителната камера в
търговския обект от 27.04.2016г. следва да се отбележи,че по отношение на същия е
назначена видео-техническа експертиза.В заключението й е отбелязано,че поради ниска
резолюция и отдалечеността на обектите,кадрите не са годни за фото-съпоставително
изследване с цел идентификация на конкретно лице.Извършено е изследване и на
снимките,направени от мобилен телефон от свидетелите К.,като според заключението на
видео-техническата експертиза отново заснетите лица не са годни за фото-съпоставително
изследване с цел идентификация на конкретно лице.Следователно,разследващият орган е
предприел необходимите действия за изследване на записите и снимковия материал с цел
установяване на обективната истина,но от представените за изследване обекти не е могло да
се извлече полезна за нуждите на разследването информация.Следва да се отбележи и,че
назначените експерти са използвали необходимото техническото оборудване,с което
разполагат,поради което доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.
Нужно е да се отбележи,че макар заснетият материал да не е годен за лицева
идентификация,изображенията позволяват да се установи,че лицата от записа,както от
мъжки,така и от женски пол не извършват действия,от категорията на описаните в
показанията на свидетелите К..
Във връзка с твърденията в жалбата ,касаещи оспорването на прекратяването на
договора за наем следва да се посочи ,че това обстоятелство попада в сферата на
4
гражданско-правните отношения и следва да намери разрешение в друго производство.
В обобщение на гореизложеното,настоящата инстанция счита ,че липсват основания
за ревизия на атакувания съдебен акт ,поради което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 246, ал. 5 и 6 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2021г.,постановено по нчд № 10568/19г.по описа
на СРС,НК,17 състав,с което е потвърдено постановление на СРП от 09.04.2019 г.за
прекратяване на наказателното производство по д.п. №2479/16г. по описа на 7 РУ-
СДВР,пр.пр. №13626/16г. по описа на СРП водено за престъпления по чл.195 ал.1 т.3
вр.чл.194 ал.1 от НК и по чл. 216 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5