РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пазарджик, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20235200900135 по описа за 2023 година
Предявени са субективно кумулативно съединени искове от М. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. Ю., община П., ул. „***“ № **, Н. П. К., ЕГН
********** - лично и като законен представител (майка) на М. В. Т., ЕГН
******, двамата с адрес: с. З., община С., ул. „**“ № **, всички чрез адв. Г. Х.
от С., срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67, за заплащане на
първия ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000
лева, след допуснато увеличение по размер на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3
от ГПК, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата пред
застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане; на обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение в размер на 300 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до
окончателното плащане; за заплащане на втория ищец на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, след допуснато увеличение по
размер на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на щетата пред застрахователя – 27.03.2023 г. до
окончателното плащане; на обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение в размер на 1 673 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; за заплащане на
третия (малолетен) ищец на обезщетение за неимуществени вреди в размер
1
на 1 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на щетата
пред застрахователя – 27.03.2023 г. до окончателното плащане, всички
настъпили от ПТП от *** г. по вина на водача на лек автомобил „******“, рег.
№ ****, И. А. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Посочват се банкови
сметки – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
На ***** г. М. В. Т. (към него момент бебе на ** месеца) вдигнал
температура, поради което майка му Н. П. К. помолила съседа им М. В. К. да
ги откара до МБАЛ – П. АД с л. а. „****“, рег. № ***. На връщане от
болничното заведение, около *** часа, на път **, в посока от гр. П. към с. Ю.,
в района на км ***, в лентата за движение на м. навлиза насрещно движещият
се л. а. „******“, рег. № ****, управляван от И. А. Г., и настъпва челен удар. В
резултат от сблъсъка автомобилите се завъртат и л. а. Б. удря със задната си
част задната лява врата на л. а. М.. Пострадали и тримата ищци. Бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г. и образувано ДП №
*** г. на ОДМВР – П.. Подробно се описват претърпените телесни увреждания
от ищците. Твърди се, че на 27.03.2023 г. ищците са отправили молби до
застрахователя, с които се претендират обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев инс“ АД, чрез
юрисконсулт И. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а. „******“, рег. № ****,
управляван от И. А. Г.. Твърди се, че вина за ПТП няма водачът на л. а. Б., а
такава има водачът на л. а. М. – първият ищец, който е създал предпоставки за
настъпване на ПТП (това възражение за съпричиняване е уточнено от
ответника с допълнителния отговор на ДИМ и е допустимо). Прави се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалите поради неспазване
правилата за движение, конкретно поради непоставен предпазен колан по
време на инцидента от страна на ищците Н. К. и М. К. – чл. 137а от ЗДвП, а
досежно детето М. Т. – същото е било в скута на майка си, която нарушавайки
императивната разпоредба на чл. 125 от СК не е положила необходимата
грижа по отношение на малолетното си дете, като не е спазила и разпоредбите
на чл. 137б и чл. 137в от ЗДвП, предвиждащи системата за обезопасяване на
детето в зависимост от теглото и височината на същото. Излага се, че
счупването при ищцата Н. К. е установено около десет дни след инцидента,
поради което се приема, че няма връзка с него. Оспорва се продължителността
на възстановяването за ищците. Оспорва се ищците да са направили и
съответните разходи, претендирани като имуществени вреди. Претендираните
2
размери на обезщетенията се сочат като прекомерно завишени. Относно
лихвата се приема, че не се дължи изобщо, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 и 2
от КЗ, тъй като са били изискани допълнителни документи, които не са
представени, евентуално – след изтичане на 15 работни дни от датата на
предявяване на претенцията за обезщетение от застрахователя.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК,
се поддържа изложеното в исковата и се оспорват възраженията на ответника.
Подчертава се, че ищцата Н. К. е била бременна, с което същата е освободена
от задължението да носи предпазен колан – чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
ДИМ. Подържа се изложеното в отговора. Уточнява се възражението за
съпричиняване от страна на ищеца М. К. относно това, че се е движел с
несъобразена скорост, същият е можел да спре или да предприеме спасителна
маневра.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на
законна лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на
главните искове – за обезщетение и не се предявяват като самостоятелни
искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер
на търсената лихва – така Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т.
д. № 300/2009 г., I т. о.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на 27.03.2023 г. са го
сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент,
респ. няма плащане в тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Исковете са предявени на 24.07.2023 г.
Представя се от ищците (а и съдът е изискал цялото НОХД № *** г. на
РС – П., доколкото служебно следи за допустимостта на производството)
споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 от НПК, което има значение на
влязла в сила присъда по отношение на застрахованото лице И. А. Г. – чл. 383,
ал. 1 от НПК.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно
3
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното
дружество и водача на лек автомобил „******“, рег. № ***, управляван от И.
А. Г., е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на
процесния инцидент; че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от
КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като на
27.03.2023 г. са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно
процесния инцидент, респ. няма плащане на такова в тримесечният срок по чл.
496, ал. 1 от КЗ.
От приложеното НОХД № *** г. на РС – П. се установява, че по силата
на неподлежащо на обжалване споразумение от *** по чл. 384, ал. 1 вр. чл.
382, ал. 7 от НПК, И. А. Г., роден на ***** в гр. С., обл. П., е признат за
виновен в това, че на 28.02.2023 г., на път **, км ****, между гр. П. и с. Б., при
управление на МПС – л. а. „******“, рег. № ****, нарушил правилата за
движение, а именно: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“; чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП „Пътните знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните
изображения и наименования: В26 - Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената.“, като се е движел със скорост над максимално
допустимата от 60 км/ч, а именно 82.76 км/ч, вследствие на което е загубил
контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл е в лентата за
насрещно движение и е предизвикал ПТП, с което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на М.
В. К., изразяваща се в счупване на външния глезен на десния крак, наложило
наместване и гипсова имобилизация, довело до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 1,5
– 2 месеца; на Н. П. К., изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в
горния й край, наложило оперативно наместване, метална фиксация и
имобилизация, което довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 5 – 6 месеца, като му е
наложено съответно наказание по НК.
По делото е приет и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № *** г., съставен от мл. инспектор при ОДМВР – П..
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят И. А. Г. (водач на процесния л. а. ******) дава показания,
че помни процесния инцидент. Времето било дъждовно. Както си карал и
колата поднесла, влязъл в насрещното движение, не успял да се върне в своята
лента, защото отсреща се появила друга кола – автомобилът на пострадалите
ищци – ****. Твърди, че се движел със скорост от около 80 км/ч, тъй като не
забелязал, че има поставен знак за разрешена скорост до 60 км/ч. Колата
4
поднесла и нямал време да спре.
Свидетелят В. В. К., съпруга на ищеца М. К., дава показания, че знае за
инцидента. След престоя в болницата М. се прибрал у дома си. Понеже му
сложили гипс, около 3 месеца не можел да става от леглото. Съпругата му се
грижела за него. Много се оплаквал от болки. След 5-6 месеца започнал да се
придвижва с патерици. И сега изпитвал болки.
Свидетелят В. О. Т., живее с ищцата Н. К. на семейни начала, дава
показания, че знае за инцидента. По това време бил в Х. Върнал се обратно в
Б., за да се грижи за жена си и детето. Много болки изпитвала Н.. След като й
направили изследвания, разбрала, че е бременна и поради тази причина не
можела да приема болкоуспокояващи. Пострадалата ръка не може да я вдига
нагоре, само до половината от пълното движение. За детето си М. заявява, че е
много стресирано - както спи, става от сън и тръгва да бяга. „Кръв като гледа
и му става лошо“. Поддържа, че едва след процесното ПТП и двамата с жена
си разбрали, че тя е бременна.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото КСАвТМЕ,
изготвена от вещи лица автоексперт инж. В. Ф. и д-р П. М., неоспорено от
страните, прието от съда като компетентно изготвено, се установява следното:
Авто-техническа част:
На *** г. около *** часа, в тъмната част на денонощието л. а. ******,
рег. № ***, управляван от И. А. Г., се движел на път **** в посока от с. Б. към
гр. П. със скорост около 85 км/ч. По същото време л. а. ****, управляван от
ищеца М. К. и пътници на задната седалка отдясно Н. П. К., държаща бебе в
скута си, се движел по същия път в посока от гр. П. към с. Б. със скорост от
около 49 км/ч. Времето е било дъждовно, а асфалтовата настилка мокра.
Автомобилите се движат на фарове. Водачът на ****** навлиза в левия за
него завой със скорост от около 85 км/ч, при максимална скорост, с която
може да премине завоя при мокра асфалтова настилка преди автомобила да
изгуби напречна устойчивост 79 км/ч. В края на кривата на завоя И. Г. губи
контрол над управлението и отклонява своя автомобил Б. в посока, където в
този момент се движи М. В момента, в който Б. навлиза в лентата за насрещно
движение, автомобилите отстоят на около 35 – 47 метра един от друг, във
време до 2 секунди, поради което водачите и на двата автомобила нямат
техническата възможност да спрат автомобилите, траекториите им се
пресичат и настъпва кос удар между предната част на л. а. М. и предна дясна
част на л. а. Б.. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на
М. Автоекспертът приема, че водачът на л. а. Б. Г. е допуснал техническа
грешка, че при конкретните пътно- климатични условия управлява МПС със
скорост много по-висока от максимално допустимата за пътния участък от 60
5
км/ч. Технически правилно е на правия участък преди наличния за него завой
наляво да намали скоростта и да навлезе в кривата с допустимата скорост. По
отношение на водача на л. а. М. М. К., опасността за него е възникнала за
изключително кратко време от около 2 сек преди да навлезе в кривата на
десния за него завой, когато насрещно движещия се л. а. Б. е навлязъл в лявата
лента и е отстоял на дистанция от 35 – 47 метра, при което К. не е имал
техническата възможност да спре автомобила преди удара, който е настъпил
докато е задействал спирачките.
Произшествието е било предотвратимо при условие, че водачът И. Г. не
допуска отклоняване от лентата, в която се движи и не допуска безконтролно
движение на автомобила, който управлява. Загубата на управление над л. а.
****** може да се дължи както на движение със скорост от около 85 км/ч,
така и на други фактори, като например неправилно боравене с уредите за
управление (газ, спирачка, волан) и т. н. Допуснато е безконтролно движение
на автомобила; ударът е бил неизбежен.
Медицинска част:
Ищецът М. В. К. е получил счупване на външния глезен на десния
крак, контузия на дясно коляно и гръден кош. Ищцата Н. П. К. е получила
счупване на горния край на лявата раменна кост (мишнична кост), а ищецът -
детето М. В. Т. е получило драскотини по гърба на дясната длан. Всички
травми са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При М. К. счупването на външния малеол на десния крак е лекувано с
гипсова имобилизация. Няма данни за усложнения и отклонения при
възстановяването, като движенията в глезенната става са възстановени
изцяло, поради което е прието, че същият е напълно възстановен за около 2
месеца. При прегледа се установява лек деформитет в областта на външния
глезен на десния крак, което е нормално за всички счупвания в тази област.
При Н. К. първоначално е приложена мека имобилизация на лявата
ръка, а на по-късен етап е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация
на счупената лява раменна кост с плака и винтове. Оздравителният и
възстановителен процес при това счупване приключва за около 6-7 месеца. По
външната повърхност на лявата раменна става се установяват два
следоперативни белега от ръбци от 4 и 7 см. Движенията в раменната става са
леко ограничени и то към края на движението на ръката. Остеосинтезните
средства не са премахнати по субективни причини у самата ищца, която
следва да прояви активност затова.
При пострадалото дете М. В. Т. оздравяването от получените
повърхностни наранявания по дясната ръка преминава за около десетина дни,
без да остават трайни последици за здравето му. Относно твърденията за рязко
6
събуждане и ставане нощем (изложени от баща му при разпита) експертът
счита, че това не може категорично да се свърже с инцидента. Доколкото М. е
бил на ** месеца към датата на ПТП заявява, че то не може да има спомен от
ПТП на тази възраст и не може да се обсъжда осъзнаване на случилото се.
Представените счетоводни документи (фактури и касови бонове в
размер на 300 лева за ищеца М. К., както и 1600 лв. и 73 лева за ищцата Н. К.)
са за извършени разходи във връзка с лечението след настъпилите
травматични увреждания от претърпяното ПТП, като същите са били
необходими и целесъобразни.
Експертът д-р М. категорично заявява, че в лечението на ищците няма
допуснати пропуски.
От представените медицински документи може да се направи извод, че
Н. К. към момента на злополуката е била бременна в **** гестационна
седмица, което е ***-ти месец от бременността. Последната не е била
разстроена или усложнена от ПТП.
Установява се, че в л. а. М. не е монтирано детско столче
(обезопасителна система за дете), респ. ищецът М. Т. (на ** месеца) е държан
в скута на майка си ищцата Н. К., която също е пътувала без поставен
предпазен колан. При използване на обезопасителен колан при Н. К. нямаше
да се получи счупване на лявата раменна кост. Детето М. е получил
повърхностни кожни увреждания на дланта, които са резултат от разлетели се
в купето дребни части от автомобила. Такива увреждания могат да се получат
и ако той е бил в детско столче.
Ищецът М. К. е пътувал също без предпазен колан, но с оглед
обстоятелството, че предпазният колан принципно възпрепятства движението
на торса и главата напред и нагоре, докато крайниците остават в свободно
движение, и при условие, че основната травма е на външния глезен на десния
крак, е направен извод, че и при правилно поставен предпазен колан, това е
нямало да го предпази от травмата на крака. В конкретния случай кракът му е
попаднал между педалите и се е огънал от удара. Поставянето на колан е без
значение за тази травма.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно тази норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
7
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На това основание, следва да се приеме, че обвързващото действие на
влязлото в сила на *** споразумение по НОХД № *** г. на РС – П. се проявява
по отношение на причинените на пострадалите в процесното ПТП телесни
увреждания – средни телесни повреди (счупване на външния глезен на десния
крак за М. К. и счупване на лявата раменна кост в горния й край за Н. К.),
противоправността на това деяние и виновността на делинквента И. А. Г..
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното
ПТП от *** г. на валидно застрахователно правоотношение между водача Г. и
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни
загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи
увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изложеното обуславя извод за наличие на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното
дружество: установен деликт при съответно авторство (И. А. Г.),
противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки и страдания от
8
травматичните увреждания, отрицателни психически емоции и имуществени
– разходи за лечение) и причинна връзка между деяние и вредите; наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в т. 7 ППВС № 17/1963 г., което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република Б. сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината.
Възражението се основава на поведението на пострадалите ищци К. и
К., изразяващо се в това, че са пътували без обезопасителен колан – чл. 137а от
ЗДвП, респ. за детето М., пътуващо без използване на система по
обезопасяване по чл. 137б и чл. 137в от ЗДвП, което е щяло да предотврати
травмите. Досежно ищеца М. К. се възразява също така, че е пътувал с
несъобразена скорост, което също е допринесло за настъпване на инцидента. В
хода на събиране на доказателствата се наведе довод, че понеже ищцата Н. К.
била бременна, същата можела да не използва предпазен колан – чл. 137а, ал.
2, т. 1 от ЗДвП.
По тези възражения съдът приема следното:
В трайната съдебна практика се приема, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй
като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва
да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или
9
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем (Решение № 16/4.02.2014 г. на ВКС по т. д. №
1858/2013 г., I т. о.).
В настоящия случай, от доказателствата се установи, че пострадалият
ищец М. К. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, но с оглед
получените от него травми по долния десен крайник – десния глезен,
обстоятелството дали същият ще ползва предпазен колан или не се явява
ирелевантно обстоятелство, тъй като и при ползване на обезопасителен колан,
описаната травма отново е щяла да настъпи. Установи се също така, че
водачът К. е бил поставен в обективна невъзможност да предотврати удара с
навлезлия в неговата пътна лента автомобил, управляван от делинквента Г.,
поради което доводите за несъобразена скорост са неоснователни (още повече
се оказа, че скоростта на управлявания от К. автомобил е била под
разрешената допустима скорост от 60 км/ч, а именно – 49 км/ч).
Възраженията за съпричиняване спрямо него са неоснователни.
Досежно детето М. Т. обстоятелствата са идентични. Същото не е
използвало система за обезопасяване по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, но и при
използване на такава, то е щяло да получи описаните повърхностни кожни
увреждания на дланта, резултат от разлетели се в купето на автомобила
дребни части. Следователно неговото поведение е ирелевантно за настъпване
на уврежданията.
Възражението за съпричиняване спрямо него е също неоснователно.
Досежно ищцата Н. К. възражението за съпричиняване е основателно,
тъй като експертите по КСАвТМЕ са категорични, че същата не е използвала
предпазен колан, а ако беше използвала такъв, тя е нямало да получи
процесното счупване на лявата раменна кост в горния й край. Аргументите, че
по силата на чл. 137а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП ищцата е имала правната възможност
да не ползва предпазен колан, тъй като е била бременна по това време, не
могат да отменят допринасящото увреждането поведение от нейна страна,
доколкото едва след инцидента тя и мъжът й узнават за бременността (така св.
Т.). Тоест, към датата на настъпване на ПТП, ищцата не е знаела, че е
бременна и поради тази причина тя е следвало да използва обезопасителен
колан, който е щял да предотврати настъпването на увреждането на
мишничната кост. От друга страна, за да се приеме съпричинително поведение
не се изисква наличие на вина у пострадалата. С оглед всичко гореизложено,
съдът приема допринасяне от нейна страна за настъпилото увреждане в
размер на 1/3.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
Представените фактури и касови бонове в размер на 300 лева за ищеца
10
М. К., както и 1600 лв. и 73 лева за ищцата Н. К. са за извършените от тях
разходи за лечението на травматичните увреждания след претърпяното ПТП,
поради което претенцията е доказана в пълен размер за ищеца К.. С оглед
редукцията от 1/3 за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата К.,
искът подлежи на уважаване до размер на 1 115.33 лева. За разликата до
претендираните 1 673 лева същият се отхвърля.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот
към датата на ПТП – 2023 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния
инцидент на 28.02.2023 г. пострадалият М. В. К. (на *** г. към датата на
инцидента) е получил счупване на външния глезен на десния крак, контузия
на дясно коляно и гръден кош. Възстановяването при ищеца е отнело около 2
месеца, което обстоятелство следва да се кредитира, още повече заключението
на вещото лице д-р М. е идентично на посоченото в споразумението по
наказателното дело (1,5 до 2 месеца), въпреки че последното няма обвръзваща
сила за гражданския съд досежно тази констатация. Съдът не кредитира
показанията на съпругата на К., че той около 3 месеца не можел да става от
леглото, както и че едва след 5-6 месеца започнал да се придвижва с патерици,
а и досега изпитвал болки, на основание чл. 172 от ГПК с оглед възможната й
заинтересованост. Установената деформация в областта на външния глезен на
десния крак е неприятна последица от увреждането, но се намира на място,
където не загрозява по очевиден начин тялото на пострадалия. Чрез
обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той
получава парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните
(неприятни) емоции. Целта на обезщетението в случая е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства,
както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен
еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна.
Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера
на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания,
като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер,
процент и пр. Легалният термин "по справедливост" до голяма степен е
изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на
11
засегнатите нематериални вреди. Ето защо при тяхното възмездяване е от
значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности
равенството в обществото намира най-чист израз (вж. Решение № 50011 от
16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 945/2022 г., І т. о. – ПТП 2019 г. - контузия на
ляв бъбрек, многофрагментно счупване на средната тръбеста част на лявата
бедрена кост; счупване на лявата голямопищялна кост в областта на
вътрешния кондил с линеарна фрактурна линия по оста от костта; счупване на
лявата глезенна става - непълно възстановяване, продължило интензивно 9-12
месеца – 80 000 лв.; Решение № 60224 от 04.08.2022 г. по гр. д. № 914/2021 г.,
ІV г. о. – увреждане 2016 г., пострадал на 27 години, 2 операции, импланти, 5
месеца възстановяване, счупване на страничния глезен на малкия пищял на
левия крак, счупване на задния триъгълник на големия пищял на левия крак,
увреда на вътрешната делтоидна връзка на лява глезенна става – 20 000 лв.,
Решение № 93 от 10.06.2021 г. по гр. д. № 3057/2020 г., ІІІ г. о. – увреждане
2016 г., пострадал на 39 години, открито наместване на счупената петна кост и
фиксация с Киршнерови игли, две операции, възстановителен процес 4
месеца, счупената кост е зараснала с малка остатъчна деформация – 15 000
лв.). Всичко това обосновава извод, че претърпените от ищците
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 25
000 лева за ищеца М. К., което в достатъчна степен отговаря на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното
събитие 2023 г. и особеностите на случая.
От процесния инцидент на 28.02.2023 г. пострадалата Н. П. К. (на *** г.
към датата на инцидента) е получила счупване на горния край на лявата
раменна кост (мишнична кост). Възстановяването при ищцата е отнело около
7 месеца. Претърпяла е оперативна интервенция с вътрешна фиксация на
счупената лява раменна кост с плака и винтове. През този период е изпитвала
трудности при изпълнение на битовите си задължения и ежедневни дейности.
Установява се леко ограничение при движение на пострадалата ръка към края
на движението, придружено с лека болезненост. Съдът не кредитира
показанията на мъжа на К. – В. Т., на основание чл. 172 от ГПК, че
пострадалата не можела да вдига ръката си нагоре, а само до половината от
пълното движение, което твърдение беше опровергано от вещото лице д-р М.
въз основа на извършения за целите на експертизата личен преглед. Както се
посочи, целта на обезщетението е да възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице. От значение е създадения от практиката ориентир (вж.
Решение № 50119 от 01.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1677/2021 г., І т. о. – ПТП
2018 г., многофрагментно счупване на лявата раменна кост и счупване на
костите на таза отляво, коригирано с две операции, възстановителен период от
12
около 6 месеца – 80 000 лв.; Решение № 103 от 09.11.2020 г. по т. д. №
2546/2019 г., ІІ т. о. – ПТП 2018 г., контузия дясна ръка, 3 операции, няма
пълно възстановяване, ограничена абдукция в рамото 45 градуса, затруднена
флексия 80 градуса и вътрешна ротация 60 градуса – 65 000 лв.). Всичко това
обосновава извод, че претърпените от ищцата неимуществени вреди подлежат
на справедливо обезщетяване в размер на 45 000 лева, което в достатъчна
степен отговаря на обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие през 2023 г. и особеностите на
случая. Съгласно мотивите в Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 01.08.2022
г. на ОСГТК на ВКС, размерът на заявената претенция не съставлява решаващ
фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща
на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение може да не е равно по
размер на определеното от съда по справедливост. Намалено с размера на
съпричиняването от 1/3, претенцията е основателна за сумата от 30 000 лева.
От процесния инцидент на 28.02.2023 г. пострадалият М. В. Т. е
получил драскотини по гърба на дясната длан, които са оздравели напълно за
около 10 дни. Твърденията на неговия баща за рязко събуждане и ставане
нощем не могат да се свържат с инцидента, поради което са ирелевантни за
спора.
Неимуществените вреди се описват като морални болки и страдания,
които по дефиниция нямат парична оценка. Както се изложи вече, чрез
обезщетяване на увредения (а не на друго лице) за причинените нему
неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с което да
компенсира отрицателните (неприятни) емоции. Целта на обезщетението в
случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Доколкото детето М. е
било на почти ** месеца към датата на ПТП, както вещото лице д-р М. сочи,
то не може да има нито спомен от инцидента на тази възраст, нито да има
осъзната представа за случилото се. Ето защо, настоящият състав счита, че
предвид малката възраст на **-месечното бебе, наред с обстоятелството, че
няма трайни последици за здравословното му състояние, не може да се говори
за получаване на парично удовлетворение, което да съответства на
необходимото за преодоляването на изпитаните от него отрицателни емоции.
Искът е неоснователен.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава,
13
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да
бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищците са отправили претенция пред
застрахователя на 27.03.2023 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият
доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие е 27.03.2023 г., която дата следва
да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските:
Ищците са ползвали безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице, видно от представените договори
за правна защита и съдействие.
Многократно в практиката е поставян и въпроса за наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАдв и начинът, по който същите
се установяват в производството. Принципът, от който изхожда практиката на
ВКС, е че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв са съвпадащите волеизявления на страните по договора
за правна помощ, т. е., за да упражни адвокатът правото по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
14
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение не е
заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното основание по чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и
адвокат (Определение № 50163 от 24.08.2023 г. по т. д. № 502/2022 г., II т. о.,
Определение № 2717 от 27.09.2023г. по ч. гр. д. № 3197/2023 г., II г. о.).
Настоящият състав намира, че в полза на адв. Г. Х. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищците, като материално затруднени лица по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
в размер на 3 200 лева с ДДС за ищеца М. К., респ. 3 720 лева с ДДС за
ищцата Н. К., съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът следва
да понесе и заплатената от ищците държавна такса (преди освобождаването
им по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК) в размер на 1 745.31 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците са освободени от задължението за такси (за допуснатото
увеличение) и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда. Съдебната практика приема, че и в
случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете
(Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о.,
Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.;
Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати в
полза на съда сумата от 511.30 лева за държ. такса (досежно увеличението, за
което ищците са освободени по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК) и 322.96 лева за
депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.
8 от ГПК, което съдът определя на 200 лева, както и 30 лева за свидетел
(недължимо, доколкото този разход не е направен – няма плащане в полза на
свидетеля), респ. 475 лева – за депозити. Съдът възлага в тежест на ищците да
заплатят разноски в размер на 216.05 лева – юриск. възнаграждение и
депозити, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
15
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., общ. П., ул.
„***“ **, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
25 000 (двайсет и пет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г.
до окончателното плащане, както и обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане; на
Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. З., община С., ул. „**“ **, обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 (трийсет хиляди)
лева, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното плащане,
както и обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на
1 115.33 лева (хиляда сто и петнайсет лева и 33 ст.), ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска – 24.07.2023 г. до окончателното плащане,
всички настъпили от ПТП от *** г. по вина на водача на лек автомобил
„******“, рег. № ****, И. А. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банкова
сметка в „****“ АД, IBAN ****, с титуляр Г. Б. Х., като
ОТХВЪРЛЯ иска на М. В. К. за разликата над присъдените 25 000 лева
до претендираните 40 000 (четиресет хиляди) лева, исковете на Н. П. К. за
разликата над присъдените 30 000 лева до претендираните 40 000 (четиресет
хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, и за разликата над
присъдените 1 115.33 лева до претендираните 1 673 (хиляда шестстотин
седемдесет и три) лева – обезщетение за имуществени вреди, както и иска на
М. В. Т. за сумата от 1 000 (хиляда) лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от ПТП от *** г. по вина на водача на лек
автомобил „******“, рег. № ****, И. А. Г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., община П., ул.
„***“ № ** и Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. З., община С., ул. „**“ №
**, сумата от 1 745.31 лева (хиляда седемстотин четиресет и пет лева и 31
ст.), представляващи държавна такса (преди увеличението по чл. 21**, ал. 1,
изр. 3 от ГПК), съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати на адвокат Г. Б. Й. от С., личен номер ******, сумата от 3 200
(три хиляди и двеста) лева с ДДС – адв. възнаграждение за оказаната
безплатна помощ на ищеца М. К., както и сумата от 3 720 (три хиляди
седемстотин и двайсет) лева с ДДС – адв. възнаграждение за оказаната
16
безплатна помощ на ищцата Н. К., съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес: с. Ю., община П., ул.
„***“ № **, Н. П. К., ЕГН **********, и М. В. Т., ЕГН ***, последните двама
с адрес: с. З., община С., ул. „**“ № **, да заплатят на „Застрахователна
компания Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 216.05 лева (двеста и
шестнайсет лева и 5 ст.) – юриск. възнаграждение и депозити, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 511.30 лева
(петстотин и единайсет лева и 30 ст.) - държавна такса и 322.96 лева (триста
двайсет и два лева и 96 ст.) - депозити за вещи лица, съразмерно на уважената
част от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен
лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
17