Р Е Ш Е Н И Е
№ III-333, 10.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 2341 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1665 от
16.07.2020 г. по гр.д. №6560/2019 г. на Районен съд-Бургас „Аксес Файнанс” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Иван Вазов“,
ул.“Балша“ 1, бл.9, ет.2, представлявано от Цветан Петков Кръстев е осъдено да
заплати на А.Д.А., ЕГН ********** от гр.Б., жк.“И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 3388.28 лева /три хиляди триста
осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/, платена без основание, по
нищожни клаузи по договор за кредит “Бяла карта“ от 19.06.2014г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 05.08.2019г. до окончателното
изплащане.
С решението „Аксес
Файнанс” ООД, е осъдено да заплати на А.Д.А. и сумата от 229.71 лева /двеста
двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, платена без основание, по
нищожни клаузи по договор за паричен заем AXI CREDIT № 55/01.05.2018г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.08.2019г. до
окончателното изплащане, като искът за горницата над 229.71 лева до 691.38 лева
е отхвърлен. Отхвърлен е и иска на А.Д.А. за осъждане на „Аксес Файнанс” ООД да
му заплати сумата от 989 лева /деветстотин осемдесет и девет лева/ обезщетение
за неимуществени вреди – влошаване на психическото и здравословно състояние на
ищеца в резултат от противоправно поведение на ответника във връзка с договор
за кредит “Бяла карта“ от 19.06.2014г. и договор за паричен заем AXI CREDIT №
55/01.05.2018г., изразяващо се в телефонни обаждания, съобщения и покани за
плащане на сумите по договорите, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 05.08.2019г. до окончателното изплащане.
Със същото решение А.Д.А.
е осъден да заплати на „Аксес Файнанс” ООД, сумата от 110.19 лева /сто и десет
лева и деветнадесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски, а „Аксес Файнанс”
ООД е осъдено да заплати по сметка на БРС държавна такса от 144.72 лева /сто
четиридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ и разноски за експертиза
от 32.12 лева /тридесет и два лева и дванадесет стотинки/.
Постъпила е
въззивна жалба с вх. №260549 от 13.08.2020 г. от „Аксес Файнанс” ООД, с която се обжалва Решение
№1665 от 16.07.2020 г. по гр.д. №6560/2019 г. на Районен съд-Бургас, в частта,
в която са уважени исковете на ищеца, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.
Навеждат се доводи
и за немотивираност на решението, като се твърди, че съдът не е посочил конкретната правна норма, която счита за
нарушена от кредитора, и не е мотивирал поради каква причина това нарушение
съставлява порок, толкова тежък, че да доведе до нищожност на клаузите за
договорна лихва (чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от Договора) и такса ревовлинг (чл.9,
ал.З от Договора).
Твърди се, че разпоредбите
на чл.9. ал.1 и чл.10, ал.1 от Договор за кредит „Бяла Карта“ от 19.06.2014 г. не
противоречат на добрите нрави и не са нищожни по общите правила на ЗЗД. Излагат
се съображения, че при сключване на Договора за заем, договорната лихва представлява
цената на услугата, а ищецът доброволно и по свои собствени подбуди е
кандидатствал за отпускане на кредит като предварително е бил запознат с
условията по кредита. Поддържа се, че в действащото
законодателство няма ограничение на максималния размер на договорната лихва и няма
пречка страните да уговарят договорна лихва над размера на законната такава,
доколкото свободата на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от ЗЗД. Излагат се теоретични съображения за характера на лихвата и се
сочи, че дружеството-кредитодател е изпълнило всички изисквания на ЗПК.
Подчертава се, нито ищецът, нито съдът са специалисти, притежаващи нужния опит
и познания в сферата на финансовите услуги, поради което те не са в състояние
да преценят каква е цената на предоставения от дружеството паричен заем и какви
са разходите на дружеството.
Оспорва се като
погрешно разбирането, застъпено в
съдебната практика, че като критерий за преценка кога размерът на уговорена
възнаградителна лихва следва да се използва съпоставка с размера на законната
лихва, както и че от това може да се направи извод за противоречие с добрите
нрави. Определя се като обичайно при малките и необезпечени
кредити, предоставяни от небанкови финансови институции, да се начисляват
по-високи лихви, отколкото при банковите кредити. Поддържа се, че дори и да е уговорена
в нарушение на добрите нрави, клаузата за договорна лихва не е следвало да бъде обявявана за нищожна в
целия уговорен размер на лихвения процент, а до допустимия според съда трикратен
размер на законната лихва.
На следващо място
се твърди, че разпоредбата на чл.9, ал.3 от Договор за кредит „Бяла карта“ от
19.06.2014 г. не цели заобикаляне на ЗПК, доколкото към датата на сключване в ЗПК
не е имало забрана да се начисляват такси във връзка с кредита и същата не е
нищожна, съгласно чл.21, ал. 1 ЗПК във връзка с чл.33 ЗПК. Сочи се, че всеки
един револвиращ финансов продукт, който се усвоява чрез кредитна карта, преди
промените в ЗПК през 2014 г., предвижда такса за револвиране. която по
същността си представлява отлагане на връщането на усвоения размер от кредитния
лимит. Поддържа се, че целта на такса „револвинг“ не е да накаже клиента, а
това е такса за разсрочване на задължението му с цел неизпадане в забава по договора,
респ. обявяване предсрочна изискуемост на всички дължими от клиента суми по договора.
Твърди се, че разпоредбата
на чл.3 от Договор за паричен заем „Axi Credit” № 55/11.05.2018 г. не цели
заобикаляне на ЗПК, респ. не е нищожна клауза. Оспорва се извода, че така
уговореното задължение нямало характера на неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, а била възнаградителна лихва. Сочи се, че законът не
поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат
компенсирани с нея. Поддържа се, че в стандартният
европейски формуляр, който кредитополучателят получава преди сключване на
договор за кредит, подробно са описани всички изисквания на съответната
финансова услуга и ищецът е решил да ползва кредита и да изплати начислената му
неустойка. Оспорват се изводите на съда за практически неизпълнимост на
задължението на кредитополучателя да осигури предвидените обезпечения.
Иска се в случай че
въззивният съд възприеме изложените в жалбата аргументи и отмени решението в
частта, с която е уважен предявеният главен установителен иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК да бъде отменен и осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
доколкото основателността му е обусловена от основателността на установителния
иск
Не се правят искания по
доказателствата.
Претендират се
разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата А.Д.А., с който
жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Споделя се изводът на БРС, че съгласно чл. 9 от ЗЗД
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, както и че не
е допустимо икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно и че недостигът на парични средства за един субект не следва да
се използва за облагодетелстване на друг.
Поддържа
се, че според последователната съдебна практика, споделена и от
първоинстанционния съд, противоречи на добрите нрави сделка, с която се
договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота; използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг; цели се недобросъвестна конкуренция;
използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно
условие. За противоречаща на добрите нрави, нарушаваща принципа за
справедливост, понеже се създава възможност за неоснователно обогатяване, се
счита клауза за лихва, многократно превишаваща размера на законната лихва за
просрочени задължения, която се определя от държавата, като се застъпва
виждането, че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва
е противна на добрите нрави.
Не се
споделя становището на въззивника, че в случая страните били свободно уговорили
съдържанието на договора за кредит. Сочи се, че неоснователно въззивникът
твърди, че ищецът бил взел съзнателно и информирано решение да встъпи в
договорни отношения с ответното дружество,
доколкото фактическите твърдения на ищеца в исковата молба сочат
обратното и са подкрепени с редица писмени доказателства, установяващи, че
ищецът като икономически по-слаба страна е встъпил в правоотношение без да му е
било разяснено какви по размер са минималната погасителна вноска, договорната
лихва, таксата револвинг.
Споделят
се изводите на БРС, че договорът за паричен заем AXI CREDIT № 55/01.05.2018 г.
е нищожен поради противоречие с на чл.11, т.10 ЗПК, тъй като не е записан в
договора коректният ГПР.
Поддържа
се, че процесните клаузи от двата договора са нищожни съгласно чл.146, ал. 1
ЗЗП и като противоречащи на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД
и, че ответното дружество се е обогатило неоснователно с платените суми,
надвишаващи главниците.
Не се правят искания по
доказателствата.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение №1665 от 16.07.2020 г. по гр.д. №6560/2019 г. на Районен съд-Бургас, в частта, в която са уважени исковете на ищеца.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Пред Районен съд-Бургас са предявени искове с
правно основание чл. 55 oт ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.
Видно от представения договор за кредит „Бяла
карта“/ л. 6-7 и л. 75-76 от делото на
БРС/, Приложение №1 към същия /л.77-79
от делото на БРС/ и общите условия към него/л. 80-81 от делото на БРС/ на
19.06.2014 г. между ищецът А.Д.А., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК ********* е сключен договор за кредит, по силата на който кредитодателят
предоставя на получателя револвиращ кредит в максимален кредитен лимит в размер
на 500 лева, като същият се предоставя чрез платежен инструмент- кредитна
карта.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 от договора
размерът на минималната погасителна вноска е 15 % от максималния размер на кредита, но не
повече от общото възникнало задължение на кредитополучателя на 1-во число на
съответния месец. Уговорения съгласно т. 3 на ал. 2 на чл. 3 фиксиран годишен
лихвен процент е 72 %, а в случаите на чл.10, ал. 1/в случай, че до 5-то число
на всеки календарен месец кредитополучателят на заплати дължимата за съответния
месец минимална погасителна вноска/ – 180 %/
Според чл.9,
ал.3 в случай, че до пето число на календарния месец, следващ месеца на
усвояване на кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница и
начислената за периода лихва и съответно продължи да ползва кредита след пето
число на съответния календарен месец, той дължи такса револвинг в размер на 8%
от усвоения размер на кредита към последно число на предходния месец, която не
е погасена. Такса револвинг се начислява на шесто число на месеца върху общия
размер на усвоения кредит до последно число на предходния месец, който не е
погасен до 5-то число на следващия месец.
Не са
представени доказателства, но не се спори между страните, че кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ********* е цедирал вземанията си по процесния договор за кредит „Бяла
карта“ на ответника „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********.
Видно от представения Договор за паричен заем
Axi Credit /л. 56-60 от делото на БРС/ на 01.05.2018 г. между страните по делото е сключен
договор за кредит за сумата от 700 лева, със задължение на кредитополучателя да
върне сумите на 12 месечни вноски с уговорени падежи при фиксиран годишен
лихвен процент -40 % и годишен процент на разходите – 49.02 %.
Съгласно чл.3 от договора длъжникът в срок до
десет дни, считано от сключване на договора следва да даде едно от следните
обезпечения: едно физическо лице поръчител, което да отговаря на посочени
изисквания/да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, брутния размер на дохода му да не е по-малък от 1500 лева, да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор за заем, сключен с ответника, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от Редовен/ или банкова гаранция за сумата, подлежаща
на връщане със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. При неизпълнение на това задължение за предоставяне
на обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 42.96
лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като
към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 3.58 лева.
Пред
РС-Бургас е изслушано и прието заключение по извършена съдебно-икономическа
експертиза. Според същото по договора за кредит „Бяла карта“ са извършени 7
плащания в срок и 92 извън срока, като е начислена договорна лихва по чл. 9,
ал. 1 и чл. 10,ал. 1 в размер на 1907,95 лева и такса револвинг по чл. 9, ал. 3
в размер на 2079,51 лева, а по договор „Axi Credit” всички плащания са извършвани в срок и не са
начислявани лихви за забавено плащане. Прието е, че по договора за кредит „Бяла
карта“ платените от ищеца суми са отнесени по пера както следва: уговорена
главница за периода 19.06.2014 г. – 13.06.2018 г. : 867,20 лева, договорна
лихва по чл. 9, ал.1 и чл. 10, ал. 1- 1907,95 лева, такса револвинг по чл.9,
ал. 3- 2079, 51 лева. По договора „Axi Credit” платените от
ищеца суми са отнесени по пера както следва: главница: 700 лева, договорна
лихва: 160,75 лева, неустойка: 4,96 лева, разход за събиране: 26,00 лева.
Спорно
пред настоящата инстанция е дали направените плащания от страна на
кредитополучателя по двата договора са недължимо платени, като почиващи на
нищожни клаузи.
По
отношение на отхвърления иск по чл. 45 от ЗЗД, както и в отхвърлителната част
на иска по чл. 55 от ЗЗД не е депозирана въззивна жалба и първоинстанционното
решение е влязло в сила.
Нищожният
договор или сделка, не пораждат никакво правно действие и в този смисъл,
страната, която е дала нещо по нищожна договорна клауза, може без да предявява
нарочен иск за прогласяване на нищожността, да се позове на нея и направо да
иска връщане на даденото, като такова при липса на основание.
Клаузите
на чл. 9, ал.1 и чл. 10, ал. 1 от процесния договор за кредит „Бяла карта“ се
прилагат алтернативно и предвиждат годишна лихва в размер на съответно 72 % и
180 %. Клаузата на чл. 9, ал. 3 се прилага кумулативно с една от предходните клаузи и предвижда такса
в размер на 96 % годишно, която има функция присъща на лихва.
Процесният
договор за кредит „Бяла карта“ не попада в темпоралното действие на чл. 19, ал.
4 от Закона за потребителския кредит/ в редакцията му ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г./. Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането
на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху
потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е
меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи като такси,
комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент
на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. В
процесният случай страните не са били ограничени от императивна законова
разпоредба досежно максималния конкретния размер на уговорената лихва съгласно
чл. 10, ал.2 от ЗЗД, доколкото в действащия подзаконов нормативен акт няма
предвиден такъв размер, нито са били ограничени от разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Общите правила на ЗЗД, а именно тези на чл. 9, ал. 2, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави обаче следва да намерят приложение. В процесния
случай максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Съдебната
практика по време на действие на процесния договор „Бяла карта“ е приемала, че
противно на добрите нрави е да се уговаря а лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. В процесния случай ищецът е заплатил
лихви в размер на 4,5 пъти надвишаващ
чистата стойност на главницата/450% общо за целия период/, като тези лихви се
основават на нищожни клаузи- противоречащи на добрите нрави, а именно клаузите
на чл. 9, ал.1, чл.9, ал.3 и чл. 10, ал. 1 от процесния договор за кредит „Бяла
карта“. Неоснователни са възраженията, наведени във въззивната жалба относно
ценообразуването и високата цена на заемните средства за финансовите
институции. Същите са търговци, носят риска от извършване на търговска дейност
и следва да притежават специални знания в областта на икономическата си
дейност. Недопустимо е същите като силна икономическа страна да прехвърлят
върху потребителя като по-слаба страна несъизмерима тежест водеща до
неоснователното им обогатяване в противоречие с добрите нрави.
В
процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, доколкото такива не са установени в националното право. Неоснователно
е и възражението на въззивното дружество, че в случай, че бъде установена
нищожност на клаузите относно лихвата, то следва да бъде присъдена поне
допустимата от съдебната практика лихва в размер три пъти законната лихва. Ако
съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това може да навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Всъщност това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите
и доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо
потребителя, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени
за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен
от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г.,
Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и
Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/
Ето защо
доколкото клаузите на чл. 9, ал.1, чл.9, ал.3 и чл. 10, ал. 1 от процесния
договор за кредит „Бяла карта“ са нищожни предявения иск за недължимо платената
сума по този договор в размер на 3388.28 лева е основателен.
Процесният
договор „Axi Credit” попада в обхвата на Закона за потребителския кредит. Спорно
е дали е недействителна клаузата на чл.3, ал.1
от договора, с която е вменено задължение на длъжника в срок до десет
дни, считано от сключване на договора, да даде едно от следните обезпечения: едно
физическо лице поръчител, което да отговаря на редица изисквания или банкова
гаранция със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора. В ал. 2 е уговорено, че при неизпълнение на това
задължение за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 42.96 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в
размер на 3.58 лева.
Изискването
да бъде осигурен поръчител, който да се
съгласи да гарантира издължаването на кредита от страна на въззиваемия, отговарящ
на всички изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения,
според настоящия състав не може да бъде изпълнено, а това означава автоматично
възникване на вземане за неустойка. Същото се отнася и до второто условие,
което е на практика неизпълнимо – да се внесе банкова гаранция с бенефициер –
кредитодателя, в размер на сумата на подлежаща на връщане и тя да бъде
безусловна и неотменима. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е
нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на
кредитополучателя по причина, че лице, което има средства в размера на дължимата
за връщане сума за заплащане на банкова гаранция в полза на кредитодателя си,
няма да сключи договор за кредит. Ето защо клаузата на чл. 3, ал. 2 от Процесният
договор „Axi Credit” е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Изключването
на тази клауза и неприлаганото ѝ по процесния договор за кредит не влече
недействителност на целия договор. Без тази клауза годишния процент на
разходите не би надвишавал установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер. Видно от
представения Договор за потребителски кредит страните са се договорили
предоставената сума в размер на 700 лева да бъде върната за срок от 12 месеца
при ГПР – 49,02% и годишен лихвен
процент в размер на 40% Така уговорения годишен процент на разходите/ след
обявяването на неустоечната клауза за нищожна/ отговаря на законовото изискване
да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
Ето защо
сумата от 160,75 лева, представляваща договорна лихва по Процесният договор
„Axi Credit” е дължима от кредитополучателя и за тази сума преяденият иск е
неоснователен.
Поради частичното
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата над 68,96 лева до пълния присъден размер от 229.71 лева , а
именно 160,75 лева, представляваща
договорна лихва по Процесният договор „Axi Credit”. Вместо това следва да се
постанови, че искът се отхвърля за горницата над 68,96 лева до пълния предявен
размер от 229,71 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, с която въззивникът е осъден на да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас сумата над 138,29 лева до пълния присъден
размер от 144,72 лева, представляваща държавна такса и сумата над 30,69 лева до
пълния присъден размер от 32,12 лева- разноски за експертиза.
С оглед
частичната основателност на жалбата на въззивника следва да бъде присъдена
сумата от 26,87 лева, от които 4,03 лева за държавна такса за въззивно
обжалване и 22,84 лева за юрисконсултско възнаграждение- 13,33 лева за
въззивната и 9,51 лева за първата инстанция ,определено на база по 300 лева за
двете инстанции съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, Окръжен съд-Бургас
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №1665 от 16.07.2020 г. по гр.д. №6560/2019 г. на Районен съд-Бургас в частта, с която „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 1, бл.9, ет.2, представлявано
от Цветан Петков Кръстев е осъдено да
заплати на А.Д.А., ЕГН ********** от гр.Б., жк.“И.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата
над 68,96 лева до пълния присъден размер от 229.71 лева, както и в частта, с която „Аксес Файнанс” ООД е осъдено да заплати
по сметка на Районен съд-Бургас сумата
над 138,29 лева до пълния присъден размер от 144,72 лева, представляваща
държавна такса и сумата над 30,69 лева
до пълния присъден размер от 32,12 лева- разноски за експертиза като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.А., ЕГН ********** от гр.Б., жк.“И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** за осъждане на ”Аксес Файнанс”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Иван
Вазов“, ул.“Балша“ 1, бл.9, ет.2, представлявано от Цветан Петков Кръстев да му заплати сумата от 160,75 лева- разликата над сумата от 68,96 лева до пълния
присъден размер от 229.71 лева , платена без основание, по нищожни клаузи по
договор за паричен заем AXI CREDIT № 55/01.05.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 05.08.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1665 от 16.07.2020 г. по гр.д. №6560/2019 г. на Районен съд-Бургас в
останалата част.
ОСЪЖДА А.Д.А.,
ЕГН ********** от гр.Б., жк.“И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на
„Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 1, бл.9, ет.2, представлявано от Цветан
Петков Кръстев сумата от 26,87 /двадесет
и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.