Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1170
гр.Бургас, 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2193 по описа на
БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, р-н Южен, ул. „Никола Вапцаров“ № 47, ет. 2, ап. 5, против Наказателно
постановление № */18.01.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.
185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С
жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя,
на наказващия орган, оспорва се годността на АУАН, а също така се посочва, че
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
В постъпили писмени бележки се доразвиват изложените в жалбата доводи.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Станева, която намира
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 15.04.2019 г., а жалбата е депозирана по пощата на 22.04.2019 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
Не
се спори, че към 15.07.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – ТО Щанд, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 50А. На 15.07.2018г. На
15.07.2018г., в 14.00 часа, при извършена контролна покупка на домати 1,110 кг.
по 3,80 лв./кг. на стойност 4,20 лв. от *-
също служител на НАП (посочен в протокола от проверката), като било заплатено с
банкнота от 5 лв. Продавачът приел плащането, като било върнато ресто 1 бр.
монета от 50 ст., 1 бр. монета от 20 ст. и 1 бр. монета от 10 ст., но не бил
издаден касов бон. Около 14:10 часа, св. Д.И.Ж.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП,
осъществил контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения
търговски обект. При проверката се констатирало, че в обекта е инсталирано, но
изобщо не било включено фискално устройство за отчитане на продажбите.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Ж. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0348127 от 15.07.2018 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 24.07.2018 г. На 24.07.2018 г. бил
съставен АУАН с № F396194.
Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 15.07.2018 г. нарушение. Така описаното деяние св. Ж.
квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявила и
връчила екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу подпис.
Управителят на дружеството вписал като възражение, че отговорността следва да
се понесе от продавача, който бил инструктиран.
Впоследствие
на 19.10.2018 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които
са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Липсват
каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП, издадена въз основа на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, като е без значение, че същата не била обявена на лицето. Доводите във
връзка с компетентността на конкретно посоченото лице, което е издало НП са
неоснователни, тъй като не съществуват каквито и да е било обективни данни, че
това лице към процесната дата не е заемало посочената
длъжност. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, като липсват каквито и да е
обстоятелства да се счита, че е налице антидатиране
на постановлението. АУАН също е издаден
от компетентен орган- „главен инспектор по приходите“, като свидетелят посочва,
че е служител на ТД на НАП-Бургас, които показания, както бе посочено по-горе,
съдът кредитира. Последното е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми. Пределно ясно е
записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея.
Разминаването в часа на проверката и в посочения час на покупката е логично,
тъй като след неиздаването на бележката се е пристъпило към проверка, като актосъставителят заяви в съдебно заседание, че е извършена
покупка и не е била издадена фискална касова бележка, които факти са
релевантните за случая.
Неоснователни са доводите относно
непосочването на определени реквизити във връзка със записаните в акта
свидетели. Реквизитите са предвидени, за да могат същите да бъдат
индивидуализирани достатъчно с оглед евентуалното им призоваване. В случая
свидетелите са безспорно индивидуализирани и не става ясно с какво се
накърняват правата на жалбоподателя чрез непосочването на ЕГН например.
Фискалните
касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118
от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал.1 от Наредба № Н-18 -независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на
лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2
- за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се
издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с
получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова
бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на
контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата фискална касова
бележка не е издадена, са безспорно установени, което се доказва и от наличните
по делото доказателства, а и по същество - не се оспорва от жалбоподателя.
Фискална касова бележка не е издадена и в последствие. За да е налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не
е бил издадена фискална касова бележка, след извършване на покупката и
заплащане на цената, което обстоятелство е налице. Задължението не е изпълнено
от санкционираното дружество, като неговата отговорност е безвиновна (поради което е без
значение, че бележката не е била издадена от обучен служител) и за да бъде
ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
определеното задължение, както е в настоящия случай. Всички признаци на
вмененото нарушение са посочени както в АУАН, така и в НП, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Настоящата инстанция приема, че
към процесното нарушение е неприложима хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата, на които се гарантира
чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От установените по делото обстоятелства не може да
се направи извод, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс -
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От установените
по делото факти не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. В случая доводът за
ниска стойност на покупката е неотносим, тъй като
това произтича от характеристиките на стоката- домати, която не е на висока
стойност, а и ноторно хората обикновено закупуват
малки количества от нея при една покупка.
Съдът намира, че правилно АНО е
индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи
на жалбоподателя, като е определил същата в минимално предвидения в закона
размер. В този смисъл и не става ясно какви смекчаващи обстоятелства не е
обсъдил АНО и какво е значението им, след като е приложил законовия минимум.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */18.01.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС,
на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Южен,
ул. „Никола Вапцаров“ № 47, ет. 2, ап. 5, е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала:Д.Б.