№ 219
гр. гр.Несебър, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. С. С. срещу наказателно постановление № 23-0304-
000301 от 27.04.2023г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Жалбоподателят счита, че при издаване
на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни
съображения в тази насока. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира
разноски.
Ответната страна в производството – началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Отправя
възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.09.2022г. жалбоподателят С. пътувал с личния си лек автомобил „**********“ с рег.
№ *********, в посока от гр. Варна към с. Младежко. В автомобила с него пътувала съпругата му
– К. С.а. Автомобилът се движел по път клас 1 – 9, Е – 87, в района на километър 196,4 км. в
посока от гр. Варна към гр. Бургас, когато навигацията спряла да работи. С. решил да включи
навигацията чрез кабел и поради тази причина загубил управление върху автомобила, поради
което същият напуснал пътното платно и се преобърнал в канавката, вдясно от пътя. Вследствие
на произшествието настъпили деформация по автомобила, деформация на пътен знак „А17“ и леки
травми, имащи характер на лека телесна повреда по К. С.а. На място се явили полицейски
служители в РУ Несебър, които съставили протокол за ПТП от 27.09.2022г. В него като причина
1
за ПТП било вписано обстоятелството, че С. не контролирал МПС, което управлявал. По случая
било образувано ДП № 1150/2022г. по описа на РУ Несебър, което впоследствие било прекратено
(поради липса на престъпление) с постановление на прокурор от 30.01.2023г. Въз основа на
постановлението материалите били изпратени на началник сектор ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
от който било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство, с което
жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – управление с
несъобразена скорост.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: всички материали по ДП № 1150/2022г. по описа на РУ Несебър, протокол за ПТП
от 27.09.2022г., постановление за прекратяване на ДП от 30.01.2023г., заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят не
оспорва реализирането на тези факти, като неговите възражения са насочени към правната страна
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните и
материалния закон правила. Съображенията за този извод са следните:
Нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в текста на АУАН и НП да
се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. В случая
жалбоподателят е наказан по реда на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Според цитираната норма на
наказание подлежи лица, което поради движение с несъобразена скорост причини
пътнотранспортно произшествие. Понятието за съобразена скорост е дадено в чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като според този текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Налага се извод, че за извършване на
нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е необходимо водачът да не е съобразил скоростта си с
някое от условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради тази причина да е причинил ПТП.
Според т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Т.е. в случая текста на НП липсва изложение на факти, които да обосноват приложението
на цитираните норми (посочено е единствено, че жалбоподателят е управлявал автомобила, като не
е съобразил скоростта си с пътните условия и се е преобърнал в канавка в дясно, при което е
допуснал ПТП с материални щети). Липсват данни за конкретните пътни условия, за
приблизителната скорост на движение, за конкретните материални щети, които са настъпили.
2
Изложените непълноти в описание на нарушението са довели и до невъзможност същото да бъде
доказано от наказващия орган. Нещо повече – от събраните по делото доказателства по никакъв
начин не се доказва жалбоподателят да е извършил нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП –
управление на МПС с несъобразена скорост. Несъобразената скорост следва да бъде обективно
доказана като наказващият орган следва да установи по безспорен и несъмнен начин, с
допустимите средства и способи за доказване, че водачът се е движил с несъобразена с
конкретните условия скорост и именно в резултат на това негово виновно поведение е настъпило и
ПТП. Тук следва да се отбележи, че са събрани доказателства за неосъществен постоянен контрол
от жалбоподателя върху автомобила (по данни на свидетел причината за ПТП е боравене на
жалбоподателя с навигация на автомобила и изгубване на контрола върху него). Абсолютно в тази
насока е и съставеният официален документ, който има обвързваща доказателствена сила –
констативен протокол за настъпило ПТП (в който компетентните полицейски служители са
вписали като причина за произшествието фактът, че жалбоподателят не е контролирал
автомобила). Нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – отсъствие на постоянно упражняван контрол
върху автомобила, е самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице
нарушение относно режима на скоростта. В този смисъл е Решение № 353 от 4.XII.1991г. по н. д.
№ 366/91 г., ВК. Единствените обективни данни, събрани по делото, са за допуснато от
жалбоподателя нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като липсват доказателства движението на
автомобила да е било с несъобразена скорост. Ето защо соченото в текста на НП нарушение не е и
доказано от наказващия орган.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено.
С жалбата се претендират разноски и при този изход на спора такива се дължат на
жалбоподателя, но тъй като от него не са представени доказателства за извършването на разноски
– то не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0304-000301 от 27.04.2023г. на началник сектор
към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на И. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.
**********, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3