№ 28418
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110119323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ответната страна за
изменение на Решение № 9551/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 19323/2023г. по описа на
СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на ищцовата
страна, разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока за отговор, процесуалния представител на ищеца, заема становище за
неоснователност на подадената молба, като излага подробни съображения.
След като подадената молба и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248
ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
основателна. Съдът, като съобрази материалния интерес на настоящото производство, както
и като взе предвид, че действително с исковата молба са предявени две отделни искови
претенции, но същите защитават един легитимен материален интерес на ищеца, поради това
намира, че в полза на процесуалния представител следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, съгласно представения от същия списък за
разноски по см. на чл.80 ГПК. Този размер според настоящият съдебен състав се явява
справедлив, тъй като не надвишава минимума, който се определя съобразно правилата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС,
към която изрично препраща чл.38, ал.2 ЗАдв.
Неоснователни са съображенията за недължимост на ДДС, с оглед представените по делото
доказателства, че договорът за правна защита и съдействие е сключен с Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. – пълномощник на ищцата по
делото, както и с оглед обстоятелството, че същото притежава надлежна регистрация по
ЗДДС. Неоснователни са съображенията, свързани с вида и характера на предоставяната
защита и представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., с оглед на които да се изключи
правната възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение, ведно с начислено ДДС,
при наличието на другите законови предпоставки за това /договор за правна защита и
съдействие, както и наличие на доказателства за съществуваща валидна регистрация по
ДДС/.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Софийският районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 9551/21.05.2024г. постановено по гр.д. № 19323/2023г. по
описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на процесуалния представител на
ищцовата страна, разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, като:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.,
„*******************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*********************, да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с
БУЛСТАТ: *********, сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2