Присъда по дело №1468/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 20 януари 2022 г. (в сила от 20 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20215220201468 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 5 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към НЧХД 146*/21
Производството е образувано по тъжба на АНТ. БЛ. Г., ЕГН
********** от гр.Пазарджик, гр.Пазарджик против подсъдимия В. ИВ. Ш.,
ЕГН **********, от гр.Пловдив, за извършено спрямо него от подсъдимия
престъпление от частен характер – причиняване чрез нанесен побой на
улицата пред дома му на лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК .
В съдебно заседание тъжителят, чрез повереника си, поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда.
Защитникът оспорва доказаността на престъплението, пледира за
оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъдат оправдан.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
На 11.09.2021г. (събота), около 19.00ч., подсъдимият и неговата
фактическа съжителка св. К. се прибрали от Пловдив с управляван от нея
автомобил. В него били и двете им малолетни деца, които спели. Решили да
напазаруват в намиращия се на ул. „Завоя на черна“ магазин „Тарита“ и К.
паркирала в страничната улица, на пешеходната пътека, разположена точно
до кръстовището. Подсъдимият влязъл в магазина, а тя останала в автомобила
с двете деца.
По същото време тъжителят и неговата фактическа съжителка се
движели с управляван от нея автомобил, като трябвало да завият в същата
уличка. Автомобилът на К. пречел, тъй като заемал дясната пътна лента, в
която следвало да продължи движението си и Н.. Докато коментирали с
тъжителя ситуацията, той преценил, че тя може все пак да премине покрай
неправомерно паркирания автомобил и и казал “Давай, давай!“, замахвайки с
извадена през прозореца дясна ръка с типичния жест, съпровождащ тази
реплика. При това движение неволно закачил страничното огледало на
автомобила на К. и от шума около преминаването децата се разбудили и
станали неспокойни. В такова състояние ги заварил баща им , когато се
върнал с покупките от магазина. Майката обяснила, че мъж на предна дясна
седалка на преминал автомобил бил ударил страничното огледало и това
разбудило и разстроило децата.
Подсъдимият настоял да потърсят из района автомобила и след като
преминали две пресечки, К. го забелязала – паркиран до една жилищна
сграда. Спрели и подсъдимият видял приближаваща към него Н., която К. му
посочила като водача на автомобила. Подсъдимият я попитал дали „мъжът й
слиза“ и секунди след като тя потвърдила, на място се появил тъжителят,
1
държейки отпред в ръцете си якета.
Подсъдимият го посрещнал с въпроса: „Ти ли си големият мъж ?“ ,
след което директно му нанесъл удар в лявата част на челюстта, последван от
още няколко - в лицето и по тила. Тъжителят се предпазвал, държейки пред
тялото си якетата в ръцете. Успял да отблъсне подсъдимия и извадил
служебната си карта, легитимирайки се като служител на МВР.Това
впечатлило нападателя му, който започнал да се извинява и да настоява да не
бъде сигнализирана полицията.
Н. обаче подала сигнал на ЕЕНСП 112 и на място пристигнал дежурен
автопатрул, в състава на който били свидетелите Д.К. и Р.П.. Те снели
писмени обяснения и след това съставили предупредителни протоколи на
подсъдимия и тъжителя.
След това, в 22.09ч. ( л. 5), тъжителят посетил Спешния кабинет в
МБАЛ Пазарджик, където споделил своите оплаквания, във връзка с които
бил насочен за рентген на челюст.
На 13.09.2021г.(понеделник) посетил кабинета по Съдебна медицина в
МБАЛ Пазарджик, където бил прегледан и установени: разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата, травматичен оток по лявата лицева област
(бузата), преценени от съдебния лекар като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (чл.130,ал.1 от Нк) и болка и страдание
(чл.130,ал.2 от НК).
На 05.10.21. подал настоящата тъжба.
С нея е инкриминиран инцидент, чиято фактология е почти идентична
с отразената горе. Тя е установена от показанията на присъствалата
свидетелка Н., лансирани поради тяхната последователност и съответност с
други доказателствени средства. Затова и наличното поради фактическото й
съжителство с тъжителя съмнение за достоверност на нейните твърдения бе
отхвърлено.
Аналогичното съмнение относно К. – като фактически съжител на
подсъдимия и съвместен родител с него на две деца, обратното – се потвърди.
Показанията й относно инцидента са съответни само на обясненията на
подсъдимия, но непоследователни и опровергани от показанията на
пристигналите непосредствено след случая полицаи, пред които е депозирала
различни твърдения ; както и подсъдимия.
Всъщност, по част от инкриминираните обстоятелства няма
доказателствен спор– по повод преминаване на автомобила, управляван от Н.
покрай паркиралия на пътното платно автомобил на К. последвал конфликт
между подсъдимия и тъжителя, развил се от словесен във физически.
Доказателственият спор е относно това – имало ли е посегателство от страна
на тъжителя върху автомобила на К. по повод паркирането и разстроило ли е
това посегателство децата на подсъдимия; търсил ли е по този повод и
нарочно автомобила на Н. и тъжителя и нанасял ли е на последния
2
инкриминираните от него с тъжбата удари, причинявайки му приписаните
телесни увреждания.
За тези обстоятелства К. и подсъдимият твърдят, че тя, докато го чакала
да пазарува, възприела как седящия в управлявания от Н. на предна дясна
седалка тъжител удря страничното огледало на автомобила им, което
разбудило и разплакало децата в него и по този повод подсъдимият, когато
съвсем случайно две пресечки по-нататък видели автомобила на Н., слязъл да
му поиска обяснение, при което възникнал словесен спор, в който: според К.
– мъжете само замахвали един към друг, поради което тя застанала между тях
, а според подсъдимия- си посегнали взаимно –той към тъжителя с шамар, а
тъжителят към него – с юмрук , но докато неговият удар бил париран, този на
тъжителят го застигнал и ударил „ но не силно“. Обясненията му в тази част
са обаче твърде объркани в неуспелия опит да представи невярна версия за
случилото се. Първо твърди си „посегнали едновременно: той с шамар, а
тъжителя – с юмрук, но не успели да се ударят, защото били много близко
един до друг“. След това обаче твърди, че тъжителят му парирал удара и му
нанесъл удар с юмрук. След това, според твърденията му “ се сборичкали –
държали се и се бутали“ и така излезли към улицата, където К. ги разтървала,
заставайки между тях. Самата К. обаче твърди, че когато се намесила „ се
само си замахвали взаимно“.
При тези вътрешни противоречия в обясненията на подсъдимия и
противоречията му с тези на К. досежно обсъдените факти, става ясно, че
техните твърдения за развитието на физически конфликт между двамата мъже
са неверни, както неверни са и тези относно причината за тяхната среща. Тя
съвсем не е била случайна, както твърдят двамата (с отново противоречиви
твърдения) и не се е развила по представяния от всеки от тях начин. В
съдебно заседание двамата заявяват различни причини да обикалят
страничните пресечки: тя – защото имало затворени улици, той - защото
избегнали директния път поради неудобството на многото паркирани
автомобили в близост до посоченото заведение. Пред пристигналите на място
полицаи обаче подс.Ш. заявил , че отишъл да се саморазправя с тъжителя,
заради удара по страничното огледало, който разбудил децата ( св. П.) и си
разменили по един шамар , а К. - че „те тръгнали след другия автомобил и
приятелят й потърсил отговорност на господина, който ударил “ огледалото,
след което си разменили по няколко шамара ( които не присъстват в
твърденията в съдебно заседание , които съдържат само взаимно
„замахване“) .
Като се има предвид, че още пред полицаите е направено твърдението за
съприкосновение между ръката на тъжителя и страничното огледало , този
факт се прие като установен, но като неволно закачане в описания горе към
фактологията жест ( съпровождащ обичайно подканянето „Давай, давай!“).
Горното обсъждане установява както противоречията, в които изпадат
К. и Ш. в собствените му твърдения за развитието на инцидента, така и
3
противоречията между неговите и нейните твърдения . Затова и Съдът не даде
вяра за обсъдените по-горе обстоятелства на обясненията на подсъдимия и на
показанията на свидетелката К. и възприе за достоверни твърденията на Н.,
които са последователни, заявени са първоначално пред пристигналите на
място полицаи ( виж показанията на св. П.), а след това - в съдебно
заседание.Тя е подала и сигнала до ЕЕНСП 112 , в който е съобщила за
нападението над тъжителя.
Твърденията й ,че той имал зачервена буза вследствие на удари от
подсъдимия в лицето , са потвърдени от отразеното „обективно състояние“
на пациента в издадения при посещението в 22.09ч. в Спешния кабинет Лист
за преглед - л. 5. В карето за „обективно състояние“ лекарят е отразил :
хиперемия ( увеличен приток на кръв на това място ) в областта на лява
мандибула, където два дни по-късно съдебният лекар е констатирал
травматичен оток и синкаво кръвонасядане 6х5 см.
Показанията на Н. са логично и хронологично последователни. Тя
напълно добросъвестно призна, че не може да определи броя на
замахванията, ударите, както и дали последните са били със свита с юмрук
ръка или с плесник. Логични са твърденията й, че държейки якетата в ръцете
пред тялото си , тъжителят е опитал чрез тях да се предпази и отблъсне
нападателя си. При тези характеристики и при наличието на потвърждаващи
ги други доказателствени средства, нейните показания се възприеха като
обективен източник на фактите от инкриминираната ситуация. И те, както и
данните от двамата полицаи досежно споделеното им непосредствено след
инцидента, я представят по описания горе начин – подсъдимият и К.
преднамерено търсят автомобила на Н. и когато го откриват, той директно
словесно и физически напада тъжителя нанасяйки му удари в главата и
лицето, станали повод три часа по-късно поради влошаване на симптомите,
да посети Спешния кабинет в МБАЛ Пазарджик ( л. 5) , където споделили (
виж анамнеза) за нанесения ме побой с няколко юмручни удара по лява скула,
причинили наличната болка и установената от лекаря ( виж обективно
състояние) хиперемия в лява мандибула, по повод на които е назначен и
рентген на челюст.
Два дни по-късно, когато бил първият работен ден на кабинета по
Съдебна медицина ( понеделник, 13.03.21г. ) в същото лечебно заведение,
тъжителят го посетил и получил представеното по делото СМУ 266/21 ( л.4),
в което са отразени данните му за инцидента ( идентични с тези в листа на
л.5) и обективните находки - разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата с размери 0.7х0.4 см , съставляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК) и травматичен
оток по лявата лицева област (бузата) със синкаво кравонасядане с размери
6х5 см, преценени от съдебния лекар като и болка и страдание по смисъла на
чл.130,ал.2 от НК.
Лансираните доказателствени средства не установиха факти, които да
4
обуславят реторсия или приложение на чл. 132, в съответната хипотеза.
Дори и хипотетично да се приеме, че подсъдимият е бил в състояние на
раздразнение, то не е било провокирано нит с насилие, нито с тежка обида,
нито с клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили
или да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия, К. или
децата им.
Що се отнася до реторсията, мотивирана от защитата с отблъскването
на подсъдимия, при него тъжителят е действал защитавайки се от
нападението, причинявайки категорично на нападателя си вреди в рамките на
необходимите предели. Точно така той е успял да установи разстояние между
себе си и подсъдимия, което му позволило да извади служебната си карта на
полицай и се представи като такъв, което практически преустановило
нападението.
Горното обсъждане обуслови извода, че в обективно отношение
подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от
НК. В случая е налице едно престъпление, независимо от констатираните
различни по вид - по ал.1 и по ал.2, тъй като се касае до едно засягане на
организма ( едно престъпление) , квалифицирано според по-тежкия резултат -
по чл. 130, ал.1 от НК ( виж т. 17 и 1*- ППВС 3/79г. ).
В субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на действията си. Предвиждал е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици, като се има предвид, че ударите в главата и
лицето са нанесени с юмруци, след като жертвата е била съзнателно и
преднамерено издирена.
Предвид изложеното, бе постановена присъда, с която Съдът за
причиняване на инкриминираните увреждания призна подсъдимия за виновен
в извършване на приписаното с тъжбата престъпление по чл. 130, ал.1 НК .
Безспорно е, че липсата на предходни негови осъждания и вида и размера
на предвиденото наказание, за извършеното от него престъпление принципно
предпоставя приложение на института по чл. 7*а, ал.1 от НК – освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
При отмерването й се съобразиха данните за личността на подсъдимия, по
отношение на който няма данни за други противоправни или
противообществени прояви, но той се охарактеризира с процесната такава, в
която се отчете степента на проявената агресия, обективирана не само чрез
броя на ударите, свидетелства за което са причинените увреждания, но и
предхождащото преследване на подсъдимия, което е било с цел саморазправа,
свидетели на която са станали и невръстните деца на Ш. и К.. При това се
прие, че глобата следва да бъде определена в размер на 1200 лева, тъй като
само така тя ще се яви справедливо възмездие за посегателството и ще
обезпечи постигане не целите по чл. 12 от ЗАНН.
Подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя и сторените от него
разноски, които са в размер общо на 622 лева, а по отношение на приетия като
5
веществено доказателство диск от записа до ЕЕНСП 112 – се постанови да се
унищожи по съответния ред.
По изложените мотиви Съдът постанови присъда си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6