Решение по дело №223/2012 на Окръжен съд - Кюстендил

Р      Е      Ш    Е      Н     И      Е

гр.Кюстендил,05.03.2013 година

 

 

            Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито  съдебно заседание на  пети февруари  две хиляди и тринадесета година,в състав

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

 

 

при участието на секретаря Р.С.,след като разгледа докладното от председателя Г.Мухтийска   гр.д.№223/2012 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството по делото на осн.§ 1,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ.2008 г.се разглежда,като търговско по реда на глава ХХХІІ-ра от същия .То е образувано по предявеният с исковата молба вх.№ 1856/04.04.2012 г. на „ЕФ Д. А. Л.Г”ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., район”***” бул.”**” № 1, адрес за кореспонденция: същия град, район”*” , ул.”*” № *,С. Б. Ц.,Сграда * ет.** , представлявано от управителите С. М. К. и Г. И. Г.,чрез пълномощника си адвокат Д.П.,***, иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК против ответника  И.К.М. ЕГН **********  с постоянен адрес:гр. К.,ул.”***”№ **,за установяване съществуването на паричното му вземане  от 26 442,82 лева, равняващи се на 13 520 евро   по      запис на заповед   от  25.09.2007 г.,за която сума   срещу него на осн.чл.417,т.9 ГПК с разпореждането си    по ч.гр.д.№ 1320/2011 г. КРС му е  издал, оспорената от М. в срока по чл.415, ал.1 ГПК ,  заповед   за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Ищецът претендира на осн.чл.78,ал.1 ГПК  и осъждането на ответника М. за сторените му по делото разноски,за които е представил на осн.чл.80 ГПК списък.

                     С отговор вх.№3124/07.06.2012 г. ответникът И.М. оспорва основателността на иска с възражения,че  записът на заповед е  нищожен: 1.поради противоречието му със закона-чл.26 ЗЗД,тъй като е издаден  за обезпечение на вземане по друг договор за финансов лизинг  № 004541-001/25.09.2007 г., а не с цел възникване на самостоятелно задължение;2. поради липса на съгласие от него за задължаване-чл.26,ал.1 ЗЗД ; 3.  не съдържа  реквизитите    по чл.535 и сл. ТЗ,тъй като към момента на подписването му не съдържа дължимата сума и точния адрес на плащането й.;4.вземането по него не е изискуемо,понеже не му е бил предявен;5.не дължи суми и по каузалното правоотношение,поради неизпълнение на договорните задължения на ищеца  по договора им за финансов лизинг,тъй като автомобилът предмет на този договор е унищожен от пожар на 07.05. 2009 г. и рискът е за собственика-лизингодателя.

                      Кюстендилският окръжен съд,преценявайки доводите и възраженията на страните,въз основа на събраните доказателства, закона и вътрешното си убеждение, при условията на чл.235,ал.2 ГПК,прие за установено следното:

                      Не се спори, а и от приложеното ч.гр.д.№ 1320/2011 г. на Кюстендилския районен съд е видно,че по реда на чл.418 ал.1 ГПК във вр. с чл.417,т.9 на основание    документ-запис на заповед  от 25. 09.2007 г. за сумата 15 329 евро  е издадена заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист в полза на кредитора„ЕФ Д. А. Л.” ЕООД ЕИК *********  за заявеното му парично вземане срещу длъжника И.К.М.,който в срока по чл.415,ал.1 ГПК е възразил срещу заповедта за изпълнение.Кредиторът е уведомен от заповедния съд /видно от съобщението до него/  на 02.03.2012 г. за постъпилото възражение и за възможността в 1-месечен срок да  предяви иск за установяване съществуването на вземането му. Видно от щемпела за датата на изпращането му -2.04.2012 г. на пощенския плик на исковата му молба вх.№ 1856/04.04.2012 г. в КОС,    искът му с правно осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК е предявен в 1-месечния срок.Претенцията на кредитора е допустима и с оглед основателността й  съдът я уважи. 

                        Съдържанието на приложеният на стр.12-та в ч.гр.д.   № 1320/2011 г. на Кюстендилския районен съд към заявлението по чл.417 ГПК на ищеца „ЕФ Д. А. Л.” ЕООД ЕИК *********   документ-запис на заповед   кореспондира на императивните законови изисквания по чл.535 ТЗ и  установената задължителна съдебна практика за редовността му от външна страна с Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик съдията К. Я..   Наименованието му  е    "запис на заповед"  , а този израз е изрично посочен и в съдържанието му, съгласно т.1 от същото Тълкувателно решение  . Със записът на заповед издателят му И.К.М. е поел абстрактното и безусловно неотменимо задължение да плати сумата 13 520 евро при поискване на получателя й- ищецът” „ЕФ Д. А. Л.” ЕООД ЕИК *********.Уговорен е и падеж на  задължението за плащане на предявяване на записа,но не по-късно от 20.11.2012 г. Определено е и мястото на плащане в РБ,гр.С.,бул.”***”№ **. Посочени са датата и мястото на издаването му и издателят му го е подписъл,което М. не оспорва.  С приложената на л.13-ти в заповедното производство,разписка той  е   предявен за плащане на 4.01.2011 г., на издателя му,  с  отказ да удостоверен ,при условията на чл.44,ал.1 ГПК с подпис  на свидетеля   А. Т.  , с нотариална покана рег.№ ***,акт **,т.* от 30.12.20** г. по описа на нотариус Л. Х., рег.№ *** на НК на РБ с район на действие РС-Кюстендил, което ,поради освобождаването му от протест, може да се извърши да се извърши с нотариална покана.Предявяването му,обаче за разлика от менителницата не е юридически факт, свързан с валидното възникване на задължение за плащане. При записа на заповед задължението да се плати паричната сума се поема от издателя с подписване на документа, а предявяването му за плащане по правната си същност е покана за изпълнение на поетото още с подписване на документа задължение. Предявяването за плащане (чл. 487, ал. 1 ТЗ) е от значение единствено по отношение на изпадане на длъжника в забава, съответно за отговорността му за обезщетение за забава.  Следователно процесният запис  на заповед има всички реквизити по чл.535 ТЗ за валидно   възникването на менителничното задължение от него.Абстрактният и едностранен характер на  менителничните сделки  по  записа на заповед, изключва и основателността на възражението на ответника за нищожността му,  поради липсата на   каузално правотношение, от което валидно да е възникнало задължението  му за плащане на  паричното вземане на ищеца, за което му е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист  от Кюстендилския  районен съд  по ч.гр.д.№ 1320/2011 г.на осн. чл.418,ал.1 ГПК във вр. с чл.417,т.9   ГПК.  В конкретния спор,въпреки иревантността от този факт за действието на менителния му ефект    записът на заповед е бил  издаден  от поемателя  И.М.  с гаранционно-обезпечителна цел за изпълнение на задълженията му за заплащане на месечните вноски по сключения му с ищеца договор за финансов лизинг  № 004541-001/25. 09. 2007 г.,по който той е лизингополучател.  Неоснователни  са възраженията на ответника му за нищожността на менителничния   ефект от записа на заповед,    поради противоречие със закона   на издаването му с гаранционно-обезпечителна цел   и липса на съгласие за задължаване с него.Неоснователно е и възражението на ответника, че записът на заповед е нищожен,понеже е безспорно,че при подписването му от него е бил бланков, с липсващи в него размер на сумата  и място на   плащането й,  попълнени ръкописно от служители на ищцовото ЕООД.Няма законова пречка  по чл.464  от  ТЗ във вр.с чл.537 ТЗ за действителността на бланковия  запис на заповед,тъй като е попълнен в съответствие уговореното с Договора между страните  за запис на заповед от 25.09. 2007 г./стр.27-28 от делото/ и  следователно е налице менителничният му ефект.

                             Неоснователно е и възражението на М.,че не    дължи паричното вземане  на ищеца по  издадената му    заповед     за изпълнение и изпълнителния лист  от   Кюстендилския  районен съд  по ч.гр.д.№ 1320/2011 г.на осн. чл.418,ал.1 ГПК във вр. с чл.417,т.9   ГПК и   по обезпеченото му със записа облигационно    задължение   за плащане на лизинговите му вноски по договор за финансов лизинг  № 004541-001/25. 09. 2007 г.,по който той е лизингополучател ,тъй като автомобилът ,предмет на този договор е унищожен от пожар на 07.05. 2009 г. и рискът  от погиването е  за лизингодателя. С   чл.343 ТЗ законодателят е предвидил  рискът от случайното погиване на лизинговата вещ  за лизингополучателя. Със заключение вх.№ 61668816.02012 г. на СЧЕ на в.л.Е.К. се установява, че М. е преустановил плащанията на лизинговите вноски на 20.05.2009 г.,,след като на 07.05.2009 г. автомобилът,предмет на лизинга е бил унищожен при пожар, а остатъкът от дължимите от него суми по  договора са по-голям размер и от заявеният  в заповедното производство -13 782 евро.Неоснователно е и възражението му,че не дължи плащането  им на лизингодателя, поради отказ  на  ЗД” Евроинс”АД да   покрие   имуществените вреди от застрахователно събитие „пожар” на лизинговия автомобил,  по сключената му с него   застраховка   ”Автокаско”,  понеже лизингодателят му отнел   правото да  избере  друг застраховател.

                                С оглед основателността на иска по чл.422,ал.1 ГПК окръжният съд ще признае съществуването на паричното вземане на ищеца по отношение на ответника М. ,когото на осн.чл.78,ал.1 ГПК ще осъди и да  заплати сторените по делото разноски на кредитора му в доказания им размер- 2 025,98 лева, за които е представил и списък по чл.80 ГПК.

 

                                  Водим от гореизложените съображения и на осн.чл.422,ал.1 ГПК  и чл.78,ал.1 ГПК,КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                                  Р  Е  Ш  И:

 

                          ПРИЗНАВА ,че съществува      парично вземане  в размер на 26 442,82 лева,равняващи се на 13 520 евро в полза на ищеца „ЕФ Д. А. Л.”ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., район”**” бул.”***” № **, адрес за кореспонденция: същия град, район ”**” , ул.”***” № 260,С. Б. Ц.,С.** ет.** , представлявано от управителите С. М. К. и Г. И. Г.,чрез пълномощника си адвокат Д.П.,***  срещу ответника  И.К.М. ЕГН **********  с постоянен адрес:гр. К.,ул.”***”№ **,   от  запис на заповед  ,издаден    на 25. 09. 2007 г., за което  на  осн. чл.417, т.9 ГПК         по ч. гр. д. № 1320/2011 г. от КРС  ищецът  се е снабдил с  оспорената му от   ответника,  заповед   за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

                                 ОСЪЖДА   И.К.М. ЕГН **********  с постоянен адрес:гр. К.,ул.”***”№ **,    да заплати  на „ЕФ Д. А. Л.”ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., район”**” бул.”***” № *, адрес за кореспонденция: същия град, район”*” , ул.”***” № **,С. Б. Ц.,С. * ет.** , представлявано от управителите С. М. К. и Г. И. Г.,чрез пълномощника си адвокат Д.П.,***  сторените му деловодни разноски в размер на  сумата 2 025,98 лева.

                                  Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в 14-дн.срок от връчването му на страната.

                                                                

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: