Определение по дело №2619/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20068
Дата: 15 май 2024 г. (в сила от 15 май 2024 г.)
Съдия: Биляна Магделинова
Дело: 20241110102619
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20068
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110102619 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че исковата
молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2024г. от
10.20часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ.
Ищецът твърди, че на 09.10.2023 г., в гр. София, поради виновното и противоправно
поведение на водач на лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, вследствие на което са причинени вреди на
собствения му автомобил. Сочи, че размерът на действителните вреди е на стойност 5000
лева. Поддържа, че е поканил ответника да му заплати обезщетение в посочения размер,
като последният платил само част от него в размер на 1595,35 лева. Ето защо претендира
сумата 3 404,65 лева, представляваща непогасена част от дължимо застрахователно
обезщетение, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
погасяване на задължението, както и мораторна лихва за забава. Претендира разноски
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че претендираното обезщетение надхвърля
действителните вреди, както и че с извършеното плащане е погасил изцяло вземането.
Оспорва претендирания размер, като посочва, че не отговаря на действителната стойност на
вредите.
Фактическият състав на вземането по докладвания иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие
1
на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер..
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните са всички факти, включени фактическия състав на вземането и некасаещи неговия
размер.
В тежест на ищеца е да докаже размера на вредите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението в цялост.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157
от ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА автотехническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба и
отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за изготвяне на заключение по задачите към автотехническа
експертиза вещото Х.И.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице по допуснатата автотехническа
експертиза в размер на 500 лева, от които по 250 лева, вносими от всяка от страните, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ без уважение останалите доказателствени искания на
ищеца като ненеобходими за изясняване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като
им указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си
остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2