№ 9
гр. гр.Несебър, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Л.К.В.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от Л.К.В. Административно наказателно дело №
*0222150201144 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Р.В.Т.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Я.“, № *, с ЕИК *****,
представлявано от управителя Р.Л.В., против Наказателно постановление
№ 403756-F394644/04.01.2019 г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Б. в Централно управление на Национална агенция
за приходите. С атакувания акт на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за това, че на 11.07.2018 г. при
извършена проверка в стопанисван от дружеството търговски обект в к.к.
„Слънчев бряг”, е била констатирана разлика в разчетената от фискалното
устройство и фактическата наличност в касата в размер на 58,90 лева –
нарушение по чл. 33, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
По съображения, подробно изложени в жалбата, се прави искане
наказателното постановление да бъде отменено. Излага становище, че
съгласно изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, ако нарушението не води
до неотразяване на приходи, в този случай се прилагат санкциите по ал. 1,
които за юридически лица са между 500 и 2000 лева. Сочи се, че в конкретния
случай нито се твърди, нито се установява така вмененото на дружеството
деяние да е довело до неотразяване на приходи, поради което същото е
следвало да бъде квалифицирано като такова по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, при
което санкцията да бъде в минималния размер от 500 лева, тъй като
нарушението е първо по ред. Отделно от това се твърди, че твърдяното
нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото разликата между регистрираната и действителната наличност в
1
касата е едва 58,90 лв. В тази връзка се излагат подробни съображения
относно липсата на пропорционалност между наложената санкция и
твърдяното нарушение, като се цитира и практика на Съда на ЕС. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да
отмени атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От протокол за извършена проверка от 11.07.2018г. се установява, че на
същата дата в търговски обект - забавни игри, находящ се в к.к. „Слънчев
бряг“, крайбрежна алея до х-л Глобус, стопанисван от „Р.В.Т." ЕООД с ЕИК
***** се установило, че търговският обект разполага с едно фискално
устройство, което не е свързано към компютърна конфигурация. При
проверка се установила разлика в касата на паричните средства от + 58,90 лв.
Въз основа на така извършената проверка бил съставен АУАН №
F394644 от 13.07.2018г., който е връчен на нарушителя на същата дата.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 403756-F394644/04.01.2019 г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите. Същото е връчено на нарушителя на 09.11.2022г. С
постановлението е прието, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.
33, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
като за това и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му е наложено наказание –
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ
на обжалване акт по чл. 58д от ЗАНН, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
В настоящото производство съдът следва служебно да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, респективно дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на
това свое правомощие съдът, като провери изцяло обжалвания акт и като взе
предвид разпоредбите на закона, намира, че административно - наказателното
производство, водено срещу жалбоподателя „Р.В.Т.“ ЕООД, в качеството на
търговско дружество, стопанисващо проверения търговки обект, следва да
бъде прекратено поради изтичане на абсолютната предвидена в закона
давност за административно наказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН липсата на особени
правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления обуславя приложението на разпоредбите на НПК.
2
В ЗАНН липсва изрична уредба на института на погасителната давност за
административно - наказателно преследване, поради което приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, изискваща
прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна
давност.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към правилата на НК по
отношение на обстоятелствата, които изключват отговорността на лицето,
сред които влиза и изтичане на предвидената давност от извършване на
нарушението. От изложената фактическа обстановка в обжалваното
наказателно постановление се установи, че нарушението, вменено на
жалбоподателя „Р.В.Т.“ ЕООД, е извършено на 11.07.20118 г. С оглед
предвиденото за нарушението административно наказание „имуществена
санкция“, при определяне на абсолютната давност следва да се съобразят
сроковете, визирани в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК към момента на
извършване на деянието. Срокът, посочен в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК е три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК изтичането на срок,
надхвърлящ с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срок изключва
административно - наказателното преследване, т.е. абсолютната давност за
административно - наказателно преследване за вмененото на жалбоподателя
нарушение е четири години и половина. Така посоченият давностен срок и е
изтекъл на 12.01.2023 г.
Съгласно правилата на наказателния процес, приложим в настоящото
производство, наличието на изтекла давност е пречка за съда да се произнесе
по същество в случаите, когато липсва направено изявление, че лицето желае
производството да продължи, въпреки че е изтекъл максимално предвиденият
давностен срок. В случая доколкото изрично в жалбата е отправено искане за
отмяна на обжалваното НП и в съдебно заседание жалбоподателят „Р.В.Т.“
ЕООД, чрез назначения си процесуален представител не прави изрично
изявление производството по делото да продължи, то същото следва да бъде
прекратено.
По изложените съображения съдът намира, че административно
наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 84,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, а обжалваното наказателно
постановление отменено поради настъпването на правопогасяващ
юридически факт, а именно изтичане на предвидената от закона абсолютна
давност за административно - наказателно преследване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА административно - наказателното производство по
НАХД № 1144/2022 г. по описа на Районен съд Несебър.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 403756-F394644/04.01.2019
г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „Р.В.Т.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Я.“, № *, с ЕИК ***** на
3
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4