Решение по дело №711/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 от Административнороцесуалния кодекс ( АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Г.Х.А. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Г.Р.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед №ЦУ-РД05-224/25.05.2023г. на Председател на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Оспорващата счита, че същата не е съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.97 ал.1 от ЗДСл, като твърди, че това е основание за обявяването ѝ за незаконосъобразна по чл.146 т.2 от АПК. В тази връзка навежда доводи, че описаната в заповедта фактическа обстановка е неясна. Сочи, че е направено непонятно описание на дисциплинарното нарушение. Счита, че в заповедта липсва посочване на времето и мястото, на които се твърди, че е извършено дисциплинарното нарушение, а това са съществени реквизити, липсата на които е достатъчно основание заповедта да се приеме за незаконосъобразна. Навежда доводи, че в заповедта не се сочат каквито и да е конкретни факти и обстоятелства, които следвало да извърши, а не го направила, като е непонятно в какво се изразява „недостатъчната степен на организация и контрол на отдела“, които допуснала. Твърди също, че липсва логична връзка между обстоятелствата, описани като факти в заповедта и описанието на извършеното нарушение, както и правната му квалификация. Сочи, че нарушението е описано като „неизпълнение в достатъчна степен“ на задълженията на жалбоподателката, с което е нарушена разпоредбата на чл.21 от ЗДСл. Сочи също, че цитирането на посочената правна разпоредба по никакъв начин не конкретизира дисциплинарното нарушение, което се твърди да е извършено и не прави оспорената заповед съобразена с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че в заповедта не се сочи нито едно конкретно задължение, което да не е изпълнила или което да е нарушила, а описанието на поведението на служител от управлявания от нея отдел не може да доведе дори до предположение за това, какво точно самата жалбоподателка следвало да направи. Не се твърдяло също, че оспорващата има някакви преки задължения във връзка с връчването на документи. Сочи се, че цитираната в заповедта т.5.6 от Длъжностната характеристика представлява едно общо посочване на компетентностите и задълженията на служителя, което не дава възможност да се разбере в конкретната ситуация какво е било дължимото поведение, което оспорващата не е осъществила. Твърди се, че посочването на небрежността като форма на вина отново е неясно и нелогично на фона на изложените в заповедта обстоятелства. Сочи се, че липсват твърдения, че оспорващата е била уведомена за поведението на своя служител по връчване на визираното решение на ДАБ и по някакъв начин тя е допуснала това да се случи. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваната заповед е издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146 т.3 от АПК. Твърди се, че при издаване на заповедта не са спазени процесуалните правила, уредени в разпоредбите на чл.9 и сл. от ЗДСл. Сочи се, че на жалбоподателката не е връчена нарочна заповед, от която тя изрично да разбере за воденото срещу нея дисциплинарно производство, за вменените в нейна вина нарушения и доказателствата, които я уличават. Твърди се, че връчената ѝ заповед за образуване на дисциплинарно производство е неясна и неконкретна и възпрепятства правото ѝ да се защити. Изискваните от нея обяснения не са дадени с конкретна цел и по отношение на нарушението, за което е санкционирана. От формална гледна точка съдържанието на заповедта също не отговаря на изискванията на процесуалния закон, тъй като е непълно, неясно и дава поводи за различни тълкувания. На следващо място се навеждат доводи, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не е извършено от жалбоподателя твърдяното в нея дисциплинарно нарушение. Твърди се също, че обжалваната заповед е несправедлива и не съответства на целта на закона – основание за оспорването ѝ по смисъла на чл.146 т.5 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът, Председател на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Моли да бъде потвърдена обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателката Г.Х.А. е заемала длъжността началник на отдел „Прием и настаняване“ в РПЦ – Харманли при Държавна Агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС).

С докладна записка вх. №ЦУ-16-29-1/29.03.2023г. (л.58) на РПЦ – гр. Харманли, във връзка с постъпила молба с вх. №ЦУ-16-29/17.03.2023г. от адв. М. А., назначена с Решение №2460/23.09.2022г. на Председателя на НБПП като процесуален представител на малолетното непридружено дете Х. Ш. С., родена на ***г. в Т., гражданство С.,
ЛНЧ ********** и след извършена проверка и взетхи становища от нач. отдел „Прием и настаняване“ г-жа Г.Х., ст. юрисконсулт г-жа М. Х., както и обяснение от гл. специалист – Ж.С.,*** уведомява Председателя на ДАБ при МС, че Х.Ш.С.е регистрирана като търсеща закрила по подадена молба с вх. №3171/23.08.2022г., като по време на производството за международна закрила детето е настанено в ЦНСТ – Свиленград. В докладната записка е посочено, че със Заповед №ЗД-Х-С-489/09.08.2022г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Свиленград е определена Х. А. Г. – социален работник в отдел „Закрила на детето“ да присъства в хода на административното производство на непридружената малолетна гражданка, а с Решение №2460/23.09.2022г. на Председателя на НБПП, като процесуален представител на основание чл.25 от ЗУБ на малолетното непридружено дете е назначена адв. М. А.. Отбелязано е, че при провеждане на интервютата на малолетното дете са присъствали и назначения представител, и назначения социален работник. С Решение №18719/16.12.2022г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС на Х.Ш.С.е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. След връщане на административната преписка в РПЦ – Харманли решението е въведено в АИС „Бежанци“ и преписката е предадена за организиране връчването на решението. Посочено е, че видно от приложения екземпляр в административната преписка с рег. №42734 решението е връчено от длъжностно лице, в присъствието на преводач и на Х. Г. – социален работник от отдел „Закрила на детето“ Свиленград на 09.01.2023г. Посочено е, че същото не е обжалвано в предвидения 14-дневен срок и е влязло в сила, като са описани предприетите във връзка с това обстоятелство по-нататъшни действия. С докладната записка е направено предложение на адв. М. А. да бъде издаден заверен препис от Решение №18719/16.12.2022г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС от служител на РПЦ – Харманли, като същата да се ползва от разпоредбата на чл.161 ал.1 от АПК, а именно да поиска от съда да ѝ бъде възстановен срока за обжалване по посоченото решение. Към докладната записка са приложени Докладна записка от г-жа Г.Х. – нач. отдел ПН, Доклад от г-жа М. Х. – ст. юрисконсулт в отдел ПМЗД и обяснения от г-жа Ж.С. – гл. специалист в отдел ПН.

Върху докладната записка е поставена резолюция от 31.03.2023г. „Г-жа К. за откриване на дисциплинарна процедура“!“.

По делото е приложена докладна записка №ЦУ-307/05.04.2023г. (л.56) от Б. К. – Директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“, адресирана до Председател на ДАБ при МС, в която е посочено, че Ж.С. (служителят, връчил решението) е главен специалист в отдел „Прием и настаняване“ (ОПН) в РПЦ – Харманли, съответно за налагане на дисциплинарно наказание на същата, която е служител по трудово правоотношение, следва да се приложи процедурата, предвидена в Кодекса на труда, а относно Г.Х. е посочено, че същата е началник на ОПН в РПЦ – Харманли и пряк ръководител на Ж.С., като за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на Г.Х., която е държавен служител, следва да се приложи процедурата, предвидена в Закона за държавния служител (чл.89 и сл.). В докладната записка са описани действията, които следва да се предприемат във всеки от двата случая, като е предложено да се изпрати писмо до Ж.С. с искане за предоставяне на писмени обяснения по случая, съответно да се образува дисциплинарно дело срещу Г.Х..

Върху докладната записка е поставена резолюция „Одобрявам!“ от 06.04.2023г.

Със Заповед №ЦУ-РД05-189/09.05.2023г. (л.50), на основание чл.96 ал.1 от ЗДСл и Заповед ЦУ-РД05-40/08.03.2023г. на Председателя на ДАБ при МС , във връзка с д. з. вх. ЦУ-16-29-1/29.03.2023г. и д. з. ЦУ-307/05.04.2023г., Председател на ДАБ при МС нарежда дисциплинарният съвет, назначен със Заповед ЦУ-РД05-40/08.03.2023г., да образува дисциплинарно дело за изясняване на фактите и обстоятелствата по констатирани нарушения във връзка с изпълнение на служебните задължения от държавния служител Г.Х.А., в качеството ѝ на началник на отдел „Прием и настаняване“ в РПЦ – Харманли на ДАБ при МС, съгласно чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл, а именно: Нарушение на чл.21 от ЗДСл и на задълженията на държавния служител, определени в неговата длъжностна характеристика за длъжността „началник“ на отдел „Прием и настаняване“ в РПЦ – Харманли на ДАБ при МС, както следва: в раздел 5 „Преки задължения“ : т.5.6. Организира , координира и контролира спазването на нормативно определената процедура и срокове при предоставянето на различни документи. Изрично на служителя е указана възможността да представи на Дисциплинарния съвет писмени обяснения и доказателства по случая, в срок до 3 работни дни от връчване на заповедта.

Заповед №ЦУ-РД05-189/09.05.2023г. е връчена на служителя на 11.05.2023г. срещу подпис.

С вх. №ЦУ-16-29-4/16.05.2023г. (л.44) до Дисциплинарен съвет са представени обяснения от Г.Х. – началник отдел „Прием и настаняване“ в РПЦ – Харманли.

По делото е приложен Протокол вх. №ЦУ-16-29-6/22.05.2023г. (л.41) от заседание на Дисциплинарния съвет, назначен със Заповед РД05-40/08.03.2023г. на председателя на ДАБ при МС по дисциплинарно дело, образувано със Заповед №ЦУ-РД05-189/09.05.2023г. на Председателя на ДАБ при МС. В протокола е отразено, че в рамките на заседанието са обсъдени наличните по дисциплинарното дело факти и обстоятелства, които са описани. Отбелязано е изрично, че Г.Х.А. е представила в срок обяснения с вх. №ЦУ-16-29-4/16.05.2023г., като е посочено също, че в допълнение са обсъдени обясненията на Ж.С.. Отразено е, че в обясненията на Г.Х.А. се посочва, че като пряк ръководител на Ж.С. би следвало да бъде запозната от нея с предстоящото връчване на решението за отказ от предоставяне на международна закрила на малолетното дете Х.Ш.С.и последващи действия, но в конкретния случай не е била уведомена. Решението е било връчено на представителя на малолетното дете на 31.03.2023г., като същото вече е оспорено в 14-дневен срок от съобщаването му на съответната страна. Допусната грешка при първоначалното връчване на решението (връчване не на заинтересовано лице) от страна на Ж.С. не е довело до увреждане правата на детето. Отразено е, че в обясненията на Ж.С. се посочва, че не е сметнала за необходимо да уведоми прекия си ръководител – Г.Х.А., конкретно за връчването на това решение, тъй като го е била вършила многократно и е била убедена, че е спазена процедурата. За своя пропуск е разбрала от Началника на отдел ПН – Г.Х.А., след получаването на писмо от адвокат А.. В заключение е прието, че предвид изложеното в протокола и отчитайки, че дисциплинарната отговорност представлява неизпълнение на служебните задължения, осъществено виновно от държавния служител, дисциплинарно наказание следва да бъде наложено при кумулативното наличие на: нарушение на дисциплината (отклонение в поведението на служителя от нормативно определените изисквания) и вина. Посочено е, че от наличните по делото факти и обстоятелства не могат безспорно да се изведат основания за виновно неизпълнение на служебните задължения от служителя Г.Х.А.. В тази връзка и отчитайки, че служителят не е бил дисциплинарно наказван, членовете на ДС предлагат дисциплинарното производство да бъде прекратено.

С докладна записка вх. №ЦУ-16-29-7/23.05.2023г. (л.40), изготвена от Председател на Дисциплинарния съвет, изготвения протокол е представен на Председателя на ДАБ при МС. Върху докладната записка е поставена резолюция: „Не съм съгласна! 1.Комисията да аргументира как е бил осъществен контрол по съответния случай от началника на отдела. 2. Защо от страна на началник отдела не са предприети действия, предвидени по ЗУБ и Вътрешните правила! Срок: 31.05.23г.“. Поставена е и втора резолюция от дата 23.05.2023г.: „Да се изготви заповед за налагане на наказание „Забележка“!“.

С докладна записка вх. № ЦУ- 685/25.05.2023г. член на дисциплинарния съвет представя на Председател на ДАБ проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание съгласно поставената върху докладна записка вх. №ЦУ-16-29-7/23.05.2023г. резолюция в тази насока. В същата докладна записка се сочи, че становище по т.1 и т.2 съобразно другата резолюция от 23.05.2023г. ще се представи в посочения срок, а именно до 31.05.2023г. Върху така депозираната докладна е поставена резолюция „ Да“ от дата 25.05.2023г.

На 25.05.2023г. от Председател на ДАБ при МС е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЦУ-РД05-224/25.05.2023г. (л.36), с която, на основание чл.90 ал.1 т.1 във връзка с чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл, се налага на Г.Х.А. – началник на отдел „Прием и настаняване“ (ПН) в РПЦ – Харманли, дисциплинарно наказание: „забележка“. Дисциплинарно- наказващият орган е посочил, че въз основа на докладна записка вх. №ЦУ-16-29-1/29.03.2023г. от Директора на РПЦ – Харманли и писмени обяснения с вх. №ЦУ-16-29-4/16.05.2023г. на Г.Х.А. – началник на отдел „Прием и настаняване“ в РПЦ – Харманли, е установено, че на 09.01.2023г. Ж.С. – главен специалист в отдел ПН, РПЦ – Харманли е връчила Решение № 18719/16.12.2022г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС с отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.Ш.С.– малолетно непридружено дете, при отсъствие на процесуалния му представител по чл.25 от ЗУБ, което е в противоречие с изискванията на чл.76 във връзка с чл.25 от ЗУБ и чл.79 ал.1 т.2 от Вътрешните правила за провеждане на производство за предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС, утвърдени със Заповед РД05-660/28.10.2020г. на Председателя на ДАБ при МС. Посочено е, че въз основа на горепосочените факти, безспорно е установено, че държавният служител Г.Х.А., в качеството ѝ на началник на отдел ПН, РПЦ – Харманли, е нарушила чл.21 от ЗДСл и не е изпълнила в достатъчна степен задълженията си, определени в длъжностната характеристика за изпълняваната от нея длъжност „началник“ на отдел ПН в РПЦ – Харманли, както следва: Неосъществяване в достатъчна степен на организация и контрол на отдела за спазването на нормативно определената процедура и срокове при предоставянето на различни документи (т.5.6. от длъжностната характеристика) във връзка с връчването на Решение №18719/16.12.2022г. на заместник-председател на ДАБ при МС с отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.Ш.С.– малолетно непридружено дете. Прието е, че нарушенията са извършени виновно, форма на вината – небрежност.

Заповедта е връчена на служителя на 12.06.2023г. срещу подпис.

Жалбата е подадена на 16.06.2023г. директно пред Административен съд – Хасково, като е заведена с вх. №4659/16.06.2023г.

По делото е разпитан свидетел – Ж. В. С.. Свидетелката заяви, че в края на 2022г. и началото на тази година, работела като гл. специалист в отдел „Прием, настаняване и социални дейности“ в РПЦ – Харманли, като Г.Х. тогава била началник отдел. В края на декември 2022г. получили досиета за връчване на решения, като имало много решения за връчване. Свидетелката дала досието на г-жа Д. – Началник отдел „Социална адаптация“, да организира довеждане на детето за връчване на решението от ЦНСТ – Свиленград. Тя (г-жа Д.) поела ангажимента да ги уведоми. Детето било от С., малолетно, непридружено, настанено в дом – ЦНСТ Свиленград. На това дете трябвало да бъде връчено това решение. Свидетелката дала документите на г-жа Д., която тогава била началник на отдел “Социална адаптация“. Това бил друг отдел, те били социални и имали връзка с децата. Относно реда за връчване на решения на малолетни, свидетелката пояснява, че следва да се уведоми процесуалния представител-адвокат и социалния работник, за да може да дойдат и да се връчи решение на детето. Свидетелката сочи, че това е по принцип и те самите го правели, но защото било в дом, г-жа Д. поела ангажимент, че ще свърши тази работа. Свидетелката сочи, че тогава били в намален състав, останали само двама регистратори и имали работа и в приемната, и на регистрация и отделно издаване на карти, в движение била през цялото време и г-жа Д. я уверила, че ще доведат детето социалните от Свиленград, за да връчи решението. Свидетелката сочи, че допуснала грешка. Решението връчила в административната сграда на втория етаж, в стаята за провеждане на интервюта. Вътре били две жени, социални от Свиленград, свидетелката не попитала кои са. Впоследствие разбрала, че едната е била директорката на ЦНСТ Свиленград, а другата е социален работник, отговарящ за детето Х. С.. В бързината свидетелката връчила решението и социалният работник се подписал като представител на детето, но не процесуален – адвокат. Разбрала за тази грешка след докладната на адвоката на детето. Свидетелката сочи, че не е уведомявала прекия си ръководител - началник отдела Г.А., за това че връчва решението на това дете единствено в присъствието на социален работник от Свиленград, тъй като не съществувала такава практика да се уведомява ръководителя за действията по връчване на всяко едно решение. Свидетелката заявява, че обикновено се връчвали около сто решения на ден и обективно не било възможно началника на отдела да присъства на връчването на тези сто решения. В този случай свидетелката не преценила, че се налага нещо да я пита или да я уведомява, защото не за първи път връчвали решения на малолетни. Свидетелката заяви, че работи в РПЦ – Харманли от 5 години. Счита, че има достатъчно опит и досега не е правила подобни грешки, както и че умишлено нищо не е направила. Съгласно създадената в отдела организация, досиетата се разпределяли измежду служителите в отдела, като те прозвънявали на адвокати, на социални работници, за да уточнят дати, кога да дойдат, за да им се връчат решенията. Свидетелката заявява, че за допуснатата грешка, началник отдела- Г.А. е разбрала едва след докладната записка на адвоката на детето. Това било март месец, два месеца след това, като тогава свидетелката дала обяснения за случилото се на г-жа А., на г-н Т. и на г-жа Т.. След като връчила решението на адвоката, за да може да обжалва, детето получило отказ от съда. В последствие подало последваща молба, настанявали го наново и вече било с хуманитарен статут и сменен статус – бежанец, и събиране на семейството щяло да има, за да дойдат родителите в България. Свидетелката заяви, че е наказана заради този случай, заради неправилното връчване на решението. Свидетелката сочи, че ръководителя си уведомявала само ако се усъмни в нещо и мисли, че не е правилно, тогава се консултира с прекия си ръководител. Но за това решение специално, не намерила за нужно да занимава началника си. Прекия ѝ началник постоянно упражнявал контрол. Винаги питал, казвал им кое е редно, кое не е. Свидетелката отрича да е уведомявала ръководителя си за всяко едно решение и да има задължение да уведомява, че е връчила конкретно решение. За това решение свидетелката не мислела, че има нещо нередно. Тогава мислела, че е по правилата. Не мислела, че трябва да пита за нещо ръководителя си. Давали отчет за деня като бройка. Не правели поименен доклад за връчени. Само ако преценят, че има проблем, тогава уведомявала прекия си началник и искала съвет.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, предвид което същата е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената Заповед №ЦУ-РД05-224/25.05.2023г. на Председател на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет е издадена от компетентен орган – Председател на Държавна Агенция за Бежанците при Министерски съвет, който съгласно чл. 5, ал.2 т. 10 от Устройствения правилник на Държавна Агенция за Бежанците при Министерски съвет, назначава държавните служители в агенцията. Няма спор, че заеманата от жалбоподателката длъжност е такава на държавен служител и налагането на дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебните задължения следва да бъде осъществено от органа по назначаването, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗДСл. Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1о т АП за отмяна на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че са налице основанията по чл. 146, т.2 и т. 3 от АПК за отмяна на Заповед №ЦУ-РД05-224/25.05.2023г. на Председател на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет.

В действителност процесната заповед е издадена в писмена форма с описание на възприетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка, мотивирала го към налагане на процесното дисциплинарно наказание. От съдържанието на заповедната обаче е видно, че същото не отговаря на императивно заложените реквизити в разпоредбата на чл. 97, ал.1, т. 4 и т.5 от ЗДСл. Следва да се обърне внимание, че всяко едно дисциплинарно нарушение носещо белезите на противоправно деяние, следва да бъде конкретизирано с дата и място на неговото извършване. За да е законосъобразно ангажирана дисциплинарната отговорност, дисциплинарнонаказващият орган следва да докаже наличието както на обективните, така и на субективните признаци на конкретно вмененото деяние. За да се извърши от съда дължимата проверка за осъществяване на деянието от наказаното лице и наличието на тези обективни и субективни признаци в обективната действителност, на първо място същите следва да бъдат явно и точно дефинирани в хода на дисциплинарното производство. Именно поради това липсата на който и да било от посочените в нормата на чл. 97, ал.1, т. 4 и т.5 от ЗДСл реквизити, освен че представлява нарушение на формата на акта по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК, води и до невъзможност за извършване на проверка за проявлението на деянието от обективна и субективна страна. Последният пропуск на органа води и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е в невъзможност да противопостави доводи срещу абстрактно обвинение. Именно такова се явява процесното дисциплинарно обвинение. По изключително абстрактен и неконкретизиран начин, дисциплинарно наказващият орган е вменил отговорност на жалбоподателката, без да посочи на коя конкретна дата, къде и какво от вменените й служебни задължения не е изпълнила. Общата формулировка на деянието „неосъществяване в достатъчна степен на организация и контрол на отдела за спазването на нормативно определената процедура и срокове при предоставянето на различни документи…“ в никакъв случай не води до изпълнение задължението на дисциплинарно наказващия орган да конкретизира дисциплинарното обвинение.

Ето защо като не е посочил, дата и място на нарушението, както и какви точно са били конкретните задължения на служителя, и в какво се изразява тяхното неизпълнение, органа е издал своя акт в нарушение на предвидената в чл. 97, ал1 от ЗДСл форма на акта, представляващо самостоятелно основание за отмяна на същия.

На следващо място, следва да се посочи, че друго самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед, съставлява допуснатото от дисциплинарно наказващия орган нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДСл последното нарушение представлява абсолютна предпоставка за отмяна на дисциплинарното наказание без да се обсъжда неговото осъществяване по същество. В този смисъл е и трайната съдебна практика, последно изразена в Решение № 10008 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2023 г., II о.

По силата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Това задължение в процесния случай не е изпълнено.

В дисциплинарната преписка липсват каквито и да било доказателства, че преди да наложи дисциплинарното наказание и след като е изяснил всички обстоятелства органа е запознал наказания служител с тях и е дал възможност на същия да даде обяснения. Нещо повече, след като на 23.05.2023г. в докладна записка Дисциплинарния съвет е изложил становището си за липса на достатъчно доказателства за реализирано от служителя виновно неизпълнение на служебните му задължения и за необходимост от прекратяване на производството, наказващия орган е поставил резолюция изразяваща несъгласие с тази позиция и възлагаща задължение за представяне на ново становище от дисциплинарния съвет относно конкретно посочени в резолюцията факти със срок за предоставяне до 31.05.2023г. На дата 23.05.2023г е възложено и издаването на заповед за налагане на наказане „Забележка“, което видно от докладна записка /л.38/ е било изпълнено на 25.05.2023г., като от същата дата изхожда и оспорения акт. Последната фактология сочи, че органа е издал оспорената заповед преди да изтече предоставения от самия него нов срок на дисциплинарния съвет за даване на допълнително становище по вменените на служителя задължения и тяхното евентуално неизпълнение. От приобщените по преписката доказателства не се установява, наказаното лице въобще да е запознато с констатациите от проверката на дисциплинарния съвет и обстоятелствата въз основа на които органа е взел решение за издаване на процесния акт, както и на същото да е предоставена възможност да даде обяснения във връзка с тези констатации пред дисциплинарно -наказващия орган.

Даването на обяснения в хода на образуваното дисциплинарното производство не замества изслушването и даването на обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган. Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно-наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от дисциплинарният съвет. Съдебната практика приема, че изслушването преди образуване на дисциплинарното производство или от Дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно-наказващият орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание.

Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание /чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност.

Изхождайки от гореизложеното, съдът приема, че процесната заповед се явява незаконосъобразна на основание чл.146, т.2 и т. 3 от АПК и следва да се отмени.

Само в допълнение следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се установява жалбоподоателката виновно да не е изпълнила конкретни свои служебни задължения. Органа не представя доказателства, а и не излага твърдения, че А. е имала задължение да проверява подинените си служители на кое лице и по какъв начин бива връчено всяко едно решение издадено в производството по ЗУБ, нито пък се установи от същата да е било търсено съдействие или съвет относно връчването на конкретното решение. Последното дори се опровергава от разпитаната по делото свидетелка. Ето защо макар и лишен от възможност да извърши проверка върху конкретни обстоятелства, поради липса на ясно описание на нарушението, съдът стига до извод, че липсват каквито и да било доказателства са виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателката.

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същата следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски в размер на 1210.00 лева, от които 10.00 лева държавна такса и 1200.00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие, платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЦУ-РД05-224/25.05.2023г. на Председател на Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет, с която на Г.Х.А. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА Държавна Агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на Г.Х.А. с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1210.00 лева.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

Съдия: