№ 7986
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110170976 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А. Г. А.,ЕГН
**********,с адрес ********против ********,със седалище и адрес на
управление ****************представлявано от ********,за признаване в
отношенията между страните,че клаузата на чл.11,ал.1 от договор,сключен
между страните е недействителна и за връщане на сумата от 145,41
лева,заплатена без основание,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
паричен заем № ******** на 29.08.2022 г.,ответникът предоставил на ищеца
сума от 500 лева,която ищецът следвало да върне на единадесет вноски.
Ищецът сочи,че според сключения договор за ищеца А. възникнало
задължение да осигури обезпечение,което да отговаря на предвидени в
договора условия,а при непредоставяне на обезпечение възниква вземане за
неустойка в размер на 145,41 лева. Ищецът А. поддържа,че е върнал
паричната сума изцяло на 01.09.2022 г. Ищецът твърди,че договорът за заем е
недействителен като излага съображения за погрешно изчисляване на ГПР
като неустойката неправилно не е включена при определяне размера на ГПР.
Поддържа се,че клаузата за неустойка е недействителна,защото нарушава
императивни правни норми,регламентирани съгласно ЗЗП. Твърди се,че
сумата от 145,41 лева е платена недължимо и подлежи на връщане. Ищецът
моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че ГПР е изчислен
правилно и изчисляването на ГПР е дължимо към момента на сключване на
договора. Оспорени са твърденията,че при изчисляване на ГПР следва да
бъде включена начислената неустойка,защото нейната дължимост възниква
впоследствие. Твърди се,че клаузата за договорна лихва е действителна и не е
неравноправна като лихвеният процент е фиксиран и не подлежи на промяна.
Изложени са съображения,че клаузата за неустойка е действителна. Ответната
страна моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че съгласно договор за паричен заем № ******** е предоставена
заемна сума в размер от 500 лева за срок до 14.11.2022 г.,която е следвало да
бъде връщана на седмични вноски в размер на по 52,17 лева. Съгласно чл.5 от
договора заемополучателят се задължава да предостави обезпечение,а при
непредставяне на такова съгласно чл.11 от договора се начислява неустойка в
размер на 145,41 лева,която се заплаща разсрочено едновременно с
дължимите вноски. Според заключението заплатената парична сума е 671
лева,от които 61 лева са заплатени на 29.08.2022 г.,а на 01.09.2022 г. са
заплатени 610 лева,със заплатените суми са погасени главница от 500
лева,договорна лихва от 25,59 лева и неустойка в размер от 145,41 лева. От
заключението се установява,че без да се включва неустойката ГПР възлиза на
49,95 %,а с включване на неустойката ГПР възлиза на 1344,04 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на клауза за
договорна неустойка е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,при които посочената договорна клауза не би могла да породи
правни последици,а се явява недействителна. Принципно договорната
неустойка представлява договорен способ,съгласно който страните целят да
уговорят начин на обезвреда за едната страна при допуснато неизпълнение на
договорно задължение на другата страна. Според приетото Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г.,постановено по тълк.дело № 1/2009 г. по описа на
ОСТК на ВКС неустойката има типични функции –
обезпечителна,обезщетителна и санкционна,а ако не отговаря на тези
функции клаузата за неустойка се явява недействителна. Страните не
спорят,че в договора за паричен заем е уговорено,че ищецът заемополучател
следва в кратък срок,считано от сключване на договора да осигури
обезпечение чрез поръчители,отговарящи на съответни предвидени в
договора условия,а при неосигуряване на такива възниква вземане за
неустойка за заемодателя,което в конкретния случай е в размер от 145,41
лева.Софийският районен съд счита,че чрез уговаряне клауза за
неустойка,чиято дължимост възниква непосредствено след сключване на
договора и чиято дължимост не отчита дали заемополучателят изпълнява
точно или допуска неточно изпълнение на задълженията си по договора за
заем,клаузата за неустойка не съответства на типичните за неустойката
2
функции,поради което тази клауза е недействителна. Следва да се
отбележи,че въпросът за преценката платежоспособността на
заемополучателя е възложен на дружеството заемодател,което означава,че
ответникът следва да прецени възможностите на заемополучателя да
изпълнява задълженията си,ако бъде сключен договор за заем между страните
и не се явява допустимо заемодателят да вменява допълнителни задължения
на заемополучателя,респективно клаузата за неустойка се явява
недействителна. Както беше посочено,в този случай неустойката е дължима
дори ако заемополучателят изпълнява задълженията си по договора за
заем,което означава,че чрез уговорената неустойка се достига до реализиране
на печалба за дружеството заемодател. По изложените съображения съдът
намира,че се достига до хипотеза на значително неравновесие между правата
и задълженията на страните и то в ущърб на икономически по-слабата
страна,която към сключване на договора не може да прецени общия размер на
задължението по договора. Така мотивиран,съдът намира,че клаузата за
неустойка следва да бъде прогласена за недействителна.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция за осъждане на
ответника да възстанови сумата от 145,41 лева подлежи на уважаване.
Съгласно чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД платената без основание парична сума
подлежи на връщане. При разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл.154 от ГПК ищецът следва да проведе доказване на факта на
плащането,а ответникът трябва да установи,че има основание да получи
плащането. Съдът намира,че ищецът А. е доказал,че е заплатил паричната
сума,тъй като според заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза сумата от 145,41 лева е заплатена като неустойка по договора.
Паричната сума,заплатена въз основа на недействителна клауза за неустойка е
заплатена без основание,което означава,че подлежи на възстановяване. Така
мотивиран,съдът приема,че исковата претенция подлежи на уважаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА договорна клауза за
неустойка,уговорена съгласно чл.11 от договор за паричен заем №
********/29.08.2022 г.,сключен между А. Г. А.,ЕГН **********,и ********.
ОСЪЖДА ********,със седалище и адрес на управление
****************представлявано от ******** да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на А. Г. А.,ЕГН **********,с адрес ********сумата
от 145,41 лева ( сто четиридесет и пет лева четиридесет и една стотинки ) –
заплатена без основание по недействителна клауза за неустойка по чл.11 от
договор за паричен заем № ********/29.08.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска – на 29.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4