О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478/22.3.2022г.
гр. Пловдив,
Административен съд – Пловдив, І състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Христина Юрукова
като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 1225, по описа на съда за 2021 г. , за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по:
- молба на кмета на Община Карлово, чрез адвокат С., с
вх. № 22109/07.12.2021г. с искане за допълване на постановеното по това дело Определение
№ 1788/22.11.2021г. в частта на разноските и присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на ответника;
- молба от “РС Автогланц“ООД,
с ЕИК *********, чрез адвокат Б. с вх. № 21905/03.12.2021г., с искане за допълване
на постановеното по това дело Определение № 1788/22.11.2021г. в частта на
разноските за адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованото лице.
Съдът е
уведомил страните по делото за депозираните искания по чл. 248 от ГПК.
Жалбоподателят
- В.В.О., с отговор с вх. № 1705/28.01.2022г. счита,
че с оглед обжалване на прекратителното определение
по делото искането за изменение на същото в частта за разноските, направено от
ответника – кмет на община Карлово, е неоснователно. Не ангажира становище по
искането на заинтересованата страна „РС Автогланц“ООД.
Заинтересованата
страна - “РС Автогланц“ООД, с ЕИК *********, счита
искането на кмета на Община Карлово за допълване на определението за
основателно.
Кметът
на община Карлово не ангажира становище по искането за допълване на съдебния
акт, направено от “РС Автогланц“ООД, с ЕИК *********.
Заинтересованите
по делото страни - М.В.П., В.В.В., М.В.В., Д.Е.Д., И.Н.К., Н.Д.Г., Д.Т.Д. и Агенция пътна
инфраструктура, не ангажират становище по исканията за допълване на съдебния
акт.
Административен съд Пловдив, като взе предвид
доказателствата по делото, намира за установено следното:
С определение № 1788/22.11.2021г., постановено по
адм.д. № 1225/2021г. Административен съд Пловдив е оставил без разглеждане
жалба на В.В. О., с ЕГН ********** против Заповед №
РД-651/19.10.2020г. на кмета на община Карлово и е прекратил производството по
делото на основание чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 131,
ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай
Определение № 1788/22.11.2021г. е обжалваемо.
І. По подаденото искане от кмета на Община Карлово за
допълване на Определение № 1788/.22.11.2021г. по дело 1225/2021г. в частта за
разноските.
Съдът установи, че Определение № 1788/.22.11.2021г. по
дело 1225/2021г. е съобщено на кмета на
община Карлово на 01.12.2021г. Подадената молба от кмета на Община Карлово,
чрез адвокат С. с вх. № 22109/07.12.2021г., с искане за допълване на
Определение № 1788/22.11.2021г. е депозирана в срока за обжалването му. В
качеството си на ответник той е заявил искане за присъждане на разноски в
производството с молбата си с вх. № 16443/24.09.2021г., която се установява, че
е подадена преди прекратяване на делото с Определение № 1788/22.11.2021г., т.е.
в хипотезата на приключване на производството в закрито
съдебно заседание. В проведеното съдебно заседание на 20.09.2021г. страната е
представила договор за правна защита и съдействие 31445 от 16.09.2021г.(л.228
от делото), видно от който е договорено възнаграждение от 400 лева, платимо по
банков път. Към молбата за присъждане на разноски от 24.09.20212г. (л.262) е
представено платежно нареждане от Община Карлово за плащане на адвокат Т.С. на сума
от 400 лева по договор 31445. С Определение № 1788/22.11.2021г. по делото,
съдът не се е произнесъл по искането за разноски, направено в молбата от
24.09.2021г. от кмета на община Карлово.
С оглед на установеното съдът счита, че искането на
кмета на община Карлово по чл. 248 от ГПК е направено в срок, като с оглед
липсата на произнасяне по заявено в срок искане за присъждане на разноски,
съдът дължи такова и определението следва да бъде допълнено.
По отношение на основателността на искането за
присъждане на разноски съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Това право е налице тогава, когато искането е заявено
своевременно - преди постановяване на съдебния акт, извършени са съответни съдопроизводствени действия от ответника, след получаване
на препис от жалбата от упълномощения адвокат и са направени разноски за
процесуално представителство, заплатени преди прекратяване на производството.
В случая ответник по делото кмет на Община Карлово,
като издател на оспорения административен акт, се установява, че е направил
искане за присъждане на разноски преди приключване на делото с произнасяне в
закрито заседание. С оглед изхода на делото и своевременност на искането, на
ответника кмет на община Карлово са дължима разноски в производството. Същите
обаче следва да бъдат доказани по размер. Настоящата съдебна инстанция
съобразява т. 1 от Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. на Върховния
касационен съд, съгласно което, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това. По делото е представен договор за правна помощ, където е
посочено, че заплащане на уговореното възнаграждение ще се извърши по банков
път. От представените доказателства по делото не може да бъде установено, че
договореното възнаграждение в размер на 400 лева е заплатено по банков път.
Представеното платежно нареждане на л. 262 от делото не е доказателство, че
сумата е преведена на адвоката и че плащането е извършено. Когато в договора за правна помощ е указано плащане по
банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. В конкретния случай е представено само
едно платежно нареждане, без доказателства за реално изплащане на уговорената
сума(съдебна практика в тази насока адм. д. № 8084/2018 с докл. съдия Таня Вачева,
адм. д. № 13692/2018, адм. д. № 8359/2019 с докладчик
съдия Соня Янкулова, на Върховния
административен съд). Още повече, че видно от представеното копие на платежно нареждане, няма
отбелязване, че същото е прието от банков служител/касиер – няма подписи,
липсва дата на представяне. Липсват доказателства(банкови извлечения), че
сумата е изплатена, т.е.
представеното платежно нареждане не доказва факта на реално направен разход за
договореното адвокатско възнаграждение от кмета на Община Карлово.
С оглед на гореизложеното следва да се уважи искането
за допълване на решението с произнасяне на съда в частта за разноските, като
обаче искането за присъждането следва да бъде оставено без уважение с оглед
тяхната недоказаност.
ІІ. По подадената молба от “РС Автогланц“ООД,
с ЕИК *********, чрез адвокат Б. с вх. № 21905/03.12.2021г., с искане за
допълване на постановеното по това дело Определение № 1788/22.11.2021г. в
частта на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованото
лице, Съдът съобрази следното:
Заинтересованото лице “РС Автогланц“ООД,
с ЕИК ********* е получило съобщение за прекратяване на делото на 14.12.2021г.,
и подаденото искане по чл. 248 от ГПК с молба от 03.12.2021г. се счита за
депозирано в срока за обжалване.
В съдебното производство от заинтересованото лице е
представено Становище с вх. № 15925/16.09.2021г. с което е заявено искане за
присъждане на разноски. Представен е договор за Правна защита и съдействие от
15.09.2021г. между дружеството и адвокат С.Б. за адм.д. № 1225/2021г. на
Административен съд Пловдив. Договорът е подписан от управителя на дружеството
и адвоката, отразено е плащане в брой на 900 лева в деня на сключване на
договора. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 20.09.2021г.
адвокат Б. е представлявала заинтересованото лице.
С определение № 1788/22.11.2021г. съдът е прекратил
делото, като не се е произнесъл по своевременно направеното искането на “РС Автогланц“ООД, с ЕИК ********* за присъждане на разноски.
С оглед на установеното съдът счита, че искането за
допълване на решението в частта за разноските е основателно, като направено в
срок от заинтересованата страна, по което съдът не се е произнесъл с крайния си
акт.
По основателност на
искането за присъждане на разноските, съдът следва да съобрази
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съгласно която когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.
В случая дружеството е заинтересовано лице, конституирано
по делото, за което Заповед № РД-651/19.10.2020г. на кмета на община Карлово е
благоприятен административен акт. Настоящата съдебна инстанция съобразява т. 1
от Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд,
съгласно което, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От
събраните по делото доказателства – Договор за правна защита и съдействие от
15.09.2021г., е отразено заплащане на 900 лева в брой на адвокат Б.,
осъществено при сключване на договора, което има характера на разписка и
доказателство за извършено плащане. Налице
са основанията за присъждане на разноски в заявен и доказан размер от 900 лева.
С оглед на гореизложеното, Административен съд Пловдив,
І състав на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 1788/22.11.2021г. по адм. д. № 1225/2021г.
по описа на Административен съд Пловдив, като
Оставя без уважение искането на кмета на Община Карлово
за присъждане на разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Осъжда В.В. О., с ЕГН ********** *** да заплати на “РС Автогланц“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „И. Рилски“ № 17, представлявано от управителя Саво
Рангелов Хинов, разноски по производството в размер на 900(деветстотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд Пловдив.
Преписи от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: